Британският професор Ангъс Дийтън получи тазгодишната Нобелова награда за икономика за своя анализ за потреблението, бедността и благосъстоянието. През последните години той се е състезавал няколко пъти за престижното отличие. Шейсет и девет годишният професор по икономика и международни отношения в Princeton University преди е преподавал в Cambridge и Bristol. Неговите изследвания са фокусирани върху благосъстоянието и икономическото развитие. Той е може би най-известен с т.нар. парадокс на Дийтън, според който потреблението варира изненадващо плавно въпреки резките изменения на доходите.
В изявление Нобеловият комитет посочи, че индивидуалните потребителски предпочитания трябва да бъдат изследвани по-добре, преди да бъдат формулирани теми като благосъстоянието и намаляването на бедността. "Повече от всеки друг Ангъс Дийтън разви това разбиране. Чрез свързването на подробните предпочитания на индивида с общите последствия неговото изследване помогна за трансформацията на полето на микроикономиката, макроикономиката и икономическото развитие", казват от комитета.
Влияние върху конкретни политики
Анализът на Дийтън е повлиял върху формирането на конкретни политики, като например е спомогнал да се определи кои социални групи ще бъдат засегнати от увеличаването на ДДС върху хранителните стоки. Професорът също така популяризира употребата на данни от изследвания на домакинствата в развиващите се страни, особено данни за потреблението с цел да се измери жизненият стандарт и бедността, пише Reuters.
Отличеният труд на родения в Единбург професор, който има британско и американско гражданство, изследва следните три въпроса:
1. Как потребителите разпределят парите си за различни стоки? Отговорът на този въпрос е необходим не само за обясняването и прогнозирането на действителните потребителски модели, но е и от решаващо значение за оценката на различни политически реформи върху състоянието на потребителите. В началото на своята научна кариера Дийтън разработва система, която обяснява как търсенето на определена стока зависи от цените на всички стоки и от индивидуалните доходи. Този подход и по-късните му изменения са се превърнали в стандартен инструмент не само в академичните среди, но и при оценки на реално прилагани политики.
2. Каква част от обществения доход се харчи и каква част се пести? В серия публикации от 1990 г. Дийтън обяснява как съществуващата тогава теория за потреблението не може да обясни взаимодействието между доходите и консумацията. Според него учените трябва да разглеждат как всеки индивид адаптира потреблението си спрямо собствения си доход.
3. Как най-добре измерваме и анализираме благосъстоянието и бедността? Дийтън подчертава как използването на надеждни показатели за потреблението на едно домакинство могат да помогнат за различаването на механизмите зад икономическото развитие. Той открива важни капани в сравняването на степента на бедността. Дийтън описва също и как умелото използване на данните за домакинствата може да хвърли светлина върху въпроси като връзката между доходите и приема на калории.
Важни капани
"Изследването му разкри важни капани, когато сравняваме обхвата на бедността във времето и на различни места", твърдят от Нобеловия комитет.
Наградата включва и парично поощрение в размер на 950 хил. долара. Икономическият приз не е създаден от Алфред Нобел през 1895 г., а е прибавен от Шведската централна банка през 1968 г. Един от спорните въпроси напоследък е за какво точно са отличавани икономистите - за конкретно изследване или за цялостно творчество.
Нобеловите награди ще бъдат официално раздадени на тазгодишните победители на 10 декември на церемонии в Стокхолм и Осло.
2014 г. - френският икономист Жан Тирол за анализа си на силата на пазара и регулацията.
2013 г. - американците Юджийн Фама, Ларс Хенсън и Робърт Шилър за работата им в областта на финансовите пазари.
2012 г. - американските икономисти Алвин Рот и Лойд Шапли за изследванията им за пазарите и съвместяването на участниците в тях.
2011 г. - американците Томас Джей Сарджънт и Кристофър А. Симс за изследвания, хвърлящи светлина върху причинно-следствената връзка между икономиката и инструменти като лихвените проценти и държавните разходи.
2010 г. - американците Питър Даймънд и Дейл Мортенсън и британецът Кристофър Писаридес за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите.
2009 г. - американците Елинор Остром и Оливър Уилямсън за тяхната работа в областта на икономическото управление.
2008 г. - американецът Пол Кругман за неговите анализи на търговски модели.
Британският професор Ангъс Дийтън получи тазгодишната Нобелова награда за икономика за своя анализ за потреблението, бедността и благосъстоянието. През последните години той се е състезавал няколко пъти за престижното отличие. Шейсет и девет годишният професор по икономика и международни отношения в Princeton University преди е преподавал в Cambridge и Bristol. Неговите изследвания са фокусирани върху благосъстоянието и икономическото развитие. Той е може би най-известен с т.нар. парадокс на Дийтън, според който потреблението варира изненадващо плавно въпреки резките изменения на доходите.
В изявление Нобеловият комитет посочи, че индивидуалните потребителски предпочитания трябва да бъдат изследвани по-добре, преди да бъдат формулирани теми като благосъстоянието и намаляването на бедността. "Повече от всеки друг Ангъс Дийтън разви това разбиране. Чрез свързването на подробните предпочитания на индивида с общите последствия неговото изследване помогна за трансформацията на полето на микроикономиката, макроикономиката и икономическото развитие", казват от комитета.
1 коментар
"Британският професор Ангъс Дийтън получи тазгодишната Нобелова награда за икономика за своя анализ за потреблението, бедността и благосъстоянието."
Въпроси, които сигурно ще стават все по-важни във връзка с опитите за намаляване на икономическата миграция.