Климатичните промени могат да увеличат бедните с още сто милиона души
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Климатичните промени могат да увеличат бедните с още сто милиона души

Климатичните промени могат да увеличат бедните с още сто милиона души

Доклад на Световната банка преди световната климатична конференция в Париж отново призовава за спешни мерки

Мила Чернева
3216 прочитания

© Kacper Pempel


Лоши условия за земеделие, спад в реколтите, скок на цените на храните - всичко това са последици от климатичните промени, които ще засегнат в голяма степен най-уязвимите групи от населението. Нов доклад на Световната банка, представен в неделя, показва, че бедността в Южна Азия и Субсахарна Африка ще превърне голяма част от хората в жертви на климатичните промени. Според него до 2030 г. още 100 милиона души ще попаднат в най-рисковата и бедна група.

В навечерието на световната климатична конференция СОР21 в Париж организации и учени излизат със становища, които подчертават необходимостта от спешни решения и сериозни мерки в борбата с климатичните промени. И призовават световните политически лидери да оставят настрана неразбирателствата си по други теми, за да постигнат консенсус по проблема с климатичните промени.

Какво казва докладът на Световната банка 

Докладът показва тясната връзка между климатичните промени и бедността в развиващите се страни. Екипът, който е подготвил проучването, изтъква, че тези два проблема ще се решат по-лесно, ако се създаде общ подход, който да се бори с тях едновременно. Най-бедните хора са изложени в по-голяма степен на природни бедствия като суша, наводнения и горещи вълни, които се случват вследствие на климатичните промени. Земеделието например е пряко повлияно именно от климатичните шокове. Данните показват, че климатичните промени могат да доведат до глобални спадове в реколтите – до 5% до 2030 г. и 30% до 2080 г.

Климатичните промени могат да доведат и до скок в цената на хранителните продукти в Африка. Изчисленията на Световната банка твърдят, че това повишение ще е около 12% в следващите 15 години и ще достигне цели 70% до 2080 г. Имайки предвид, че домакинствата в тези райони харчат повече от половината си пари именно за храна, това би ударило сериозно икономическото състояние на населението.

Намаляването на емисиите от парниковите газове е необходимо, за да отслабне дългосрочната заплаха от климатичните промени. Екипът на Световната банка обаче подчертава, че тези усилия не трябва да бъдат бреме за най-бедните. Предложението им е да се премахнат субсидиите за изкопаеми горива и спестените финанси да се инвестират в схеми за подпомагане на бедни семейства.

Учените от Световната банка посочват, че трябва да се понижат емисиите от бедните държави с висока енергийна консумация. Глобализацията и аутсорсинг стратегиите предразполагат развиващите се страни да произвеждат за развитите пазари и така започват да разчитат на износ и да увеличават консумацията на енергия. Освен това те разчитат на по-евтините технологии, които обикновено не са особено енергийно ефективни.

Докладът предлага и възможни решения на проблемите, които  произлизат от климатичните промени. Сред предложенията са адаптирани системи за социална защита на бедните домакинства, които да бъдат създадени спрямо конкретния контекст на държавата. Посочва се и нуждата от подход на "финансово приобщаване": населението в бедните държави има по-малък достъп до кредити или спестявания в банки, а именно те могат да ги подсигурят във време на криза, за разлика от уязвимото им недвижимо имущество.

Въглеродните емисии – рекордно високи

Генералният секретар на Световната метереологична организация Мишел Жаро пък обяви в прес съобщение, че парниковите газове в атмосферата достигат връх и са с 43% повече от прединдустриалните нива. "Ние не можем да видим въглеродния двуокис. Той е невидима заплаха, но съвсем действителна", казва Жаро. Според него е нужно емисиите от фабрики, коли и електроцентрали спешно да се намалят.

Оптимисти ли са учените

Икономистът от Световната банка Стефан Халегат е оптимист, че все още има шанс да се постигне прогрес, ако обаче се въведат ефективни политики още от сега. Мишел Жаро пък казва: "Всяка година докладваме нов рекорд в концентрациите на парникови газове. Всяка година казваме, че времето изтича. Трябва да действаме СЕГА, за да съкратим емисиите от парникови газове, ако искаме да имаме шанс да задържим увеличението на температурите на управляеми нива."

Да се стигне до споразумение между държави с толкова различен подход обаче ще е сложно. Европейският съюз, например, има сериозни амбиции за срещата в Париж, докато присъствието на руския президент Владимир Путин дори не е официално потвърдено все още от Кремъл.

Друг сериозен проблем възниква от идеята, че именно богатите страни трябва да помогнат на бедните с финансови средства в борбата с климатичните промени. За тази цел страни от Западна Европа или САЩ трябва да бъдат готови да отделят от собствените си бюджети, за да съдействат на развиващи се държави. Инвестициите в нисковъглеродна инфраструктура например е от голямо значение. Така голяма част от решението на климатичните кризи всъщност зависи от щедростта на развитите държави.

Политическите неразбирателства по различни въпроси могат да попречат на успеха на преговорите в Париж. Колкото и страховити доклади да публикуват учените, всичко зависи от дипломатичните умения на световните лидери. 

Лоши условия за земеделие, спад в реколтите, скок на цените на храните - всичко това са последици от климатичните промени, които ще засегнат в голяма степен най-уязвимите групи от населението. Нов доклад на Световната банка, представен в неделя, показва, че бедността в Южна Азия и Субсахарна Африка ще превърне голяма част от хората в жертви на климатичните промени. Според него до 2030 г. още 100 милиона души ще попаднат в най-рисковата и бедна група.

В навечерието на световната климатична конференция СОР21 в Париж организации и учени излизат със становища, които подчертават необходимостта от спешни решения и сериозни мерки в борбата с климатичните промени. И призовават световните политически лидери да оставят настрана неразбирателствата си по други теми, за да постигнат консенсус по проблема с климатичните промени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    aytep avatar :-?
    aytep

    Както един немски професор каза, следващото преселение на народите ще е заради климатичните промени. Какво ли ни чака!?

  • 2
    comandante avatar :-|

    [quote#1:"aytep"]Както един немски професор каза, следващото преселение на народите ще е заради климатичните промени. Какво ли ни чака![/quote]
    В един Филм Американците се преселиха към Мексико , за Европа има само два пътя или към Сибир или към Африка!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK