Ердоган: Презареждане
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ердоган: Презареждане

Ердоган: Презареждане

Турският президент е по-силен отпреди, но го чакат трудни битки - за него и за страната

4378 прочитания

© reuters


Очаквана победа с неочакван резултат. Това е обобщението на парламентарните избори в Турция от 1 ноември. Големият победител, разбира се, е турският президент Реджеп Тайип Ердоган. На теория президентът не би трябвало да е страна по тези избори. На практика никой не храни такива илюзии.

Реалистичните въпроси сега са какво следва за Турция, която отново попадна под едноличния контрол на Партията на справедливостта и развитието (известна с турския си акроним АКР) след кървава и бурна половин година.

Първият отговор дойде от Ахмет Давутоглу, досегашен премиер и настоящ лидер на партията. Ден след вота той призова парламентарните сили за промяна на конституцията. Това трябва да увенчае желания от Ердоган преход от парламентарна към президентска република. Въпреки че дадоха на AKP огромна власт, избирателите спряха малко преди конституционното мнозинство от две трети, или 367 депутати в 550-местния меджлис. Това значи, че Ердоган ще почака за коронацията си. Кемалистката Народнорепубликанска партия (CHP), която е най-голямата опозиционна сила, прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) и националистическата Партия на националното действие (MHP) са против промените в конституцията.

Президентът има още оръжия, включително референдум. На него му трябва мнозинство от три пети в парламента, или 330 депутати. Партията му има 317 души. Макар да е много по-добре от 258-те места, спечелени през юни, е малко под нужното, което значи, че Ердоган има нужда от нещо, което не харесва - съюзници.

Кемалистите отказват да са съучастници в похода на Ердоган към авторитаризъм. Големият им проблем е, че не предлагат алтернатива или противодействие на този възход. Затова в изборите Ердоган успя да откъсне от тях провинция Мерсин по границата със Сирия, Ескишехир и дори Чанаккале в традиционно светското турско средиземноморско крайбрежие (виж графиката).

Малко по-вероятен съюзник са националистите, чийто лидер Девлет Бахчели в последните месеци заслужи прякора "Господин Не" с неотстъпчивите си позиции. Бахчели е особено категоричен за твърд курс към кюрдите. Неговата подкрепа за Ердоган обаче ще мине през ескалация на конфликта с Кюрдската работническа партия (ПКК). Това не би довело доникъде, защото е трудно да си представим, че турците искат още кръв. Именно по тази причина Ердоган успя да спечели от МНР провинция Османие, близо до сирийската граница, а националистите записаха и най-големи загуби в изборите.

Победа на клиентелизма

Заради тези загуби някои твърдят, че турците са гласували за обещаната им от Ердоган стабилност. Това не е съвсем коректно, като се има предвид историята. Например преди изборите през 2011 г. самият Ердоган отново бе предизвикал ескалация на кюрдския конфликт, което му донесе повече гласове.

По-вероятна е хипотезата на политолога Ченгиз Актар, ръководител на департамента за отношения с ЕС в истанбулския университет "Бахчешехир". Той смята, че във вота е победила "клиентелистката стратегия". Според професор Актар в последните 13 години в Турция постепенно се е наложил режим на клиентелизъм и това е публична тайна. На 1 ноември хората просто са избрали да съхранят малките си завоевания, отколкото да се борят за нови идеи.

Неговата теза обяснява донякъде пазарните реакции. В деня след изборите истанбулската борса скочи с 5%. От стоте компании в основния индекс загуби записаха само тези от холдинга Koza-Ipek, обвинен от властите, че финансира Гюлен.

Кюрдите - любов от разстояние

Каквито и да са причините зад срива на МНР, най-примамлив съюзник за Ердоган остава водената от Селяхатин Демирташ и Фиген Юксегдаг HDP. Депутатите на двете партии стигат дори за конституционно мнозинство, макар HDP да загуби близо три процента в сравнение с юни и дори граничната с Армения провинция Карс.

Това ще е изключително трудно съжителство, защото мнозина, включително Демирташ, видяха последните няколко месеца като активна кампания на властта срещу HDP. Партията преживя полицейски акции и терористични атаки. Може това да е една от причините за ниското участие на кюрдите във вота, макар избирателната активност за страната да бе 84.21% - с няколко десети повече от юни. В други случаи останаха съмнения за изборни измами. Наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) алармираха за това.

В подкрепа на думите им опоненти на Ердоган посочиха учудващата бързина, с която два часа след края на вота избирателната комисия обработи и обяви окончателните резултати от вота на 48.5 млн. турци. Това е много по-бързо дори в сравнение с юни, когато окончателните резултати дойдоха до края на следващия ден.

Във всеки случай партията успя да прескочи 10-процентовата бариера, за да гарантира стабилно представителство за кюрдите. Това е важно, при положение че всеки от политическите играчи в Турция има и желание, и интерес да прекрати по един или друг начин конфликта с ПКК.

Ердоган има и опита, и лостовете за това. От една страна, през 2013 г. той стана първият турски президент, направил значими стъпки към примирие с кюрдите. От друга – продължава да държи затворен историческия лидер на ПКК Абдула Йоджалан.

Евентуално сближаване с кюрдите ще има благотворни ефекти в неочаквани посоки. Така например Анкара може да открие, че няма интерес да пропуска милиони сирийци, иракчани и афганистанци към Европа. Веднъж озовали се там, те са основната и пряка конкуренция за работните места на милиони турски кюрди. Макар да не говори за това, Турция има интерес нейните кюрди да живеят трайно извън страната и да не губят работата си, но да продължават всяко лято да се връщат с милиарди в твърда валута.

Истински сложно бъдеще

Това е особено важно предвид по-значимия, макар и не толкова шумно обсъждан проблем на Турция. Икономиката ѝ страда от хроничен дефицит, валутата ѝ загуби 20% от стойността си само за последната година и въпреки това износът към Европа и Русия намалява, а само от началото на 2015 г. над 6 млрд. долара чужди инвестиции са напуснали страната. Така в края на седмицата Турция може да се окаже в парадоксалното положение да събере в Анталия лидерите на 20-те най-големи икономики, докато с единия крак е извън елитния клуб.

Засега турската икономика се крепи над водата, което се дължи основно на строителство. Критици твърдят, че то се движи от "зелени пари", или инвестиции от Катар и Обединените арабски емирства. Издигането на джамии, молове и жилищни комплекси обаче не е рецепта за траен ръст на БВП и заетост.

Пред Ердоган лежат и други подводни камъни, като например кредитният рейтинг на страната. През септември Fitch потвърди, че страната има рейтинг от инвестиционен клас. За Standard&Poor's обаче турският рейтинг и до днес е "боклук". Това прави гласа на Moody's решаващ, защото много фондове искат мнението на две от трите големи рейтингови агенции, преди да инвестират. Последната оценка на Moody's за Турция е само една степен над "боклук" и с негативна перспектива. Агенцията трябва да направи ревизия на оценката си на 4 декември.

Две седмици по-късно Федералният резерв на САЩ отново ще мисли дали да вдигне основната лихва. Ако го направи, това ще затрудни силно финансирането на турския дълг, подобно на други развиващи се икономики.

Междувременно централната банка в Анкара води своята борба. Нейният гуверньор Ердем Башчъ вдигна вече два пъти основната лихва. Това му костваше недипломатични обвинения от съветници на президента и самия Ердоган, включително за участие в масонски заговор срещу страната. Башчъ засега отстоява позицията си. Според него тя е спасителна за турската хазна, но проблемът е, че неговият мандат изтича през април. Инвеститорите нервно чакат дали заместникът му ще бъде пазарно настроен, или ще се бори срещу химерични заговори. Още първите назначения на Ердоган в икономическия му щаб ще дадат знак накъде той ще води страната и затова реакцията на пазарите ще бъде особено важна.

Така има една добра и една лоша новина за Ердоган и за всичките му съседи. Добрата е, че Турция, изглежда, навлиза в четиригодишен период без избори и следователно на по-голяма стабилност от последната година. За България в частност и Европа като цяло това е повод да отдъхне - най-голямата преграда между тях и близкоизточния хаос остава сравнително устойчива. Лошата новина е, че Ердоган няма намерение да се отказва от плановете си и това сигурно ще проличи скоро. Турция поема в посока, пълна с подводни камъни.


4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Четох с удоволствие. Поздравления за анализа, г-н Герасимов.

    И аз оставам с впечатление, че г-н Ердоган се стреми към разширените правомощия на президент в президентска република с всички средства. Октомврийският атентат в Анкара направи очакваното: подплаши стадото и го убеди, че макар и несъвършен, с овчар си е по-добре...

    Във вътрешен план за Турция нещата не са толкова оптимистични, защото са пряко обвързани с водената в съседна Сирия война. Чуждите инвестиции са предимно от сунитския полумесец: С.Арабия, Катар, Кувейт, ОАЕ. В момента С.Арабия е в състояние на тежък бюджетен дефицит от около 20% (!), което автоматично означава орязване на всякакви инвестиционни намерения и оттегляне от започнатите.

    Разделянето на конфликта в Близкия и Средния Изток по оста сунити/шиити е много показателна. В момента сунитските държави (изброените по-горе плюс Турция) явно или малко по-дискретно поддържат бандитите на ИД и алкайдистките формации в Сирия. Шиитските държави - Иран, шиитската армия на Ирак, Ливан, сирийската армия плюс Русия и негласно - Китай, с осъществяването на антиИД действията реално разсейват надеждите за дестабилизация на района и ловене на риба в мътната вода, което устройваше Турция.

    Къде е Турция?
    При "лошите". И освен това е в много странна позиция:
    - участва в ЮС анти ИД коалицията, пък бомбардира позициите на кюрдите в Ирак и Сирия, които на терен успешно воюват и защитават от ИД териториите си;
    - в продължение на 3-4 години покровителствани от правителството и МИТ турски частни компании изкупуват от ИД крадения нефт от завладените нефтени полета в Сирия и Ирак и така реално финансират джихадистите;
    - използва войната в Сирия, за да разчисти сметките си с турските кюрди, за да не си помислят те, че могат да се сдобият с автономия, както иракските си събратя или с бъдеща автономия като сирийските.

    Очертаващите се победители в сирийската война са шиитите и Русия. Не допускам, че те няма да предоставят на ердоганова Турция сметката. И тя ще трябва да я плати...

  • 2
    contxt avatar :-|
    conTXT

    Аз бих допълнил, че на преден план излизат две значими разочарования за Турция. Първото е, споменатото в статията, че икономиката на Турция е по-скоро един балон, доста подобен на нашия "голям" бум (основно строителен) отпреди кризата. А амбициите и националните инвестиции (в най-голямото летище, мостове и друга инфраструктура) един ден ще се окажат повече в тежест, отколкото от полза.

    Второто е, че Турция се беше запътила, а и се самотитулуваше като регионалния лидер сред мюсюлманските държави, но и това изглежда отдалечаваща се от реалността концепция на бившия външен министър Ахмет Давутоглу.

    Зад всичко това, обаче, стои най-големият риск, който ЕС, а и някои български анализатори пренебрегват в светлината на очакваната бежанска криза.

    Този риск е пълзящата ислямизация на Турция и отстъплението на светската държава. Тонът, задаван през последните години от Ердоган отключи и постави като норма завиването към Исляма и почти повсеместното му доминиране над Кемалистката доктрина. Дали ще бъде учител, който сваля портрета на Кемал в местното училище, дали ще бъде неглижирането, на понякога, престъпното отношение към жените в семейството или нарушаването на човешките права от полицията, различни знаци са налице и само политическата мимикрия и пропаганда на АКР се опитват неумело да прикриват този процес.

    Ердоган ще постигне целта си, освен ако не се случат някакви извънредни събития. Какво, обаче следва след 5-10 години. Следва това, че културно-политическата пропаст между ЕС и Турция ще се увеличава. Следва и това, че Турция ще става все по-хлъзгав съюзник в НАТО с оглед на ислямистката заплаха към Западната цивилизация. И всичко това се случва на границата на страната ни и няма как да не бъдем притеснени за бъдещето ни.

    Един възможен сценарий за възстановяване на принципите на демократичната държава в Турция, за съжаление, минава през сериозна вътрешно-икономическа криза, която да свие доверието към Ердоган и АКР. Във всички останали пътища водят до продължаване на доизграждането на диктаторски режим под булото на президентско управление и все повече забулени жени по улиците.

  • 3
    wzt10535784 avatar :-|
    half truth

    "Един възможен сценарий за възстановяване на принципите на демократичната държава в Турция, за съжаление, минава през сериозна вътрешно-икономическа криза, която да свие доверието към Ердоган и АКР. " коментар [#2] от "conTXT":
    *************

    А..., не е толкова просто. Спомнете си какво се случи след като Ердоган не можа да спечели народното доверие на изборите през юни. Може да Ви се стори несериозно, но аз съм убедена, че няма да се спре пред нищо. Ако икономиката се превърне в коз срещу него, ще си намери нов коз, като нищо може да хвърли страната във война например.
    Коментарът Ви ми харесва.

  • 4
    contxt avatar :-|
    conTXT

    До коментар [#3] от "maria_":

    Не мога да не се съглася. Това е често използван диктаторски похват, който видяхме и в Украинската криза и действията на Путин. Така или иначе очакваното "стабилизиране" на Турция след изборите не може да бъде разглеждано позитивно дори и в краткосрочна перспектива.
    Моментният флирт на ЕС с Ердоган ще приключи с взаимно разочарование и това ще бъде отново използвано за антиевропейското говорене и високомерие на управляващите в Турция. Познато ни е от Русия, но в по-различен контекст.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK