ЕС и Балканите се координират за бежанците

Европейските лидери се договориха да си сътрудничат за мигрантите, минаващи по балканското трасе, но не предложиха бързо решение за кризата, която заплашва да отнеме още човешки животи с идването на зимата и противопоставянето на европейските страни. На среща в Брюксел в неделя канцлерът на Германия Ангела Меркел и премиерът на Гърция Алексис Ципрас се срещнаха с лидери на 9 страни по пътя от Егейско море към Германия, включително и българския премиер Бойко Борисов. В събота в София Борисов се срещна с румънския и сръбския си колеги, за да обсъдят проблема с бежанците. Тогава той застъпи позицията, че има три сценария за изход от кризата. Първият е да се затворят всички граници, за да се справи ЕС с подслоняването и разпределението на хората, които са вече на територията на съюза. Вторият сценарий е да се подпомогнат Турция, Ливан и Йордания, които да задържат бежанците при тях, а третият е да се предадем.

Пореден план

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Разговорите в Брюксел започнаха с бурни взаимни критики между лидерите, съобщава Reuters. В края й 11-те правителства обявиха готовност да работят заедно и предложиха план за действие в 17 точки, който включва лагери за 100 хил. души, половината от които в Гърция, изградени с помощта на ООН.

"Едностранчивите действия могат да предизвикат верижна реакция", се казва в общото изявление, което отразява печално известни факти, след като отделни страни затвориха избирателно границите си или извозват хиляди нерегистрирани мигранти до границите си. "Следователно засегнатите страни трябва да разговарят помежду си. Съседите трябва си сътрудничат", продължава текстът.
Според домакина Жан-Клод Юнкер на срещата "ние ясно заявихме, че прехвърлянето на хора към съседите трябва да бъде спряно".

Меркел, чиято подкрепа се топи, откакто отвори границите на Германия за стотици хиляди сирийци, поиска среща едва 10 дни след последната от няколко срещи на върха на ЕС, посветени на мигрантската криза. Тя каза, че трябва спешно да се намери хуманно решение за десетки хиляди души, кръстосващи Балканите в момента.



"Образите от последните няколко дни не са в съответствие с нашите ценности", каза тя пред репортери, след като постигна споразумение с колегите си за предоставяне на покрив, храна и медицински грижи за мигрантите.

"Европа трябва да покаже, че е континент на ценностите, континент на солидарността", допълни тя. Меркел подчерта също, че е нужно да продължат преговорите с Турция, която е основно транзитно трасе към Европа не само за бежанци от Сирия и Ирак, но и за афганистанци и пакистанци, на които ЕС гледа като на нежелани икономически мигранти.

Гърция на фокус

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че е доволен от изхода на срещата. Гърция, която е първата спирка на мигрантите към Европа, беше критикувана, че не спазва задълженията си по шенгенския договор за регистриране на новопристигналите. Участници в срещата споделят пред Reuters, че Ципрас първоначално е отказал идеята Гърция да разшири приемните си центрове за търсещи убежище и да приеме още гранична полиция от Фронтекс (Европейската агенция за контрол на външните граници).

Окончателното споразумение обаче предвижда Гърция да увеличи с 30 хил. до края на годината местата в приемните си центрове. В момента капацитетът им е между 7000 и 10 хил. души. Други 20 хил. души трябва да бъдат приети в частни квартири в страната, а още 50 хил. места трябва да се изградят в другите страни по пътя на западнобалканското трасе.

Словенският премиер Миро Церар, който преди срещата предупреди, че залогът в споразумението е съдбата на самия ЕС, нарече приетия план "стъпка в правилната посока".

Той допълни, че планът на Юнкер за размяна на информация между балканските страни, някои от които са в ЕС, а други дори не са започнали преговори за присъединяване, ще помогне за намаляване на хаоса. "Ако не започнем с конкретни ходове, мисля, че Европа ще започне да се разпада", каза той преди срещата.

Унгарският премиер Виктор Орбан, който затвори границите на страната със Сърбия и Хърватия, също участва. Той е сред най-големите критици на германското предложение за разпределяне на търсещите закрила сред 28-те страни членки на квотен принцип. Според него Европа трябва да се предпази от масова миграция на мюсюлмани.
 

По-важните точки от плана - До края на годината се увеличава капацитетът за приемане на мигранти в Гърция до 30 хил. души. UNHCR ще предостави субсидии за наеми и ще създаде семейни програми за най-малко още 20 хил. души. - Увеличаване капацитета на пропусканите през Западнобалканското трасе и Гърция към Европа от 50 хил. на 100 хил. души. - До седмица да се разположат 400 полицаи в Словения. - Да се положат усилия за улесняване връщането на мигранти, които не се нуждаят от международна закрила и да се засили сътрудничеството по репатриране с Афганистан, Бангладеш, Ирак и Пакистан. - Усилване на европейската морска операция "Посейдон" в Гърция, конкретно с присъствие на Фронтекс в Егейско море и да се усили значително подкрепата на Фронтекс за Гърция при регистриране на мигрантите и взимане на отпечатъци. - Да се избягва институционалното улесняване в придвижването на мигранти до границите с други държави. - Създаване на контактни точки, за да се позволи всекидневна размяна на информация по отношение бежанския поток. - Да се разменя информация за посоките на движение и обема мигранти. - Влизане в контакт с финансови институции, включително Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, за да осигурят фондове за настаняване на бежанците. - Да се започнат акции в сътрудничество между полицията и съдебната власт срещу трафика на хора, включително с помощта на Европол и Интерпол за операции в Западните Балкани. - Да се усили подкрепата на Фронтекс за границата между България и Турция. Да започне нова операция на Фронтекс на външните граници между Гърция и Македония, както и Гърция и Албания. Фокусът върху проверки и регистриране на бежанците, които не са били регистрирани в Гърция. - Хърватия и Фронтекс да си сътрудничат при засичането на незаконни преминавания на границата, регистрирането и взимането на пръстови отпечатъци.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.