Неговата война срещу тероризма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неговата война срещу тероризма

Путин и Обама - два свята и един конфликт

Неговата война срещу тероризма

Путин излезе от изолацията и размести пасианса в Сирия. Намесата му обаче не улеснява разрешаването на конфликта, а го прави още по-сложен

Светломира Гюрова
16122 прочитания

Путин и Обама - два свята и един конфликт

© reuters


Основен принцип в бойните изкуства е, че атакуваш, когато усещаш, че противникът е слаб. В геополитиката не е много по-различно.

От Сирия през Ирак до Афганистан фактите говорят, че Америка при управлението на Барак Обама е превключила по израза на главния редактор на сп. Foreign Policy Дейвид Роткопф от режим "победа на всяка цена" към "изход на всяка цена". И когато САЩ отстъпват, Русия започва да настъпва.

Освен започването на руските въздушни удари в Сирия още една случка от седмицата е показателна за вакуума в Близкия изток. На 28 септември талибаните в Афганистан със светкавично нощно нападение овладяха Кундуз - първата провинциална столица, паднала в техни ръце, откакто бяха прогонени от управлението през 2001 г. Шокиращата атака напомняше презвемането на Мосул в Ирак през юни миналата година, възвестило възхода на джихадистите от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Два дни по-късно с американска подкрепа от въздуха афганистанските сили за сигурност започнаха да отблъскват талибаните.

Епизодът е илюстрация на провалените американски интервенции в Близкия изток в последните години - прибързаното оттегляне след свалянето на режимите в Ирак и Афганистан, оставило кървав хаос. Такъв цари и в Сирия, макар и не заради намеса, а заради отказа от целенасочена такава. Точно на този фон руският президент Владимир Путин в първата си поява пред Общото събрание на ООН от десет години насам се самопровъзгласи за предводител на нова глобална война срещу тероризма. И два дни по-късно руските изтребители вече хвърляха бомби над Сирия.

Така с един ход Путин успя да постигне няколко неща - да излезе от ролята на международен парий, отредена му след анексирането на Крим, да заяви руско присъствие в Близкия изток, приеман за запазена зона на влияние на САЩ, и да демонстрира военни мускули. Но освен съмненията срещу кого точно са насочени руските въздушни удари, по-големият въпрос е дали пряката намеса на Кремъл ще приближи края на войната в Сирия. Или - както изглежда по-вероятно - ще направи конфликта, бълващ смърт, бежанци и екстремизъм, още по-сложен за разплитане.

Той се завърна с бомби и трясък

У дома кампанията на Путин е придружена с публична офанзива. Руската православна църква обяви, че това е "свещена война" и "изцяло подкрепя използването на руските въоръжени сили в борбата срещу световния тероризъм". Ударите в Сирия са водеща новина в медиите, като се говори, че ръководствата на телевизиите са били настоятелно помолени от Кремъл да не свързват действията на Русия в Сирия с действията на СССР в Афганистан. Членът на асоциацията на военните политолози Александър Перенджиев посочва пред "Капитал", че Москва действа правилно и най-вероятно първо си е осигурила "мълчаливата" поддръжка на САЩ за началото на военната операция. Това мнение се споделя и от много други руски експерти.

Отвън нещата изглеждат доста по-различно. Путин, разкъсал дипломатическата изолация, обяви пред ООН, че се нагърбва с битка от името на целия цивилизован свят и търси глобална подкрепа. След това проведе хладна среща с Обама, по време на която американският президент се е интересувал какви са плановете на Кремъл в Сирия. По-малко от 48 часа по-късно руските изтребители вече нанасяха удари, но не по позиции на ИДИЛ, а по други бунтовнически групи, борещи се срещу режима на сирийския президент Башар ал Асад, някои от които с подкрепата на САЩ. Впечатлението беше, че Путин е хванал всички неподготвени и е демонстрирал сила точно когато световните лидери са събрани в ООН. "Този тип политически театър е важен за него. Да се държи лошо е част от неговата глобална игра", казва пред Politico Пол Салем, вицепрезидент на вашингтонския Middle East Institute.

Както отбелязва журналистката Юлия Йофе, руските рейдове в Сирия може да са шокиращи, но едва ли са изненадващи, след като от седмици Москва трупа самолети, оборудване и дори военен персонал в базата в сирийското пристанище в Латакия и е логично, че всичко това няма да стои там просто като декорация. Не е особено неочаквано и че атаките са срещу противници на режима предвид факта, че е Путин винаги е поддържал Асад.

Дори опасността от неволен руско-американски сблъсък във вече пренаселеното небе над Леванта да е ограничена, намесата на Москва усложнява операциите на водената от САЩ западна коалиция срещу ИДИЛ. И прави и без това заплетената дипломация и конфликтни интереси около Сирия още по-объркани. Според д-р Нийл Куилиъм, ръководител на близкоизточната програма на Chatham House, следващите стъпки на основните играчи - от САЩ през Турция до Иран и Саудитска Арабия - до голяма степен ще бъдат определени от руските действия на терен. "Все още не е ясно дали Русия иска да промени баланса на силите на бойното поле, преди да натисне за политическо решение, което включва Башар ал Асад. Ако това е случаят, тогава западните сили вече намекват, че Асад би могъл да бъде част от "управляван преход", и ще трябва да убедят арабските си съюзници от Персийския залив да подкрепят дипломатическия процес. Но нито Саудитска Арабия, нито Турция изглеждат готови да приемат решение, което отрежда роля на Асад. Резултатът ще бъде дипломатически пат", казва Куилиъм пред "Капитал". 

Ако планът на Русия е да отслаби сирийската опозиция и ефективно да раздели страната на зони, контролирани от режима, и такива, държани от ИДИЛ, тогава очакването е Рияд и Анкара да увеличат военната и финансовата си помощ за опозиционните групи и конфликтът да се задълбочи още повече. "При този сценарий САЩ и Турция вероятно ще създадат зона, свободна от ИДИЛ, в която сирийските бежанци да могат да получават защита, а опозиционните групи да я използват, за да планират битката си срещу режима на Асад", обяснява анализаторът от Chatham House.

Авантюра с неясен край

"Русия няма никакви цели, свързани с борбата срещу ИДИЛ. Тя има три цели - да защити своя другар Асад; да излезе от международната изолация и да отвлече вниманието от Украйна; да сформира някакъв вид регионална ос с шиитска закваска Иран - Ирак - Сирия - Русия и да привлече Иран в своята орбита като съюзник", коментира в профила си във Facebook Владимир Милов, председател на партията "Демократичен избор" и бивш зам.-министър на енергетиката. И посочва, че дори да се остави настрана въпросът дали военната инвазия е подходящо занятие за Русия в сегашното й състояние, има и много признаци, че става въпрос за импровизация.

Според изчисления на Пентагона от юни кампанията срещу ИДИЛ в Ирак и Сирия струва на САЩ средно над 9 млн. долара дневно, като две трети от разходите са за въздушните удари. За Русия сметката вероятно е по-различна, но с рецесията, санкциите и ниската цена на петрола страната трудно може да си позволи продължителна военна авантюра в чужбина, още повече след като вече е въвлечена в конфликта в Украйна.

Затъването в сирийското блато носи и други рискове, както Вашингтон знае много добре. И има мнения, че за Белия дом всъщност е облекчение да остави някой друг да се занимава с хаоса в региона. "Русия използва Сирия, за да проектира влиянието си и да напомни на САЩ, че възражда силата си на международната сцена", посочва д-р Нийл Куилиъм. Поемането на инициативата в Близкия изток и съперничеството с Америка за момента носи точки на Путин пред вътрешната и външната публика. Но ако нещата се проточат и руски войници започнат да умират в Сирия, "ръкоплясканията може да стихнат", посочва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман. "Войната срещу тероризма" на Джордж У. Буш показа, че е много по-лесно да влезеш в конфликт в Близкия изток, отколкото да излезеш от него. Владимир Путин вероятно ще открие същото.

По темата работи и Александр Братерский, Москва

Кой кой е в Сирия

По-важните участници в конфликта 55 месеца след първите брожения в Сирия, 50 месеца след като президентът Обама призова за смяна на режима в Дамаск, 31 месеца след като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) превзе Североизточна Сирия, 16 месеца след като превзе Северозападен Ирак и 13 месеца след като Обама обеща да ги разгроми.

САЩ

Подкрепят: Онези бунтовници, които смятат за по-умерени.

Против: Президента Башар ал Асад, ИДИЛ и други ислямистки милиции.

Как участват: Оглавяват коалиция, която извършва въздушни рейдове в Ирак и Сирия срещу ИДИЛ и други екстремистки групировки. Освен това Вашингтон води тайна програма за обучаване и въоръжаване на сирийски бунтовници. Отделно Пентагонът задели бюджет от 500 млн. долара за въоръжаване на сирийската опозиция срещу ИДИЛ. Засега има 60 обучени бойци, от които едва 5-6 се сражават в Сирия.

Русия

Подкрепя: Категорично президента Асад.

Против: ИДИЛ, в чийто редици според Москва се сражават 2400 души с руски паспорти. А, изглежда, и всички други, противопоставящи се на Асад.

Как участва: Военноморските бази на Русия в сирийските пристанища Тартус и Латакия не са преставали да функционират от началото на конфликта. Смята се, че стотици руски съветници оперират с техническите средства на разположение на Асад. Отделно съобщения в руската преса говорят за частен наемен корпус, съставен предимно от руснаци и наречен "Славянски легион", сражаващ се за Асад. Въздушните удари бележат нов етап в участието.

Турция

Подкрепя: Водената от САЩ коалиция и някои от бунтовническите милиции.

Против: Режима на Асад и кюрдски милиции, близки до забранената в Турция ПКК.

Как участва: Започна въздушни и сухопътни рейдове през юли, предимно срещу позиции на ПКК в Северен Ирак. Освен това е предоставила на коалицията базите си в Диарбекир и Инджирлик. Позволява на определени милиции да пресичат границата й и дава подслон на някои от тях.

Иран

Подкрепя: Президента Асад.

Против: Сунитските бунтовници, ИДИЛ и други крайни сунити.

Как участва: От началото на конфликта осигурява военни доставки и финансова помощ. От 2012 г. близките до Иран ливански сили на "Хизбула" участват в сраженията на страната на Асад. От 2013 г. в Сирия са регистрирани ирански военни съветници.

Саудитска Арабия

Подкрепя: Редица милиции, сражаващи се срещу правителствените войски.

Против: Президента Асад.

Как участва: През февруари 2014 г. ежедневникът от Абу Даби The National обяви, че страните от Персийския залив са събрали фонд от 1.2 млрд долара за милиции в Сирия. Той е под управлението на Саудитска Арабия, която в следващите месеци е добавила в него още половин милиард. Дори да се погледне скептично на това твърдение, наблюдатели, като например Арън Лунд от Carnegie, смятат, че Рияд стои зад групировката "Ислямски фронт". Отделно Саудитска Арабия участва във въздушните рейдове на коалицията срещу ИДИЛ.

Катар

Подкрепя: Част от милициите, създали през декември 2013 г. "Ислямски фронт".

Против: Президента Асад.

Как участва: Освен пари, обучение и въоръжение за бунтовниците в Сирия Катар участва в коалицията за въздушни удари. Страната предоставя близката до Доха въздушна база "Ал Убейд", подходяща за мисии в Ирак.

Великобритания

Подкрепя: Умерената сирийска опозиция.

Против: Президента Асад, ИДИЛ и други екстремистки милиции.

Как участва: Поради силна опозиция в британския парламент страната участва предимно във въздушните удари в Ирак. Наскоро извърши нападение с дрон в Сирия, при което уби двама свои граждани, биещи се за ИДИЛ.

Франция

Подкрепя: Умерената сирийска опозиция.

Против: Президента Асад, ИДИЛ и други екстремистки милиции.

Как участва: Осъществява въздушни удари в рамките на коалицията срещу ИДИЛ и ще го прави "докато това се налага", по думите на военния си министър.

Основен принцип в бойните изкуства е, че атакуваш, когато усещаш, че противникът е слаб. В геополитиката не е много по-различно.

От Сирия през Ирак до Афганистан фактите говорят, че Америка при управлението на Барак Обама е превключила по израза на главния редактор на сп. Foreign Policy Дейвид Роткопф от режим "победа на всяка цена" към "изход на всяка цена". И когато САЩ отстъпват, Русия започва да настъпва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • -10
    • +121

    Ако махнем от текста на г-жа Гюрова персоналните иронични оценки и умело подбраните цитати, ще останат едни голи твърдения, които преразказват цитатите. И - разбира се - карето "Кой кой е в Сирия".

    За тези, които се интересуваме от темата и имаме натрупвания, текстът е обидно елементарен. За някого може и да изглежда експертен, но мисля, че този вестник не се чете от такива.
    Авторката се хлъзга по злободневното и се занимава с Путин, вместо да обясни генезиса на проблема и че в Сирия в момента същностният конфликт не е между армията на Асад и главорезите на "халифа" Барзани, а че страната е въвлечена в разгарящо се щиитско-сунитско противопоставяне. Като от едната страна стоят шиитското правителството в Ирак и шиитски Иран, а от другата сунитска Турция, С.Арабия, Катар, Кувейт и всяка страна помпа "своите". Разбира се - и САЩ...

    Този конфликт както си върви вече 4 години, една от които и с намесата на оперетната "анти ИД" коалиция, имам чувството, че щеше да продължава, докато на терена останеха по един изнемогнал и обезкървен шиит и сунит, които да се заколят едновременно.

    Недопустимо е в анализ по темата да няма и намек, че шиитски Иран и сунитска С.Арабия реално са в положение на необявена война в Йемен.

    Що се отнася до карето "Кой кой е..." то само създава впечатление за някакво систематизиране на участниците и техните поддържници. Авторката не може да не знае, че десетките ислямистки въоръжени формации имат названия и е безумно да се слагат под някакъв удобен общ знаменател Често единственото общо помежду им е само вездесъщия автомат "Калашников"... И ако че в разни класации те са сложени заедно в чекмеджето на противници на Асад, това не им пречи да се избияват помежду си при всяка удобна възможност.

    Искрено моля г-жа Гюрова да свали завесата на тайната и да обясни понятието "умерена опозиция", което широко се масовизира.
    Кои са формированията, които влизат там?
    Каква идеология изповядват?
    Каква е числеността им?
    Къде са разположени?
    Как си взаимодействат?
    Как се отнасят към ИД?
    Кой ги финансира?
    Откъде набират хора? и т.н.
    Постепенно се налага схемата, че сирийската "умерена опозиция" е нещо като опозицията в западния парламентаризъм - малко си повишават глас от парламентарната трибуна... Всъщност тези хора се избиват зверски едни други и хич не ги интересува как ги кръщава г-жа Гюрова...

    Истината за Сирия е много по-различна от стъкмената от нея. И тя има стоите исторически, религиозни, културни и чисто психологически специфики. Без отчитането им ще се получи един текст като горния - безмислен и заблуждаващ.
    Но пък си е заработка...


  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Малко установки тип Буратино в Сирия и Ирак ще успокоят и войната и авторката и ще настане мир и благодат.... не веднага но скоро!! :-Ч

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-жо Гюрова, моля, коригирайте в карето "Кой кой е..." в текста за Иран, че подкрепя ... сунити. Това е груба неточност. Иран е шиитска държава. Със същия успех може да твърдите, че Израел подкрепя Хизбула...

  • 4
    robr avatar :-|
    lynyrdS

    Шиитско -сунитски конфликт и Путин се постара да вкара Русия точно там...че и да вземе страна...голям келепир ...

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "lynyrdS":

    Това е висшият пилотаж в голямата игра - да лавираш между двата блъскащи се колоса и да отстоиш руските интереси. Те са два:
    - базите;
    - изкореняване на джихадистката заплаха за Кавказ.

    На Русия Асад й е нужен само като подпис под молбата за намеса.

    И накрая - във все по-двуполюсния свят да привлечеш ШИИТСКИ Иран към своя лагер е шедьовър.

  • 6
    robr avatar :-|
    lynyrdS

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Изглежда ми като да се опитваш да намериш малко по убедителни оправдания за нелепата политика на Путин...както в Украйна така и тук..
    Има една база и няма да изкорени а по скоро ще увеличи заплахата в Кавказ..създаде си врагове...позицията му е неубедителна за света..блокира стротегически за Раша проекти..остава в санкции..икономиката потъва а той във войни..само да не вземе да измести Запада като главен враг на джихадистите и прочие..
    Най прозират обаче левичарските ти убеждения. .. много банално..
    Иран съюзник- глупости..

  • 7
    onufrii avatar :-P
    onufrii

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Моля не се занимавйте с г-ца Гюрова,
    Темата дето и е силата, нещо напоследък се обърка,откак вече на официално европейско равнище"беженците" са вече икономически мигранти и Светломирка още не може да се ориентира и оправи с терминологията та и оттука и проблемите и с концентрацията по настоящия матриял

  • 8
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Тъй като "анализите" на госпожица анализаторката вече не са в състояние дори да катализират малко сарказъм, ще задам само два въпроса: 1) Нашите терористи добрите терористи ли са? 2) някой да е чувал нещо за белоруския диктатор Лукашенко? Гледам го на една снимка обграден от ухиления Обама и чаровната Мишел, а по средата той заедно с 13-14 годишния си син - предполагам следващия президент на Белорус. Той вече добър диктатор ли стана? "Америка за България"какво казва?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    dreams123 avatar :-|
    Георги Манолев

    Ужасно слаба, тенденциозна статия. Първо трябва да се отговори на въпросите:
    - кой и как поддържа Исил?
    - кой им купува нефта?
    - как почнаха да секат монети?
    - Защо САЩ официално са против Алкайда, но в Сирия е поддържат?
    И още куп въпроси. За Русия и Идил и опозицията са терорирсти, защото в Сирия си има законно избран президент. Помним пресната случка от Косово, как САЩ атакуваха без да има никакво законово право. Крайно време е да се сложи край на хегемонията на САЩ, именно тя доведе до тази ситуация в момента със Сирия!

  • 10
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Статията изглежда написана колкото да се отбие номерът. Информационното каре не носи никаква информация. Нивото на Капитал пада ежеседмично, а искат и пари...

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK