Ердоган: Презареждане

Турският президент е по-силен отпреди, но го чакат трудни битки - за него и за страната

Очаквана победа с неочакван резултат. Това е обобщението на парламентарните избори в Турция от 1 ноември. Големият победител, разбира се, е турският президент Реджеп Тайип Ердоган. На теория президентът не би трябвало да е страна по тези избори. На практика никой не храни такива илюзии.

Реалистичните въпроси сега са какво следва за Турция, която отново попадна под едноличния контрол на Партията на справедливостта и развитието (известна с турския си акроним АКР) след кървава и бурна половин година.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Четох с удоволствие. Поздравления за анализа, г-н Герасимов.

    И аз оставам с впечатление, че г-н Ердоган се стреми към разширените правомощия на президент в президентска република с всички средства. Октомврийският атентат в Анкара направи очакваното: подплаши стадото и го убеди, че макар и несъвършен, с овчар си е по-добре...

    Във вътрешен план за Турция нещата не са толкова оптимистични, защото са пряко обвързани с водената в съседна Сирия война. Чуждите инвестиции са предимно от сунитския полумесец: С.Арабия, Катар, Кувейт, ОАЕ. В момента С.Арабия е в състояние на тежък бюджетен дефицит от около 20% (!), което автоматично означава орязване на всякакви инвестиционни намерения и оттегляне от започнатите.

    Разделянето на конфликта в Близкия и Средния Изток по оста сунити/шиити е много показателна. В момента сунитските държави (изброените по-горе плюс Турция) явно или малко по-дискретно поддържат бандитите на ИД и алкайдистките формации в Сирия. Шиитските държави - Иран, шиитската армия на Ирак, Ливан, сирийската армия плюс Русия и негласно - Китай, с осъществяването на антиИД действията реално разсейват надеждите за дестабилизация на района и ловене на риба в мътната вода, което устройваше Турция.

    Къде е Турция?
    При "лошите". И освен това е в много странна позиция:
    - участва в ЮС анти ИД коалицията, пък бомбардира позициите на кюрдите в Ирак и Сирия, които на терен успешно воюват и защитават от ИД териториите си;
    - в продължение на 3-4 години покровителствани от правителството и МИТ турски частни компании изкупуват от ИД крадения нефт от завладените нефтени полета в Сирия и Ирак и така реално финансират джихадистите;
    - използва войната в Сирия, за да разчисти сметките си с турските кюрди, за да не си помислят те, че могат да се сдобият с автономия, както иракските си събратя или с бъдеща автономия като сирийските.

    Очертаващите се победители в сирийската война са шиитите и Русия. Не допускам, че те няма да предоставят на ердоганова Турция сметката. И тя ще трябва да я плати...

  • 2
    contxt avatar :-|
    conTXT

    Аз бих допълнил, че на преден план излизат две значими разочарования за Турция. Първото е, споменатото в статията, че икономиката на Турция е по-скоро един балон, доста подобен на нашия "голям" бум (основно строителен) отпреди кризата. А амбициите и националните инвестиции (в най-голямото летище, мостове и друга инфраструктура) един ден ще се окажат повече в тежест, отколкото от полза.

    Второто е, че Турция се беше запътила, а и се самотитулуваше като регионалния лидер сред мюсюлманските държави, но и това изглежда отдалечаваща се от реалността концепция на бившия външен министър Ахмет Давутоглу.

    Зад всичко това, обаче, стои най-големият риск, който ЕС, а и някои български анализатори пренебрегват в светлината на очакваната бежанска криза.

    Този риск е пълзящата ислямизация на Турция и отстъплението на светската държава. Тонът, задаван през последните години от Ердоган отключи и постави като норма завиването към Исляма и почти повсеместното му доминиране над Кемалистката доктрина. Дали ще бъде учител, който сваля портрета на Кемал в местното училище, дали ще бъде неглижирането, на понякога, престъпното отношение към жените в семейството или нарушаването на човешките права от полицията, различни знаци са налице и само политическата мимикрия и пропаганда на АКР се опитват неумело да прикриват този процес.

    Ердоган ще постигне целта си, освен ако не се случат някакви извънредни събития. Какво, обаче следва след 5-10 години. Следва това, че културно-политическата пропаст между ЕС и Турция ще се увеличава. Следва и това, че Турция ще става все по-хлъзгав съюзник в НАТО с оглед на ислямистката заплаха към Западната цивилизация. И всичко това се случва на границата на страната ни и няма как да не бъдем притеснени за бъдещето ни.

    Един възможен сценарий за възстановяване на принципите на демократичната държава в Турция, за съжаление, минава през сериозна вътрешно-икономическа криза, която да свие доверието към Ердоган и АКР. Във всички останали пътища водят до продължаване на доизграждането на диктаторски режим под булото на президентско управление и все повече забулени жени по улиците.

  • 3
    wzt10535784 avatar :-|
    half truth

    "Един възможен сценарий за възстановяване на принципите на демократичната държава в Турция, за съжаление, минава през сериозна вътрешно-икономическа криза, която да свие доверието към Ердоган и АКР. " коментар [#2] от "conTXT":
    *************

    А..., не е толкова просто. Спомнете си какво се случи след като Ердоган не можа да спечели народното доверие на изборите през юни. Може да Ви се стори несериозно, но аз съм убедена, че няма да се спре пред нищо. Ако икономиката се превърне в коз срещу него, ще си намери нов коз, като нищо може да хвърли страната във война например.
    Коментарът Ви ми харесва.

  • 4
    contxt avatar :-|
    conTXT

    До коментар [#3] от "maria_":

    Не мога да не се съглася. Това е често използван диктаторски похват, който видяхме и в Украинската криза и действията на Путин. Така или иначе очакваното "стабилизиране" на Турция след изборите не може да бъде разглеждано позитивно дори и в краткосрочна перспектива.
    Моментният флирт на ЕС с Ердоган ще приключи с взаимно разочарование и това ще бъде отново използвано за антиевропейското говорене и високомерие на управляващите в Турция. Познато ни е от Русия, но в по-различен контекст.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход