Ще оглави ли източноевропеец ООН
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще оглави ли източноевропеец ООН

Ще оглави ли източноевропеец ООН

За пръв път в историята на световната организация неин генерален секретар може да стане жена

8038 прочитания

© reuters


През септември Организацията на обединените нации (ООН) отбеляза с голям шум в Ню Йорк 70-годишнината си.

Създадена в края на Втората световна война с идеята за недопускане на Трета, ООН стремително увеличи обхвата си на действие през годините. Днес на дневен ред там са включени миротворчески операции, хуманитарна помощ, бежанци, защита на човешките и гражданските права, образователни, културни и научни инициативи. В системата на ООН функционират 93 сателитни организации - всяка със свои приоритети и финансиране. На върха на пирамидата стои генерален секретар, чиито функции са повече административни, отколкото изпълнителни. Не случайно полу на шега казват, че шефът на ООН е повече секретар, отколкото генерал. Неговата ефективност се определя от това как той съумява да балансира интересите на страните - членки (193) в Общото събрание (законодателния орган) с политическите интереси на т. нар. пет постоянни в Съвета за сигурност (изпълнителния орган). Великолепната петорка се състои от победителите във Втората световна война - Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция, те имат право на вето в Съвета за сигурност и по този начин могат да блокират което и да било решение, което не ги устройва. Най-просто казано, подобно на историята в известния роман на Джордж Оруел «Животинската ферма» - ООН е сдружение на равни държави, но пет от тях са по-равни от другите.

Сред горещите теми на дневен ред е предстоящия избор на нов генерален секретар. Почти сигурно е, че това ще бъде жена. Идеята за жена - шеф на ООН, сама по себе си не е нова, обаче едва сега, през 2015 г., може да се каже, че възможният избор на жена за генерален секретар на ООН е вече узряла концепция. Този сценарий хармонично се вписва в представата на сегашния генерален секретар Бан Ки Мун, че именно ООН трябва да е пример за организация, в която равенството на половете е фактически установено. Статистически погледнато, жените на средно и високо управленско ниво в ООН са все още по-малко от мъжете, но разликата е минимална, а всяко сравнение с положението от преди 10 или 20 години показва, че е постигнат значителен напредък. Самият Бан Ки Мун неведнъж е заявявал, че би се радвал да види жена на мястото му, след като вторият му петгодишен мандат изтече в края на 2016 г.

Процедурата за избор на генерален секретар е странна аномалия в строго регламентирания протокол на ООН. Макар в няколко резолюции на Общото събрание да са определени правилата за избор на генерален секретар, същинската процедура е неформална и преминава тихо и без прозрачност зад вратите на Съвета за сигурност. А в самия съвет, макар той да е съставен от 15 страни членки, решаващ глас имат вече споменатите «пет постоянни». След като е постигнато съгласие по кандидатурата, Съветът за сигурност изпраща писмо до Общото събрание, което формално следва да я одобри или не. В 70-годишната история на ООН не е имало случай предложена от Съвета за сигурност кандидатура да не е била одобрена.През септември Общото събрание прие резолюция, в която се призовава за повече гласност и прозрачност в процеса за избор на генерален секретар. В резолюцията се препоръчва всички държави членки (а не само 5-те в Съвета за сигурност) да обсъдят кандидатурите. Практическият ефект от тази препоръка обаче ще е ограничен, тъй като резолюцията не променя параграф 97 в Устава на ООН, според който именно Съветът за сигурност е органът, който предлага кандидатурата на Общото събрание.

Друг интересен момент при избора на генерален секретар е т. нар. принцип за географска ротация. Макар и да не е записан в устава, този принцип се спазва вече няколко десетилетия и генералните секретари са избирани последователно от пет различни региона на света. За последен път европеец (Курт Валдхайм) е бил избран за генерален секретар през 1976 г. Досега не е бил избиран генерален секретар от региона на Източна Европа. В ООН преобладава мнението не само че е настъпило време за кандидатура на източноевропеец, но и това да е жена.

Фаворитът от ЮНЕСКО

В американските медии като фаворит често се споменава името на генералния директор на ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации за образование, наука и култура) Ирина Бокова. Тя присъства редовно и в руските медии, а постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин заяви, че Москва е готова да подкрепи кандидатурата на жена от Източна Европа. Си Дзинпин беше първият държавен глава на Китай, който посети централата на ЮНЕСКО в Париж. Бокова е добре позната във Франция, а освен това се ползва с отлична репутация сред френския политически елит. Тя владее свободно четири от шестте официални езика на ООН – английски, френски, испански и руски.

Професионалната кариера на Ирина Бокова практически от самото й начало е плътно свързана с ООН, тя познава отвътре с какво точно се занимава организацията, как се разпределят бюджетите, механизмите за финансиране и функционирането на множеството комитети, комисии и сателитни организации на ООН. Ирина Бокова бе официално номинирана от българското правителство за генерален секретар на ООН през 2014 г.

Освен Бокова сред възможните претенденти за номинация биват споменавани имената на вицепрезидента на Европейската комисия Кристалина Георгиева, на шефа на програмата за развитие на ООН и бивш министър-председател на Нова Зеландия Хелън Кларк, и на Мишел Бачелет - президента на Чили. Споменават се и други имена, например външния министър на Хърватия Весна Пусич и президента на Литва Даля Грибаускайте. Има и няколко кандидатури на мъже. Сред наблюдателите на ООН обаче преобладава мнението, че следващият генерален секретар ще бъде жена и че е най-вероятно да бъде избран измежду четирите най-често спрягани имена.

В 70-годишната история на ООН държавен глава (Бачелет) или министър-председател (Кларк) никога не са били избирани за генерален секретар. Освен това и двете кандидатури идват извън региона на Източна Европа, а се предполага, че географският принцип на избор ще бъде спазен. Така погледнато списъкът като че ли се свежда само до две-три имена, едното от които вече е номинирано от правителството на своята държава.

За шампанско обаче е още рано. Предположенията на журналистите и т. нар. експерти са едно, а това, което се случва зад кулисите в Съвета за сигурност - съвсем друго. Сегашният, вече с два мандата генерален секретар Бан Ки Мун, беше практически непознато име в началните стадии на изборната кампания през 2006 г. когато всички обявени предварително за силни кандидати един по един отпаднаха. Трикът с избора на генерален секретар е, че номинантът трябва, от една страна, да е квалифициран за длъжността, обаче в същото време да не показва прекалено голямо желание да я заеме. Иначе се създава впечатление, че това е единствената карта, на която е заложил(а).

До момента и четирите най-вероятни кандидати за номинация се придържат към това правило. Хелън Кларк каза, че е готова да застане начело на организацията, но на всеки е ясно, че между «готова» и «искам» има разлика. Имената на Мишел Бачелет и на Кристалина Георгиева редовно се появяват в медиите, но до момента нито едната, нито другата са дали ясна индикация дали въобще са заинтересувани от номинация. Ирина Бокова казва само, че за нея е чест да бъде номинирана от правителството на България, но че в същото време е толкова ангажирана с работата си в ЮНЕСКО, че няма възможност (или желание) да води кампания. Бачелет, Бокова и Кларк са смятани за инсайдъри в ООН - заемат или са заемали високи управленски постове там.

Георгиева няма формален опит в организацията, но от друга страна, зад гърба й стои солидно резюме в Световната банка и в Европейската комисия.Независимо от ограничените пълномощия на генералния секретар длъжността се смята за нещо като ягодката на върха на глобалната дипломатическа торта. Бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг веднъж беше казал, че в света има само три длъжности, за които си заслужава да се води кампания – президент на САЩ, генерален секретар на ООН и кмет на Ню Йорк.Не се знае какво точно ще се случи в Съвета за сигурност, обаче кандидатите разполагат с някои лостове за наклоняване на везните в своя полза. Предложенията за генерален секретар се издигат от петте регионални групи в ООН, една от които е тази на Източна Европа.

В случая това е само условно наименование, защото в тази група влизат също Русия, Азербайджан, Армения, Украйна, Молдова, Полша, Чехия, Унгария, общо 23 държави. За да има кандидатурата реален шанс за успех, тя трябва да е само една от регионална група. Вариант, в който дадена държава или регион предложат повече от една кандидатура, е по презумпция губещ тъй като демонстрира липса на единодушие и съответно – уязвимост на кандидатите. Другите регионални групи ще се възползват от тази слабост и ще предложат само по една обаче солидно подкрепена кандидатура. В тази посока на мислене би следвало да са ориентирани и действията на българското правителство, ако в страната има интерес да се издигне действително силен кандидат.

През септември Организацията на обединените нации (ООН) отбеляза с голям шум в Ню Йорк 70-годишнината си.

Създадена в края на Втората световна война с идеята за недопускане на Трета, ООН стремително увеличи обхвата си на действие през годините. Днес на дневен ред там са включени миротворчески операции, хуманитарна помощ, бежанци, защита на човешките и гражданските права, образователни, културни и научни инициативи. В системата на ООН функционират 93 сателитни организации - всяка със свои приоритети и финансиране. На върха на пирамидата стои генерален секретар, чиито функции са повече административни, отколкото изпълнителни. Не случайно полу на шега казват, че шефът на ООН е повече секретар, отколкото генерал. Неговата ефективност се определя от това как той съумява да балансира интересите на страните - членки (193) в Общото събрание (законодателния орган) с политическите интереси на т. нар. пет постоянни в Съвета за сигурност (изпълнителния орган). Великолепната петорка се състои от победителите във Втората световна война - Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция, те имат право на вето в Съвета за сигурност и по този начин могат да блокират което и да било решение, което не ги устройва. Най-просто казано, подобно на историята в известния роман на Джордж Оруел «Животинската ферма» - ООН е сдружение на равни държави, но пет от тях са по-равни от другите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    И да оглави и да не оглави - все тая !

    Само дето един източно европеец ще си е оправил потомството до десето коляно !!!

  • 2
    owen avatar :-|
    owen

    да не ме обявят за родоотстъпник, но като погледне човек биографията на мишел башле и го заболява сърцето - вдъхновяващ пример от всяка една гледна точка.
    иначе постът изглежда като в кърпа вързан в наша посока.

  • 3
    simin avatar :-(
    simin

    Може да е източноевропеец и жена, но се надявам да не е обременен човек като Бокова. Ако нашенката имаше морал, трябваше първо да се разграничи от бащините си деяния. Как може да оправя световните дела, ако няма чувствителност към моралната отговорност на най-близките си, благодарение на които се е издигнала.

  • 4
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#3] от "simin":

    Това е принципът на Джугашвили - "дети отвечают за отцов". По форумите сума ти "демократи" само за това кряскат - кой от кого да се разграничил и да заклеймил родителите си. Голяма демокрация.

  • 5
    chichka avatar :-|
    chichka

    Че какво лошо има сина на доктор Менгеле да стане президент на световния съвет за хуманност в здравните грижи и човеколюбие?

  • 6
    navy avatar :-|
    navy

    През оназ работа ми е !

  • 7
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    Любопитно е, че българите, които достигат високи постове, са винаги жени. Кунева и Кристалина Георгиева в ЕК, Бокова в Юнеско, спряганата Илияна Цанова за фонда Юнкер. Като добавим и традиционния стъклен таван в Западния свят за жените, това е повече от интересно.

    Моето обяснение е в две посоки - приспособимост и амбиция, от една страна, и разбиране за тоталната зависимост и слушане на хората, които притежават реалната власт. На мъжете им липсва това - в един момент не издържат и го удрят на достойнство, пък и винаги има едно подозрение дали няма да го направят. (Дянков е изключение :-))

  • 8
    eksar007 avatar :-|
    eksar007

    най правилно да е от полша.поляците са свободолбиви народ.нашата бокова ако ьеше се разграничила преди от баща си ,имаше шанс ,но сега няма.в сс са русия и кнр ,а сащ,франция и англия няма ла я удобрят.

  • 9
    owen avatar :-|
    owen

    До коментар [#7] от "peaspiring":

    на мен много по-любопитно ми е едно друго разграничение. защо хората, които се издигат до високи позиции са винаги част от статуквото, независимо от промяна на режими и правителства. защо никой, който се е противопоставял на системата в най-абстрактния смисъл, който е отсотявал някакви принципи и позиции, не е достигнал и най-малко институционално признание? например в конкретния контекст президентът на чили - никога човек с такава биография в българия не би бил допуснат и на прага да си помисли че може да се кандидатира за подобна позиция.

    кои са пък тези мъже, които са го ударили на достойнство? хеле пък български такива, не ме разсмивайте. най-големите михлюзи, които съм виждала, са бг мъже, и знам за какво говоря.

  • 10
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    Какъв родоотстъпник, БЕ! Бокови какви са? Ирина Бокова е съветски/руски агент*! Произход - от убийците АБпФК.Баща й е убиц, буквално!
    Кри(й)сталинка е също руски агент* - произход - от убийците АБпФК
    __________________________
    * доказано от биографиите им и от други факти


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK