Отлагането в последния момент на футболния мач между Германия и Холандия в Хановер във вторник беше поредният пример за страха от терористи, който в момента сковава Европа. Атаките на Синайския полуостров, в Бейрут, Багдад, Анкара и Париж доведоха до напълно разбираеми притеснения сред хората в големите градове в Европа. Но в действителност ние сме изправени пред по-голяма всекидневна опасност, когато използваме автомобилите си, отколкото да станем жертва на терористичен акт в европейска столица, пише в анализ за ВВС Рафаело Пантучи, директор на програмата за изследвания на международната сигурност към Royal United Services Institute.
Планирани нападения с мащаба на тези в Париж са рядкост. А сега в отговор на атаките на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) европейските служби за сигурност ще удвоят усилията си за предотвратяване на такива заговори на все по-ранен етап.
Тероризмът в европейските столици не е нечуван. След американските атаки от 11 септември 2001 г. пред мащабна терористична дейност бяха изправени Мадрид, Лондон, Москва, Осло, а сега и Париж. И все пак тези събития са извън обичайната норма. За разлика от градовете в Африка, части от Азия и Близкия изток, които са обект на по-чести нападения.
Осуетени нападения
По-често терористичните актове на Запад са предотвратявани, особено мащабните, включващи големи мрежи от участници. Във Великобритания атаките от 7 юли 2005 г. успяха да убият 52 души, но те бяха част от вълна от поне четири или пет големи нападения, които бяха осуетени от властите.
Напоследък притесненията са фокусирани около феномена на "самотния вълк", или тероризъм, извършен от хора, които не демонстрират някаква пряка връзка с терористична група или мрежа. Но в действителност много такива актове биват предотвратявани, а малцина успяват да осъществят плановете си. В повечето случаи извършителите успяват само да се ранят при опита си за атака. В десетилетието след нападенията от 7 юли 2005 г. само двама души са загинали във Великобритания в резултат на терористичен акт.
ИДИЛ е забелязала този феномен и през последните месеци се опитва да вдъхновява хора на Запад да извършват такива изолирани атаки. Франция беше изправена пред няколко такива случая, включително вълна от опити за убийства около Коледа миналата година. Във Великобритания властите успяха да осуетят няколко такива случая и досега те са довели до относително ограничен брой жертви.
Такива планирани атаки обаче са по-трудни за осуетяване предвид липсата на връзки на извършителя с познатите терористични мрежи. И все пак в същото време те са по-малко способни да доведат до масови жертви. В повечето случаи нападателят опитва да убие един-двама души в непосредствена близост. Изключение са атаките в Норвегия през 2010 г., при които загинаха 77 души.
Неясен капацитет
Очевидно скорошните събития в Европа предизвикват сериозни притеснения. Но макар ИДИЛ да промени стратегията си и вече да е насочена към извършването на масови убийства в глобален мащаб, степента, до която групировката ще е способна да осъществява големи терористични актове, остава неясна, тъй като европейските служби за сигурност са мобилизирали силите си, за да не позволят повторение на събитията от Париж.
В същото време обаче стотици европейци са припознали идеологията на ИДИЛ. И не е ясно пред колко такива заговора ще бъдем изправени и колко дълго Европа ще бъде заплашена от това зло.
Отлагането в последния момент на футболния мач между Германия и Холандия в Хановер във вторник беше поредният пример за страха от терористи, който в момента сковава Европа. Атаките на Синайския полуостров, в Бейрут, Багдад, Анкара и Париж доведоха до напълно разбираеми притеснения сред хората в големите градове в Европа. Но в действителност ние сме изправени пред по-голяма всекидневна опасност, когато използваме автомобилите си, отколкото да станем жертва на терористичен акт в европейска столица, пише в анализ за ВВС Рафаело Пантучи, директор на програмата за изследвания на международната сигурност към Royal United Services Institute.
Планирани нападения с мащаба на тези в Париж са рядкост. А сега в отговор на атаките на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) европейските служби за сигурност ще удвоят усилията си за предотвратяване на такива заговори на все по-ранен етап.
8 коментара
"В действителност планирани нападения с мащаба на тези в Париж са рядкост"
Ех, отдъхнах си, камък ми падна от сърцето! Аз мислех, че ще имаме на година по две, като тази, а то само средно по едно, с по двайсетина жертви. Далаверка!
"В същото време обаче стотици европейци са припознали идеологията на ИДИЛ".
доста ученически съчинен извод в едиториъла. това на ИД е "религия" и нейното легитимно приложение, не е "идеология". този начин на говорене ограбва възможността да се припознаят практиките на ИД в нормите на ранния ислям, корана, сунната и шариата.
в тоя дух, можеше и оптимистично да се насърчим в новината, че дори ал-Каида "осъдиха" ИД. което не че доказва въобще нещо, но звучи добре за пред общата публика. но какво ще кажем за припознаването на "идеологията" на ИД от други "идеологически" движения по-света. или пък, хайде, да не сме толкова фокусирани върху "ислямизмите". какво ще кажем за припознаването на легитимни мюсюлмански реалии като "халифат" от мнозинството мюсюлмани по света.
Доста любителско ниво на статията. Биха могли да преведат нещо далеч по-сериозно, поне на нивото на статията миналата седмица. Пълна боза около "припознаване на идеологията на ИДИЛ" от европейски граждани. Кои са тези граждани, защо припознават тази идеология, и, а, а каква е тази идеология на ИДИЛ? Ако е идеологията на халифата, напишете го, все пак става въпрос за "халифат Европа" или...?
До коментар [#3] от "daskal1":
да...
До коментар [#5] от "La Loba Esteparia":
Разбирам тревогата ти. Между другото, констатацията за скрития и явния антисемитизъм в европейските медии е интересен момент, особено предвид на някой странни решения на ЕС по палестинския въпрос.
ПП
Това е "Капитал", не е "Дневник", нали? Все още се различават, макар не особено, затова и ми прави впечатление повърхностният характер на по-горната статия.
[quote#6:"daskal1"]Това е "Капитал", не е "Дневник", нали? Все още се различават[/quote]
мисля, че границата между тях се смива все повече и повече. просто не издържат на динамиката на събитията: едните на нуждата от бърза реакция, другите - на нуждата от експертна аналитичност.