Как може да бъде победена ИДИЛ

Как ще изглежда светът, след като победим? Това е въпросът, отправен от Джон Мейнард Кейнс към британските политици през 1939 г., когато трябва да вземат решение дали да обявят война на Германия и така реално да започнат втората световна. Макар сравненията на битката срещу тероризма с трета световна война да изглеждат пресилени, въпросът днес е същият. И освен да намерят начин да унищожат "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), днешните лидери трябва да помислят как ще изглежда не само Близкият изток, но и собствените им общества след това.

С атаките в Париж на 13 ноември, отнели живота на най-малко 129 души с единствената вина, че са отишли в топлата петъчна вечер на ресторант, бар, рок концерт или футболен мач, ИДИЛ направи поне три неща. Първо, утвърди се като новия глобален враг номер едно, който от бастионите си в Сирия и Ирак е способен да посее ужас навсякъде по света. Второ, показа на Европа, че тя не може повече да се прави, че не забелязва един конфликт, залял я първо с бежанци, а сега и с терор. Дори да не успеят да взривят окончателно и без това разпадащото се европейско единство, джихадистите ще оставят своя отпечатък върху начина, по който ЕС гледа на границите си и се пази от вътрешни и външни врагове. Неща като затягане на сигурността по външните граници, промени в Шенген, засилване на общите структури за разузнаване и търсене на нови решения за бежанците касаят пряко България. И трето, атентаторите в Париж постигнаха нещо, което дипломатите не успяха - разбъркаха геополитическите лагери и поне временно свързаха Франция, Русия и САЩ в очертаваща се коалиция срещу ИДИЛ.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Битката ще бъде дълга и няма да бъде спечелена само с бомби по щабквартирата на самопровъзгласилия се халиф Абу Бакр ал Багдади в Рака. Освен това военното смазване на групировката, само по себе си достатъчно сложно най-малкото заради кошмарния възел от интереси на основните играчи в Сирия и Ирак, всъщност е по-лесната част. По-трудната е лекуването на травмите, довели до образуването на тумора ИДИЛ. Това означава политики, които да спрат разпада на Сирия и Ирак и да намалят притегателната сила на джихада. В противен случай, дори ИДИЛ да бъде отстранена с военна операция, е въпрос на време от метастазите да се роди следващото чудовище. "ИДИЛ беше създадена там, където в Ирак и Сирия възникна властови вакуум. Това означава, че имаме спешна нужда от политически решения в Близкия изток, тъй като, докато там има политическо напрежение, трябва да очакваме терор и при нас в Европа", казва пред "Капитал" проф. Моханад Хоршид, ръководител на Центъра за теология на исляма към Вестфалския Вилхелмс-университет, Мюнстер.

Опознай врага, за да го победиш

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Ключът за сразяването на ИДИЛ е в разбирането какво представлява тя - какво я поддържа и й позволява да управлява територии, да генерира приходи, превърнали я в най-богатата терористична група в света, да набира местни бойци и да привлича маргинализирани европейци, да планира и извършва сложни атаки. Малко повече от година след като групировката избухна пред света със завземането на Мосул, тя и нейният лидер продължават да бъдат колкото плашещи, толкова и мистериозни. Което е учудващо предвид факта, че организацията съществува повече от десетилетие и през това време ясно е заявявала целите си. "Както много други следващи определена логика събития, и това не връхлетя политиците изневиделица; те просто не забелязаха какво се оформя пред очите им. ИДИЛ ни каза точно какво ще направи и след това го направи. Това беше конспирация, криеща се пред погледа на всички", отбелязва Дейвид Игнейшъс в свой текст за The Atlantic.



Думите му се потвърждават от доклад на американската Агенция за военно разузнаване (DIA) от 2012 г. (една година след като САЩ се изтеглят от Ирак), който показва, че още тогава е имало данни за плановете и потенциала на организацията. В документа директно се заявява, че нарастващият хаос на сирийската гражданска война дава на ислямистките бунтовници там и в Ирак пространство, в което да се разпростират и процъфтяват. И се посочва, че групировката може "да обяви ислямска държава чрез съюз с други терористични организации в Ирак и Сирия". Така се и случи. "Точно този доклад беше един от онези, които никой не иска да види", казва пред в. New York Times тогавашният началник на военното разузнаване генерал-лейтенант Майкъл Флин, според когото анализът просто не се е вписвал в линията на Белия дом.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

В книгата си The ISIS Apocalypse: The History, Strategy, and Doomsday Vision of the Islamic State изследователят от Brookings Уилям Макантс пише, че идеята за ислямска държава идва от основателя на ИДИЛ Абу Мусаб ал Заркауи, но е осъществена от Ал Багдади. И това е стратегическо решение, което е довело до дълбок разкол в ръководството на "Ал Каида", тъй като лидерът Осама бин Ладен е смятал, че е твърде рано за обявяването на халифат. Причината е, че тогава групировката ще трябва да се изправи пред дилемата, с която се сблъсква постоянно "Хамас", откакто е поела контрола над 1.8 млн. палестинци в Газа - дали да изхранва хората, за които трябва да се грижи, или да се бие с врага.

Въпреки тези опасения ИДИЛ, сформирана от обединението на бившата "Ал Каида" в Ирак с радикални сирийски групи и ръководена от офицери от армията на Саддам Хюсеин, успя за кратко време да установи управление, което поема отговорността за осигуряването на услуги за онези близо 8 млн. души, живеещи в завладените от нея райони. Доставките на ток, вода и продукти в магазините продължават, болниците, училищата и съдилищата работят, редът и спазването на правилата са осигурени, макар и с брутални средства. ИДИЛ започна свой собствен проект за изграждане на държава - нещо, което нито местните правителства, нито международната общност могат да направят вече години наред в страни като Ирак, Либия, Афганистан и Йемен. Контролирането на територия е ключово за групировката - оттам тя черпи както финансовата си сила от контрабандата на петрол и принудителното събиране на данъци и такси, така и магнетизма си с идеята за халифат и възможността да бъде тренировъчна площадка за джихадисти.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Терор тук, терор там"