Жокерът Ел Ниньо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жокерът Ел Ниньо

Причинената от "Ел Ниньо" суша в Индонезия означава по-малко вода за страната, но и по-скъпа стомана за света

Жокерът Ел Ниньо

Природното явление ще промени хора, климат и икономика, но с труднопредвидими последствия

15576 прочитания

Причинената от "Ел Ниньо" суша в Индонезия означава по-малко вода за страната, но и по-скъпа стомана за света

© reuters


Той е толкова мащабен, че ще промени пряко хората, природата и икономиката в 21 държави. Някои от тях за добро, други – не. Така например той е голямата надежда за край на сушата в Калифорния, но и основна причина за респираторните заболявания в Сингапур.

Той е толкова мощен, че в следващата година ще вдигне цените на петрола, стоманата, кафето, какаото и захарта. Това значи, че ще повлияе на хората и пазарите в целия свят.

Въпреки това го наричат с гальовното "Ел Ниньо", или "Младенеца". Дължи името си на перуанските рибари, които първи го описали през XIX в. Те забелязали, че удря край бреговете им около Рождество Христово. Става дума за най-големия климатичен феномен на планетата (виж графиката). Заформя се в източната част на Тихия океан. Случва се най-общо, когато източните ветрове в този регион отслабнат. Тогава водата на повърхността на океана в източния и централния Пасифик се покачва рязко.

Това причинява суши в Австралия и Индия. В Тихия океан се образуват повече урагани. В Атлантическия пък те намаляват. Зимата става по-мека в голяма част от Съединените щати. Земята се затопля по-бързо. Това усложнява и без това трудно решимата задача по глобалното затопляне.

"Ел Ниньо" е упорит, но и капризен като малко дете - появява се циклично, но пък неравномерно, на периоди от две до седем години. Понякога удря по-слабо и последствията са малки. Друг път има исторически измерения. Така например през 1998 г. Ричард Гроув от Australian National University обяви, че "Ел Ниньо" е причинил мащабно засушаване във Франция през 1788 - 1793 г., чиито преки последствия са известният от историята глад и Френската революция.

Теорията на професор Гроув е трудно доказуема заради липсата на емпирични данни. Днес науката приема, че "Ел Ниньо" от 1997-1998 г. е най-тежкият в историята. Преките щети от него се оценяват на 35 млрд. долара. Сега експерти очакват тазгодишния феномен, който се заформи през март и ще кулминира около Коледа, да бъде в челната тройка - веднага след тези от 1998 и 1982-1983 г.

"В съвременния свят това, разбира се, не вещае апокалипсис, както преди два века", казва пред "Капитал" професор Гроув. "Въпреки това прогнозирането му е трудно, най-вече защото проявленията му всеки път са различни, но и защото природната стихия днес взаимодейства с куп други фактори."

Действа локално, влияе глобално

Колкото и да е несигурно, експерти от МВФ и Cambridge University създадоха модел, който изследва данните за феномена от 1950 г. насам и прогнозира последствията от "Ел Ниньо" в 21 страни и региони, през които минава в своя почти едногодишен живот.

Започвайки от Австралия, той е причина за по-сухи и горещи лета в Австралия. Това увеличава риска от горски пожари, но и намалява добивите на пшеница. Австралия, която доставя 14% от пшеницата на световния пазар, обяви, че тази година може да намали износа си наполовина. За Канбера това е удар, който лишава страната от 0,37% от нейния БВП в третото тримесечие след заформянето на "Ел Ниньо", сочи изследването на МВФ. За други страни обаче - от Украйна и България до Египет, е възможност да увеличат продажбите си на пшеница.

В Индия например "Ел Ниньо" съвпада с периода на мусоните, когато се сеят просото и оризът. Феноменът отслабва дъждовете и следователно намалява добива на реколта. В резултат се покачват цените на храните, които съставляват по-голямата част от потребителската кошница в страната. Това означава инфлация и спад с 0,15% в индийския БВП след първото тримесечие от минаването на "Ел Ниньо". За да тушира негативните ефекти, Индия прави две неща - преминава от пролетните култури като ориз към зимни, които не зависят толкова от мусоните, и намалява дела на първичния сектор в икономиката си. За последните 15 години той е спаднал от 28% на 20%.

"Ел Ниньо" причинява суша и в Индонезия. Тя е причина за по-чести и по-мащабни горски пожари, заради които например жителите на Сингапур в определени сезони почти не излизат на открито. Пожарите унищожават както насаждения за целулоза, така и палми, от които се добива най-използваното в света растително масло. Естествено сушата удря добива на какао и кафе в страната.

По-малко очевидно е, но сушата в Индонезия вдига цените на стомана в света. Това е така, защото страната е най-големият износител на никел. Той се добавя като примес в стоманата за каляването й. Съоръженията за добив на никел в Индонезия работят с хидроенергия. Ако няма дъждове и вода в реките, енергията за извличане на никел поскъпва, а заедно с нея и суровината. "Това би била добра новина за индонезийските износители на никел, ако не трябваше да компенсират с допълнителни количества петрол и ако търсенето в Китай не бе на толкова ниски нива", коментира професор Гроув.

Несгодите като бонус

Точно обратно действа "Ел Ниньо" например в Чили. В годините на феномена страната страда от тежки зими. Това означава проливни дъждове, свлачища и кал. Освен ежедневните проблеми това затруднява достъпа до планинските райони, където са огромните медни залежи на страната. Заради това МВФ очаква покачване в цените на медта на световните борси и намаляване на продукцията. Непосредственият ефект е намаляване с 0,19% на БВП през второто тримесечие.

Смесени са ефектите в Бразилия. Обикновено "Ел Ниньо" води до по-малко валежи в северната част. Това може да покачи световните цени на кафето, захарта и цитрусовите плодове. Въпреки това в Югоизточна Бразилия има обилни валежи през пролетта и лятото, което означава повече земеделска продукция.

Най-очевидни са последствията в Перу. Заради затоплянето на водата рибните пасажи край перуанските брегове оредяват. За Перу, която е най-големият износител в света на рибни субпродукти, ползвани в храните за селскостопански и домашни животни, това е удар. Той означава по-малък износ на рибни продукти и вдигане цените на селскостопанските животни, смята МВФ. Сумарно за годината, в която се появява "Ел Ниньо", икономиката на 30-милионната страна губи 0,33% от своя БВП.

В Перу обаче има и други - неочаквани - последствия. Те касаят пряко и Колумбия. Сушата, причинена от "Ел Ниньо", намалява добивите на какао в двете страни. Това означава по-малко приходи за земеделците. Това не би било проблем, ако същите тези земеделци доскоро не отглеждаха кока. В последните 15 години с помощ от ООН, САЩ и местните правителства насажденията с кока в двете страни масово се заменят с напълно законното какао. Евентуални неволи крият макар и малка възможност някои земеделци да се върнат към незаконните си занимания.

Значимостта на "Ел Ниньо" се крие и в това, че освен несгоди носи и положителни ефекти, като например повече дъждове в Аржентина. Това означава по-голям добив на соя. За страната, която изнася 95% от произведената соя, а първичният сектор съставлява 11% от икономиката, това неминуемо води до нарастване на БВП в четвъртото тримесечие с 1,08%, сочи моделът на МВФ. Това е добра новина за Аржентина, която в неделя избира нов президент след продължилото десет години бурно управление на съпрузите Кирчнер.

Обратно на Перу, в години на "Ел Ниньо" Канада се радва на по-добър риболов, но и на по-меки зими. За нейното потребление това означава по-малко разходи за домакинствата. Повишеното търсене на петрол от страни като Индонезия и Индия пък означава повече износ. Това добавя 0,85% към БВП на Канада и удобна финансова възглавница за новия премиер Джъстин Трюдо.

Още по-благосклонен е "Ел Ниньо" към Мексико. Страната посреща по-малко урагани по източното си крайбрежие и повече - по западното. Това дава стабилност за добива на петрол и благоприятства износа му, който нараства с 1,57%.

С най-голямо нетърпение очакват "Ел Ниньо" в САЩ. В годините, когато се появява явлението, времето в Калифорния е по-топло и има по-голяма вероятност за дъждове. Това е буквално от жизнено значение за щата, който от пет години страда от масивно засушаване. "Ел Ниньо" означава също по-топли зими в североизтока, по-малко торнадо в Средния запад и по-малко урагани по източното крайбрежие. Кумулативният ефект е нарастване на американския с 0,55%, или 90 млрд. долара за година.

Не по-малки надежди таят и износителите на петрол. За тях сушите след "Ел Ниньо" означават повишено търсене на вода, което иска допълнителна енергия. Това означава повече износ на петрол, и то за четирите тримесечия след зараждането на явлението, смятат експертите на МВФ. Интересно следствие според тях е, че оживлението след "Ел Ниньо" води до краткосрочен тласък на глобалната икономика. Пример за това е засиленото строителство в Япония или други развити икономики. Затова заключението на МВФ е, че "Ел Ниньо" има силни негативни ефекти в краткросрочен план и по-скоро благотворно въздействие в последващите месеци. Въпреки това те се въздържат от оценка на нетния ефект от "Ел Ниньо" върху глобалната икономика.

Това е съвсем коректно, смята професор Гроув. "Ако глобалната икономика тази година се движеше единствено според капризите на "Ел Ниньо", светът щеше да изглежда по следния начин: краткосрочен инфлационен натиск, трайно покачване на цените на петрола и много по-резки промени в цените на стоки като кафе, какао и захар", посочва той. Ел Ниньо обаче е само един от факторите в глобалната икономика, който при това "играе като жокер - винаги променя силата на играчите, но никога не знаеш кога, как и къде ще го изтеглиш", обобщава професорът.

Той е толкова мащабен, че ще промени пряко хората, природата и икономиката в 21 държави. Някои от тях за добро, други – не. Така например той е голямата надежда за край на сушата в Калифорния, но и основна причина за респираторните заболявания в Сингапур.

Той е толкова мощен, че в следващата година ще вдигне цените на петрола, стоманата, кафето, какаото и захарта. Това значи, че ще повлияе на хората и пазарите в целия свят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    hitrata_svraka avatar :-?
    Хит®ата Св®ака ;)
  • 2
    realist avatar :-|
    Realist

    Заради Ел Ниньо от началото на ноември караме ски по планините и то без машини за правене на сняг. Обикновено сезона започва около края на ноември. Тази година сезона започна с месец по- рано! В планината средната снежна покривка е 150% от нормалната за това време на годината, а до края на 2015-та очакват нарастване на 200% от нормалната.

    Това заради Ел Ниньо, дори 1998-ма не е бил толкова мощен.

  • 3
    braun100 avatar :-(
    braun100

    ......никел. Той се добавя като примес в стоманата за каляването й. ........
    :0

  • 4
    kutsaroff avatar :-|
    Пепи

    Защо имам усещането докато чета статията, че повече се отнася за тези които търгуват на борсата с храни, мед, никел, злато и др. А не за хортата като цяло

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    zrg avatar :-|
    Thomas Anderson

    Още един трудно предвидим / проследим повод за вдигане на цените...

  • 6
    shilliew avatar :-|
    shilliew

    Нищо не се казва за съотевтния двойник Ла Ниня (Момичето).

    Между другото, не виждам къде е графиката - "Става дума за най-големия климатичен феномен на планетата (виж графиката)." цитат от статията.

  • 7
    ijekov avatar :-|
    ijekov

    "Тогава водата на повърхността на океана в източния и централния Пасифик се покачва рязко."

    ?!

    Капитал, моля ви, покачете си нивото, напоследък рязко спадна :-)

  • 8
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#7] от "ijekov":

    http://cdn.static-economist.com/sites/default/files/imagecache/original-size/images/2015/11/articles/body/20151107_irm920.png

    Ето ти графика, колега

    В горния ъгъл на статията също има, но е малка

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    По статията:

    Стоманата и медта щели да поскъпнат сякаш, ама едва ли, щото китайците не купуват. Методи изкърти мифките в Нета.

    Статията няма нито увод, нито завършек, пак ми намирисва на набързо скалъпен превод от някъде. Темата всъщност е много по-широка и би трябвало да бъде свързана с предстоящата среща за климата на световни лидери в Париж.

    Ама кой ти гледа толкоз напред...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK