Не точно война, не съвсем мир
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не точно война, не съвсем мир

След атентата едната Турция смята Ердоган за убиец. Другата - за спасител<br>

Не точно война, не съвсем мир

Атентатът в Анкара е трагична илюстрация на напрежението и насилието, сграбчили Турция

Светломира Гюрова
5531 прочитания

След атентата едната Турция смята Ердоган за убиец. Другата - за спасител<br>

© reuters


Това трябваше да бъде марш на мира. Но се превърна в най-смъртоносната проява на насилието и несигурността, сковали Турция.

Видео от сутринта на 10 октомври, разпространено в турските медии и социални мрежи, показва група младежи, които се държат за ръце и скандират против подновеното въоръжено противопоставяне между турската държава и кюрдските милиции. Малко след това някъде зад тях избухва взрив. Хората, събрали се на свиканата от леви и прокюрдски организации мирна демонстрация, хукват панически към близката централна гара. На място остават телата на близо 100 жертви. Ранените са стотици.

Двойната експлозия в сърцето на турската столица три седмици преди извънредния парламентарен вот на 1 ноември може и да е шокираща, но не идва съвсем изневиделица. "Очаквахме атака в Анкара преди изборите, макар и не от подобен мащаб. Има толкова много омраза и поляризация, че нищо вече не е изненадващо", казва пред в. New York Times жител на града. След нападението срещу предизборен митинг на прокюрдската Народнодемократична партия (HDP) в Диарбекир през юни и атентата в югоизточния граничен град Суруч през юли, отнел живота на 32-ма кюрдски активисти, изглеждаше въпрос на време вълната от насилие да стигне и до Анкара или Истанбул.

Покушението в столицата е не само най-кървавият терористичен акт в историята на турската република, но е и червена лампичка накъде върви тя. Страната може да се срине и президентът Реджеп Тайип Ердоган я води към гражданска война, предупреди писателят нобелист Орхан Памук в интервю за в. La Republica. Дори притесненията за плъзгане към етно-религиозен конфликт по подобие на Сирия да изглеждат преждевременни, Турция е изправена пред множество заплахи. Руски бойни самолети, извършвали рейдове в Сирия, навлязоха няколко пъти в турското въздушно пространство. Войната с кюрдите отново се разгоря, след като задвиженият от Ердоган мирен процес се разпадна. "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) е до турските граници и вероятно е активна и вътре в страната. Икономиката се забавя и изглежда уязвима. Политическият климат става все по-отровен, а обществото - все по-разделено. И няма никакви изгледи изборите да свалят напрежението. Напротив, ако след тях Ердоган продължи да преследва с цената на всичко амбициите си да се сдобие с абсолютна власт, страната рискува да стане неуправляема. На фона на пожара в Близкия изток и бежанската криза това е последното, от което самата Турция, съседите и партньорите й имат нужда в момента.

Врагове отвътре и отвън

"Турция може да не е във война, но не е и в мир", казва пред "Капитал" Керем Йоктем, преподавател по изучаване на Централна Европа и съвременна Турция в Университета в Грац. Скоростта, с която страната стигна дотук, е удивителна. Само преди година въпреки натиска от конфликта в съседна Сирия Турция беше стабилна и спокойна, а постигането на примирие с водещата въоръжена борба Кюрдска работническа партия (ПКК) изглеждаше близо.

Изборите през юни се оказаха преломният момент. Тогава управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) изгуби мнозинството си, след като за първи път прокюрдската HDP успя да прескочи бариерата и да влезе в парламента, лишавайки Ердоган от възможността да промени конституцията и да въведе президентска република. Месец по-късно дойде атаката в Суруч, а с нея и краят на крехкия двегодишен мирен процес между Анкара и ПКК.

Оттогава спиралата на насилието се завъртя. ПКК започна да отмъщава с нападения срещу полицаи. Властите отговориха с налагане на вечерен час в няколко града в югоизточните провинции, населени предимно с кюрди. Над 20 цивилни загинаха само в Джизре, след като армията обсади града с обяснението, че провежда операция срещу ПКК. Тялото на кюрд беше завързано и влачено зад полицейска кола по улиците. Броят на жертвите от юли насам се измерва в стотици, като освен служители на реда и кюрдски бойци сред тях има и над 200 цивилни, включително загиналите от бомбите в Анкара.

Това, което продължава да не е ясно, е кой стои зад ужасяващите взривове, за който никой не е поел отговорност. Версиите са различни - ИДИЛ, ПКК или според най-конспиративните теории дори самото правителство. "Турция днес прилича на "Казабланка" на Хъмфри Богарт - всички обичайни заподозрени с всички възможни мотиви", обобщава пред сп. Foreign Policy експертът по тероризъм от Georgetown University Брус Хофман.

Терор, който разделя

Докато официалното разследване е съсредоточено в посока, че става въпрос за местна клетка на ИДИЛ, Ердоган не пропусна да отбележи, че атентатът не е много по-различен от нападенията на ПКК срещу турски полицаи и войници. Министърът по въпросите на ЕС Берил Дедеоглу направи невероятното предположение, че покушението е съвместен акт на смъртните врагове ИДИЛ и ПКК с цел подклаждане на вътрешно напрежение в Турция. Най-неадекватният коментар дойде от друг член на кабинета, Вейсел Ероглу, който хвърли вината върху участниците в мирното шествие и заяви, че турският народ трябва да внимава с подобни провокатори, които организират терористични демонстрации, за да внасят раздор в социалната хармония.

Колкото и цинично да звучи това изказване, то е показателно за нагласите сред управляващите и техните привърженици. "За тях загиналите са кюрдски неверници и терористи. Както Ердоган, така и премиерът Ахмед Давутоглу първоначално не показаха никакво съчувствие към жертвите", посочва проф. Йоктем. Неслучайно бяха нужни няколко дни преди Давутоглу да последва примера на европейските посланици в Анкара и да положи цветя на мястото на трагедията.

От своя страна председателят на HDP Селахаттин Демирташ директно обвини правителството и заяви, че Ердоган има кръв по ръцете си след случилото се в столицата. Как е възможно страна с толкова силен разузнавателен апарат да няма предварителна информация за атаката, попита риторично харизматичният кюрдски лидер. "Държавата не успя да предотврати кръвопролитие насред Анкара. Напротив, тя подтикна към него", каза Демирташ на траурния митинг в деня след експлозиите. Това беше и посланието на плакатите на хилядите хора пред него, надписите от които крещяха "Познаваме убиеца!".

За мнозина в Турция усещането е, че поне отчасти кървавият акт се дължи на граничещите със съучастие пропуски на властта. Нито една от десетките атаки срещу офиси на HDP от юни насам не изглежда да е сериозно разследвана. Същото важи и за атентата в Суруч. Това създава впечатлението, че кюрдите и опонентите на Ердоган вече не могат да разчитат на защита от страна на държавата. Онлайн анкета на вестник Hurriyet - който напоследък бе обект на две нападения, едно от тях водено от членове на АКР - сочи, че 76% от отговорилите смятат, че кървавият акт в Анкара показва нехайството на службите за сигурност. И този гняв няма да бъде укротен нито от закъснелите оставки на трима висши служители на полицията и разузнаването, нито от тоталното медийно затъмнение, наложено след атентата. 

Избори до смърт

Крайните реакции говорят за състоянието, в което се намира Турция. При нормални обстоятелства подобна атака, наречена от някои коментатори "турския 11 септември", би довела до сплотяване и солидарност в обществото и в политиката. В случая обаче резултатът е покачване на напрежението по вече дълбоки разделителни линии като дясно - ляво, сунити - алевити и турци - кюрди до степен на притеснения дали социалната тъкан на турската нация ще издържи. "Докато държавата може да надделее над ПКК или ИДИЛ, тя не може да спечели битка срещу самата себе си. Да гледаш Турция днес е като да наблюдаваш катастрофа на забавен каданс и страната все повече изглежда така, сякаш ще се разпадне по шевовете", пише в текст за CNN Сонер Кагаптай, директор на турската изследователска програма на Washington Institute и автор на "Възходът на Турция: Първата мюсюлманска сила на XXI в." (Тhe Rise of Turkey: The Twenty-First Century's First Muslim Power).

Един човек е както в основата на случващото се, така и този, който може да го спре. "Голяма част от поляризацията се дължи на настойчивото искане на Ердоган да промени конституцията и да установи президентска система със себе си начело като президент с изпълнителна власт. Проблемът е, че този проект стана невъзможен, тъй като икономиката се забавя и АКР губи силата си", казва Керем Йоктем. Според него това е причината АКР да се раздели с парламентарното си мнозинство през юни и после Ердоган да реши да игнорира вота и да свика нов. А също и да се налага да прибягва до все по-авторитарни тактики, за да се задържи на власт. Само че с тях в крайна сметка събуди националистическите и фашистките нагласи, стаени под повърхността на всяко мултиетническо общество. "Когато осъзна, че мирният процес с кюрдите не е от полза за партията му - всъщност дори лиши АКР от вота на националистическите крила - той се отказа от него. Тази стратегия е проста, но късогледа - идеята беше, че контролираната ескалация с ПКК ще му даде възможността да се завърне като спасител на нацията. Но изгуби контрол над ситуацията. Затова сега всичко се развива толкова бързо", посочва професорът от Университета в Грац.

Надеждата е, че въпреки извънредните обстоятелства Турция ще успее да проведе честни и свободни избори. И тогава въпросът ще бъде какво ще направи Ердоган, когато разбере, че резултатите на 1 ноември са почти идентични с тези на 7 юни, както прогнозират социологическите проучвания. След като се примири, че партията му най-вероятно няма да успее да състави сама правителство, коалицията може да се окаже неизбежна. Тогава въпросът е кой ще бъде партньорът. Ако изборът падне върху крайнодясната Партия на националистическото действие (MHP), следващото правителство вероятно само ще засили поляризацията и ще отблъсне още повече кюрдите. Всяка друга комбинация обаче може да се окаже невъзможна заради твърде многото натрупани корупционни случаи и незаконни намеси, които правят АКР уязвима. "Положението наистина не изглежда особено розово. И Ердоган със сигурност не е човекът, който ще върне Турция от ръба. Основната причина за сегашната ситуация е битката му за оцеляване и тя изисква той да стане президент с изпълнителни правомощия. Както опозицията не се уморява да повтаря, това е единственият му шанс да избегне затвора. И тъй като вече няма обществена подкрепа за неговите планове, той не може да реши собствената си дилема с демократични средства", казва проф. Йоктем. Но ако Турция продължава да бъде заложник на амбициите му, рискува да потъне в още кръв и хаос. 

 

Може ли Турция да бъде пазител на портите на Европа 

И какво иска в замяна на ограничаването на бежанския наплив 

Докато на българско-турската граница в четвъртък вечерта се развиваше драмата със застрелването на афганистански мигрант, в Брюксел лидерите на ЕС обсъждаха какво могат да дадат на президента Реджеп Тайип Ердоган, за да убедят Анкара да им помогне да се справят с бежанската криза. Две седмици преди извънредните парламентарни избори в Турция Ердоган поиска много и все още не е сигурно, че ще го получи, макар постигнатата на срещата на върха на ЕС предварителна сделка вече да беше подкрепена от германския канцлер Ангела Меркел. Тя ще посети Анкара на 18 октомври и обясни, че целта на визитата й е да бъде направен по-прецизен график за изпълнението на одобрения в четвъртък проектоплан за действие.

Той предполага Анкара да приеме допълнителни мерки, за да задържи бежанците на своя територия и да не ги допуска в Европа, като засили контрола по границите си. В момента в Турция има близо 2.5 млн. бежанци и страната е основният източник на онези близо 600 000 души, влезли в ЕС по море от началото на годината. В замяна Ердоган поиска 3 млрд. евро финансова помощ, безвизово пътуване за турците в Европа и размразяване на пет глави от преговорите за членство в ЕС. Президентът също така очаква ЕС да провежда съвместни срещи на върха с Турция или да го кани да говори на съветите на европейските лидери.

Тези амбициозни искания за момента са "приветствани" от европейските лидери, но до изпълняването им остава още много. По чувствителния въпрос за визите например планът се ангажира да "ускори" процеса, но изискванията към Турция остават същите и не изглежда да има шанс ограниченията да бъдат вдигнати преди 2017 г. Турция е единствената страна, кандидат за членство в ЕС, която не е получила визови облекчения, но критериите за либерализиране на режима включват трудни политически и технически изисквания, включително де факто признаване на Кипър. Френският президент Франсоа Оланд изрично подчерта, че настоява "визовата либерализация да се случва на изключително прецизна и мониторингова основа".

Сумата от 3 млрд. евро също за момента не е подкрепена с конкретен ангажимент. През септември ЕС вече обеща близо 1 млрд. евро на Турция, но дори те още не са събрани. И не е ясно откъде ще дойдат останалите пари. Същевременно Кипър е против обвързването на каквото и да било споразумение по миграционната криза с ускоряване на намиращите се в задънена улица преговори за членство с Турция.

Така пред постигането на сделка, която да намали миграционния натиск към Европа и по границата между Турция и България, все още остават няколко големи "ако". Засега единственото сигурно е, че Ердоган успя да получи важен реверанс от ЕС и лично от канцлера Меркел точно преди ключовите за него избори.

Това трябваше да бъде марш на мира. Но се превърна в най-смъртоносната проява на насилието и несигурността, сковали Турция.

Видео от сутринта на 10 октомври, разпространено в турските медии и социални мрежи, показва група младежи, които се държат за ръце и скандират против подновеното въоръжено противопоставяне между турската държава и кюрдските милиции. Малко след това някъде зад тях избухва взрив. Хората, събрали се на свиканата от леви и прокюрдски организации мирна демонстрация, хукват панически към близката централна гара. На място остават телата на близо 100 жертви. Ранените са стотици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    damianrm1 avatar :-?
    damianrm1

    Съмнявам се, че Турците ще допуснат нов султан в 21 век, все пак имат яка колона, учила в Европа, виждаща благата които се получават от това и да се върнат към ограниченията на исляма – няма как да стане! Ердоган да погледне близката история само от последните 10 год. как диктатори с къде по-голяма власт от неговата свършват зле, често не само губят власт ами и са физически ликивидирани от ядосана тълпа и да се замисли ... Чудно ми е как всички след 10 год. власт вземат се мислят за богове, и че поуките на историята са все за другите – а не за тях – и то защото на тях така им се иска, не защото имат нещо изключително много ...

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "damianrm1":

    На лице са много симптоми, които водят точно към това. Тезата, която доказва г-жа Гюрова е много логична и се обляга на факти.
    Подкрепата на европътя в турското общество беше силна (но не и преобладаваща) преди десетина години. Наистина нейни носители бяха образованите, по-богатите, жителите на големите градове и в европейската част. Останалото население, предимно бедно, недообразовано, от Азия и малките населени места подкрепяше ислюмизацията, чиито изрозител стана ПСД на Ердоган.
    Ако четете есетата на Орхан Памук, този процес ще ви се изясни, защото е описан блестящо.
    Получи се парадокс: Ердоган ислямизираше масите, масите поемаха и и даваха основание процесът да се разшири.

    Да, в Турция шма привърженици на евроценностите, но те са все по-сбутани в ъгъла от заливащата ислямизация, поддържана и с доктрината на Давутоглу.
    Защо Турция се намеси в Сирия и неофициолно поддържа ИД? Едно, за да се разправи с кюрдите и тяхната борба за автономия и второ - в съзнанието на турския политически елит Сирия са двата пашалъка от Османската, които рано или късно ще се върнат към империята.

    Пътят на Ердоган е точно към образа на вседържеца. Все пак Турция е република, затова президент в президентска република. Избраният през лятото Меджилис с преобладамащото мнозинство на ПСД трябваше да узакони точно тази промяна, но влизането на кюрдската партия на Демирташ обърка нещата.
    За мен атентатът и антикюрските действия са отговорът на това: дестабилизация и плашене на масите. И когато страхът занладее всички - победни избори...

    Има един фактор, за който не се говори. Растящата международна изолация на режима на Ердоган. Шиитската ос Иран, Ирак, Сирия, Ливан, подкрепена сериозно от Русия ще го накара да плати голяма част от сметката за заиграването с ИД и разрухата в Сирия и района. Турция обтегна отношенията си и с Израел, деликатни са и отношенията с ЮС. С.Арабия, чета, гълта вода, малките сунитски шейхства без нея са извън играта.


  • 3
    binata2014 avatar :-|
    3.14

    До коментар [#1] от "damianrm1":

    Човекът така е устроен, че много лесно се опива от собственото си "величие". Смирненски много хубаво е описал това в "Приказка за стълбата". Българският народ е създал една мъдра поговорка: "Дай на някого малко власт, за да разбереш колко струва.". Властта е опиат и никой пристрастен не се отказва от него.

  • 4
    voklev avatar :-|
    voklev

    А , нещата са ясни. Путин си използва арабите като преторианска гвардия. Първо ги изпрати в Европа , а в случая конфронтира Турция , с която е бил в добри отношение , ама сега , нали са НАТО. Аааа, това с нашият инцидент , дето гръмнахме шефа на разбойниците е пак негово дело. Чакам следващото му деяние....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK