Дискретната тишина на буржоазната бохема

Какво ще променят и какво трябва да променят атентатите

Гийом е на около 30 и тази събота не можеше да заспи. Затова малко преди пет сутринта той слезе във входа на кооперацията, в която живее в 11 квартал на Париж. 



Взе маркуча и започна да мие пространството пред вратата и стълбите. По улицата към близкия канал потече водата. Тя беше червена. Гийом миеше кръвта на десетките ранени, които се бяха скрили в кооперацията му, избягали от концертната зала "Батаклан", която се намира съвсем наблизо. Някои от тях той беше подслонил в апартамента си и цяла нощ беше помагал на спасителите да откарват ранените. Едно момче беше починало y тях от раните си. Седмица след атентатите от 13 ноември Гийом не иска да коментира това, което е направил. Предпочита да мълчи.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове