По синора между Европа и Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По синора между Европа и Русия

Александър Лукашенко продължава да води навсякъде 11-годишния си син Николай, който има златен пистолет. Но ЕС сега го гледа по друг начин

По синора между Европа и Русия

Беларус избра по навик Лукашенко, но ЕС го погледна с нови очи

5421 прочитания

Александър Лукашенко продължава да води навсякъде 11-годишния си син Николай, който има златен пистолет. Но ЕС сега го гледа по друг начин

© reuters


Добре известна теория гласи, че има пряка връзка между броя нобелисти и тежестта на дадена страна в геополитиката. За по-малко от седмица привържениците й получиха нови аргументи. На 8 октомври, четвъртък, Беларус получи първата Нобелова награда в историята си - тази за литература, която отиде при забранената в родината й журналистка Светлана Алексиевич. В неделя Александър Лукашенко, когото привържениците му наричат батька, или бащица, спечели президентските избори в страната за пети пореден път. В понеделник външните министри на ЕС се договориха да снемат пробно за четири месеца дългогодишните санкции над Беларус, които изтичат в края на октомври.

Прагматизъм срещу убеждения

Обяснението защо ЕС, където Лукашенко е известен като "последния диктатор на Европа", ревизира отношението си към него, връща лентата по-назад от президентския вот миналата неделя. "Изходът от изборите беше предизвестен и Западът няма как да е доволен от тях", коментира пред "Капитал" Андрей Елисеев, анализатор в Belarusian Institue for Strategic Studies. "Би било грешка обаче да си затвори очите за позитивната динамика в Минск. Затова по-прагматичната стратегия за Запада е да следва пътя на нормализация в отношенията, започнат през 2012 г."

"Позитивната динамика" в тезата на политолога обхваща няколко събития - участието на Лукашенко в срещата на върха между ЕС и шестте страни по "Източно партньорство" през 2013 г. във Вилнюс, организирането година по-късно на европейското първенство по хокей на лед, отказът на Беларус да признае руската анексия на Крим, предоставянето на Минск за платформа за преговорите между ЕС, Киев и Москва, довели през февруари до договаряне на примирие (макар и неспазвано) в Източна Украйна, и освобождаването на шестима политически затворници през август. "Прагматична стратегия" пък означава Брюксел да заложи на факта, че в лицето на Лукашенко има "стабилен партньор", който засега избягва украински сценарий, макар и да е "силно спорен политик", посочва Елисеев. Този избор на по-малката от двете злини трябва да стане "не заради Лукашенко, а заради деветте милиона души тук".

Това, че Брюксел избира реалполитиката, е видимо. Затова приветства освобождаването от затвора на шестима дисиденти, но пренебрегна техните твърдения, че зад решетките са останали още няколко противници на Лукашенко. Отбеляза законното протичане на вота, но не отчете свидетелствата на независими наблюдатели за груби манипулации. Похвали мирната обстановка след изборите, но не призна, че това се дължи на обединилата се зад току-що освободения Микалай Статкевич опозиция, решила да бойкотира вота. Накрая договори временно снемане на санкциите срещу 201 души и 18 компании, макар тези мерки да засягат единствено режима, но не и икономиката на Беларус.

Това е напълно погрешно, смята Йорг Форбриг, директор на програмата за Беларус в German Marshall Fund of the United States. В статия за Politico.eu той посочва, че дори и временно снемане на санкциите е "жест от Брюксел, че приема нормализация на отношенията с Минск при условията на Лукашенко и като жертва изисквания, основаващи се на принципите и ценностите на ЕС". Западните жестове към "бащицата" означават и удар срещу всички онези, които се борят за демократична и европейска Беларус.

Лагерът на прагматиците предпочита да акцентира върху стабилността, която носи Лукашенко. "Въпреки деликатната си позиция между Русия и Запада Беларус не се превърна в нова Украйна и това вероятно се дължи в огромна степен на президента", казва пред "Капитал" Александър Папко, анализатор в беларуския Center for Social and Economic Research. Нещо повече - самият Лукашенко дава сигнали, че се нуждае от нови партньори освен Русия, смята Папко. Затова сега е "историческият момент Европа, която несъмнено има интерес да привлече Беларус в своята орбита, да направи малки ходове в тази посока, които няма да породят политически конфликти".

Въпросът е защо сега е толкова решаващ момент и какво иска Лукашенко. "Много е просто - власт и пари", отговаря Папко. "Вече 21 години Лукашенко не прави нищо друго, освен да лавира между Москва и Запада в търсене на пари, на които да крепи властта си."

Пътят на колхозника

Папко има право. От неочакваното си качване на президентския пост през 1994 г. бившият председател на колхоз управлява без прекъсване 21 години. За това време репресивният му апарат на практика прекършва опозицията, а енергийните субсидии от Русия, които понякога са стигали до 20% от националния бюджет, поддържат икономиката. Освен това Москва е най-големият спонсор на Беларус. Така например от общо 16.7 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции, влезли в страната през 2014 г., 9.82 млрд. долара идват от Русия. Вторият най-голям инвеститор в беларуската икономика за периода е бил Кипър с 2.17 млрд. долара. На трето място е Австрия с 603.5 млн. долара.

Тази година обаче средствата от Москва са намалели с 40%, а рецесията в Русия и сривът на руската рубла, които удрят износа на Беларус, отварят дупка в бюджета. До края на годината Минск трябва да изплати 4 млрд. долара дълг и няма възможност да го направи без нов заем. Лукашенко вече поиска 3 млрд. евро от Евразийския фонд за стабилизация и развитие, който е под шапката на Кремъл. "Той е наясно, че ще е трудно да получи от Кремъл пари в брой, затова пробва и други ходове", коментира Елисеев. Най-ефектният от тях бе букетът рози, с който белоруският батька посрещна в Ню Йорк управляващия директор на МВФ Кристин Лагард.

Още не е ясно дали и при какви условия МВФ би кредитирал Беларус, коментира пред "Капитал" местният политолог Роман Яковлевский. Казусът със спешния кредит обаче "илюстрира прекрасно политическото верую на нашия батька", продължава той. От една страна, той търси пари и на Изток, и на Запад. Когато в замяна Москва поисква военновъздушна база в Бобруйск, това не се харесва на Запада. Затова Лукашенко гръмко поставя под въпрос целесъобразността на базата. "Прави го обаче по начин, с който показва, че едва ли ще спре изграждането й един ден", казва Яковлевский.

Той смята, че характерното за Лукашенко геополитическо лавиране ще бъде все по-трудно. Предстои му, от една страна, да се представя пред Русия като "противник на всякакви майдани", а пред Запада - като лидер на суверенна държава, която държи да не повтори украинския сценарий. За момента нито Москва е направила например отстъпка за цената на природния газ, както постъпи с Армения, нито Западът е склонен да дава пари, продължава Яковлевский. "И двата лагера, изглежда, предпочитат да няма изненади", казва той.

Такива не очаква и първата беларуска нобелистка. "Ако перифразираме Сталин, не е важно кой за кого гласува, а кой брои гласовете", каза в навечерието на изборите Алексиевич и прогнозира запазване на статуквото. Това означава и че не се очакват резки преориентирания нито към ЕС, нито към Русия. Просто Лукашенко ще поеме по вече утъпкания от него колхозен синор, който не води нито на Запад, нито на Изток.

Добре известна теория гласи, че има пряка връзка между броя нобелисти и тежестта на дадена страна в геополитиката. За по-малко от седмица привържениците й получиха нови аргументи. На 8 октомври, четвъртък, Беларус получи първата Нобелова награда в историята си - тази за литература, която отиде при забранената в родината й журналистка Светлана Алексиевич. В неделя Александър Лукашенко, когото привържениците му наричат батька, или бащица, спечели президентските избори в страната за пети пореден път. В понеделник външните министри на ЕС се договориха да снемат пробно за четири месеца дългогодишните санкции над Беларус, които изтичат в края на октомври.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Нещо повече - самият Лукашенко дава сигнали, че се нуждае от нови партньори освен Русия, смята Папко."

    Естествено, че се нуждае - то е въпрос не само на политика, а и на икономически и дори културни реалности. В един идеален свят ЕС би имал еднакви отношения с трите източнославянски страни - Украйна, Беларус и Русия, дано само това да не е въпрос на много далечно бъдеще ...

  • 2
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    Мисля че Лукашенко е доста хитър и прегматичен и всички тия нишани които дава към запада са заблуда.Белорусия винаги си е била тясно свързана с единородната си Русия и във ходовете на Лукашенко прозират интересите на Русия

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Много понятно авторът е обрисувал двойните стандарти, които ЕС опитва да прилага към Беларус - ОССЕ, която наблюдаваше изборите излезе със становище, че са несвободни и манипулирани, а ЕС ги обявява за връх на демокрацията...

    Заиграването с Лукашенко и забравянето на довчерашните определения за него като диктатор, имат една цел - да вбият клин му Беларус и Русия

  • 4
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Лукашенко ще остане крупна и повече положителна отколкото отрицателна фигура в историята на Беларус. За разлика от много други ръководители на бивши съветски републики той съумя да запази достоен за средния човек стандарт на живот, определено ниво на законност и ниско ниво на корупция в държавния апарат. Почти никой от другите с изключение може би на Назарбаев в Казахстан, не успя да направи нищо подобно. Авторитарно ли е управлението му? Вероятно да обаче опитът на други бивши съветски държави, приемрно Грузия и Украйна, които покспериментираха със западен тип демокрация показва, че лукашенков тип авторитарност е по-ефективен модел на управление в такива общества отколкото западен тип демокрация. Опира до история и национален манталитет. Приказките на западните "анализатори" и "експерти" за това, че изборите нито били свободни, нито демократични, са приказки по инерция. Дори и без никакво манипулиране Лукашенко би получил абсолютно мнозинство, в страната просто няма други политически фигури от същия калибър или авторитет. А Западът също не е глупав, схваща ги тези неща и съответно прагматично си коригира политиката.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Дали котката ще е бяла или черна - няма значение. Важното е да лови мишки.

    Досега западът не се съобразяваше с тази максима, те искаха котката да е бяла и толкова. Независимо дали лови мишки или не. Заради това и унищожиха Либия, Ирак, Афганистан.. Египет засега се спаси. Сирия направо я разбиха.

    Та не е важно дали има демокрация или не. Важното е хората в тая държава да живеят добре.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Демокрация та демокрация - това просто е един начин хората да живеят добре, но има и други начини.

    А и да не забравяме, че в повечето случаи демокрацията е просто фасадна. Назначени чиновници управляват държавата уж демократично, а всъщност скрити в сянка управляват.

    Реално май точно това е големият сблъсък. При авторитарното управление, знаем кой е силният човек в държавата. При фасадната демокрация - не. Защото там силните действат чрез проксито си чиновник. Та САЩ и другите големи демокрации/фасадни разбира се/ и техните истински задкулисни управляващи искат да се намесят и в другите държави. Това е. Не че искат хората там да живеят добре.

    Щото иначе нямаше да унищожат нито Ирак, нито Сирия, нито Либия.

  • 8
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Много е просто: " Нашите диктатори - най-добрите диктатори."

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    donio avatar :-|
    donio

    Сега на мода е терминът "умерени фанатици" и "мек фашизъм" .

  • 10
    donio avatar :-|
    donio

    "За да разбереш кой те управлява трябва знаеш кого е забранено да критикуваш" Волтер.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK