На крачка от пълен Су-мрак
Нова руско-турска война не се задава, но сирийската става още по-объркана. Рискът е, че победителят от искрите между Москва и Анкара ще бъде ИДИЛ
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Краткият отговор на въпроса защо Турция свали руския самолет е - защото може. По-дългият е, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е изгубил търпение с провокациите на доскорошния си приятел Владимир Путин и не харесва развоя на ситуацията около Сирия, особено след пряката намеса на Кремъл там.
Оттук вече започват тълкуванията дали агресивният ход не е свръхреакция, с която в желанието си да изпрати силово послание към Москва Анкара не поставя съюзниците си от НАТО в некомфортна ситуация. От една страна, алиансът трябва да защити всеки свой член, особено на фона на честите навлизания на Русия в натовско небе, най-вече над прибалтийските държави. Единственият начин Москва да спре, преди да се стигне до нов взривоопасен инцидент, е да бъде убедена, че Северноатлантическият пакт не е беззъб тигър. От друга страна, както отбелязва президентът на вашингтонския Council on Foreign Relations Ричард Хаас в свой текст за в. Financial Times, Турция отдавна не е някогашният непоколебим натовски партньор и днес е повече съюзник на хартия, отколкото на практика. Анкара не споделя западните цели в Близкия изток и вместо да помага по-скоро пречи на кампанията срещу ИДИЛ.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове