

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Добре известна теория гласи, че има пряка връзка между броя нобелисти и тежестта на дадена страна в геополитиката. За по-малко от седмица привържениците й получиха нови аргументи. На 8 октомври, четвъртък, Беларус получи първата Нобелова награда в историята си - тази за литература, която отиде при забранената в родината й журналистка Светлана Алексиевич. В неделя Александър Лукашенко, когото привържениците му наричат батька, или бащица, спечели президентските избори в страната за пети пореден път. В понеделник външните министри на ЕС се договориха да снемат пробно за четири месеца дългогодишните санкции над Беларус, които изтичат в края на октомври.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
11 коментара
"Нещо повече - самият Лукашенко дава сигнали, че се нуждае от нови партньори освен Русия, смята Папко."
Естествено, че се нуждае - то е въпрос не само на политика, а и на икономически и дори културни реалности. В един идеален свят ЕС би имал еднакви отношения с трите източнославянски страни - Украйна, Беларус и Русия, дано само това да не е въпрос на много далечно бъдеще ...
Мисля че Лукашенко е доста хитър и прегматичен и всички тия нишани които дава към запада са заблуда.Белорусия винаги си е била тясно свързана с единородната си Русия и във ходовете на Лукашенко прозират интересите на Русия
Много понятно авторът е обрисувал двойните стандарти, които ЕС опитва да прилага към Беларус - ОССЕ, която наблюдаваше изборите излезе със становище, че са несвободни и манипулирани, а ЕС ги обявява за връх на демокрацията...
Заиграването с Лукашенко и забравянето на довчерашните определения за него като диктатор, имат една цел - да вбият клин му Беларус и Русия
Лукашенко ще остане крупна и повече положителна отколкото отрицателна фигура в историята на Беларус. За разлика от много други ръководители на бивши съветски републики той съумя да запази достоен за средния човек стандарт на живот, определено ниво на законност и ниско ниво на корупция в държавния апарат. Почти никой от другите с изключение може би на Назарбаев в Казахстан, не успя да направи нищо подобно. Авторитарно ли е управлението му? Вероятно да обаче опитът на други бивши съветски държави, приемрно Грузия и Украйна, които покспериментираха със западен тип демокрация показва, че лукашенков тип авторитарност е по-ефективен модел на управление в такива общества отколкото западен тип демокрация. Опира до история и национален манталитет. Приказките на западните "анализатори" и "експерти" за това, че изборите нито били свободни, нито демократични, са приказки по инерция. Дори и без никакво манипулиране Лукашенко би получил абсолютно мнозинство, в страната просто няма други политически фигури от същия калибър или авторитет. А Западът също не е глупав, схваща ги тези неща и съответно прагматично си коригира политиката.
Дали котката ще е бяла или черна - няма значение. Важното е да лови мишки.
Досега западът не се съобразяваше с тази максима, те искаха котката да е бяла и толкова. Независимо дали лови мишки или не. Заради това и унищожиха Либия, Ирак, Афганистан.. Египет засега се спаси. Сирия направо я разбиха.
Та не е важно дали има демокрация или не. Важното е хората в тая държава да живеят добре.
Демокрация та демокрация - това просто е един начин хората да живеят добре, но има и други начини.
А и да не забравяме, че в повечето случаи демокрацията е просто фасадна. Назначени чиновници управляват държавата уж демократично, а всъщност скрити в сянка управляват.
Реално май точно това е големият сблъсък. При авторитарното управление, знаем кой е силният човек в държавата. При фасадната демокрация - не. Защото там силните действат чрез проксито си чиновник. Та САЩ и другите големи демокрации/фасадни разбира се/ и техните истински задкулисни управляващи искат да се намесят и в другите държави. Това е. Не че искат хората там да живеят добре.
Щото иначе нямаше да унищожат нито Ирак, нито Сирия, нито Либия.
Много е просто: " Нашите диктатори - най-добрите диктатори."
Публикувано през m.capital.bg
Сега на мода е терминът "умерени фанатици" и "мек фашизъм" .
"За да разбереш кой те управлява трябва знаеш кого е забранено да критикуваш" Волтер.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.