Кое ще движи растежа

Предвижданият икономически растеж в ЕС се дължи основно на "временни фактори като ниските цени на петрола, слабия обменен курс на еврото и политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ)", посочва Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК по въпросите на единната валута. За оптимизма обаче допринасят и странични фактори като покачване на трудовата заетост, улесняването на условията за кредитиране и по-високите инвестиции, се казва в "Есенната икономическа прогноза" на ЕК. В някои страни положителното влияние от структурните реформи също ще допринесе за възходящия ход на БВП.

Конкретно в еврозоната се очаква ръст за всички страни, ползващи еврото, с изключение на Гърция. Брюксел предвижда, че Италия, Кипър и Финландия, които през 2014 г. бяха в рецесия, ще се върнат към ръст. Италия дори ще запише през 2016 г. по-висок ръст от прогнозираното, а Германия, която има най-силната икономика в съюза, ще продължи да расте, макар и по-бавно от прогнозираното. Заслужава да се отбележи, че според прогнозите на Брюскел за новите членки на ЕС само в Хърватия и Литва растежът ще бъде под или колкото този в България, а догодина само Хърватия ще е зад нас. В Румъния например през тази година БВП се очаква да нарасне с 3.5%, а догодина с 4.1%.

Надежди за по-висока инфлация

Излишъкът по текущата сметка на страните от еврозоната ще нарасне и през тази година, но се очаква да се свие в следващите две години, когато се очаква цените на петрола да започнат покачване. Това покачване на петрола пък ще се отрази благоприятно на инфлацията в еврозоната, която през 2016 г. ще нарасне до 1% от 0.1% за тази година. Това е добра новина за ЕЦБ, макар да е далеч от желаните от Франкфурт 2%.

Фискалната прогноза за страните от еврозоната също е благоприятна заради очакването, че някои от 19-те страни в клуба ще свият държавните си дълг и дефицит. Въпреки това Франция и през 2017 г. ще има дефицит над трите процента по маастрихтския критерий, а държавният дълг на Италия се очаква да нарасне през тази година до 133% от БВП на страната.

Според прогнозата съотношението на дълга към БВП на еврозоната ще се понижи от пика си от 94.5% през миналата година до 91.3% през 2017 г. Очаква се съотношението на дефицита към БВП в целия ЕС да намалее от прогнозни 2.5% през тази година до 1.6% през 2017 г., а съотношението на дълга към БВП да се понижи от прогнозни 85.8% през тази година до 87.8% през 2017 г.

Без прекален оптимизъм

Въпреки очакванията на Брюксел за икономически растеж еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси заяви, че оптимизмът не бива да бъде прекален. Той обръща внимание, че пред европейската икономика остават ключови предизвикателства. Става въпрос за недостатъчни инвестиции, продължаващи високи нива на частен и държавен дълг, както и наличието на икономически структури, които задържат ръста и откриването на нови работни места.

"Тези предизвикателства изискват едновременно твърди и решителни политически отговори през 2016 г., особено предвид несигурната глобална перспектива", смята Московиси.

Заслужава внимание, че в тазгодишната прогноза за пръв път се появи оценка на икономическото въздействие от бежанския прилив. ЕК смята, че напливът на хора, които търсят убежище в Европа, ще има положителен ефект върху икономиката на съюза, макар и малък, и то ако съответните страни членки имат готовност за това. "Докато в краткосрочен план допълнителните публични разходи водят до увеличаване на БВП, в средносрочен план се очаква допълнително положително въздействие от нарастването на предлагането на работна ръка, при условие че съществуват подходящи политики за улесняване на достъпа до пазара на труда."