Какво показват изборите в Каталуня
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво показват изборите в Каталуня

Какво показват изборите в Каталуня

Искрата на сепаратизма се запали от икономическите дипропорции с останалите испански провинции

3840 прочитания

© Albert Gea


В политиката няма случайни неща. Изборите, които се проведоха миналата неделя в Каталуня, го доказаха. Двете коалиции, които издигнаха като свой политически лозунг независимостта на Каталуня, постигнаха успех очакван от някои и изненада за други. Коалицията "Заедно за да" с лидер Артур Мас спечели най-много депутатски места (62), а лявата "Кандидатура за народно единство - 10. Останалите гласове се разпределят между по-малките партии.

Заканата на каталунците е доста дръзка – след 18 месеца да се отделят от Испания. Много анализатори виждат в този ход реваншизъм за миналогодишния отказ за провеждане на референдум. От друга страна, тази закана може да се тълкува и като блъф, който цели спечелване на по-широка автономия за провинцията. И макар че премиерът на Испания Мариано Рахой демонстрира увереност и ентусиазъм, то тези изборни резултати определено трябва да тревожат властта в Мадрид. Защото, дори сепаратистите да се откажат от идеята си да се отцепят от Испания след 18 месеца, то отношенията между централната власт и каталунците няма да се подобрят като с магическа пръчка.

Сянката на миналото

Испанската история винаги е била доста бурна. Векове арабска доминация, в по-ново време гражданска война, крайнодясна диктатура и някаква, като че ли недоразвита, демокрация. А историята на Каталуния е пример за един исторически малшанс. Каталунците са народ със свой собствен език и култура, който до голяма степен успява да премине през всички процеси, съпътстващи раждането на една нация, с изключения на най-важния – създаването на собствена държава.

През 12 век каталунците попадат под властта на Арагонската корона, но успяват успяват да запазят определена самостоятелност. През 1714 г. след Войната за испанското наследство каталунците са наказани от крал Филип V заради заявената от тях подкрепа за неговия съперник. Един от най-тежките периоди за каталунците обаче е краят на Испанската гражданска война през 1938г. и установяването на режима на генерал Франсиско Франко. Тази епоха, продължила до средата на 70-те, е белязана от тежки репресии спрямо каталунския език и култура на всяко едно ниво.

Единствената сфера, където каталунците могат сравнително спокойно да изразят своите национални чувства, е… футболът. Именно заради това сблъсъкът между отборите на Реал Мадрид и Барселона е нещо повече от футболен мач – той е символ и на борбата на катаулнците за независимост и достоен живот. След края на ерата Франко и демократизирането на Испания за Каталуния настават по-светли дни. Регионът получи автономия, каталунският език вече се изучава в училищата, областта има възможността да урежда много от своите вътрешни въпроси самостоятелно. Тогава къде е проблемът, биха се запитали мнозина.

Демократични, но не съвсем

Миналата година Симон Харис – шотландец, учител по английски в Испания, публикува във вестника "Scottish independent" една доста провокативна статия, озаглавена "Испания – фашистка държава или откровено глупава и безотговорна?" Авторът алармираше за различни прояви на расизъм и ксенофобия сред испанците, ясно заявявайки, че болестта на франкизма все още е не е преодоляна. Дори и да приемем тези констатации за пресилени, то не може да се отрече факта, че и до ден днешен в испанското общество съществува полемика дали демократизацията в страната е била реална, или проформа. Тези съмнения се подсилват и от обстоятелството, че за разлика от съседна Португалия (където диктатурата на Марсело Каетяну – приемник на Антонио Салазар, е свалена чрез "Революцията на карамфилите") в Испания поставторитарното устройство е завещано до голяма степен от самия Франко. Дори предишният испански крал Хуан Карлос всъщност е посочен от Франко за негов наследник.

На фона на това историческо събитие не е учудващо, че сред мнозинството от етническите общности в страната цари недоверие и неприязън към властта в Мадрид, в чието лице виждат "вълк в овча кожа". Като допълнение към тази картина може да лъде посочено едно проучване на британския център "Демос" преди няколко години, който нареди проблемите пред испанската демокрация редом с тези на държави като Унгария, Румъния и България. Големият въпрос е дали испанските политици, които са затънали в корупция и скандали, могат да поддържат Испания демократична и цяла, когато в това се съмняват дори самите испанци?

Икономиката, глупако

Не историята обаче запали пожара на сепаратизма. Голямата диспропорция в икономическо отношения между Каталуния и останалите испански провинции беше искрата. Каталуния създава приблизително 20% от БВП на Испания, като де факто внася в испанския бюджет повече, отколкото получава. Точно искането за по-голяма фискална автономия беше и първата цел на Мас като премиер на Каталуния (такава автономия имат само баските). Не е трудно да се предположи, че тези желания събуждат гняв в Мадрид.

Въпреки че испанската икономика като цяло се съживява от кризата (макар и само с 1% за миналато тримесемие), тя продължава да страда от редица проблеми, като прекомерни регулации, нереформирани сектори, корупция и тромава администрация. Все още голямата безработица и несигурността карат редица испанци да подкрепят откровено популистки движения като Подемос. Виждайки неспособността на централното правителство да се справи с тези проблеми, не е изключено и други регионални лидери в Испания да заложат на "сепаратистката карта".

Независимост и юридически лабиринти

Едно от най-големите предизвикателства пред каталунските националисти ще бъде международното признаване на държавата им. Испания не е Югославия, нито Украйна, а е част от НАТО и ЕС. Евентуално отделяне на Каталуния би било в противоречие с испанската конституция, а това може да създаде проблеми на новата държава на всяко едно ниво. Особено важен е въпросът с членството на Каталуния в ЕС. Според миналия председател на ЕК Жозе Мануел Барозу и според някои експерти по европейско право, като Жан-Клод Пири, евентуален изход на Каталуния от Испания автоматично означава и изход от ЕС и еврозоната. Това би било удар за каталунската икономика, за която европейският пазар е от голямо значение. Независимата каталунска държава тепърва ще трябва да кандидатства за членство в ЕС и да покрива Копенхагенските критерии, а това означава да изгради институции, които да могат да гарантират върховенство на закона, правата на човека и правата на малцинствата. Освен това Каталуния ще трябва да има подкрепата на всички страни членки на ЕС (в това число и на Испания), за да може отново да стане част от европейското семейство. Очевидно задачите пред евентуална независима Каталуния ще бъдат тежки.

Не по-малко сложна е ситуацията и на политическо ниво. Във времена, когато ЕС е подложен на най-силния бежански натиск след Втората световна война, когато кризата с гръцкия дълг все още тлее, а отношенията с Русия са на точката на замръзване, то последното нещо, от което европейските лидери се нуждаят, са националистически разногласия вътре в Съюза. Опасността от "ефект на доминото" към други региони в ЕС, където са налице изразени настроения за независимост като Фландрия, Шотландия (въпреки неуспеха на миналогодишния референдум), Южен Тирол е голяма и може да се разрази като пожар във всeки един момент.

Бъдещето – неясно

В своята книга от 1998 г. "Баланс на силите" американският писател Том Кланси описва сюжет, в който Испания е изправена пред гражданска война и разпадане. И въпреки че Том Кланси е описван като писател-пророк, предсказал конфликта в Украйна, то днес и най-черните прогнози изключват (или поне не желаят) въоръжени сблъсъци.

Дори да приемем обаче, че независимостта на Каталуния няма да се осъществи, то отношенията между областта и Мадрид определено няма да бъдат розови. Отговорност на испанския политически елит е да чуе проблемите и желанията на испанските региони, в противен случай страната е обречена на едно несигурно бъдеще. Защото на моменти грубото отношения на испанските политици към каталунцитe постига само едно - обида. А каталунците са горд народ, който не забравя обидите.

*Валентин Попов е докторант в Русенския университет "Ангел Кънчев". Научните му интереси са свързани с международните отношения и европейската интеграция.

В политиката няма случайни неща. Изборите, които се проведоха миналата неделя в Каталуня, го доказаха. Двете коалиции, които издигнаха като свой политически лозунг независимостта на Каталуня, постигнаха успех очакван от някои и изненада за други. Коалицията "Заедно за да" с лидер Артур Мас спечели най-много депутатски места (62), а лявата "Кандидатура за народно единство - 10. Останалите гласове се разпределят между по-малките партии.

Заканата на каталунците е доста дръзка – след 18 месеца да се отделят от Испания. Много анализатори виждат в този ход реваншизъм за миналогодишния отказ за провеждане на референдум. От друга страна, тази закана може да се тълкува и като блъф, който цели спечелване на по-широка автономия за провинцията. И макар че премиерът на Испания Мариано Рахой демонстрира увереност и ентусиазъм, то тези изборни резултати определено трябва да тревожат властта в Мадрид. Защото, дори сепаратистите да се откажат от идеята си да се отцепят от Испания след 18 месеца, то отношенията между централната власт и каталунците няма да се подобрят като с магическа пръчка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    barel avatar :-|
    пустиняк

    "ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство;"
    (Мат. 24:6-7, 29).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK