Неразвиващи се икономики

Очакванията за сериозно раздвижване и развитие на икономиките на държавите са нереалистични, просто защото причините, които се сочят като генератори на кризата, всъщност не са такива. Или са такива, но не те са най-големи генератори на кризисните явления.

Всъщност основната причина за появата, стабилността и неотстранимостта на кризисните явления е изтъкната на двата последни форума в Давос: Това е процесът на сравнително бързото увеличаване на имуществената диференциация между бедни и богати, независимо дали става дума за държави или за социални групи в рамките на една държава. Нарастващата диференциация в доходите. Появата на онази нарастваща пропаст между бедни и богати, която води до намаляване на покупателните възможности на основната част от крайните потребители на пазара, което от своя страна генерира и поддържа кризисните процеси в икономиката.

Наистина, според теорията, ако бизнесът увеличи относителната стойност на своите печалби, той ще има стимул да инвестира тези печалби, да разшири своята дейност, което от своя страна ще доведе до по-пълна заетост и до безкризисно развитие на икономиката. И ако спрем анализа до тук, както прави теорията, всичко ще изглежда О'КЕЙ. И би било излишно да се тревожим.

За съжаление, за да прави инвестиции в разширяване на икономиката, освен свободни капитали, бизнесменът трябва да има и разширяващи се пазари. А същия онзи акт, с който се увеличават печалбите, а с това и свободните капитали на бизнесмена, води едновременно и до намаляване на доходите, а от там и на покупателните възможности на основната маса от крайни потребители. Това стеснява пазара и действа отказващо върху бизнесмена със свободи капитали по отношение на това, дали да инвестира или да не инвестира в разширяването на икономиката.

Следователно, основния икономически принцип на неолиберализма създава такава обща организация и управление на макроикономиката, при която са възможни два антагонистични по посока процеса на развитие. Единият осигурява безкризисно и полезен за цялото общество развитие на икономиката, а другия води до постоянно възникващи стагнации, рецесии и кризи. И, между другото, до проблеми със свръхзадължеността. Проблемът е, кой от тези два възмижни процеса ще се реализира и защо?

Няма начин в един коментар в рамките на един интернетфорум да бъде дадено обосновано решение на този двоен въпрос. Анализът показва обаче, че се реализира вторият. Макар в началото не само да е възможен, но понякога дори и да е задължителен един ограничен период, в който богатите държави вървят по пътя на безкризисното постъпателно развитие на икономиката и повишаването на покупателните възможности на всички социални групи в тях.

Така че докато не спрат процеса на нарастването на пропастта между богати и бедни и дори докато не го върнат поне донякъде назад, държавите, чийто икономики са организирани на базата на основния принцип на неолиберализма, няма как да си осигурят безкризисно развитие на своите икономики. Техните икономики постоянно ще съ във или на границите на стагнацията, рецесията и кризата.

До коментар [#1] от "glog":

Не знам кой ти е сложил двата минуса, но е жалко, че не са оценили коментара ти, защото той много добре описва състоянието на света днес.

До коментар [#1] от "glog":

Съвремената икономика моделира Перпетум мобиле първи род. След определено ниво на глобализация, този модел не работи поради затваряне на системата и развиване на закон за запазване. Сега наблюдаваме един период на инерционно взаимодействие за концентрация и сепариране, при който отворилите се пазари се "опоскват", независимо дали ще се разглеждат като развиващи се, или не. Когато това приключи, емитирането на основна валута повече няма да върши работа и би трябвало да започнат чисто ентропийни процеси. Това ти го моделирам чрез Класическа термодинамика, щото тя е единствената теория без уравнение за движение на материалната точка. Нищо не се движи и не ти отвлича вниманието. Моята прогноза е обаче, че крайната фаза няма да настъпи, поради научно-техническа революция. Ако се докопаме, т.е. някои се докопат до почти безплатни енергии, което се и чака, най-напред ще гледаме повсеместна роботизация и производство само в най-напредналите страни и после ще настъпи ерата на Молекулярния инженеринг, на който струйните принтери са само предвестник. Да напомня, че там изпълнителното устройство е програмируем наноробот, който манипулира материята и правим не само злато, но и каквото си помислиш, примерно от лайна. Това проваля целия досегашен модел на развитие вкл. разделение на труда, финансии и пазар. Но когато настъпи, за него популацията е прекалено голяма и ще се нуждае от много съществена редукция. Във всеки случай, ако аз първи се докопам до това, ще си направя най-напред синтезатор на блондинки. Имам натрапчивото чувство, че някои общества инстинктивно усещат какво ги чака и затова някои бягат като хлебарки, а други са се юрнали да се трепят, като за последно!

В статията има фактическа грешка: "Това е така, защото всеки намек или действие по посока качване на лихвите на развитите пазари вдига цените по инструменти като облигациите на тези страни."

цените на облигациите и лихвата са обратно пропорционални т.е. ако лихвата се качи цената на облигацията пада!!! Покачването на лихвата на облигациите вдига ДОХОДНОСТТА (Yield) по тях не цената им...

До коментар [#3] от "selfmade":
Има много неща, които не подкрепят мнението ти. Но вземи и само едно от тях - твоя генератор на бландинки. Негов еквивалент има и сега, наричат се надуваеми кукли и казват вече съвсем имитирали човешка кожа на докосване. Само дето тези, дето ги използват, са жалки мъжленца, които не могат да си осигурят истинска жена до себе си.Та и ти можеш да си ги разпечатиш, но това ще са надуваемите кукли на новото време и с тях ще се чувстваш толкова щастлив и горд, колкото сегашните притежатели на надуваеми кукли. За късмет природата ни предпазва от самите нас и не би позволила развитие, водено от хора без умения за социално общуване и с инфантилни представи за света. А ако случайно се случи това и те застанат на върха, дните на човечеството доста бързо ще бъдат преброени.

До коментар [#2] от "Хелиана": ≪Не знам кой ти е сложил двата минуса, но е жалко, че не са оценили коментара ти, защото той много добре описва състоянието на света днес≫.

Благодаря!

Минуси обикновено ми слагат храта, които отричат всичко, което им се предлага като птеория или като обяснение, ако не си признат за гений и ако то противоречи на това, което те си мислят, че знаят. Нормално е!

До коментар [#3] от "selfmade": ≪Съвремената икономика моделира Перпетум мобиле първи род.≫

à è ѝ ò „″ –

До коментар [#3] от "selfmade": ≪Съвремената икономика моделира Перпетум мобиле първи род.≫

Selfmade, много си се задълбочил в аналогии, които са излишни. Моделът, колкото и да е добър, все пак е модел. И изисква двойна интерпретация: При създаването на модела и при прилагане на получените резултати обратно за реалността, която изучаваш. А всичко това тук е излишно, защото това, което се изучава, може да се изучава пряко, без да се преминава към аналогии.

Вярно е, че неолибералната теория започва вече да не съответства на реалния свят, за който се отнася. Но това става не поради някакви си там перпетуммобилета, за които не бях чувал или чел вече около 65 години, а защото прилагането на теорията променя реалността, за която се отнася, докато самата теория е превърната в парадигма (теория, която е сакрализирана и не се променя, докато не бъде разрушена, въпреки нейното противоречие с реалността), която, като всяка парадигма, става догматична и не се ппроменя. Така теорията престава да съответства на това, което изучава, защото нейното прилагане го е променило и то не е вече същото, каквото е било, когато парадигмата е била създадена.

Това може да се случи във всяка наука. Нещо повече, създателят на теорията за парадигмите, Т.Кун, твърди, че това задължително стъва във всяка наука, което според мен е спорно. Но след Маркс то вече става като че ли задължително за теориите, които се отнасят за това, как трябва да бъдат управлявани човешките общества. Тоест, такива парадигми са теориите за комунизма, за фашизма, за нацизма и сега за неолиберализма.

До коментар [#8] от "glog":

Да, по-горе е дадох съвсем опростено и съвсем близко до разбиране. Напълно съм солидарен с теб, не е само върху парадигмите, това е и върху прогнозите. Може да го метрологизираме под наименование "време на живот", или "системен парадокс", ако решим да му правим количествена оценка. Т.е. кога ще се провали априорно вярна прогноза и т.н. А без модел не можем да минем, защото няма да можем да мислим. Самата мисъл работи в модел.
Хелиана пък се обиди на сексуална основа. Я какво светло и бистро име, самото то за украшение. Аз, такова за блондинките от генератора за интериор. Примерно вместо картини в къщи. Не за друго! Иначе ще използвам репликатор. По-икономично е.

Много сложно говорите - човека е такова същество, което само или в група умее да променя средата, в която живее и да се развива в такава степен, че на практика единственото му ограничение е собственото му въображение. Това означава, че каквито и модели да са актуални в определен момент, то е сигурно, че те са временни и предстой нещо ново в по-малка или по-голяма степен, но в никакъв случай, модела не се повтаря идентично, а се изражда в нов модел. И това няма край, поради природата на човека, постоянно да се натиска за нещо ново, невиждано и нечувано.

Тъ на въпроса, какво ще стане с развиващите се икономики, никой не може да прогнозира, защото всеки един човек, който е въвлечен в развиването им, със своят малък или огромен принос за процеса, не може да знае къде ще го отведе тази вродена нужда да открива постоянно нещо ново, невиждано и нечувано.

Много умни хора са разсъждавали по въпроса и никой не е видя