Последният шанс на Ердоган

След изборите на 1 ноември турският президент вероятно ще трябва да се сбогува с мечтата си за еднолична власт

Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции    ©  reuters
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции    ©  reuters

Турция живее в несигурно време. Съвсем буквално. След като властите решиха да отложат с две седмици преместването на часовниците с час назад, за да може вечерта на предсрочните парламентарни избори на 1 ноември да бъде по-светла, в страната настана объркване. Оказа се, че смартфоните и други електронни устройства автоматично са минали към зимното часово време и под хаштага #saatkac ("Колко е часът") в Twitter заваляха оплаквания за изпуснати полети и други неразбории. Мнозина обвиняват за тях директно президента Реджеп Тайип Ердоган и пред британската BBC живеещ в Турция англичанин недоволства, че страната сега се движи "по специално "Ердоганово време". След вота обаче то може да свърши, включително защото политическият часовник в Анкара сочи промяна.

"Тези избори са последният шанс на Ердоган", казва пред DPA дългогодишният анализатор на Турция Гарет Дженкинс от The Silk Road Studies. Затова и действията на президента носят полъх на "отчаяние", тъй като, изглежда, усеща, че продължаващата повече от десетилетие ера, в която той доминира турската политика, приближава към своя край, смята Дженкинс. В петте месеца след предишните избори на 7 юни, когато основаната от Ердоган Партия на справедливостта и развитието (АКР) за пръв път от 2002 г. изгуби парламентарното си мнозинство, Турция влезе в спирала от насилие и хаос. И не е сигурно, че новият вот, свикан от президента с надеждата второто завъртане на рулетката да подобри резултата на партията му, ще доведе до успокояване. Ако, както сочат проучванията, политическата ситуация сутринта на 2 ноември се окаже почти същата, както на 8 юни, Ердоган ще бъде изправен пред следната дилема - да се примири, че ще трябва да споделя властта, или отново да откаже да приеме присъдата на избирателите и да тласне страната в още по-опасна посока.


Архивът на "Капитал"

Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

9 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dgerald avatar :-|
    dgerald
    • - 9
    • + 5

    Както каза неотдавна А. Алексиев - без гражданска война в Турция няма да се мине.

    Нередност?
  • 2
    lusilu avatar :-P
    lusilu
    • - 1
    • + 7

    Е тва с часа направо ми разби детските илюзии !!!

    Нередност?
  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 6

    "Анкара води война на два фронта - срещу ПКК и срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ)..."

    Не е вярно, че Анкара воюва с ИД!

    Това, че формално участва в някакво коалиция не означава, че воюва! От 10 бойни полета в рамките на тази коалиция, в 9 (!) турските самолети атакуват позиции на кюрдските милиции и само един е срещу ИД.
    Турция заедно със С.Арабия и Катар са сред основните "спонсори" на ИД и останалите джихадистки формирования. Обществена тайна е, че контролирани от правителството в Турция компании изкупуват крадения от ИД петрол на дъмпинг и го препродават. Излезе и материал, че една от тези компании принадлежи на сина на Ердоган.

    Ердоган разчиташе, явно, че ИД ще му поднесе на тепсия разорена Сирия и той ще я присъедини към неоосманската империя, както и ,че ще му реши проблемите със сирийските кюрди.

    Нищо от това няма да се случи, а Турция ще трябва да плати. Най-вероятно с автономия на кюрдските си райони.

    Едно победа на ердогановата ПСР няма да донесе спокойствие в Турция.

    Нередност?
  • 8
    alabalko avatar :-|
    alabalko
    • + 1

    Време е отново генералите да вземат властта

    Нередност?
  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 2

    До коментар [#8] от "alabalko":

    Няма как да стане.
    От 2002 г. насам г-н Ердоган методично прочиства възловите постове в армията, службите за сигурност, съдебната система и медиите поставя свои верни хора. Не помните ли преди 2-3 г. че беше арестуван и осъден началникът на Генералния щаб на армията, защото си беше си позволил критики ? Да, скоро тихом-мълком го амнистираха.
    3-4 дни преди изборите полицията нахлу в редакциите на опозиционни турски телевизии, разгони журналистите и държавата пое управлението им.

    Г-н Ердоган е много обигран политик, но нищо не го отличава от известни сатрапи като Назърбаев, Саддам, та ако щете и от неговия "враг" ал Асад.

    Нередност?
Нов коментар