Как може да бъде победена ИДИЛ

Как ще изглежда светът, след като победим? Това е въпросът, отправен от Джон Мейнард Кейнс към британските политици през 1939 г., когато трябва да вземат решение дали да обявят война на Германия и така реално да започнат втората световна. Макар сравненията на битката срещу тероризма с трета световна война да изглеждат пресилени, въпросът днес е същият. И освен да намерят начин да унищожат "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), днешните лидери трябва да помислят как ще изглежда не само Близкият изток, но и собствените им общества след това.

С атаките в Париж на 13 ноември, отнели живота на най-малко 129 души с единствената вина, че са отишли в топлата петъчна вечер на ресторант, бар, рок концерт или футболен мач, ИДИЛ направи поне три неща. Първо, утвърди се като новия глобален враг номер едно, който от бастионите си в Сирия и Ирак е способен да посее ужас навсякъде по света. Второ, показа на Европа, че тя не може повече да се прави, че не забелязва един конфликт, залял я първо с бежанци, а сега и с терор. Дори да не успеят да взривят окончателно и без това разпадащото се европейско единство, джихадистите ще оставят своя отпечатък върху начина, по който ЕС гледа на границите си и се пази от вътрешни и външни врагове. Неща като затягане на сигурността по външните граници, промени в Шенген, засилване на общите структури за разузнаване и търсене на нови решения за бежанците касаят пряко България. И трето, атентаторите в Париж постигнаха нещо, което дипломатите не успяха - разбъркаха геополитическите лагери и поне временно свързаха Франция, Русия и САЩ в очертаваща се коалиция срещу ИДИЛ.