Ако слушате как говорят гръцкият премиер Алексис Ципрас и неговото правителство, избрано преди по-малко от месец, може да си помислите, че революцията, за която радикалната левица говореше тази година, е отложена, но не и отменена. А това означава, че кредитори и инвеститори не са докрай сигурни дали силният мандат, който той получи на парламентарните избори, ще помогне на гръцката икономика да излезе най-после от рецесията, или това е само една илюзия, разказва Reuters.
Факт е, че вече го няма радикалното говорене, с което СИРИЗА спечели изборите преди по-малко от година и докара почти до банкрут страната за половин година управление. Премиерът настоява бързо да се приложат болезнени икономически реформи, да се орежат разходи и да се вдигнат данъци, за да може след това да се върне към целите си за радикална социална реформа във втората половина на 4-годишния си мандат. "Точно затова бе избрано първото му правителство", твърди Георгиос Пагулатос, икономист от Атинския университет.
Анализатори и дипломати казват, че до края на годината Ципрас спокойно може да прокара бюджета и да задейства реформен пакет срещу следващия транш от 3 млрд. евро, в пъти повече средства за рекапитализиране на банковата система и начало на преговори за поредно облекчаване на дълговото бреме.
Проблемите идват през 2016 г.
Тогава предстоят болезнени промени в пенсионните и трудовите закони, както и в обществените услуги, които трябва да прилага една обезверена администрация. Повишените данъци и орязаните социални помощи ще свият покупателната способност, а прекалени очаквания за намаляване на дълга може да преминат в горчиво разочарование.
Въпросителни има и за компетентността на някои министри и недостига на опитни технократи в администрацията. Янис Папандониу, бивш финансов министър, подготвил влизането в еврозоната, казва, че се опасява за капацитета за промени, "въпреки че може би те си вярват".
При визитата си в Ню Йорк в началото на месеца премиерът заяви, че е възстановил политическата стабилност, прекратил е дебата за оставането в еврозоната и е получил мандат за трудни реформи.
Но страната се нуждае от повече доверие и инвестиции, за да се сбъднат надеждите за по-добри данни от прогнозните 2.3% рецесия през тази година и 1.3% догодина. След това обаче той каза в парламента в Атина, че няма да пусне чуждестранни фондове да изкупят необслужвани заеми и да се ровят в балансовите книжа на четирите водещи банки в страната.
Състоянието на банките
В същото време той не предлага алтернатива как банките да подновят кредитирането за стабилния бизнес и домакинствата. Състоянието им ще стане ясно до края на октомври. Ако сумата за рекапитализация е под 25 млрд. евро, контролът над капиталите може да бъде отменен и около 40 млрд. "евро в буркани" да се върнат в системата. Но ако стабилизирането на банките стане за сметка на акционери и облигационери или дори се стигне до фактическото им национализиране, бъдещите инвеститори ще се замислят дали да дойдат сега в Гърция.
Спорове с профсъюзи и местни власти допълнително отлагат приватизацията на пристанища, летища и държавни активи. Няма и политическа воля да се раздържавява, защото приватизацията все още е политически неприемлива, както и поради опасения, че правителството ще бъде обвинено, че разпродава "на пожар". В крайна сметка това означава, че екипът на Ципрас ще трябва да се разтовари от още идеологически баласт и да демонстрира дългосрочна визия, компетентност и тактически политически умения, за да мине през предизвикателството.
Гръцките компании са изгубили драматичните 86% от печалбите си преди облагането с данъци за последните пет години, сочи проучване на Grant Thornton след близо 5000 фирми. В абсолютни измерения в периода 2009 - 2014 г. това се равнява на близо 5.3 милиарда евро. В същото време служителите им са намалели с 19%, а капацитетът им да плащат данъци – с 60%. Данните бяха представени във вторник в Атина на годишната международна конференция на Grant Thornton. Анализът на данните показва свиване с 32% на оперативните печалби на анкетираните компании. Нетните им активи са се обезценили с 2.6 млрд. евро, а нетният зает капитал – със 7.5 млрд. евро до общо 44.7 млрд. евро кредити през 2014 г. Последното се разчита и като сигнал за намаляващи инвестиции. Най-засегнатите сектори са туризъм, развлечение и информационни продукти, рибовъдство, внос на автомобили и хранителни услуги.
Ако слушате как говорят гръцкият премиер Алексис Ципрас и неговото правителство, избрано преди по-малко от месец, може да си помислите, че революцията, за която радикалната левица говореше тази година, е отложена, но не и отменена. А това означава, че кредитори и инвеститори не са докрай сигурни дали силният мандат, който той получи на парламентарните избори, ще помогне на гръцката икономика да излезе най-после от рецесията, или това е само една илюзия, разказва Reuters.
Факт е, че вече го няма радикалното говорене, с което СИРИЗА спечели изборите преди по-малко от година и докара почти до банкрут страната за половин година управление. Премиерът настоява бързо да се приложат болезнени икономически реформи, да се орежат разходи и да се вдигнат данъци, за да може след това да се върне към целите си за радикална социална реформа във втората половина на 4-годишния си мандат. "Точно затова бе избрано първото му правителство", твърди Георгиос Пагулатос, икономист от Атинския университет.
2 коментара
Сега това свиване на печалбите как да го четем? По-малко печелят или повече крият?
Аз бих приветствал "борба с олигарсите, корупцията" и т.н. Но така и не се чуват такива работи.
Въпреки многото оплюване от страна на нашите тролове, до тук Ципрас доказа, че е перфектен политик. Защото успя до извоюва за Гърция възможните при сегашната ситуация най-изгодни условия за нейното реанимиране. Сега остава да видим дали е толкова добър и като държавник и дали ще може да използва тези условия за да поведе държавата си към излаз от ямата, в която е натикана.