САЩ и Китай - основните играчи

Заедно САЩ и Китай са отговорни за над една трета от световните емисии на парникови газове, така че техните обещания за съкращаването им може да се приемат за най-решаващите. Преди година Вашингтон и Пекин поставиха началото на общ фронт срещу климатичните промени. През ноември 2014 г. те подписаха споразумение, в което Пекин обеща, че ще достигне максимум въглеродни емисии през 2030 г., а Вашингтон заяви, че ще намали емисиите със 17% до 2020 г.

Барак Обама се бори да бъде запомнен като екологично настроен президент и да остави наследство, свързано с климатични политики, на своите последователи. На 31 март Белият дом обяви, че ще намали емисиите от парникови газове с 26-28% до 2025 г. спрямо нивата от 2005 г. Проблемът обаче се състои в това, че всичко зависи от следващия президент и от Конгреса, който е настроен доста скептично към борбата с климатичните промени. Републиканският отпор би бил значим в САЩ, тъй като зад него стои огромната въглищна индустрия.

Подобно на своя американски колега китайският президент Си Цзинпин вече далеч по-смело дава обещания за борбата с глобалното затопляне. Пекин официално обяви обещанието си по повод конференцията СОР 21 в края на юни. В документа, който изпрати до ООН, се твърди, че емисиите на парникови газове би трябвало да достигнат своя връх през 2030 г. и че Китай ще се стреми да намали емисиите на единица от БВП с около 60-65% от нивата през 2005 г. Според проучване на неправителствената оргазанизация Berkeley Earth да дишаш в Пекин е същото като да пушиш около 40 цигари на ден. Изследване на Ричард Мюлер и екипа му показва, че смъртта на 4000 души на ден се дължи на мръсния въздух в китайската столица. Именно заради подобни изчисления очакванията към Китай са високи. 

Пред "Капитал" Шейн Томлинсън, старши научен сътрудник по енергетика, климат и управление на ресурсите към британския институт Chatham House, заяви, че според него амбициите на САЩ, Китай и всички участници в СОР21 като цяло не са достатъчни, за да се реши проблемът с климатичните промени, но има "значително увеличение на поставените цели, които ще се обсъждат".

Досега Пекин е правил някои стъпки по пътя към по-ниски нива на емисии. През 2013 г. той стартира програми за търговия с емисии в някои области на страната, за да тества как ще подейства на практика подобна политика. Досега такава търговия има в 7 китайски провинции, предимно в централната и източната част. Китай смята да наложи системата на национално ниво през 2017 г., като правителството ще вземе под внимание грешките от проведения тестови период. Освен търговията с емисии Пекин обещава и възобновяемата и ядрената енергия да станат около 20% от общата енергетика в страната до 2030 г. Тази стъпка би имала влияние върху индустрията в световен мащаб, като се очаква рязък растеж в изследванията и производството.

Липса на амбиция?

ЕС ще представи обща позиция на конференцията в Париж, като лице на делегацията е еврокомисарят по климата и енергията Мигел Ариас Канете. През март Брюксел предаде своето обещание за парижките преговори и заяви, че ще се бори за намаляване на парниковите емисии с 40% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. На 18 септември екоминистрите от ЕС приеха общата позиция въпреки първоначалните възражения на Полша, която е страна със значима въглищна индустрия.

Преди дни ООН публикува обновения документ за евентуалното споразумение за СОР21. На официалния си Twitter профил обаче Канете обяви, че текстът "не е балансиран, липсва му амбиция и конкретика по много въпроси". Според еврокомисаря документът е по-четивен и кратък от първоначалната си версия, но за сметка на това има много "отворени политически проблеми". Участниците в преговорите ще се срещнат в Бон между 19 и 23 октомври, за да обсъдят текста за последно преди климатичната конференция. По този повод Канете пише в социалните мрежи, че срещата ще е "решаваща" и че "ЕС и много други ще работят усилено да подобрят" документа на ООН.

От пресцентъра на Европейската комисия казаха пред "Капитал", че политическите проблеми, за които Канете споделя в Twitter, са прозрачността и възможността за търсене на отговорност, както и създаването на конкретен "механизъм за динамично повишаване на амбициите във времето". Позицията на ЕС е категорична - ще се бори споразумението да е законово обвързващо и да се отнася за всички, а на всеки 5 години да се преглежда глобалният му прогрес. Брюксел ще призове за колективно намаляване на глобалните парникови емисии с поне 60% до 2050 г. в сравнение с 2010 г. Според Шейн Томлинсън от Chatham House по-добрите мерки за ефективност в ЕС ще помогнат не само за климатичните промени, но и за енергийната сигурност и конкурентоспособността.

Останалите по-малки играчи също предават своите ангажименти преди климатичната конференция. Индия, която следва Китай, САЩ и ЕС по нива на парникови газове, излезе с намерения да намали въглеродните емисии на единица от БВП с около 35% до 2030 г. спрямо 2005 г. Петият най-голям източник на парникови емисии – Русия, обеща да съкрати вредните газове с 25-30% до 2030 г. спрямо 1990 г. До 2025 г. Бразилия смята да намали емисиите си с 37% в сравнение с 2005 г., а Япония - с 26% до 2030 г. спрямо нивата от 2013 г. В азиатската страна делът на възобновяема енергия до 2030 г. трябва да стане между 22% и 24%, като през 2013 г. е бил малко под 5%.

Големите надежди

На СОР21 се възлагат големи надежди. Според доклад на Световната банка от 2012 г. повишение на световните температури с 4 градуса по Целзий би довело до "екстремни горещи вълни, намаляващи хранителни запаси, загуба на екосистеми и биоразнообразие, както и животозастрашаващо покачване на морското равнище". Подобни прогнози принуждават лидери от целия свят да разработят обща глобална политика за емисиите. И очакванията са СОР21 да доведе до конкретни реформи за разлика от предшестващите я срещи. В случай че бъде подготвено правно обвързващо споразумение между всички държави, може да се твърди, че конференцията ще е постигнала осезаем успех. Освен това трябва да се оформи нов план за финансиране на по-бедните страни, като има известни разногласия за начина, по който ще става това - дали директно от джоба на данъкоплатците или с помощта на международни организации.

Според Томлинсън има три ключови проблема, които могат да възникнат на конференцията в Париж. Първият е относно прозрачността на взетите решения: "На национално ниво скандалът с емисиите с Volkswagen показа, че държави и компании, изглежда, мамят, което може да подкопае амбициите като цяло." Другият важен момент е свързан с това ключовите страни да се съгласят на петгодишен цикъл на проверка на прогреса, както и да се избегне напрежението, произлизащо от други политически ситуации: "Например Русия е конкретен пример, взимайки предвид напрежението покрай Украйна и Сирия напоследък. Ще е важно да се уверим, че това няма да наруши преговорите", казва Томлинсън. Не на последно място, много учени се обединяват около идеята, че досегашните предложения на държавите не са достатъчни, за да задържат глобалното затопляне под необходимите нива.

Интересът към конференцията без съмнение е голям. Остава да видим дали резултатите ще достигнат очакванията.