С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 16 окт 2015, 16:15, 5235 прочитания

Не точно война, не съвсем мир

Атентатът в Анкара е трагична илюстрация на напрежението и насилието, сграбчили Турция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Това трябваше да бъде марш на мира. Но се превърна в най-смъртоносната проява на насилието и несигурността, сковали Турция.

Видео от сутринта на 10 октомври, разпространено в турските медии и социални мрежи, показва група младежи, които се държат за ръце и скандират против подновеното въоръжено противопоставяне между турската държава и кюрдските милиции. Малко след това някъде зад тях избухва взрив. Хората, събрали се на свиканата от леви и прокюрдски организации мирна демонстрация, хукват панически към близката централна гара. На място остават телата на близо 100 жертви. Ранените са стотици.


Двойната експлозия в сърцето на турската столица три седмици преди извънредния парламентарен вот на 1 ноември може и да е шокираща, но не идва съвсем изневиделица. "Очаквахме атака в Анкара преди изборите, макар и не от подобен мащаб. Има толкова много омраза и поляризация, че нищо вече не е изненадващо", казва пред в. New York Times жител на града. След нападението срещу предизборен митинг на прокюрдската Народнодемократична партия (HDP) в Диарбекир през юни и атентата в югоизточния граничен град Суруч през юли, отнел живота на 32-ма кюрдски активисти, изглеждаше въпрос на време вълната от насилие да стигне и до Анкара или Истанбул.

Покушението в столицата е не само най-кървавият терористичен акт в историята на турската република, но е и червена лампичка накъде върви тя. Страната може да се срине и президентът Реджеп Тайип Ердоган я води към гражданска война, предупреди писателят нобелист Орхан Памук в интервю за в. La Republica. Дори притесненията за плъзгане към етно-религиозен конфликт по подобие на Сирия да изглеждат преждевременни, Турция е изправена пред множество заплахи. Руски бойни самолети, извършвали рейдове в Сирия, навлязоха няколко пъти в турското въздушно пространство. Войната с кюрдите отново се разгоря, след като задвиженият от Ердоган мирен процес се разпадна. "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) е до турските граници и вероятно е активна и вътре в страната. Икономиката се забавя и изглежда уязвима. Политическият климат става все по-отровен, а обществото - все по-разделено. И няма никакви изгледи изборите да свалят напрежението. Напротив, ако след тях Ердоган продължи да преследва с цената на всичко амбициите си да се сдобие с абсолютна власт, страната рискува да стане неуправляема. На фона на пожара в Близкия изток и бежанската криза това е последното, от което самата Турция, съседите и партньорите й имат нужда в момента.

Врагове отвътре и отвън



"Турция може да не е във война, но не е и в мир", казва пред "Капитал" Керем Йоктем, преподавател по изучаване на Централна Европа и съвременна Турция в Университета в Грац. Скоростта, с която страната стигна дотук, е удивителна. Само преди година въпреки натиска от конфликта в съседна Сирия Турция беше стабилна и спокойна, а постигането на примирие с водещата въоръжена борба Кюрдска работническа партия (ПКК) изглеждаше близо.

Изборите през юни се оказаха преломният момент. Тогава управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) изгуби мнозинството си, след като за първи път прокюрдската HDP успя да прескочи бариерата и да влезе в парламента, лишавайки Ердоган от възможността да промени конституцията и да въведе президентска република. Месец по-късно дойде атаката в Суруч, а с нея и краят на крехкия двегодишен мирен процес между Анкара и ПКК.

Оттогава спиралата на насилието се завъртя. ПКК започна да отмъщава с нападения срещу полицаи. Властите отговориха с налагане на вечерен час в няколко града в югоизточните провинции, населени предимно с кюрди. Над 20 цивилни загинаха само в Джизре, след като армията обсади града с обяснението, че провежда операция срещу ПКК. Тялото на кюрд беше завързано и влачено зад полицейска кола по улиците. Броят на жертвите от юли насам се измерва в стотици, като освен служители на реда и кюрдски бойци сред тях има и над 200 цивилни, включително загиналите от бомбите в Анкара.

Това, което продължава да не е ясно, е кой стои зад ужасяващите взривове, за който никой не е поел отговорност. Версиите са различни - ИДИЛ, ПКК или според най-конспиративните теории дори самото правителство. "Турция днес прилича на "Казабланка" на Хъмфри Богарт - всички обичайни заподозрени с всички възможни мотиви", обобщава пред сп. Foreign Policy експертът по тероризъм от Georgetown University Брус Хофман.

Терор, който разделя

Докато официалното разследване е съсредоточено в посока, че става въпрос за местна клетка на ИДИЛ, Ердоган не пропусна да отбележи, че атентатът не е много по-различен от нападенията на ПКК срещу турски полицаи и войници. Министърът по въпросите на ЕС Берил Дедеоглу направи невероятното предположение, че покушението е съвместен акт на смъртните врагове ИДИЛ и ПКК с цел подклаждане на вътрешно напрежение в Турция. Най-неадекватният коментар дойде от друг член на кабинета, Вейсел Ероглу, който хвърли вината върху участниците в мирното шествие и заяви, че турският народ трябва да внимава с подобни провокатори, които организират терористични демонстрации, за да внасят раздор в социалната хармония.

Колкото и цинично да звучи това изказване, то е показателно за нагласите сред управляващите и техните привърженици. "За тях загиналите са кюрдски неверници и терористи. Както Ердоган, така и премиерът Ахмед Давутоглу първоначално не показаха никакво съчувствие към жертвите", посочва проф. Йоктем. Неслучайно бяха нужни няколко дни преди Давутоглу да последва примера на европейските посланици в Анкара и да положи цветя на мястото на трагедията.

От своя страна председателят на HDP Селахаттин Демирташ директно обвини правителството и заяви, че Ердоган има кръв по ръцете си след случилото се в столицата. Как е възможно страна с толкова силен разузнавателен апарат да няма предварителна информация за атаката, попита риторично харизматичният кюрдски лидер. "Държавата не успя да предотврати кръвопролитие насред Анкара. Напротив, тя подтикна към него", каза Демирташ на траурния митинг в деня след експлозиите. Това беше и посланието на плакатите на хилядите хора пред него, надписите от които крещяха "Познаваме убиеца!".

За мнозина в Турция усещането е, че поне отчасти кървавият акт се дължи на граничещите със съучастие пропуски на властта. Нито една от десетките атаки срещу офиси на HDP от юни насам не изглежда да е сериозно разследвана. Същото важи и за атентата в Суруч. Това създава впечатлението, че кюрдите и опонентите на Ердоган вече не могат да разчитат на защита от страна на държавата. Онлайн анкета на вестник Hurriyet - който напоследък бе обект на две нападения, едно от тях водено от членове на АКР - сочи, че 76% от отговорилите смятат, че кървавият акт в Анкара показва нехайството на службите за сигурност. И този гняв няма да бъде укротен нито от закъснелите оставки на трима висши служители на полицията и разузнаването, нито от тоталното медийно затъмнение, наложено след атентата. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления

Това твърди френският Съвет за икономически анализи, който консултира правителството в Париж

19 ное 2019, 669 прочитания

Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г. Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г.

Мерките за справяне с климатичните промени получват малко повече пари, докато Турция - по-малко

19 ное 2019, 695 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Трети път без късмет

Насилието между израелци и палестинци расте. Опасността от нова интифада още е малка, но това може бързо да се промени

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10