Гърция опитва да изгони олигарсите от сектора на медиите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гърция опитва да изгони олигарсите от сектора на медиите

Законът за лицензирането на частните телевизии е част от мерките, с които премиерът Ципрас опитва да убеди кредиторите на страната, че се бори с корупцията и сенчестите интереси Reuters

Гърция опитва да изгони олигарсите от сектора на медиите

С нов закон за пръв път от 25 години страната ще има ясен режим за лицензиране на телевизии

Петър Карабоев
2438 прочитания

Законът за лицензирането на частните телевизии е част от мерките, с които премиерът Ципрас опитва да убеди кредиторите на страната, че се бори с корупцията и сенчестите интереси Reuters

© FRANCOIS LENOIR


Няма да се допускат предприемачи с големи обществени поръчки или със специални данъчни облекчения.

Гърция опитва да поправи в събота важен пропуск в медийното си законодателство и вече не е единствената страна в ЕС, която раздаваше телевизионни честоти без конкурс и според актуалната политическа конюнктура.

Депутатите одобриха закон, с който се въвежда режим за кандидатстване за 10-годишни лицензи за частни телевизии, които в продължение на 25 години досега се раздаваха като "временни" разрешителни и целият сектор бе в сива правна и регулаторна зона. Това от своя страна се използва от олигарси за оказване на политически натиск над управляващите, които често се "откупуват", като възлагат на собствениците на медии апетитни обществени поръчки.
Първото правителство на Алексис Ципрас поведе битка с това явление от идването си на власт в началото на февруари. След референдума относно антикрисизния план, предложен от международните кредитори на страната, конфликтът стигна до формално разследване на частни телевизии от медийния надзор и основния журналистически профсъюз по обвинения в преднамерено манипулиране на общественото мнение срещу тезата на кабинета на СИРИЗА да се гласува с "Не".

"Този закон е част от по-голям план. За да се променят нещата, трябва да се промени политическата система, банковата система и бизнес моделът", заяви в пленарната зала вицепремиерът Янис Драгасакис.

Какво предвижда законът

С одобрения закон, който трябва да влезе в сила през 2016 г., се определя как ще се раздават лицензи за телевизионна дейност, какъв ще е срокът им и при какви условия ще бъдат отнемани:

- новата регулация предвижда 10-годишни лицензи, раздавани след търг - за всеки лиценз ще има минимална цена - кандидатите за честоти с национално покритие трябва да имат минимален акционерен капитал в размер между 2 и 8 милиона евро
- всяка телевизия ще има задължение да е наела на трудов договор между 50 и 400 души, както и ограничения за максималния брой служители, които може да наеме, в зависимост от излъчваната програма - новинарските канали ще плащат по-скъпи лицензи от тези на чисто развлекателните телевизии - началната цена за всеки лиценз ще се определя съвместно от министрите на финансите и на съобщенията

- от кандидатите ще бъдат изключвани компании, ползващи се от данъчни облекчения или изпълняващи големи поръчки в публичния сектор; така властите разчитат да пресекат употребата на собственици на медии за натиск над правителството да им възлага проекти с държавни средства.

Въвеждане на ред или овладяване на сектора

Засега не е ясен броят на кандидатите за първите 10-годишни лицензи. Правителствени служители казват през Wall Street Journal, че това ще зависи от качеството на представените оферти, както и че след търговете не е изключено в Гърция да останат по-малко от сегашните 8 частни канала с национално покритие.

Това от своя страна предизвиква критики от медиите още от лятото, както и обвинения, че чрез закона СИРИЗА се опитва да преначертае картата на телевизионния сектор в страната. От управлението и партията отговарят, че войната е започната от медиите, а не от правителството, и че поводът са били намеренията да накарат собствениците на медии най-после да плащат достойно за дейността си.

Новият закон е критикуван и от опозицията. Според нейни депутати с него се дава твърде много власт над сектора на министъра, който ще раздава лицензите. Това е Никос Папас - министър на съобщенията и медиите и един от най-приближените на Ципрас. "Не можете да се борите с корупцията, като давате цялата власт за телевизионните права в ръцете на един-единствен министър", заяви Ставрос Теодоракис, лидер на проевропейската центристка партия To Potami.

Криза и липса на доверие

Но заради кризата частните медии минаха през масови съкращения на служители, имат много дългове и малко приходи от реклами, което прави сектора непривлекателен и за инвеститори. В петък ESIEA - най-големият гръцки съюз на журналистите, стачкува, като спря новините по частните и държавните канали, защото новият закон "не защитава професията ни". По данни на съюза към средата на юли тази година близо 1000 от неговите 5800 членове са безработни, докато преди пет години в тази група е имало 343 души.

Подобни акции не се радват на обществена подкрепа, защото мнозина гърци обвиняват журналистите за създалата се ситуация в страната им, смятат ги за скъпоплатени слуги на олигархични интереси, поради което и без това слабото доверие към обективността на медиите почти изчезна. На референдума през лятото частните медии - от телевизии до вестници - определяха икономическата политика на Ципрас като нереалистична и критикуваха подхода му да се конфронтира с кредиторите. Избирателите решително гласуваха с "Не" и застанаха зад правителството на СИРИЗА, което скоро се отметна от обещанията си и сключи още по-неизгодна за Гърция сделка.

 

Предупреждение от Европа

Асоциацията на комерсиалните телевизии в Европа (ACT) заяви в петък, че проектът на гласувания в събота закон нарушава регулациите на тази дейност в ЕС. Сдружението на десетки компании, действащи в почти 40 държави, изрази загриженост, защото новата регулация щяла "допълнително да навреди на индустрията, да създаде повече несигурност и да наложи един фундаментално погрешен подход към лицензирането на съдържание". АСТ, в която членуват и българската bTV и телевизия "Европа", допълва, че ще се ограничи свободата на разпространяване на съдържание и достъпът до информация и новини.
Няма да се допускат предприемачи с големи обществени поръчки или със специални данъчни облекчения.

Гърция опитва да поправи в събота важен пропуск в медийното си законодателство и вече не е единствената страна в ЕС, която раздаваше телевизионни честоти без конкурс и според актуалната политическа конюнктура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK