Алъш-вериш в Африка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Алъш-вериш в Африка

Кейптаун може и да е от най-важните пристанища в Африка, но основните партньори на Турция на континента са мюсюлманските страни

Алъш-вериш в Африка

Причини, механизми и резултати от турската експанзия към неразработения континент

11354 прочитания

Кейптаун може и да е от най-важните пристанища в Африка, но основните партньори на Турция на континента са мюсюлманските страни

© reuters


Ако някога ви се наложи да летите от екзотично място като Казабланка до странно място като сомалийската столица Могадишу например, най-вероятно ще бъде с Turkish Airlines. Това е така, защото с 45 дестинации в Африка компанията е най-големият въздушен превозвач там. Но какво прави Турция в Африка? Много просто - прави пари и трупа влияние там, където другите смятат, че е твърде рисковано или рано да стъпят.

Само през 2014 г. търговията между Турция и държавите от Африка стигна 23.4 млрд. долара. От тях 13.7 млрд. долара са турски износ. Това означава, че приблизително всеки 11-и долар от 157-милиардния турски износ през годината е дошъл от Африка. Ако това ви се струва твърде общо, ето конкретно сравнение. То е за ползите, които отделна страна може да извлече от търговията с 18-ата най-голяма икономика в света.

Турските инвестиции само в Етиопия са 3.2 млрд. долара. В България те са едва 2 млрд. долара. Сравнението между 7-милионна България и 100-милионна Етиопия, която заема 1 млн. кв.км, може и да не е съвсем коректно. Все пак то казва някои неща за неизползвания потенциал на турските инвестиции у нас и много повече за недооценяваните възможности на Африка.

Пионерът Гюлен

Самата Турция доскоро не поглеждаше към Африка. Основните пазари на южната ни съседка бяха в Близкия изток и Европа, основните стратегически цели - в Централна Азия, а историческите връзки - на Балканите. Това започна да се променя в края на 90-те години. Първо, Турция не успя да вкара в своята орбита страни като Туркменистан и Азербайджан. Междувременно турската икономика започна да расте. Износът се нуждаеше от нови пазари.

Така през 1998 г. Анкара създаде стратегия, озаглавена "Политика за отваряне на Турция към Африка". Освен всичко друго тя предвижда двустранният обмен да стигне 50 млрд. долара през 2023 г. Днес, когато близкоизточните пазари на Турция са сринати, руският страда от тежка криза, а износът към Европа намаля с 15%, не на последно място, заради политически търкания, визията на турските политици от края на 90-те изглежда успешна. Благодарение на нея Турция днес има посолства в 39 от 54-те признати от ООН страни в Африка. Те пък имат 32 дипломатически мисии в Анкара.

Но не турските дипломати стъпиха първи в Африка. Пионер беше влиятелният духовник Фетулах Гюлен. Точно както бе постъпил десетина година по-рано в страните от Централна Азия и Балканите, той започна да създава езикови школи и частни училища в африканските страни. Макар да няма официални данни, се смята, че мрежата му има над 1000 учебни заведения в Африка. Както и в Турция, получилите подготовка в тях влизат по-лесно в престижни университети, като оформят бъдещия политически и икономически елит в страните си. Вероятно както и в Турция, възпитаниците на тези школи образуват неформална мрежа, която преследва целите на своя наставник Гюлен.

Затова след скъсването на отношенията между Гюлен и Ердоган през 2011 г. Анкара започна да заменя невидимите мрежи на имама със свои.

Невидими мрежи

Същата година Турция отпусна над 1000 пълни стипендии за студенти от Сомалия. Ердоган, тогава още премиер, накара държавни и частни университети да намерят места и пари за новите си възпитаници. Условието пред тях е след края на обучението да се върнат в Сомалия. Програмата продължава и до днес, като за четири години струва 70 млн. долара. Анкара смята тези пари за разумна инвестиция в бъдещия управленски елит на Сомалия.

Това може и да звучи пресилено на пръв поглед. Истината е, че половината от тези стипендии са за обучение на имами в най-богатата турска държавна организация - Турската дирекция по вероизповеданията (TRF), или диянет. Освен че има най-голям бюджет в страната, тя произвежда духовници, подчинени безпрекословно на нейния глава - главния мюфтия на Турция Мехмет Гьормез. Затова когато преди седмица той каза, че диянетът има грижа за мюсюлманите в Африка, Латинска Америка, Азия и Русия, това не прозвуча съвсем като празнодумие.

Именно общата религия е едно от предимствата за турския бизнес в Африка, където не без основание гледат на западните страни с подозрение. Турция познава добре религията в голяма част от континента, наясно е с ислямското финансиране и дори има същите празници и неработни дни като мюсюлманските страни. Това й отваря много врати в Алжир, Либия, Египет, Мароко, Тунис и Сомалия например. Така Турция печели предимство пред европейските си конкуренти на тези привлекателни пазари.

Благодарение на друга политика пък успява да се конкурира на континента дори с гигант като Китай. Макар да няма толкова инвестиции, проекти или концесии като Китай, Турция е по-желан партньор за африканските правителства. Това е така, защото във всеки свой проект на континента - от текстилните фабрики в Етиопия до строежите на болници и пътища, турските предприемачи наемат местна работна ръка. Това създава заетост и дава препитание на десетки хиляди души. Китайският бизнес следва друг модел. От Шри Ланка до Панама китайските предприемачи винаги водят работници от родината си.

Турският подход донесе дивиденти на Анкара. Когато страната се кандидатира за член на Съвета на сигурност на ООН за периода 2008-2009 г., тя бе избрана основно благодарение на 52 гласа от Африка. Турция внесе молба за същата позиция през 2015-2016 г., но загуби гласуването в Общата асамблея на ООН от конкурента си Испания. Този път причина бяха турбуленциите в Африка.

Малки тайни

Въпреки това Турция продължава да следва амбициозния си план за Африка. Непосредствено преди срещата на Г-20, която тази година ще бъде в Анталия, Турция организира енергийна среща на върха с Африканския съюз. Малката тайна на Ердоган е, че с досегашните си инвестиции в Африка той търси главно разнообразие на енергийните си доставки. Затова основните търговски партньори на Турция от континента са Алжир, Египет и дори на практика несъществуващата Либия.

По-голямата тайна е, че Турция разчита с тихата си дипломация в Сомалия да си гарантира предна позиция, ако и когато бъдат разработени хипотетичните огромни енергийни запаси в сомалийската полуавтономна област Пунтланд.

Но първата част от турските намерения може да се осуети от самата турска дипломация. Така например Анкара залага в Египет на отново и вероятно задълго изпадналите в немилост "Мюсюлмански братя". Втората част пък звучи твърде несигурно.

За момента е сигурно, че африканските амбиции на Турция имат неочаквани последствия. Едно от тях засегна пряко Европа. Наскоро граничната агенция на ЕС Фронтекс посочи експанзията на Turkish Airlines на континента като основен двигател за притока на имигранти от Африка към Европа.

Казаното дотук ясно показва механизмите да отидеш някъде пръв и последствията от това. Затова, ако случайно стигнете все пак някога до Могадишу, не се изненадвайте, че от летището до града ще минете през централния булевард "Ердоган".

Ако някога ви се наложи да летите от екзотично място като Казабланка до странно място като сомалийската столица Могадишу например, най-вероятно ще бъде с Turkish Airlines. Това е така, защото с 45 дестинации в Африка компанията е най-големият въздушен превозвач там. Но какво прави Турция в Африка? Много просто - прави пари и трупа влияние там, където другите смятат, че е твърде рисковано или рано да стъпят.

Само през 2014 г. търговията между Турция и държавите от Африка стигна 23.4 млрд. долара. От тях 13.7 млрд. долара са турски износ. Това означава, че приблизително всеки 11-и долар от 157-милиардния турски износ през годината е дошъл от Африка. Ако това ви се струва твърде общо, ето конкретно сравнение. То е за ползите, които отделна страна може да извлече от търговията с 18-ата най-голяма икономика в света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    jordani avatar :-|
    jordani

    Авторе на статията Методи Герасимов - Джобург може да е пристанище само за космически кораби !
    Що за недомислица е написана под снимката ?
    "Йоханесбург може и да е от най-важните пристанища в Африка, но основните партньори на Турция на континента са мюсюлманските страни"
    Даже най-важното пристанище е ...

  • 2
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Йоханесбург с пристанище... може би преди 50 милиона години или след 20...

  • Plamen Sabev

    Пристанище!!! Редактора без заплата този месец,за канарчета ни взехте.
    Капитал вече не е каквото беше.

  • 4
    debeliamark avatar :-|
    debeliamark

    Кофти издънка ... на инак добра статия.

  • 5
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    Всички бъркате, това е пристанището на Кейптаун, построено в пясъците на пустинята Калахари, а Йоханесбург разбира се е на Атлантика...:-) :-) :-)

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Анализът е много приличен. Аз научих нещо.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Прекъсна.

    Освен това авторът показва политиките на Турция за преориентиране на пазарите и методите за дългосрочното им осъществяване.
    Ердоган може да е авторитарен, но не е елементарен политик.
    И ако успее да преведе Турция без значими щети и през сирийската криза, с основание мястото му ще е в учебниците.

  • 8
    castaliafons avatar :-|
    Добрият войник Швейк

    До коментар [#1] от "jordani":

    Аз съм авторът - грешката е моя. Благодаря за забележката - коригирам текста.

  • 9
    thepirineagle avatar :-?
    thepirineagle

    Много интересен материал. Поздрави на автора. С малко допълнително инфо и анализ ще стане и за The Economist....

  • 10
    ss avatar :-|
    SS

    Османската империя си връща пазарите !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK