Гърция опитва да поправи в събота важен пропуск в медийното си законодателство и вече не е единствената страна в ЕС, която раздаваше телевизионни честоти без конкурс и според актуалната политическа конюнктура.
Депутатите одобриха закон, с който се въвежда режим за кандидатстване за 10-годишни лицензи за частни телевизии, които в продължение на 25 години досега се раздаваха като "временни" разрешителни и целият сектор бе в сива правна и регулаторна зона. Това от своя страна се използва от олигарси за оказване на политически натиск над управляващите, които често се "откупуват", като възлагат на собствениците на медии апетитни обществени поръчки."Този закон е част от по-голям план. За да се променят нещата, трябва да се промени политическата система, банковата система и бизнес моделът", заяви в пленарната зала вицепремиерът Янис Драгасакис.
Какво предвижда законът
С одобрения закон, който трябва да влезе в сила през 2016 г., се определя как ще се раздават лицензи за телевизионна дейност, какъв ще е срокът им и при какви условия ще бъдат отнемани:
- от кандидатите ще бъдат изключвани компании, ползващи се от данъчни облекчения или изпълняващи големи поръчки в публичния сектор; така властите разчитат да пресекат употребата на собственици на медии за натиск над правителството да им възлага проекти с държавни средства.
Въвеждане на ред или овладяване на сектора
Засега не е ясен броят на кандидатите за първите 10-годишни лицензи. Правителствени служители казват през Wall Street Journal, че това ще зависи от качеството на представените оферти, както и че след търговете не е изключено в Гърция да останат по-малко от сегашните 8 частни канала с национално покритие.
Това от своя страна предизвиква критики от медиите още от лятото, както и обвинения, че чрез закона СИРИЗА се опитва да преначертае картата на телевизионния сектор в страната. От управлението и партията отговарят, че войната е започната от медиите, а не от правителството, и че поводът са били намеренията да накарат собствениците на медии най-после да плащат достойно за дейността си.Новият закон е критикуван и от опозицията. Според нейни депутати с него се дава твърде много власт над сектора на министъра, който ще раздава лицензите. Това е Никос Папас - министър на съобщенията и медиите и един от най-приближените на Ципрас. "Не можете да се борите с корупцията, като давате цялата власт за телевизионните права в ръцете на един-единствен министър", заяви Ставрос Теодоракис, лидер на проевропейската центристка партия To Potami.
Криза и липса на доверие
Но заради кризата частните медии минаха през масови съкращения на служители, имат много дългове и малко приходи от реклами, което прави сектора непривлекателен и за инвеститори. В петък ESIEA - най-големият гръцки съюз на журналистите, стачкува, като спря новините по частните и държавните канали, защото новият закон "не защитава професията ни". По данни на съюза към средата на юли тази година близо 1000 от неговите 5800 членове са безработни, докато преди пет години в тази група е имало 343 души.
Подобни акции не се радват на обществена подкрепа, защото мнозина гърци обвиняват журналистите за създалата се ситуация в страната им, смятат ги за скъпоплатени слуги на олигархични интереси, поради което и без това слабото доверие към обективността на медиите почти изчезна. На референдума през лятото частните медии - от телевизии до вестници - определяха икономическата политика на Ципрас като нереалистична и критикуваха подхода му да се конфронтира с кредиторите. Избирателите решително гласуваха с "Не" и застанаха зад правителството на СИРИЗА, което скоро се отметна от обещанията си и сключи още по-неизгодна за Гърция сделка.
Предупреждение от Европа
Асоциацията на комерсиалните телевизии в Европа (ACT) заяви в петък, че проектът на гласувания в събота закон нарушава регулациите на тази дейност в ЕС. Сдружението на десетки компании, действащи в почти 40 държави, изрази загриженост, защото новата регулация щяла "допълнително да навреди на индустрията, да създаде повече несигурност и да наложи един фундаментално погрешен подход към лицензирането на съдържание". АСТ, в която членуват и българската bTV и телевизия "Европа", допълва, че ще се ограничи свободата на разпространяване на съдържание и достъпът до информация и новини.Гърция опитва да поправи в събота важен пропуск в медийното си законодателство и вече не е единствената страна в ЕС, която раздаваше телевизионни честоти без конкурс и според актуалната политическа конюнктура.
0 коментара