Изборният му неуспех през юни роди журналистически материали, провъзгласяващи "началото на края". Турският президент Реджеп Ердоган обаче се бори до последно в отчаяното си желание да си върне пълната власт след изборите в неделя, след като неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) изгуби преди пет месеца пълното си мнозинство в парламента, пише AFP.
Последни очаквания
Социологическите проучвания обаче са почти единодушни - въпреки шока от двойния бомбен атентат в Анкара и подновяването на кръвопролитния конфликт с кюрдите турците смятат да гласуват в неделя, както и на 7 юни. Самият Ердоган не дава признаци за отслабване на онова, което критиците му наричат нарастващо автократично управление. Дори, напротив, агресивно нападна свои противници и медии, които го критикуваха. Жандармерия нахлу в сряда в телевизионните студиа на конгломерат, обвинен във връзки с основния опонент на Ердоган, живеещия в самоналожено изгнание в САЩ Фетхулах Гюлен.
Ако консервативната ПСР, чиито корени са в политическия ислям, не спечели мнозинство в неделя, ще трябва да търси коалиция с една или повече от следващите партии, които прескочат 10-процентната бариера за влизане в парламента. Крайният вариант е да предизвика поредни предсрочни избори.
"Ще позволи ли Ердоган властта да му се изплъзне от ръцете", попита риторично коментаторът на Hurriyet Daily News Мурат Йеткин. "Отговорът... е пряко свързан с качеството на демокрацията в Турция. Само в демократични страни правителствата следват волята на народа и уважават посланията на изборната урна."
След 13 години на самостоятелно управление резултатите от вота през юни бяха звучен удар по харизматичния, но спорен Ердоган, който е най-силният лидер на модерна Турция след основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк.
Резултатът прекърши поне временно амбициите му за конституционна реформа, след която Турция ще премине от парламентарна към президентска република и Ердоган ще получи много по-големи правомощия.
Провалени преговори
Като отказа да се признае за победен, в седмиците след изборите Ердоган саботира усилията за съставяне на коалиционно правителство и обяви, че не остава нищо друго освен нови избори.Проучванията сочат същото, като дават на ПСР между 40 и 43% от вота. Това поражда въпросителни за следващия ход на Ердоган. "Ако ПСР се представи по-добре и остане малко под необходимия й за абсолютно мнозинство процент, президентът може да се изкуши да прати страната за трети път пред урните", смята Юлген.
Изборният му неуспех през юни роди журналистически материали, провъзгласяващи "началото на края". Турският президент Реджеп Ердоган обаче се бори до последно в отчаяното си желание да си върне пълната власт след изборите в неделя, след като неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) изгуби преди пет месеца пълното си мнозинство в парламента, пише AFP.
3 коментара
"Само в демократични страни правителствата следват волята на народа и уважават посланията на изборната урна."
Да, но това са елементи от западния тип християнска демокрация. Такава в Турция няма.
Безспорно г-н Ердоган е най-забележимият турски политик след Ататюрк, който за 13-те си години на власт успя плавно да завърти кормилото и от секуларистична светска държава да я направи все по-благосклонна към нашествието на традиционния ислям.
Г-н Ердоган не издържа теста с величието.
Като анекдот звучи как заради един сериал буквално за ден той срина цветущите отношения на Турция с Израел. Разривът е бил толкова неочакван, че ескадрилата израелски изтребители, които на другия ден е трябвало да участват в съвместно учение в базата Инджирлик и са излетели за там, не са получили разрешение за влизане в турското въздушно пространство.
ПСР на г-н Ердоган няма никакъв шанс да му осигури така желаното мнозинство в Меджилиса, което пък ескпресно да промени конституцията и от парламентарна да превърне Турската република в президентска и даде на Ердоган почти неограничената власт на султан от Османската империя.
Причините за този провал са много, но съществените във вътрешен план са две:
- изострянето до нетърпимост на отношенията в турското общество между привържениците на светската държава и на тези на политическия ислям;
- реално водената гражданска война в населените с кюрди райони.
Стратегически грешните ходове на г-н Ердоган във външната политика са много повече:
- споменатия разрив с Израел и охладняването на отношенията с ЮС, които искаха да поохладят геополитическия му размах;
- влизането в алианса със сунитските С.Арабия и Катар, който опита с един удар да прати в икономическото и политическо небитие Русия, Иран и Сирия;
- заиграването на Турция с ИД и другите джихадистки формирования, които идеално се вписваха като изпълнители на неоосманистката доктрина на проф. Давутоглу. Турската политическа класа не е преставала да гледа на Сирийската арабска република като на старите османски пашалъци Шам и Халеб, които рано или късно отново ще присъедини;
Емблематичен е примерът с атаката на ИД срещу кюрдския сирийски град Кобане през лятото. Градът, отстоящ на няколко километра от турската граница, зад която стоеше готова да нахлуе в Сирия турска армия, беше оставен да се защитава сам срещу главорезите. Кюрдските самоорганизирали се милиции отвоюваха града си. И показаха на целия свят, който следеше драмата фалша на турската политика.
С една дума: нищо добро не чака Турция на Ердоган.
До коментар [#1] от "D-r D":
+
Сега не му е времета Ердоган да губи избори и той най-добре знае това!!!