Полезните ходове
Петдесет и пет месеца след началото на сирийската гражданска война България гони събитията. Сред примерите са бежанската криза, последвалата поляризация в обществото ни и отказът на въздушен коридор за руски самолети. Не трябва гросмайсторски нюх, за да знае човек, че загубата на инициатива и пасивността са губеща стратегия. "Капитал" разглежда варианти за продължението на конфликта и предлага полезни ходове за България.Моля, нищо от този текст да не се възприема като официална информация!
ДО: Бойко Борисов
СС: Даниел Митов, Николай Ненчев, Румяна БъчвароваОТ: "Капитал"
След като Русия влезе с твърда крачка в сирийската криза, гражданската война там събра на едно място освен Москва, "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), САЩ, Русия, Иран, Турция, Саудитска Арабия. Кризата постави под въпрос живота на милиони сирийци, но и породи екзистенциални въпроси за Европейския съюз. Можем ли солидарно да опазим живота и достойнството на търсещите закрила или поотделно ще ги отблъскваме? Заплаха или възможност е руската намеса? Има ли ЕС възможност да помогне за умиротворяването на Сирия или (което е по-вероятно) да помогне за възстановяването й, след като 20 години се бори да изправи на крака Западните Балкани?
Когато решава позицията си по тези въпроси, София не бива да забравя, че е на равно разстояние от Берлин и Алепо. Ние сме външна граница на ЕС, макар и да не сме част от шенгенското безвизово пространство. Не на последно място сме съседи на Турция, която никой от европейските ни партньори не познава по-добре от нас. Тази ситуация дава и възможности и заплахи.
Руската променлива
В момента на България й се случват някакви неща, които я карат да заема един или друг лагер в сирийския конфликт. Така например ние съвсем естествено споделяме позицията за Сирия на своите партньори в ЕС и НАТО. Тази позиция беше поставена на изпитание, когато Русия поиска от нас въздушен коридор за самолет, с който твърдеше, че доставя хуманитарна помощ за Сирия. С бързия си и категоричен отказ правителството показа твърдост, което може да ни е от полза в отношенията с Турция в бъдеще, но е важно да държим отворени дипломатическите канали към Москва. Полезен ход би бил да предоставим хуманитарен коридор при условие например, че български мониторингови екипи ще могат да инспектират самолетите при товаренето в Русия и до напускане на въздушното ни пространство.
Запазването на всякакви канали с Русия е важно, защото след началото на военната си операция в Сирия Москва скоро ще изпита нужда от тях, ако съдим по преценката на Николай Кожанов, експерт в московския офис на Carnegie. Според него руските бомбардировки са ефектно, но неустойчиво решение. Ако продължат, те ще задълбочат разделението в сирийското общество, ще обвържат допълнително Русия и шиитските й партньори Иран, Ирак и "Хизбула" и ще обременят и без това задъхващата се руска икономика. Владимир Путин е наясно с това и вероятно просто трасира позициите си, които ще отстоява в Женева на преговорите за бъдещето на Сирия, заключава Кожанов.
Докато се стигне до нов кръг преговори, ситуацията в Сирия може да се е променила заради намесата на Путин, предупреждава в статия за Foreign Affairs преподавателят в междудисциплинарния център в Херцлия Дмитрий Адамски. Ако интервенцията на Русия и шиитския алианс наклони везните в полза на Асад, не е изключено някои съюзници като Иран да продължат да преследват собствени интереси. Това означава Русия да води сама първата си война след Афганистан.
Затова е по-логично след постигане на непосредствените цели Русия да иска възможно най-бързо дипломатическо уреждане на конфликта. Тъй като за Запада е немислимо оставането на Асад на власт, това вероятно ще означава разделяне на следвоенна Сирия. Тогава за Русия ще бъде реалистично да търси влияние над бъдеща "Малка Сирия", или онази част от западната страна на днешна Сирия, където са големите градски центрове, но и руските военни бази.
Дали и как ще приключи руско-шиитската коалиция не зависи само от Москва. Анализатори във Foreign Policy намекнаха, че в лицето на САЩ, но и на Запада, Иран може да получи повече опции в региона. А това означава повече възможности за българската дипломация.
"Безспорно е, че оставането на власт на Асад под каквато и да било форма единствено ще спомогне за унищожаването на Сирия като цяло", казва пред "Капитал" дипломатът Мирослав Зафиров, бивш посланик в Катар. За него е без съмнение обаче, че сегашната позиция, при която ЕС просто седи и настоява за сваляне режима на Асад, не е ефективна, "защото това е добре известно и не е конструктивно". Полезният ход според Зафиров е да "излъчваме послание какво можем и къде стоим, а не какво отричаме". Това означава София да опита да върви по няколко линии - да поддържа контакти с руснаците, да не разваля отношенията си с Турция и да съживи връзките си в политическия процес по прехода в Сирия, натрупани при външния министър Николай Младенов. Натрупаният отпреди няколко години опит "позволява да се заеме прагматична и обоснована позиция, която не ни поставя в положението да бъдем разглеждани като част от един или друг лагер", смята Зафиров.
Връзките с Турция
Докато чака политическо решение в Сирия обаче, Европа има по-належащ проблем - бежанците. Ключът към тях е Турция. Тя може да го използва, за да спечели от Европа безвизов режим за своите граждани или подкрепа за идеята си за забранена за полети зона над сирийски Кюрдистан. Какво е поискал Реджеп Таийп Ердоган по време на посещението с в Брюксел тази седмица остана в тайна дори от напористите брюкселски кореспонденти, но е повече от ясно, че Анкара ще иска някакъв вид сделка. За добро или за зло в европейското семейство България може най-добре да преведе на брюкселски език условията, при които Турция би изпълнявала задълженията си по договора за реадмисия с ЕС. Също така нашата граница ще е тази, през която ще се случва подобна реадмисия. Ето защо полезен ход би било участието в междуправителствена среща след изборите в Турция в началото на ноември. И с просто око се вижда, че между София и Анкара вече има някакви канали за комуникация, които работят - кризата в Одрин, когато турските власти не допуснаха мигранти до българската граница, е показателна. Тези канали трябва да се утвърдят и засилят, тъй като ще са от изключителна полза в близко бъдеще.
Бойко Борисов стана адвокат на турската позиция по време на последната среща в Брюксел, когато поиска защитена зона в Сирия. Това не е необходимо, а и предполага роля, която не сме в състояние нито да развием, нито да поддържаме. Достатъчно е да се възползваме от ситуацията, за да прокарваме две линии, от които можем само да спечелим.
Една възможност и една задача
Първата е влизането ни в Шенген. Сега повече от всякога е ясно, че това би обслужило не само нашата политика, но и сигурността на Европа, чиято външна граница сме. Това обаче значи да извоюваме подобно членство, но да не го получим точно в момента. За България няма смисъл от влизане в зоната точно сега, когато тя е под такъв вътрешен и външен натиск. Би могло да се настоява, подобно на Румъния, за частичен прием - например само на въздушните граници, каквото бе френското предложение преди време. ЕС обвърза визовия режим за Турция с договора за реадмисия на турски граждани и трети лица, за които безспорно е установено, че са влезли незаконно в ЕС от Турция. Когато Брюксел и Анкара решат визовия въпрос и Регламент 539/2001 бъде променен, визите за турски граждани няма да паднат автоматично в еврочленките, които не са в Шенген, като Румъния, България или Кипър. Това дава допълнителен коз на София - тя ще има възможност сама да прецени дали и какви визови облекчения да приложи за съседката си.Но отлагането не трябва да е за неопределено време. Не бива да се забравя, че основният принос на Шенген за България не би бил политически, а икономически - членството в единното пространство сваля цената за правене на бизнес за цялата икономика.
Основната задача, която обаче българската страна трябва да си постави, е да работи за солидарност в съюза. В криза като настоящата всяка вълна потапя малките лодки, а вълните от Сирия продължават да се задават.
Солидарността е важна и защото ако през зимата потокът от бежанци през България се засили, ние ще имаме нужда от цялата помощ, която можем да получим, включително от работеща квотна система, ако не искаме да се превърнем в постоянен приемателен център за огромни маси от хора.
От казаното дотук става ясно, че определено имаме мотива, очевидно имаме инструментите и вероятно имаме уменията да извлечем от сирийския конфликт усилване на важността ни в Европейския съюз, заздравяване на отношенията ни с Турция и участие в изграждането на следвоенна Сирия. Остава ни волята да насочим усилия към спиране на огъня там и начало на политически процес. Полезен ход би бил да отделим внимание на твърденията от журналиста на Buzzfeed Аръм Ростън, че "по-голямата част от оръжието, използвано от различните страни в сирийската война, идва от България".
Полезните ходове
Петдесет и пет месеца след началото на сирийската гражданска война България гони събитията. Сред примерите са бежанската криза, последвалата поляризация в обществото ни и отказът на въздушен коридор за руски самолети. Не трябва гросмайсторски нюх, за да знае човек, че загубата на инициатива и пасивността са губеща стратегия. "Капитал" разглежда варианти за продължението на конфликта и предлага полезни ходове за България.Моля, нищо от този текст да не се възприема като официална информация!
ДО: Бойко Борисов
16 коментара
Политика целенасочена-че нова България от 1990 год. НИКОГА не е водила такава, нашите политици са заинтересовани да грабят като за последно ... ЕДИНСТВЕНИЯ добър ход на политиците, НЕПЛАНИРАН / / е, че полицаите командировани на границата да спират бежанци оставени без надзор при мизерен условия си изкараха яда на бежанците – бой + обиране + връщане обратно и САМО за това досега не са ни посетили 100 000+ бежанци ...
Много наивно.
Би било свежо, ако това писмо е челото на нова рубрика от типа "Не-новините"...
Капитал, чиито журналисти демонстрираха единствено познанията си по английски, докато превеждаха оттук-оттам казаната с различен словоред официална ЮС позиция по войната в Сирия, вече пише "анализи": "Капитал" разглежда варианти за продължението на конфликта..."(!), каквото и да са искали да кажат с това...
И единственото, което може да се запомни от "анализа" са заклинанията,че ще "извлечем от сирийския конфликт усилване на важността ни в Европейския съюз", ще поддържаме отношения с Русия "при условие например, че български мониторингови екипи ще могат да инспектират самолетите при товаренето в Русия и до напускане на въздушното ни пространство" и ще превеждаме на "брюкселски език" Турция на Европа...
И накрая - когато Щенгенското споразумение по същество е мъртво, "аналитичният център" на Капитал прави следното фундаментално предложение: "Първата (задача) е влизането ни в Шенген...Това обаче значи да извоюваме подобно членство, но да не го получим точно в момента. За България няма смисъл от влизане в зоната точно сега..."
Вярно ли само толкова можете?
До коментар [#2] от "D-r D":
Жалкото е че всички българи които искаха (и още искат) да влязат в Шенген влязоха - и няма да се върнат.
"позволява да се заеме прагматична и обоснована позиция, която не ни поставя в положението да бъдем разглеждани като част от един или друг лагер"
Мислех,че преди години направихме нашия избор и сме част от един лагер.Не можем да сме част и от друг лагер.
До коментар [#4] от "rosiraycheva50._":
"Лагерното" мислене явно не е умряло с падането на Берлинската стена.
Това е едноплановото мислене, когато "нашите" задължително са прави (дори, когато бомбардират болница в Кундуз, чиито дж пи ес координати "Лекари без граници" са им изпращали многократно), а "другите" по дефиниция са злонамерени (дори, когато започнаха реално да избиват главорезите от ИД). Разбира се, освен официалните обяснения за събитията, интересуващите се могат да напипат и истинските причини и движещите сили на процесите.
В днешния ден има достатъчно информация, за да може всеки непредубеден да си състави мнение за едно или друго, което става наоколо - стига да иска. Информираността е предпоставката да се направи анализ.
Заключенията, които правя за себе си (без да ви ангажирам с тях), са че светът е многопластов и дълбок и решенията никак не са прости.
Как, например, да "помагаме" на Турция за контактите й с ЕС и да станем център на незнам какво си, а - "реадмисия", когато:
- никой не иска това от нас;
- в Турция на 1 ноем. има съдбовни избори, които са изключително важни за бъдещето на ПСР и политиката на президента Ердоган;
- премиерът Давутоглу е бащата на възродената неоосманистка доктрина, която методично се изпълнява - сунитската дъга, бомбардировките на кюрдите и пр;
- Турция върви към ислямизация и стесняване на кемализма;
- доктрината на Давутоглу много категорично включва в границите си и БГ;
- бежанците в Турция са средство за натиск към хаотичния ЕС и Ердоган го прави невероятно умело.
България в момента го играе като пинчер, който, притиснат в ботуша на стопанина си, джавка настървено към ба-а-авно преминаващата руска мечка, която не го и чува.
А като чета "анализа" на Капитал, бих помислил, че е писан от мои пациенти, които често бъркат реалното с желаното...
И патология, и национални комплекси, и слаби политици.
Изненадан съм от претенцията на анализа, който е много слаб и пълен с фундаментални грешки. Те започват от самото му начало, където се изброяват замесените държави, а са пропуснати Катар, Оман, ОАЕ, Израел, Китай, Франция, Англия, Йордания...
Оценките са стратегически погрешни, както и сочените перспективи. Липсва например всякакъв анализ какво ще стане, ако и когато Русия се намеси и в Ирак, който в момента се води в сферата на влияние (не изцяло) на САЩ. И т.н., и т.н.
Да вярвам ли на очите си!!
България сама да определя позицията си!!
ха ха ха ха ха ха ха ха
Това е много добър виц!
До коментар [#6] от "Григор Лилов":
Много си прав , но искаш от Икономедия да публикува или коментира неща , които меко казано не са и присърце ! ! !
Въпросите и коментара ти НЕ съвпадат с ""партийната "" им линия !
Капитала предлага полезни ходове за България от позицията си на зависимост от финансирането си!
Ами ако предложения вариант засяга интересите на кредиторите си!!
То и другия вариант-Пеевските ходове , не е за предпочитане.
Ами то май не остана никой ,който да мисли от позицията на българин!
Когато стане въпрос за такива теми , с глобално значение и още повече замесени интереси на всички велики сили в света. Няма как да се включат всички фактори в тази картинка, още повече да се подредят по големина на сила и важност .
Разбира се тежестта ба всеки се преценя от неговата сила или дебелината на портфейла!
Аз прочетох горното съчинение , защото се публикува в тук,демек парите се разглеждат като основен фактор при правенето на анализа!!
Да виждате нещо такова?
Напротив - точно обратното.
Случайно ли е това?
Разбира се , че не е.