Накъде ще поеме Европа след атентатите в Париж

Старият континент ще харчи повече за сигурност, ще бъде разделен за бежанците, но ще е заедно срещу ИДИЛ

Представители на различни религиозни и етнически групи проведоха шествие на единството във финландската столица Хелзинки в знак на съпричастност с Франция
Представители на различни религиозни и етнически групи проведоха шествие на единството във финландската столица Хелзинки в знак на съпричастност с Франция    ©  LEHTIKUVA
Представители на различни религиозни и етнически групи проведоха шествие на единството във финландската столица Хелзинки в знак на съпричастност с Франция
Представители на различни религиозни и етнически групи проведоха шествие на единството във финландската столица Хелзинки в знак на съпричастност с Франция    ©  LEHTIKUVA

Освен 129 убити и над 350 ранени парижките атентати отвориха въпроси, от чиито отговори ще зависи непосредственото бъдеще на Европа. Първите политически последствия за Стария континент вероятно ще доведат до частична и временна промяна в свободата на движение в Шенгенското пространство.

Правителствата ще увеличат средствата за сигурност, а страните от ЕС ще останат разделени по темата за бежанците.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


28 коментара
  • 1
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Повече от ясно е, че Европа няма да поеме на никъде. Напълно пияна от консумацията на твърде много "либерални ценности" и "политическа коректност" ще продължи по пътя на самоубийството си. След 25, максимум 50 г белите европейци ще бъдат малцинство, а ислямът ще бъде основната религия на континента.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Да, казват арабите и африканците родени във Франция, ние сме французи. Една кучка, като се окучи в апартамент в града, това прави ли кученцата хора?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    glog avatar :-|
    glog

    Ако с това, което е казано в първите три абзаца на предложената ни статия за коментиране, се свършват сериозните мерки на Европа срещу негативите, които ѝ носят новопоявилите се ислямистки европейци с арабски произход, няма смисъл да говорим за нейното бъдеще. Защото в такъв случай тя няма бъдеще.

    Европа, право или криво, е срещу Путин. Но в случая не би било зле тя да се поучи и да вземе пример от него. Пък пак да си го мрази. Защото когато в Русия започнаха да навлизат имигранти от бившите ислямистки съветски републики, той просто ги предупреди, че те са добре дошли само ако възприемат начина на живот на руснаците. А ако се опитат да налагат своя начин на живот на руска територия, те веднага ще бъдат екстрадирани там, от където са дошли в Русия.

    Не зная, дали му се е наложило да изрита някого затова, че не е спазил тези изисквания. Но знам, че той с ислямистки имигранти сега проблеми няма. Има проблеми с тези ислямисти, които са коренни или поне отдавнашни постоянни жители на териториите на сегашната руска държава. При това проблемите му далеч не са така сериозни, както тези на Франция например.

  • 4
    qdk12501326 avatar :-|
    qdk12501326

    Тъжно ми е, но бъдещето на Европа не е завидно и все по-често ще ставаме свидетели на такива зверства.Колкото и да не не се иска Европа умира, досущ като България.Европейците вече не правят деца, континента се населва с ежедневно с новопристигащи ниско образовани и първични мюсюлмани от целия свят.Това е необратим процес, защото западна Европа се социализира и из*едерасти масово, т.е. толерантността се превърна в наг*зване на лоши хора от цял свят.

    От западната цивилизация единствено щатите съумяват да се борят за обществения си ред, който са изградили толкова трудно, но и там е на цената на огромно социално напрежение.За Русия, която никога не се е борила с лошите, а по скоро е на тяхна страна дори не искам да говоря.

    Бъдещето на Европа е обречено, ислямът е по-силен от всякога и заради агресивната си стратегия привлича все повече малоумници и загубеняци с всеки изминал ден.Ако искате децата ви да живеят в по-добър свят, препоръчвам ви да емигрирате в трудно достъпни за мюсюлмани държави като Австралия и Нова Заландия, САЩ, Канада или някъде в Южна Америка.

  • 5
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#2] от "sqr47309640":Ти от коя порода си ?

  • 6
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    И С Л Я М Ъ Т

    Материалът представлява кратко изложение посветено на основната структура и догмите на Исляма. Това, по наше мнение, е информация абсолютно необходима за всеки интелигентен човек, за да може да се ориентира в една сложна материя и да осъзнае поне част от проблематиката свързана с мястото на тази световна религия в съвременното общество. Много от дебатите са свързани с особено актуални въпроси, като например: как се тълкува категорията „неверници“1 от вярващите мюсюлмани, дали Ислямът е религия на мира или на омразата2 и т. н. и т. н….
    ● Мсюлманите вярват, че Учението е достигнало до хората чрез божествено Откровение предадено (низпослано) чрез Пророка, откъдето произтича и юридическия характер на Исляма, определян преди всичко като Закон (Шериат или Шариат). Шериатът е своего рода феномен, непознат в другите две монотеистични религии. Той обединява в ЕДНО цяло религията, обществения морал и правото. - Първият извор на Шериата е Свещения Коран. В основата на Исляма, като стожер стои тази Книга – Коранът (на арабски - четиво). По същество Коранът представлява не само религиозен, но и социален и юридически кодекс, който регулира поведението на вярващия мюсюлманин от люлката до гроба. Смята се, че в него е казно всичко. Той е свещен не само като мисъл, идея и съдържание, а и като предмет – всяка книга, която съдържа Корана е свещен предмет и посегателството срещу този предмет е посегателство срещу Бог. Текстът на Корана не е установен приживе на Мохамед. След смъртта му, проповедите се разпространявали, както и дотогава - словесно и чак след няколко опити били кодифицирани през 877 г. при халифа Осман. Така установения текст на Корана е разделен на 114 глави (сури), съдържащи 6666 стихове (аяти). В основата на учението си Мохамед се базира на историята от Стария Завет, която той познава само от преразкази, тъй като се смята, че не е бил грамотен. Затова библейските истории в Корана са неточни, непълни и фрагментирани. Но пък сърцевината и догматиката на неговото учение са напълно оригинални и уникални. Редакцията от 877 г. оставя доста спорни въпроси, породени и от несъвършенството на тогавашното арабско писмо, в което не съществуват знаци за кратките гласни. То не уточнява второ и трето лице на глагола и т.н., което предизвиква съществени грешки, избягвани единствено благодарение на устната традиция за установен прочит на текстовете. Освен това в Корана има много смислови, хронологични и граматични противоречия. Като цяло представлява сбор от архаични текстове, изпълнени с мистицизъм и иносказателност и затова позволява широко поле за тълкуване. Повече от 1000 години усилията на поколения ислямски учени-богослови са съсредоточени върху изясняване на несъответствията, неяснотите и явните противоречия в текстовете3. - Вторият извор на Шериата е Сунната (Предание, араб. – ас Сунет). Това са събрани предания – Хадиси (хадис, араб.: едно предание, изречение). Свещените Хадиси са ОСНОВА НА ИСЛЯМСКОТО ПРАВО. За разлика от Корана, който е едно хаотично изложение със слаба конкретика, Сунната, като сбор от Хадиси, представлява практическото ръководство за прилагане на Закона, създава стабилните основи на ислямското право и превръща Исляма в едно монолитно цяло. Това са преразказани случки от решения, които е взел Пророка за конкретни казуси от живота на мюсюлманската общност. Появата на Хадисите е предизвикана от практическа нужда. В общността всички проблеми – религиозни, стопански, социални, граждански, военни, муниципални и т.н., трябва да се решават в пълно съответствие с Вярата. Това било лесно докато бил жив Пророка (защото той получил откровенията от Бог) – за всеки казус се допитвали до него. След смъртта му се допитвали до Сподвижниците (първите четири халифи), които били общували непрекъснато с Пророка.Те си спомняли, как е отсъждал той във всеки конкретен случай. Във времето броят на лицата препредаващи случките нараснал до 13 (степени), същевременно неимоверно нараснал и броя на самите препредадени случки (казуси). Затова по-късно, в IX век били създадени сборници (6 тома), с прочистени и одобрени Хадиси. Видно е, че Хадисът представлява нещо като съдебен прецедент създаден от Пророка или Сподвижниците и препредаден по верига от свидетели през поколенията…Естествено свещените Хадиси не могат по никакъв начин да противоречат на първия извор на Закона – свещения Коран.
    - Третият извор на Шериата са решенията на законотворците (араб. - Иджм). Те регулират цялата структура на Света на Исляма (умма). Тези решения обаче не бива да противоречат на първите два извора на Закона. Тук основа са юридическите решения на сподвижниците. Признати в Исляма са четири юридически школи: на Малик ибн Анас, на Абу Ханифа, на аш Шафии и на Ахмед ибн Ханбал. Между четирите школи няма особени догматични различия4. Всяка от школите има преимуществено влияние в отделна част на ислямския свят, но като цяло и четирите са равнопоставени. Те тълкуват Закона (Шериат), който регулира ВСИЧКИ страни на обществения живот, дейността на самата ислямска държава, както и живота на ВСЕКИ отделен мюсюлманин.
    ● Ислямът е възникнал в пясъците на Арабия преди близо 1400 г. Ислям на арабски означава „подчинение“ и най-добре предава същността на най-младата монотеистична религия. Подчинение на Бог (Аллах), който е единен, вечен и всемогъщ и определя еднолично битието, събитията и причинните връзки в света. Съдбата на всеки човек е в негови ръце. За разлика от християнина, мюсюлманинът е лишен от свободна воля и божествена душа, а пък Пророкът е един обикновен смъртен човек, който се явява само глашатай на Бог. Всъщност, по всичко личи, че Мохамед е действителна историческа личност. Роден нейде в Арабия (единствената меродавна дата в неговия личен живот е тази на смъртта му) в могъщото племе на корейшитите, през 570 или 571г. от Р. Хр.. Според легендата, той от малък остава сирак и е отгледан от своя дядо, а по-късно от чичо си, Абу Талиб, комуто дължи много. За да подобри материалното си положение, на 25-годишна възраст Мохамед постъпва на служба при богатата вдовица Хатиджа, за която не след дълго се жени и докато тя е жива не взема друга жена. От този момент Мохамед започва да се занимава с търговия и керванджийство, поради което няма материални грижи. Изглежда, че по време на пътуванията си се е запознал (от разкази) с основите на християнството и юдаизма. Смята се, че когато започва да проповядва, Мохамед е на 40 години…
    ● Ислямът се е разпространявал по света изключително „с огън и меч“5. Първият завоевател и халиф ( религиозен и военен водач на ВСИЧКИ мюсюлмани) е бил самият Мохамед. В ислямското право е утвърдено още по негово време, че в света съществуват ДВЕ Области - на Правоверните (дар ул ислам) и на Неверниците (дар ул харб). Главната задача на ислямската държава е да води Свещената война (джихад) срещу неверниците, докато Исляма завземе целия свят (Свещения Коран, гл./сури: 2, 4, 5, 8, 9, 16, 22, 47, 48, 58, 66)… Вътре в „умма“-та отношенията между мюсюлманите са изградени, съгласно Шериата, на базата на взаимното уважение, братството и взаимопомощта. Тези взаимоотношения, както и поддържането на самите основи на Вярата се гарантират от пет основни персонални и обществени задължения за вярващите, наречени „стълбове на вярата“, а именно:

    - Молитвата (салат).Извършва се ПЕТ пъти дневно (в Корана е записано три пъти, изискването за пет молитви произлиза от Сунната): на разсъмване (собх), веднага след пладне (зохр), около 4 ч. следобед (аср), веднага след залез (магхриб) и накрая – в произволен час от нощта (иша). В часа на всяка молитва мюезинът се изкачва на молитвената кула – минаре и оттам отправя призив, съгласно определена и неизменна формула от 13 изречения. Молитвата за вярващия се предшества от ритуално измиване и е подчинена на определени правила…

    - Постите (саум).Те са единствени и задължителни (освен за болните и за пътуващите, при известни условия) за месец Рамазан. Започват при настъпване на новолуние и стриктно се спазват от изгрев до залез слънце. През това време на вярващия е забранено да приема храна и вода, да пуши и да се отдава на плътски удоволствия. След залез слънце се разрешава вечеря и закуска преди изгрева…

    - Милостинята (закят - задължителна милостиня).Тази милостиня е задължен да отдава всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, притежаващ някакво имущество и минимален доход. Размерът е между 1/10 и 1/20 от печалбата, реколтата или прираста. Първоначално тази задължителна милостиня е трябвало да представлява данък, който да се разпределя между бедните, пътуващите и доброволците в Свещената война. Впоследствие в ислямските държави тя се превръща в обикновен данък. В момента се практикува и в мюсюлмански общества, живеещи в неислямски страни…

    - Поклонничество (хадж).Това е основно задължение за всеки физически и умствено здрав мюсюлманин, който може да си го позволи поне един път в живота. Освободени са бедните, душевно болните и жени, без роднини мъже, които да ги придружават. Целта на поклонението е светилището в Мека, и най-вече свещената постройка Кааба, която се намира в центъра на светилището и е покрита с платно от черен брокат. В светилището се намират също „черният камък“, камъкът стъпван от Авраам и изворът Земзем. Процедурата на поклонението се практикува според строги ритуали и се извършва колективно…

    - Свещената война (джихад).За ралика от изброените дотук задължения, които са лични, Свещената война е колективно обществено задължение, дълг на самата ислямска държава, като организатор. Всеки мюсюлманин е длъжен да съдейства на тази война.Освободени са само най-бедните, жените, децата, болните. В изключителни случаи (липса на бойци, нападение на неверниците) повечето от тези ограничения може да отпаднат. Бедствията понесени в свещената война, както и получените рани се зачитат на вярващите, като особени заслуги към Исляма. Падналите във войната с неверниците се признават за мъченици за делото на Исляма и тутакси са пренесени в Рая, където стават участници в небивали наслаждения. Обявяването и воденето на Свещената война се подчинява на детайлно разписани правила. Обявяването на джихад може да се извърши само от Имама (има се предвид едноличен религиозен и светски водач) и то според определени изисквания: неверниците първо трябва да се приканят да се подчинят доброволно и да приемат исляма, а според някои школи, когато неверниците не са чували за Исляма, трябва първо да им се достави Корана, а след това да се иска подчинение… Воденето на военните действия също е детайлно описано: как се напада, как се настъпва (т.е. при какви съотношения на силите спрямо неверниците), кога се сключва примирие, как се сключват и съблюдават договорите с неверниците, как се поделя плячката, кои неверници се убиват и кои се обръщат в робство и т.н. … Свещената война против даден народ от неверници се прекратява юридически, когато той приеме исляма. Ако обаче неверниците упорстват и бъдат победени от мюсюлманите, с тях се посъпва в зависимост от това дали са езичници или хора на Завета (кафир китаби) – християни и евреи. За езичниците изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего рода робски статус с редица ограничения на правата и унижения. По такъв начин покорените получават закрила за живота и имуществото си и стават поданици на ислямската държава в категорията на т. нар.“ зимми“. Зимми са длъжни по възможност да се обособят в отделни квартали под управление на собствени старейшини и духовни ръководители. На битово и религиозно ниво те се ръководят от собствени правила, а в углавни и обществени дела, както и при сделки с мюсюлмани са подвластни на Ислямския Закон (Шериат). Бракове с вярващи жени и притежание на роби-мюсюлмани се забранява.В облеклото „зимми“ трябва да се отличава с носенето на особен пояс (зуннар) и жълта наметка (гияр). Те не могат да яздат кон, а само магарета и мулета, в обществени събрания не могат да заемат почетни места, длъжни са първи да приветстват мюсюлманина при среща и почтително да му правят път. Те не могат да строят домове, по високи от тези на вярващите. На „зимми“ се забранява да извършват публични действия, които могат да скандализират мюсюлманите: да пият вино, да бият църковни клепала (камбаните са забранени), или да четат гръмогласно свещени книги. Старите църкви и синагоги могат да останат (тези, които не са разрушени, или превърнати в джмии – в повечето случаи), като нови е забранено да се строят. Ако, след специално разрешение от най-високо място и като изключение се построи храм (църква), той не може да е по-висок от мюсюлманин, яхнал кон (така например забраната за строеж на църкви, започва да отпада в Османската империя в началото на XIX, като строеж е можело да се започне със специален султански ферман, върху основите на стара църква, при това сградата трябвало да се покрие на 40-ден от началото на строежа). Основното задължение на „зимми“ било специалният поголовен данък джизие4, плащан от всеки пълнолетен мъж в умствено здраве, като сумата е в зависимост от годишния доход. Земите на „зимми“ стават собственост на ислямската държава, като им се предоставят в наследствено владение, при условие плащането на особен поземлен данък (хараджа)…
    ● От изложеното дотук е видно е, че ненавистта към друговерците е документално обоснована във всички догматични съставки (извори) на Исляма: Свещения Коран, Сунната (Свещените Хадиси) и постановленията на Четирите юридически школи. От друга страна тези Извори представляват единният и истински Ислям. Нещо повече, тези извори, приети от основното направление в Исляма – сунизма, не се отричат от никоя от съществуващите ислямски секти, както и от най-голямата „секта“ (условно казано) - шиизма . От горното непосредствено следват изводите, че ИСЛЯМЪТ Е САМО ЕДИН (писаният, от Свещения Коран и Сунната) и че негова реформация практически не е възможна, дори и да има желание за това (въпреки, че дори мисълта за реформа е нечувано кощунство в ислямския свят). Защото това би означавало основна преработка на Трите извори: Свещения Коран, Сунната и Постановленията на Законотворците. Което, разбира се е невъзможно, защото Свещения Коран е даден (низпослан) на Пророка от Бог, а пък Сунната е вдъхновена от деянията на Пророка. Следователно при Исляма, за да се извърши Реформация с цел например очистване от ненавистта към друговерците, трябва да се предприемат действия, които биха унищожили самите основи на Вярата и биха ликвидирали самата нея. С други думи РЕФОРМАЦИЯТА НА ИСЛЯМА Е ЕДИН НОНСЕНС6. Ясно е, впрочем, че ненавистта към друговерците е вложена в самата същност на ИСЛЯМА в неговите основи. Голяма част от мюсюлманите по света (особено живеещите от поколения в страни, където не господства Шериата) изповядват една опростена разновидност на Исляма, т. нар. „битов Ислям“7, където тази ненавист е доста заглушена, а и в много случаи изобщо липсва. Това се наблюдава в случаите, когато мюсюлманите живеят в обкръжение на чужда религия (напр. християнството), а също и когато с околните друговерци ги свързват общи езикови и кръвни връзки (характерно за голяма част от помашкото население в България).
    _____________________________
    1 „неверници“ са ВСИЧКИ немюсюлмани, на първо място – езичниците (вярващите в много богове), които са най-ненавижданите, а също и „хората на Завета“ - християните и юдеите (вярващи в единния Бог); в тази категория спадат и атеистите (те се приравняват към езичниците), като за езичниците в случай на „джихад“ изборите са само два: смърт или приемане на исляма, докато за „хората на Завета“ има и трети избор – запазване на живота (в повечето случаи и имотите) и религията, при условие да се приеме своего робски статус с редица ограничения на правата и унижения, вкл. икономически – плащане на специалния поголовен данък „джизие“, вж. по-долу
    2 само в Корана (съдържащ основните и непогрешими догми на вярата) осъждането на неверниците и призивите да бъдат тероризирани, преследвани и убивани се среща на десетки места (изброени са само главите - сури, понеже често стиховете - аят не съответстват по разположение на оригинала, вследствие на превода) - виж следните сури(глави): 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 14, 16, 19, 22, 41, 42, 47, 58. 3 така например едно основно противоречие в Исляма се явява казусът със свободната воля на вярващия мюсюлманин – от една страна, Коранът НЕ разрешава на индивида свободна воля (всичко става по волята на Аллах, нищо не може да се случи извън волятя Му), а от друга страна ГО ОСЪЖДА за греховете му… 4 Така например и 4-те школи са единодушни по отношениена методиката на събиранe на данъка „джизие“ от неверниците: „...Емирът приема данъка от зимми (араб.: неверник), седнал нависоко. Зимми влиза с наведена глава и в протегнати ръце поднася данъка на емира. Емирът взема данъка, а приближените му, удряйки с тояги по главата неверния, го прогонват навън...“ 5 единственото известно изключение е т. нар. „морски ислям“, разпространяван чрез търговски отношения по островите на днешна Индонезия 6 широката публика, поради некомпетентност, се заблуждава от терминологията и смята, че терминът „реформация“ може да се приложи в контекса на ислямската теология, така като при Реформацията в католическата църква; разликата обаче е качествена, протестанската Реформация не посяга ИЗОБЩО върху основата на християнската догматика - Новия завет( както и Стария завет), а само частично – върху постановленията на някои Вселенски събори и някои трудове на Църковните отци.
    7 аналогично на „битовото християнство“ изповядвано в България, вследствие на вековните затруднения в общението на вярващите с Църквата; „битовото християнство“ е своего рода синкретизъм между християнство, стари езически вярвания и ритуали, както и заемки от исляма; негласно е насърчавано при комунизма.

  • 7
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    Тъжно е да се каже, но по всичко личи, че Европа няма бъдеще.Вероятно след около 50 г ще бъде ислямизирана и превзета.Мирно.

  • 9
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#4] от "forumetzz":

    В училището в което ходи дъщеря ми в Торонто, Канада, в предучилищна възраст имаше няколко мюсулманчета.( Да, предположението ви е вярно - живеят в близките блокове, но не плащат наем.) С всяка изминала година няколкото забрадки водят на училище едно дете повече. Винаги са с детска количка в която е следващото, а предпоследното е вече в корема. Увеличават се в геометрична прогресия. Въпреки тава в това училище са не повече от 2- 5%. Но за либералите, твърдо решени да унищожат и последните остатъци от здрав разум, това е без значение. Веднъж седмично децата имат пица дей. Бордът на училището взе решение преди година, че любимата пица на децата - пиперони - вече не може да се сервира, защото е от свинско месо и някое от мюсулманчетата може да се изкуши и оскверни. Затова сега пиците са само и единствено с кашкавал. Наричаме го политическа коректност. Няма такова место приятелю. Няма. Те са навсякъде. А ние не можем да кажем не. Но знеш какво,става с жените, които не могат да казват "не". Ето, това ще се случи с Европа и западния либерален свят.

  • 10
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    Дотук във форума е индициран един ислямист.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход