Последният шанс на Ердоган

След изборите на 1 ноември турският президент вероятно ще трябва да се сбогува с мечтата си за еднолична власт

Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции    ©  reuters
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции    ©  reuters

Турция живее в несигурно време. Съвсем буквално. След като властите решиха да отложат с две седмици преместването на часовниците с час назад, за да може вечерта на предсрочните парламентарни избори на 1 ноември да бъде по-светла, в страната настана объркване. Оказа се, че смартфоните и други електронни устройства автоматично са минали към зимното часово време и под хаштага #saatkac ("Колко е часът") в Twitter заваляха оплаквания за изпуснати полети и други неразбории. Мнозина обвиняват за тях директно президента Реджеп Тайип Ердоган и пред британската BBC живеещ в Турция англичанин недоволства, че страната сега се движи "по специално "Ердоганово време". След вота обаче то може да свърши, включително защото политическият часовник в Анкара сочи промяна.

"Тези избори са последният шанс на Ердоган", казва пред DPA дългогодишният анализатор на Турция Гарет Дженкинс от The Silk Road Studies. Затова и действията на президента носят полъх на "отчаяние", тъй като, изглежда, усеща, че продължаващата повече от десетилетие ера, в която той доминира турската политика, приближава към своя край, смята Дженкинс. В петте месеца след предишните избори на 7 юни, когато основаната от Ердоган Партия на справедливостта и развитието (АКР) за пръв път от 2002 г. изгуби парламентарното си мнозинство, Турция влезе в спирала от насилие и хаос. И не е сигурно, че новият вот, свикан от президента с надеждата второто завъртане на рулетката да подобри резултата на партията му, ще доведе до успокояване. Ако, както сочат проучванията, политическата ситуация сутринта на 2 ноември се окаже почти същата, както на 8 юни, Ердоган ще бъде изправен пред следната дилема - да се примири, че ще трябва да споделя властта, или отново да откаже да приеме присъдата на избирателите и да тласне страната в още по-опасна посока.

Взривове, насилие и избори

В навечерието на вота обстановката в Турция изглежда като всичко друго, но не и нормална. От юли насам, когато крехкото двугодишно примирие между турската държава и Кюрдската работническа партия (ПКК) се разпадна, подновеният конфликт е отнел стотици животи - на полицаи, войници, кюрдски бунтовници и цивилни граждани. Анкара води война на два фронта - срещу ПКК и срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Втората е обвинявана от турските власти за двата най-ужасяващи атентата, макар за момента, нетипично за нея, да не е поела отговорност за нито един от тях - в Суруч през юли, когато бяха убити 32-ма кюрдски активисти, и в Анкара на 10 октомври, където близо 100 души загинаха от взривове, разкъсали прокюрдско мирно шествие. Прокюрдската Народнодемократична партия (HDP), която с влизането си в парламента през юни лиши АКР от мнозинство, съобщава за над 200 атаки срещу нейни офиси, а лидерът й Селахаттин Демирташ директно обвинява правителството, че с насаждането на страх и омраза цапа ръцете си с кръв. 

Само във вторник се случиха две нападения. От минаваща кола беше открита стрелба по централата в Анкара на основната опозиционна сила, Републиканската народна партия (CHP), часове преди лидерът й Кемал Кълъчдароглу да обещае на предизборен митинг в Ардахан "да спаси Турция от терора". Междувременно в град Диарбакър, де факто столицата на кюрдския североизток на страната, двама полицаи и седем заподозрени членове на ИДИЛ бяха убити в ожесточена престрелка.

На следващия ден с помощта на водни оръдия и сълзотворен газ силите за сигурност щурмуваха друга цел - централния офис на опозиционна медийна група, собственост на холдинга Koza Ipek. Атаката срещу конгломерата, притежаващ два вестника и телевизии, е част от офанзивата срещу компании, свързани с живеещия в САЩ духовник Фетуллах Гюлен, някогашен съюзник и настоящ противник на Ердоган.

Възможните сценарии

На фона на всичко това няма гаранции, че изборите автоматично ще донесат стабилност. "Ако резултатите отслабят допълнително АКР, очаквам продължаване на насилието, тъй като Ердоган, изглежда, се надява, че увеличаването на хаоса и несигурността ще отвори път към още по-автократично управление. Има дори опасения, че той може да опита да направи преврат и да погази върховенството на парламента", казва пред "Капитал" проф. д-р Билгин Аята от Катедрата по социални науки на Университета в Базел. И припомня, че един от влиятелните членове на управляващата партия вече предупреди, че не е изключено да има трети вот, ако резултатите сега са подобни на тези през юни.

А те няма как да бъдат по-различни, след като АКР "е влязла във водеща надолу спирала, която е необратима", казва пред "Капитал" Керем Йоктем, преподавател по изучаване на Централна Европа и съвременна Турция в Университета в Грац. "Политическият договор между партията и избирателите й е нарушен и икономиката се свива. Заради националистическата мобилизация електоралната база на АКР може да не намалява толкова бързо, колкото някои очакват, но низходящата тенденция е факт", посочва Йоктем. И е почти сигурно, че партията няма да спечели достатъчно гласове, за да управлява сама.

При това положение "Ердоган няма да определя еднолично бъдещето на Турция, той ще бъде ограничен от пределите на конституцията и парламентарната система", отбелязва пред "Капитал" Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара. Президентът ще трябва да се сбогува с амбицията си да промени основния закон и да се сдобие с абсолютна власт, тъй като нито една от другите партии не е съгласна с това. "Всъщност вече никой дори не обсъжда публично подобна възможност", казва пред "Капитал" д-р Силвия Тириаки, зам.-директор на истанбулския Global Political Trends Center.

Дори при най-положителния сценарий - всички политически сили и най-вече АКР да приемат резултатите от изборите и да не се опитат да ги игнорират, при сегашното ниво на поляризация "изгледите за стабилно коалиционно правителство са доста бледи", смята Билгин Аята. Според Йозгюр Юнлюхисарджикли дори такова да бъде направено, "то ще бъде крехко и може да се разпадне до месеци, ако няма силно лидерство от водачите на коалиционните партньори".

Пречките пред двата най-вероятни следизборни съюза - АКР и CHP или АКР и крайнодясната Партия на националистическото движение (MHP), не са малко. И двете формации поставят като условие Ердоган да ограничи участието си във властта до отредените му от конституцията рамки и подновяване на спрените от него мащабни корупционни разследвания, стигащи до най-близкото обкръжение на президента и до членове на семейството му. При формулата АКР плюс MHP, която е по-логична от идеологическа гледна точка и предпочитана от Ердоган, резултатът ще бъде край на мирните преговори с кюрдите и още по-рязък завой към национализъм. Комбинацията АКР и CHP би била най-благоприятна за сваляне на напрежението в Турция и обръщането й към ЕС. Но за да се случи тази коалиция, Ердоган ще трябва да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции.