Какво означава за Израел иранско-руска Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво означава за Израел иранско-руска Сирия

Руската подкрепа е решаваща за оцеляването на Асад

Какво означава за Израел иранско-руска Сирия

Новото стратегическо предизвикателство пред Нетаняху

18411 прочитания

Руската подкрепа е решаваща за оцеляването на Асад

© reuters


Израелският премиер Бенямин Нетаняху бе първият държавен ръководител, посетил Москва буквално часове след като Владимир Путин предприе засилената руска военна намеса в Сирия. Фактът, че бе придружен от представители на израелския генералитет, бе израз на неговата загриженост от безпрецедентното руско военно присъствие в региона, наред с официалния претекст на визитата – договаряне на мерки срещу евентуални инциденти в бъдеще между военните арсенали на двете страни. Тел Авив не скрива опасенията си от промяната в позицията на Москва и възприема руските военни маневри като пречка, която стеснява свободата на действие на израелските ВВС и ВМС по отношение на Сирия. Използвайки пролуките в сирийската отбрана, израелските самолети до голяма степен бяха неуязвими, прелитайки през сирийското въздушно пространство както с разузнавателни, така и с нападателни мисии. И макар засега наличието на руски зенитни установки да е обусловено със защитата на руските обекти в Сирия, те представляват бариера и за израелските ВВС. Още по-важно е, че мотивът на Москва е подкрепа за сирийската държава, което означава, че в бъдеще Дамаск няма да запазва мълчание за нарушаването на държавния суверенитет, особено когато става дума за повтарящи се и драстични нарушения. Присъствието на руски ВМС ще пречи и на свободата на действие на израелския флот, разполагащ с голям брой съдове в Средизeмно море.

Израел е загрижен и от засилването на сътрудничеството на Русия с Иран, което ще получи нов тласък с предстоящото финализиране на оръжейната сделка между Москва и Техеран на стойност 21 млрд. долара. Нещо повече – Путин сключи четиристранно споразумение между Русия, Иран, Ирак и Сирия за създаване на координационна служба в сферата на разузнаването, което засилва опасенията на Тел Авив от подобен сговор без израелско съгласие. Според израелски наблюдатели Путин иска да създаде нова ос в Близкия изток, която да поляризира региона и в перспектива да възобнови студената война. В тази връзка руска военна делегация посети Тел Авив за създаване на система за информиране с оглед избягване опасността от инциденти между двете страни.

Нова ситуация и нови рискове

Военната намеса на Москва създава нова ситуация, което налага преосмисляне на стратегията по отношение на Сирия. Контролираната от президента Башар ал Асад територия сега се поделя между иранци, руснаци, "Хизбулла" и остатъчната сирийска правителствена армия. Очевидно е, че руско-иранската военна подкрепа е решаваща за оцеляването на Асад. И че пак този алианс ще играе определяща роля в бъдещата битка с "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ).

Въпросът е как това ще се отрази на Израел. Тел Авив се отнася по различен начин към военното присъствие на Русия и към това на Иран в Сирия. За Израел Русия е приятелска държава, с която има постоянен диалог и е лесно да се постигне споразумение с Москва по редица въпроси, особено като се отчита фактът, че интересите са единственото, което обуславя руската политика. Вярно е, че Тел Авив има опасения, свързани с необходимостта от координиране на действията за избягване на риска от инциденти над Сирия или в сирийската акватория. Други опасения бяха туширани с постигнатото споразумение руско модерно въоръжение да не бъде давано в ръцете на групировката "Хизбулла". Извън това, като че ли Израел няма резерви относно руското военно присъствие на сирийска територия, независимо дали целта на Москва е атакуване на ИДИЛ или предотвратяване падането на режима на Асад и защитата на алауитските територии. Дори обратното – намесата на Русия, според някои израелски наблюдатели, може би ще доведе до стабилизиране на положението в Сирия, което би било изгодно за Израел.

Друга е позицията на Тел Авив спрямо иранското военно присъствие в Сирия, което, според същите анализатори, е резултат както от постигнатата неотдавна ядрена сделка с Иран, така и от отслабването на влиянието на САЩ в региона. Още повече че Вашингтон предварително е бил наясно с плановете за руско-иранска военна намеса в Сирия, но не се е противопоставил. Иранското военно присъствие в Сирия представлява голямо предизвикателство пред Израел, особено като се има предвид, че само след десет години, т.е. след изтичането на срока на споразумението за ядрената програма, Техеран ще бъде на прага на превръщането си в ядрена сила. Иран вече е на израелската граница в района на Голанските възвишения, в Дамаск и в районите около него. Всичко това не предвещава нищо хубаво.

Борбата между алауити и сунити

Активизацията на Иран и Русия съвпадна с намаляването на ролята на САЩ, което поставя Израел пред нова ситуация в Близкия изток. Тел Авив не е в състояние да въздейства върху променящата се картина в региона. Според бившия председател на Съвета за национална сигурност на Израел Яков Амидрор Сирия преживява битка на живот и смърт между сунити и шиити-алауити, или казано иначе – между алауитския режим и екстремистките сунитски организации, които воюват срещу него. Руската военна намеса е резултат на три фактора: слабостта на американската администрация, неуспеха на Европа в справянето с бежанския проблем и голямата промяна в позицията на Вашингтон, изразяваща се в толериране на ролята на Иран и Русия в региона, твърди Амидрор в свой анализ. Той смята, че сунитите са на път да загубят позициите си в Благодатния полумесец в резултат на настъплението на Иран. Изводите му се потвърждават от двама други изследователи от израелския Institute for National Security Studies – Уди Декел и Цви Мейгън. Според тях руската военна намеса има дългосрочно стратегическо значение за укрепване международната роля на Русия и възстановяване блоковото разделение в Близкия изток. По тяхно мнение, руснаците ще насочат усилията си за запазване на районите, които все още са под властта на Асад, или т.нар. полезна Сирия. Те включват Дамаск и магистралата, която свързва столицата с градовете в северно направление – Хомс, Хама, Халеб и средиземноморския бряг, както и районите, граничещи с Ливан. Върху тези територии, които съставят около 30% от площта на страната, сега живеят около 80% от жителите й. Очакването е на сегашния етап Русия да насочи сухопътните операции на сирийската армия, иранските войски и шиитските милиции и преди всичко тези на "Хизбулла" за прочистването на тази зона. Според военния експерт Рон бен Яшай Путин прави днес в Сирия онова, което при управлението на Никсън американците направиха за Израел по време на войната Йом Кипур през 1973 г. Руснаците са достатъчно умни, за да не хвърлят войниците си да се бият срещу Даиш (ИДИЛ), предоставяйки тази задача на Асад. Сегашното разширяване на двете им логистични бази в близост до Латакия не е предвестник на дебаркирането на руска танкова бригада, а цели доставката на нови танкове, самолети и друга техника за Асад, смята той.

Нетаняху съобщи в Ню Йорк, че няма промяна в позицията на Тел Авив на неприемане превръщането на сирийски територии в иранска база, която евентуално да бъде използвана за нападения над Израел. "Не искаме да виждаме ирански войски в близост до Израел", категоричен бе премиерът. От своя страна военният министър на страната предупреди Русия да не подлага на изпитание търпението на Тел Авив: "Ние имаме интереси; когато те бъдат изложени на заплаха, ще предприемем ответни действия." И добави: "Имаме ясна политика – няма да позволим на никого да нарушава суверенитета ни, което и обяснихме на руснаците." Руският отговор дойде от самия Путин, който заяви след срещата си с американския президент Барак Обама, че Москва е обезпокоена от израелските атаки срещу Сирия. Руският президент имаше предвид не само последните израелски нападения, но и поредицата от десетина подобни акции на Тел Авив през последните две години. Според израелците с това изявление Путин показва стремежа си да ограничи свободата на действие на Тел Авив на сирийска територия. Но още след завръщането си от срещата в Москва Натаняху заяви недвусмислено, че Израел ще продължи да извършва разузнавателни полети над Сирия и няма да допусне предаването на иранско оръжие на "Хизбулла". 

Основният въпрос, който си поставят израелците, е: накъде Путин тласка региона? Бившият шеф на Мосад Ефраим Халеви счита, че Русия няма да успее да спаси режима на Асад и че Тел Авив и Москва са убедени, че това не е по силите и на Иран и "Хизбулла". "Регионът се намира в нова ситуация, което се дължи не само на руското присъствие. Още от първия руски куршум се възобнови съперничеството между САЩ и Русия. Сега Вашингтон подготвя своя отговор. Той се вписва в по-широкия контекст на съперничеството между двете велики сили за влияние върху Близкия изток", твърди Халеви в статия за в. Yedioth Ahronoth.

Политиката на малките стъпки

Реакцията на Путин на външните конфликти показва предпочитанието му към постепенните действия, което би позволило запазване способността за бърза реакция при извънредни и неочаквани развития. Според израелски източници сегашните действия на руските сили целят по-скоро засилване на отпора, отколкото повратна точка. Ако руската военна кампания не успее да постигне целите си, ще я последва поредна дипломатическа инициатива за постигане на споразумение, което би гарантирало на Асад запазването на контрола върху териториите, които и сега са под негово разпореждане. Голямата цел на Москва, според израелската разузнавателна общност, е ограничаване ролята на САЩ в горещите точки по света – от Сирия до Украйна, Полша и Балтика. Какъв е ефектът за Тел Авив обобщава експертът по сигурността Йоси Милман в статия за Jerusalem Post: "Руското присъствие представлява силен удар срещу Израел – за пръв път от четири десетилетия насам няма да сме свободни да изпращаме самолетите си в небето на Сирия."

Мохамед Халаф e журналист и хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски".

Израелският премиер Бенямин Нетаняху бе първият държавен ръководител, посетил Москва буквално часове след като Владимир Путин предприе засилената руска военна намеса в Сирия. Фактът, че бе придружен от представители на израелския генералитет, бе израз на неговата загриженост от безпрецедентното руско военно присъствие в региона, наред с официалния претекст на визитата – договаряне на мерки срещу евентуални инциденти в бъдеще между военните арсенали на двете страни. Тел Авив не скрива опасенията си от промяната в позицията на Москва и възприема руските военни маневри като пречка, която стеснява свободата на действие на израелските ВВС и ВМС по отношение на Сирия. Използвайки пролуките в сирийската отбрана, израелските самолети до голяма степен бяха неуязвими, прелитайки през сирийското въздушно пространство както с разузнавателни, така и с нападателни мисии. И макар засега наличието на руски зенитни установки да е обусловено със защитата на руските обекти в Сирия, те представляват бариера и за израелските ВВС. Още по-важно е, че мотивът на Москва е подкрепа за сирийската държава, което означава, че в бъдеще Дамаск няма да запазва мълчание за нарушаването на държавния суверенитет, особено когато става дума за повтарящи се и драстични нарушения. Присъствието на руски ВМС ще пречи и на свободата на действие на израелския флот, разполагащ с голям брой съдове в Средизeмно море.

Израел е загрижен и от засилването на сътрудничеството на Русия с Иран, което ще получи нов тласък с предстоящото финализиране на оръжейната сделка между Москва и Техеран на стойност 21 млрд. долара. Нещо повече – Путин сключи четиристранно споразумение между Русия, Иран, Ирак и Сирия за създаване на координационна служба в сферата на разузнаването, което засилва опасенията на Тел Авив от подобен сговор без израелско съгласие. Според израелски наблюдатели Путин иска да създаде нова ос в Близкия изток, която да поляризира региона и в перспектива да възобнови студената война. В тази връзка руска военна делегация посети Тел Авив за създаване на система за информиране с оглед избягване опасността от инциденти между двете страни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Нищо не пречи на Израел да си защитава интересите в БИ. Напротив, уреголирането в Сиря, ще допринесе за уреголирането ив Палестина....
    Щом едните могат и другите трябва да могат...

  • 2
    jazzanova80 avatar :-|
    jazzanova80

    Много добър анализ.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "Руското присъствие представлява силен удар срещу Израел – за пръв път от четири десетилетия насам няма да сме свободни да изпращаме самолетите си в небето на Сирия." - от статията.

    Ценя експерта д-р Халаф. В случая - ако това е експертизата - неприятно изненадан съм от залитането по теоретичната израелска допирателна.

    Логично е, че по време на явно планираната визита на г-н Натаняху в Москва преди намесата на Русия в Сирия, основните въпроси са били решени и Израел е получил гаранциите, които е поискал. Иначе нещата биха се развили другояче и Тел Авив не би бил толкова незабележим в информационнота пространство.

    Да, несъмнено Русия "подпря" шиитската дъга Иран-Ирак(преобладаващо)- Сирия(алуитите) - Ливан (управляващата Хизбулла) срещу сунитската: Турция-С.Арабия-Катар-Кувейт, които определено се свързват с поддържането на ислямския фундаментализъм и уродливите му изяви като Даеш (ИДИЛ) и Фронта ан-Нусра. Но повече от сигурно е, че Израел е получил гаранции от Москва, че нито иранските революционни гвардейци, нито милициите на Хизбулла ще застрашат по някакъв начин интересите му - нито в Сирия, нито в Либия.

    За Русия е съществено да си създаде образ на умиротворител в района. Не само в Сирия, а и да бъде арбитър при решаването на десетилетни исторически конфликти в района. Балансът на интересите в Близкия и Средния Изтък е много тънък, но Русия - за да спечели - трябва да осигури баланса на интересите.
    Засега учудващо добре успява. А, и нека не забравяме, че много израелски граждани говорят руски. Не е за пренебрегване...

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    [quote#4:"D-r D"] нито в Либия[/quote]

    извинявам се - В ЛИВАН.

  • 6
    finland avatar :-|
    Finland

    [quote#4:"D-r D"]Засега учудващо добре успява. А, и нека не забравяме, че много израелски граждани говорят руски. Не е за пренебрегване..[/quote]

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Това с какво ще им помогне?

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "Finland":

    [quote#6:"Finland"]Това с какво ще им помогне?
    ]
    Електорат...

    В Израел има един съществен проблем при избори - много са палестинците, а те не гласуват за еврейските партии, а за свои и има опасност в Кнесета мнозинството да се промени....
    Не зная дали помните, преди години, когато Натаняху беше за първи мандат премиер, той тържествено посрещаше на "Бен Гурион" самолети с еврейски заселници от Аржентина.

    Тел Авив не може да не се съобразява с особеностите на националните избори. Вашингтон може да дава парите, ама гражданите с израелско гражданство определят кой ще кара влака ...

  • 8
    wagner avatar :-|
    Wagner

    Аз не мисля, че Израел се страхува от оставането на Асад на власт, да не говорим за невъзможността за военни полети в сирийското въздушно пространство. Споразумението между Израел и Сирия за Голанските възвишения от 1974 година не е било нарушавано от никоя страна вече 40 години. Израел по-скоро се опасява от някакво ново развитие в Сирия, което може да дестабилизира тази държава с необозрими последици за неговата сигурност. Израел знае много добре, че от Русия няма да възникне такава опасност. Засилено руско присъствие в Сирия може да донесе само по-голяма сигурност за Израел защото ще отслаби влиянието на Иран.

  • 9
    wagner avatar :-|
    Wagner

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Напълно съм съгласен с коментара. Русия дори заиграва почти открито с Израел, може би за да го има на нейна страна в конфликта. Във всеки случай Путин даде шах на САЩ в сирийския конфликт даже и с мълчаливата подкрепа на Израел.

  • 10
    bulgarinut57 avatar :-|
    bulgarinut57

    http://www.bloombergview.com/articles/2015-10-16/saudi-arabia-s-oil-war-with-russia

    "Конкуренцията за петрола е опасен скрит мотив в близкоизточната политика на Путин. Руският лидер се надява, че когато неговият съюзник Иран отново се завърне на петролните и газовите пазари, Русия някак ще споделя неговите печалби, може би чрез нови тръбопроводи през Сирия. Путин също така иска да попречи на Саудитска Арабия да изгради експортни маршрути в Сирия."

    "Oil competition is a dangerous undercurrent in Putin's Middle Eastern policy. The Russian leader hopes that when its ally Iran re-enters the global oil and gas market, Russia will somehow share in the profits, perhaps through new pipelines across Syria. He also wants to stop the Saudis from establishing export routes in Syria. Now that Russian energy supremacy in Europe also is at stake, Putin's determination to resolve the Syrian conflict on his terms can only grow."

    Има един отговор за намесата на россите в Сирия - петрол и тръбопроводи !!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK