Краткият отговор на въпроса защо Турция свали руския самолет е - защото може. По-дългият е, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е изгубил търпение с провокациите на доскорошния си приятел Владимир Путин и не харесва развоя на ситуацията около Сирия, особено след пряката намеса на Кремъл там.
Оттук вече започват тълкуванията дали агресивният ход не е свръхреакция, с която в желанието си да изпрати силово послание към Москва Анкара не поставя съюзниците си от НАТО в некомфортна ситуация. От една страна, алиансът трябва да защити всеки свой член, особено на фона на честите навлизания на Русия в натовско небе, най-вече над прибалтийските държави. Единственият начин Москва да спре, преди да се стигне до нов взривоопасен инцидент, е да бъде убедена, че Северноатлантическият пакт не е беззъб тигър. От друга страна, както отбелязва президентът на вашингтонския Council on Foreign Relations Ричард Хаас в свой текст за в. Financial Times, Турция отдавна не е някогашният непоколебим натовски партньор и днес е повече съюзник на хартия, отколкото на практика. Анкара не споделя западните цели в Близкия изток и вместо да помага по-скоро пречи на кампанията срещу ИДИЛ.
Макар от противоположните версии на двете страни за инцидента (виж допълнителния текст) за момента да не е съвсем ясно кой е по-виновен, и Турция, и Русия имат причини да бъдат нервни. Путин усеща, че авантюрата в Сирия, която вероятно се е надявал да бъде кратка и триумфална, започва да става дълга и неприятна. Смъртта на единия от двамата пилоти на злополучния Су-24 и на войник, участвал в спасителна мисия за самолета, идва седмици след като ИДИЛ пое отговорност за взривяването на руски пътнически полет с 224 души на борда над Синай. Същевременно опитът на терен вероятно е довел до осъзнаване в Москва, че режимът на Асад трудно ще бъде удържан с наличните ресурси на сирийската армия дори и с руската подкрепа от въздуха.
По-голямата опасност е, че ако напрежението около инцидента бъде оставено да излезе извън контрол, единственият победител ще бъдат джихадистите. Свалянето на самолета разбърка пасианса в анти-ИДИЛ коалицията, която френският президент Франсоа Оланд се опитва да подреди след атентатите в Париж на 13 ноември. Конфронтацията между две ключови държави, замесени на противоположни страни в сирийския конфликт - Русия подкрепя президента Башар ал Асад, а Турция някои от сунитските групи, сражаващи се с режима - направи и без това трудната задача за създаване на общ фронт срещу ИДИЛ почти невъзможна.
Конфронтация, която никой не иска
За Путин свалянето на самолета от Турция идва в особено неподходящо време и заплашва да подкопае замисъла му да се спаси от затъване в Сирия, като се включи в по-широк анти-ИДИЛ фронт и стопи ледовете със Запада. Атаките в Париж отвориха възможност за Кремъл и визитата на Оланд в четвъртък, два дни след срещата му с американския президент Барак Обама, трябваше да бъде коронният миг в плана на Путин за излизане от изолацията, в която изпадна след анексирането на Крим. Вместо това на съвместната си пресконференция с Оланд във Вашингтон Обама обяви, че Русия е в "коалиция от двама" заедно с Иран в подкрепа на Асад, и така категорично я отдели от глобалния съюз в Сирия. След това в Москва френският президент говори мъгляво за засилване на сътрудничеството и обмена на разузнавателна информация, но така и не се стигна до съгласие за съдбата на Асад и кои групи да бъдат атакувани в Сирия. Оформя се и консенсус между ЕС и САЩ санкциите срещу Русия заради войната в Украйна да бъдат удължени поне с още шест месеца.
Турция от своя страна е притисната от провала на политиката си в Сирия, станал още по-болезнен след руската интервенция там. И откритото обвинение на вбесения Путин, че Анкара е съучастник на терористи - визиращо факта, че ИДИЛ свободно търгува петрол и прехвърля бойци през турска територия - съвсем не е най-големият проблем за Ердоган. Битката на турския президент срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейното въоръжено разклонение в Сирия YPG спъва кампанията срещу ИДИЛ, тъй като кюрдите са най-ефективните противници на джихадистите на терен. Сближаването на Москва с YPG напоследък засилва турските страхове от евентуално създаване на автономна кюрдска област в Сирия и добавя още една точка на напрежение с Анкара. Друга такава са тюркмените - сирийци от турски произход, подкрепяни от Ердоган в битката им срещу Асад. Дни преди инцидента със самолета руският посланик в Анкара е бил привикан, за да му бъде връчено искане Москва да спре да бомбардира тюркменски села до границата с Турция вместо терористи. Анкара написа и писмо до Съвета за сигурност на ООН, в което предупреди, че руските операции може да предизвикат инцидент на границата. Точно така и се случи. Кадрите на тюркменски бунтовници, триумфиращи, след като са застреляли единия от пилотите на руския бомбардировач, няма да бъдат лесно забравени и простени от Кремъл.
Без паника...
Въпреки гневните реплики от двете страни и предупреждението на Путин, че този "удар в гърба" няма да остане без "сериозни последствия", никой не очаква директен военен отговор. Но отмъщението може да дойде под формата на засилване на конфликта чрез посредници в Сирия - Москва да увеличи ударите по свързани с Турция бунтовнически групи и подкрепата за кюрдските сили. "Не е изключено да има и тактически мерки - руски самолети да продължат да тестват турската готовност за употреба на сила, което може да доведе до още инциденти. Това е по-опасният сценарий", казва в интервю за "Капитал" Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и международни изследвания (EDAM) в Истанбул (вижте цялото интервю тук).
Според Дмитрий Тренин, директор на московския офис на Carnegie, отношенията с Анкара ще бъдат напълно ревизирани. "Русия ще отпише Ердоган като партньор и Турция повече няма да бъде разглеждана като приятелска държава", коментира Тренин пред в. Guardian. Какви ще бъдат реалните изражения на смразяването е друг въпрос. "Не мисля, че ще има кардинални промени. Все пак има двустранни икономически и политически проекти. В първата седмица след свалянето на самолета преобладават емоциите, но след това ще започнат прагматичните сметки. Все пак без Турция е трудно да бъдат решени сериозните проблеми в Близкия изток и това е обективен фактор, който няма как да се заобиколи. Но неща като повдигането на въпроса за арменския геноцид и кюрдския фактор ще бъдат използвани", казва пред "Капитал" Арег Галстян, ръководител на научно-аналитичния портал American Studies.
...но и без място за повече грешки
Надеждата е, че и двете страни имат интерес да избегнат излизаща извън контрол ескалация. По-сложно от помиряването на двама лидери с голямо его и склонност към националистически пози обаче ще бъде обръщането им в една посока - срещу ИДИЛ и за спиране на конфликта в Сирия. Едно от нещата, които трябва да се случат, за да няма още инциденти, е подновяване на комуникацията между НАТО и Русия, прекратена след Крим. "Време е алиансът да започне да говори за Сирия и ИДИЛ - например да има обсъждане в Съвета НАТО - Русия", пише във в. La Stampa Стефано Стефанини, бивш посланик на Италия в Северноатлантическия пакт.
Това е колкото нужно, толкова и трудно след свалянето на самолета. "САЩ така или иначе не бяха дори близо до договаряне на коалиция с Русия. Сега ситуацията става още по-объркана", казва пред "Капитал" Аманда Пол, анализатор от брюкселския European Policy Centre и колумнист на турския в. Zaman. Според Синан Юлген случката е показала колко трудно би било да има коалиция с Русия на тактическо ниво в смисъл на съвместни военни операции. Това обаче няма да промени готовността на западните държави да убедят Русия да работят заедно за търсене на политическо решение в Сирия, смята председателят на EDAM.
Само че точно сега то изглежда по-далече от всякога. Нито Анкара, нито Москва могат да бъдат изолирани от определянето на бъдещето на Сирия, а след епизода със Су-24 шансът те да сближат позициите си в близко бъдеще е почти нулев. Това, което може да помогне, е времето - емоциите в Москва и Анкара около разбития бомбардировач да утихнат и страховете, че сирийското блато ще ги погълне, да вземат връх. Стига междувременно още някой неслучаен инцидент да не прати всичко по дяволите.
По темата работи и Александър Братерски, Москва
Кой е по-виновен
Ако има някаква изненада около свалянето на руски бомбардировач Су-24 от турските ВВС на 24 ноември, то тя е, че подобен инцидент не се случи по-рано в пренаселеното и хаотично сирийско небе. Във въздуха там в момента летят американски, френски, руски, австралийски и канадски самолети, като след намесата на Москва в края на септември това се случва без почти никаква координация.Същевременно не за първи път руски бойни самолети навлизат в натовско въздушно пространство. В последните две години те са прелитали над 150 пъти над прибалтийските държави, а след интервенцията на Русия в Сирия същото започна да се случва и над Турция. "Само че Турция не е Латвия или Естония и властите в Анкара ясно предупредиха руснаците, че ако това продължава, ще има реакция. Турция отговори на демонстрацията на сила със своя демонстрация на сила", посочва Аманда Пол, анализатор от брюкселския European Policy Centre и колумнист на турския в. Zaman.
Докато няма официално разследване на инцидента, установяването на фактите все още е във фазата на взаимното замеряне с кал. Версиите на двете страни се разминават значително. Турция твърди, че два бомбардировача Су-24 са нарушили нейното въздушно пространство и в продължение на пет минути са им били отправени десет предупреждения. Те са ги пренебрегнали и са навлезли съответно на 2.19 км и 1.36 км в турска територия. След това единият самолет се е върнал над Сирия, а по втория е открит огън от турски F-16. Москва отрича да е имало навлизане и предупреждения и казва, че самолетът е бил свален във въздуха над Сирия. Той пада в пограничен планински район, контролиран от сирийски бунтовници от тюркменски произход. Единият пилот е разстрелян, докато се е опитвал да се катапултира от падащия самолет, а другият е спасен от руски и специални части. Преди да се изясни коя от двете версии е вярната, нещата изглеждат така: Русия прекали с провокациите, а Турция - с реакциите.
Краткият отговор на въпроса защо Турция свали руския самолет е - защото може. По-дългият е, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е изгубил търпение с провокациите на доскорошния си приятел Владимир Путин и не харесва развоя на ситуацията около Сирия, особено след пряката намеса на Кремъл там.
Оттук вече започват тълкуванията дали агресивният ход не е свръхреакция, с която в желанието си да изпрати силово послание към Москва Анкара не поставя съюзниците си от НАТО в некомфортна ситуация. От една страна, алиансът трябва да защити всеки свой член, особено на фона на честите навлизания на Русия в натовско небе, най-вече над прибалтийските държави. Единственият начин Москва да спре, преди да се стигне до нов взривоопасен инцидент, е да бъде убедена, че Северноатлантическият пакт не е беззъб тигър. От друга страна, както отбелязва президентът на вашингтонския Council on Foreign Relations Ричард Хаас в свой текст за в. Financial Times, Турция отдавна не е някогашният непоколебим натовски партньор и днес е повече съюзник на хартия, отколкото на практика. Анкара не споделя западните цели в Близкия изток и вместо да помага по-скоро пречи на кампанията срещу ИДИЛ.
19 коментара
победители ще бъдат всички връзкари на Путин и Ердоган, които правят контрабанда на горива, оръжия и заобикалят руското "ембарго".
Такава "далавера" раждат главите на придворните на двамата диктатори
"Това обаче няма да промени готовността на западните държави да убедят Русия да работят заедно за търсене на политическо решение в Сирия" - предполагам, че така наречените западни държави ( или по скоро политико-икономически интереси) някак си забравят историята от последните 44 години на (из)раждане и развитие на ислямския фудаметализъм: http://www.zerohedge.com/news/2015-11-26/they-sow-
И докатато Западна Европа не може да бъде отговорна за това кето (из)раждат разузанавтелните служби на САЩ, те със своето недалновидно (мъчаливо или явно безразборно) подкрепяне на Американската външна политикиа (срещу СССР и в последствие Русия), в по-голяма или по-малка степен сами си предизвикват ударите поселедващи от тяхната неспособност да защитават общо Европески интереси а не презокеански.
От друга страна военната машина в Турция прави това кето е изгодно на определена прослоика от управляващата класа (както свяка военна машина разбира се), като сина на ЕрДоган, снабдвващ ИДИЛ с (част) от необходимите и финансови ресурси ( http://www.zerohedge.com/news/2015-11-25/meet-man-
Нека на страниците на предполагаемата независима пресата да има повече достоверни факти и по-малко анализи, така интелигентните хора сами ще могат да анализират взаимовръзките, а тези които не могат поне ще имат достоверна информация и исторически урок.
Русия въвежда пълна икономическа блокада, като разчита това да накаже турците. Не разбират, че и турците имат интереси в Сирия, с които Русия трябва да се съобразява. Също, че в Кримската история, Турция взе пасивна позиция.
Интересно, как Турция ще отговори.
Ако продължат да купувт руски газ, майната им.
"Конфронтация, която никой не иска"
САЩ/пуделите им от НАТО/, както и ИД са тия които имат полза от конфронтацията.
Даже си мисля, че такава засада е била извършена без знанието на Ердоган. Или меко казано Ердоган е доста объркан човек за да се съгласи на такъв нагъл разстрел.
Няма да се учудя ако сега американците потриват ръце отстрани пият уиски по случай добре свършената работа и се чудят не дали, а как ще е най-добре да подпалят още една война.. само с още един правилно подбран инцидент. Така както винаги са правили. Сега се чудят дали да пуснат няколко турски самолета в Сирия.. или да задестват пуделите си в Украйна или някъде другаде.
Пудели по света много.. особено в Европа.
От доста време все по-явно и отблъскващо става усещането за субективна и манипулативна журналистическа "напън", лъхаща от този сайт. "Капитал", вече не сте коректив за обективност! Вие сте пошли и "удобни" като останалите си колеги.
Прекалено сте малки, за да анализирате игрите на "Големите". В този информационен и същевременно дезинформационен поток, който ни залива всеки ден, се опитвам обективно да си представя ситуацията и да "наредя пъзела". Вие, обаче, сте от групата на дезинформаторите и с всеки изминал ден все повече се обезценявате като носител на обективна информация.
Изглежда, нещата в Сирия и Ирак стоят по следния начин:
САЩ, Франция, Великобритания бият по Ислямска държава и подкрепят опозицията на Асад. Турция бие по кюрдите и подкрепя туркмените. Русия бие по опозицията на Асад и подкрепя Асад. С други думи, под маската на действия срещу Ислямска държава всеки от по-големите играчи в региона си прави каквото си иска, което не непременно е свързано с премахването на Ислямска държава. От тук и инцидента със сваления от турците руски изтребител, тъй като руснаците провеждат и операции срещу тюркмените (опозиция на Асад), които пък Турция брани като контратежест на обстрелваните от турските изтребители кюрди. Така Ислямска държава скоро няма да бъде преодоляна, ако това въобще се случи, ами по-скоро Сирия и Ирак ще бъдат разпарчетосани на части, една от които ще бъде контролирана от Асад, заедно с руснаците (друга - от опозицията на Асад, трета от кюрдите и т.н.).
До коментар [#5] от "nep07384058":
Опааа, новият сезон на "Игра на тролове" е започнал....
Не знам, дали авторите умишлено са го пропуснали но:
1. Преди тази операция, Русия е била изпратила данни на САЩ за това, кои въздушни коридори ще бъдат използвани.
2. Вчера Обама одобри отпускането на 800 МИЛИОНА за бунтовниците в Сирия и "помощ за Киев".
3.Хънтър Биден, синът на Джон Биден, вицепремиерът на САЩ, след падането на лошия режим в Киев, беше назначен в борда на директорите на най-голямата компания за преработка на Петрол в Украйна и Евразия - Бурсима - http://burisma.com/en/board-of-directors/
До коментар [#6] от "Станислав Янков":
ИД владееше територия от 360 000 кв.км. Сега погледни картата да видиш, че им е останала не повече от 180 - 200 000 кв.км. Тия мирни тюркмени, както Ердоган ги нарича, защо като са толкова мирни, гръмнаха кацналият руски хиликоптер с противотанкова рекета :Д Има изказване на американски дипломат от 2007 (да видеото е качено от 2007), където се казва какво ще се случи в Сирия и че целта е Иран, и обграждането на Русия - ако ви е интересно, ще го изровя.
До коментар [#7] от "Patilan":
Това беше първият ми и последен коментар, който правя.
Явно на такива като теб в главата са им само тролове и елфи.
Не прекалявай с розовите хапчета.