Дискретната тишина на буржоазната бохема
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дискретната тишина на буржоазната бохема

Дискретната тишина на буржоазната бохема

Какво ще променят и какво трябва да променят атентатите

7875 прочитания

© reuters


Гийом е на около 30 и тази събота не можеше да заспи. Затова малко преди пет сутринта той слезе във входа на кооперацията, в която живее в 11 квартал на Париж. 



Взе маркуча и започна да мие пространството пред вратата и стълбите. По улицата към близкия канал потече водата. Тя беше червена. Гийом миеше кръвта на десетките ранени, които се бяха скрили в кооперацията му, избягали от концертната зала "Батаклан", която се намира съвсем наблизо. Някои от тях той беше подслонил в апартамента си и цяла нощ беше помагал на спасителите да откарват ранените. Едно момче беше починало y тях от раните си. Седмица след атентатите от 13 ноември Гийом не иска да коментира това, което е направил. Предпочита да мълчи.

Вероятно същото мълчание, което беше обхванало, както разказва един от стотиците лекари, дошли извънредно на работа, за да помогнат на колегите си в нощта на нападенията, и спешното отделение на парижката болница. Ранените мълчаха, лекарите също.

Всъщност и Париж беше притихнал. Тишината се усеща и в заведенията, в които спонтанно барманът решава да пусне Марсилезата. Усеща се и по заведенията, чиито маси отвън са напълнени с нарочно седнали там млади хора, искащи да покажат, че не ги е страх. В дните след терористичните атаки целите на терористите - "Батаклан" и баровете и бистрата от 10 и 11 квартал, се бяха превърнали в туристически атракции. Да се снимаш до дупките от куршуми е като да "хванеш" Айфеловата кула с ръце в кадъра. След дигиталното щракане на фотоапарата отново става тихо. Тихо и понякога страшно.

Страха го имаше и най-ясно се видя в понеделник вечерта, когато слух за стрелба в района на площад "Репюблик" създаде пълен хаос - тичащи в ужас хора, обърнати маси, налягали по земята в първото срещнато заведение. Полицейските сирени озвучаваха поредния сигнал за "съмнителен пакет", а в съседство голям магазин беше евакуиран за пореден път.

Едва ли някой е толкова наивен да си мисли, че кървавите събития от петък 13-и няма да променят Франция.

Мишената

Атентатите от 13 ноември не бяха насочени към стратегически обекти, а към начина на живот на една прослойка от френското общество. Ударът на джихадистите беше нанесен в кварталите и кръчмите на бобо-тата, както на галено наричат буржоазните бохеми. Батист, 24 години, музикант, Максим, 26 години, режисьор, Албан, 32 години, преподавател, Елиф, 26 години, програмистка, Мари, 23 години, студентка, Изабел, 44 години, инженер, Фани, 29 години, монтажист в телевизията, и така до 129…

Целият "Уембли" можеше да пее френския химн във вторник вечерта по време на мача Англия - Франция, в същото време емоциите и състраданието не са универсални.

"Има разделение в зависимост от това дали хората работят, но живеят извън Париж. Има значение от кой бряг на Сена са. Там, където живея - на левия бряг на Сена, в 6 и 7 квартал има буржоазни, по-скоро консервативни по политически убеждения, хора. Cлед събитията, въпреки огромния шок в цялото общество, нормалният ритъм на живот в тези квартали, които са по-дистанцирани от събитията, се върна малко по-бързо. Присъствието на полицията беше по-малко. В същото време моите студенти и преподавателите им се отъждествяват силно с младите хора, присъствали на концерта в "Батаклан". Една част са били там, другите мислеха, че е могло до бъдат", коментира Надеж Рагару, доцент в университета "Политически науки" в Париж, и уточнява: "Зад дискурса за сигурността големият въпрос е кога подобно посегателство e мой проблем. Кога ме засяга." Тя дава образа със сиренето ементал - цялото е надупчено, но в същото време няма отвори, защото дупките са на различни места и под различен ъгъл.

"Кървавата драма е последвана от политическо притеснение. Касапницата над младата буржоазия може да даде възможност на противниците на универсализма да покажат, че са прави - "вие бяхте убити от тези, които искахте да подкрепяте, вашият проект се провали", коментира Фабиен Жобар, научен работник в Центъра за социологически изследвания на правото и наказателноправните институции. "Да, Франция рискува днес да се затвори, да се изолира около едно управление на страха. Не, човешките права и универсалната щедрост не са записани в гените на френския народ. Те са предмет на всекидневни битки в една държава, която е разделена от много време."

Равенство, братство и по-малко свобода

Веднага след инцидента във Франция беше обявено извънредно положение, което даваше възможност на властите да ограничават правата на гражданите. Така например веднага беше издадена заповед за забрана на митинги и манифестации. Службите за сигурност получиха право да извършат претърсвания по домове и помещения без санкция на съд (в рамките на десетките проведени акции към сряда бяха иззети над 75 оръжия). Извънредното положение дава възможност на правоохранителните институции да ограничават придвижването на хората, да определят зони за сигурност и защита, в които пребиваването е ограничено. Приет с голямо мнозинство закон ще позволи това положение да бъде удължено до края на февруари. Бяха разширени и някои правомощия - използването на електронна гривна на хората под наблюдение, както и възможността за блокиране на интернет страници от властите. В същото време бяха въведени и гаранции, че извънредното положение няма да засяга свободата на пресата и правото на адвокатска защита.

Извънредното положение е само малка част от пакета заявени законодателни намерения и реформи - предлага се още създаване на структура за млади радикализирани хора, увеличаване на бюджета на полицията (и уверението на ЕК, че този разход няма да се взима предвид в ограничението на дефицита) и наемане на нови полицаи, митничари, работници в затворите, засилване на контрола по границите, ускоряване на процеса по въвеждането на система за събиране данни на пътниците (PNR) - база данни, в която се събира информация за имената, датата на раждане, документ за самоличност, дестинация, начин на плащане и т.н. Във Франция е започнало изграждането, но фирмата изпълнител има затруднения и най-вероятно тя ще започне да действа след три години.

Според Надеж Рагару в сегашния контекст на емоциите засилването на правомощията на службите за сигурност ще бъде подкрепено от множество политически партии и едва ли ще има съпротива срещу него. В момента левицата води политика, която не се различава от тази на десницата, и дори крайната десница."

Но има и идеи, които будят, меко казано, притеснение: "Идеята, предложена преди няколко дни от президента - да се отнема гражданството на родените във Франция, е много шокираща и напомни за най-тъжните времена на Втората световна война. Подобна мярка, първо, е безсмислена, защото отнема възможността за въздействие, и, второ, се вписва изцяло в духа на националистите - ако не обичаш държавата, нямаш място в нея", отбелязва Рагару. 

Кой печели - националистите, разбира се.

И ако посланието на всички политически партии в дните след атентатите е практически идентично, от събитията ще има една сила, която ще спечели. Най-близкото политическо състезание след атентатите са регионалните избори. На тях Националният фронт на Марин льо Пен се надява да спечели в два региона. Според Надеж Рагару партията на Марин льо Пен е тази, която може да очаква засилване на влияние след атентатите. Години наред Марин се опитва да промени образа на партията и убеждава избирателите, че е скъсала с антисемитските и крайните убеждения от времето на баща й. За една част от публиката, която вече не вярва в политическите партии, те предлагат прости отговори на иначе сложни въпроси. Казват неща, които обикновеният гражданин е склонен да приеме, като например идеята за "обезоръжаване на гетата". Това са ефикасни лозунги, но в същото време и изключително опасни.


"Имаме нужда от това специалисти по исляма и хора с мюсюлманска вяра да ни помогнат с уменията, знанията си и доверието към тях, за да делегитимираме религиозните препратки към насилието на фундаменталистите. Тази еманципираща подкрепа няма нищо било с ислямофобските призиви към мюсюлманското общество, които ще се появят отново, както се появиха след "Шарли", да се разграничи от джихадистите, сякаш културното и религиозното разнообразие по презумпция носи отговорност за случилото се", коментира в блога на сайта Mediapart социологът Филип Коркюф.

И, да, имаме проблем

В четвъртък видеообръщение на 30-годишен мюсюлманин от Лион, записано с мобилен телефон, успя за няколко часа да събере близо пет милиона гледания. В него Басем Браки призовава братята си по религия да действат, да не остават глухи, неми и слепи и че не са властите, които "ще разчистят" терористите, а мюсюлманите, които ходят на молитва, трябва да защитят ценностите на републиката.
 Колкото и емоционално да звучи това обръщение, то подобно на позицията на крайнодесните дава лесно решение на много по-сложен проблем - този с отчуждението и маргинализацията на голяма част от мюсюлманското общество във Франция. Това общество, което успя да произведе атентаторите срещу "Шарли" и от 13 ноември.

Важно е да се знае, че поставянето под общ знаменател е грешка. "Разделението вътре в мюсюлманските общности е на няколко плоскости - сунити и шиити, между различните държави на произход, има и разделение между различните поколения, годините, през които са пристигнали във Франция, и т.н. Много е трудно да се говори за една мюсюлманска общност, защото тя не е хомогенна", коментира Надеж Рагару и дава пример: "Най-възрастните, които са на 70 години, са дошли тук, за да работят за големите заводи, като "Рено" например. После има генерация, които днес са на около 50 години, които са успели да достигнат някаква социална реализация - от работници те са успели да стигнат до служители. Една част от жените са имали достъп до училище и са достигнали до това, което възприемаме като еманципация. После идва поколението на 30-годишните днес - една част от тях все така се развива, но друга се губи в своитe идентичности. Те са и тук, и там, имат чувство, че са жертви на дискриминация и стигматизация - нещо, което го има наистина в Париж. Те са вярвали във френския диксурс за равни права, за универсалното, но са видели, че действителността не отговори на техните надежди, нито на обещанията на държавата. После идва поколението "11 септември" - те са се родили малко преди или след атентатите от 2001 г. Израстват в контекст на все по-високо ниво на ксенофобия във Франция. Една част от тях се чувстват дискриминирани. Те не виждат перспектива. Техните проблеми са социални - за тях няма социален асансьор, но не само това. Има и фрустрации с липса на бъдеще в това все по-провинциално и затворено общество."

Момчетата от поколението 11 септември, за които говори Рагару, бяха по улиците на "Сен Дени" в сряда, когато специалните части щурмуваха две жилища в опит да неутрализират джихадисти. Защото титулуваният като организатор на атаките Абделхамид Абауд, издирван с международна заповед за арест и свързван с над шест подобни нападения от последните години, се чувстваше толкова спокоен, че да направи своята щаб квартира само на 30 минути от центъра на Париж.


Та тези младежи се вълнуваха не по-малко от случващото се от стотиците журналисти, окупирали барикадите на парижкото предградие. Рашид, който няма 16 години, естествено не се асоцираше с терористите, но също така не и с полицаите - доколкото с усмивка подхвърляше на журналистите "търсите ли нещо за пушене". Достатъчно тихо, за да не го чуят полицаите, и достатъчно силно, за да получи одобрителния смях на по-големите си приятели. Той едва ли ще се озове в кварталите на бобо-тата, нито те ще имат работа в "Сен Дени". И именно това всъщност е големият проблем.

Гийом е на около 30 и тази събота не можеше да заспи. Затова малко преди пет сутринта той слезе във входа на кооперацията, в която живее в 11 квартал на Париж. 



Взе маркуча и започна да мие пространството пред вратата и стълбите. По улицата към близкия канал потече водата. Тя беше червена. Гийом миеше кръвта на десетките ранени, които се бяха скрили в кооперацията му, избягали от концертната зала "Батаклан", която се намира съвсем наблизо. Някои от тях той беше подслонил в апартамента си и цяла нощ беше помагал на спасителите да откарват ранените. Едно момче беше починало y тях от раните си. Седмица след атентатите от 13 ноември Гийом не иска да коментира това, което е направил. Предпочита да мълчи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    yec03391101 avatar :-(
    yec03391101

    на запад - загубени души, живеещи в неосъзнато охолство и осмислящи себе си чрез ежедневни опити за оригиналност, индивидуалност и тук там шопинг. на изток - млади орди, гневни заради невъзможността те да са тези като на запад, да задават тренда и да се на върха на вълната. по същество - изгубени души навсякъде. липса на елементарна човещина (в смисъл - живот чрез труд, почтеност, благоговеене пред приородата и бога и всички техни дарове, смиреност). лакомия. жажда за власт, пари и суета.
    ей, че като пиша тове по жицата и през компа не съм по-различна от някоя си от 13 век ....! содом и гомор. колко още си мислим, че ще продължим така?!

  • 2
    antipa avatar :-(
    D-r D

    До коментар [#1] от "yec03391101":


    [quote#1:"yec03391101"]колко още си мислим, че ще продължим така?![/quote]

    Тъжното е, че не мислим...
    Отвикнаха ни...

  • 3
    oror avatar :-?
    Orchid

    [quote#0:"статията"]да се отнема гражданството на родените във Франция, е много шокираща[/quote]
    Шокираща, но може да даде резултат. Маргиналите-вън от Европа!

    [quote#0:"статията"]Израстват в контекст на все по-високо ниво на ксенофобия във Франция. Една част от тях се чувстват дискриминирани. Те не виждат перспектива.[/quote]
    Ама как? Дискриминация в Европа? Във Франция? А, не може да бъде, объркали са се нещо. В държави, които учат нас на толерантност, не ни искат циганите и ни учат как да ги интегрираме? Наистина, много чудно....

  • 4
    tolex avatar :-|
    tolex

    Браво на Капитал за статията!
    "Той едва ли ще се озове в кварталите на бобо-тата, нито те ще имат работа в "Сен Дени". И именно това всъщност е големият проблем."

  • 5
    tolex avatar :-|
    tolex

    Браво на Капитал за статията!
    "Той едва ли ще се озове в кварталите на бобо-тата, нито те ще имат работа в "Сен Дени". И именно това всъщност е големият проблем."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK