Последният шанс на Ердоган

След изборите на 1 ноември турският президент вероятно ще трябва да се сбогува с мечтата си за еднолична власт

Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции    ©  reuters
Въпросът е ще може ли Ердоган да приеме, че интересите на страната му стоят по-високо от собствените му амбиции    ©  reuters

Турция живее в несигурно време. Съвсем буквално. След като властите решиха да отложат с две седмици преместването на часовниците с час назад, за да може вечерта на предсрочните парламентарни избори на 1 ноември да бъде по-светла, в страната настана объркване. Оказа се, че смартфоните и други електронни устройства автоматично са минали към зимното часово време и под хаштага #saatkac ("Колко е часът") в Twitter заваляха оплаквания за изпуснати полети и други неразбории. Мнозина обвиняват за тях директно президента Реджеп Тайип Ердоган и пред британската BBC живеещ в Турция англичанин недоволства, че страната сега се движи "по специално "Ердоганово време". След вота обаче то може да свърши, включително защото политическият часовник в Анкара сочи промяна.

"Тези избори са последният шанс на Ердоган", казва пред DPA дългогодишният анализатор на Турция Гарет Дженкинс от The Silk Road Studies. Затова и действията на президента носят полъх на "отчаяние", тъй като, изглежда, усеща, че продължаващата повече от десетилетие ера, в която той доминира турската политика, приближава към своя край, смята Дженкинс. В петте месеца след предишните избори на 7 юни, когато основаната от Ердоган Партия на справедливостта и развитието (АКР) за пръв път от 2002 г. изгуби парламентарното си мнозинство, Турция влезе в спирала от насилие и хаос. И не е сигурно, че новият вот, свикан от президента с надеждата второто завъртане на рулетката да подобри резултата на партията му, ще доведе до успокояване. Ако, както сочат проучванията, политическата ситуация сутринта на 2 ноември се окаже почти същата, както на 8 юни, Ердоган ще бъде изправен пред следната дилема - да се примири, че ще трябва да споделя властта, или отново да откаже да приеме присъдата на избирателите и да тласне страната в още по-опасна посока.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове