Какво се случва в Париж и защо е важно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво се случва в Париж и защо е важно

Десетки световни лидери се събират в Париж, за да обсъдят евентуално споразумение за справяне с климатичните промени.

Какво се случва в Париж и защо е важно

Климатичната конференция събира лидери на 147 държави в търсене на компромис за климатичните промени

Мила Чернева
5006 прочитания

Десетки световни лидери се събират в Париж, за да обсъдят евентуално споразумение за справяне с климатичните промени.

© Jacky Naegelen


Днес в Париж 147 световни лидери ще изнесат триминутни речи един след друг, като сред тях е и българският президент Росен Плевнелиев. С този дълъг маратон ще се постави началото на глобалната климатична конференция под егидата на ООН - СОР21. В следващите две седмици през френската столица ще минат около 40 000 души от цял свят, за да преговарят по въпросите за климатичните промени, като сред тях има държавни служители, членове на НПО-та и активисти, лобисти и представители на бизнеса, както и политически лидери от изключително високо ниво.  

Ако сте пропуснали да разберете какво е това и защо е важно, ето ви най-важното в резюме.

Какво е СОР21 и защо е важно точно тази година преговорите да са успешни?

Нарича се СОР21, защото е съкращение от Conference of the Parties (пълното име е 21st Conference of the Parties to the United Nations Framework Convention on Climate Change) и се провежда за 21-ви път. Първата такава конференция е през 1995 г. в Берлин. През годините е имало различни домакини сред които  Маракеш, Найроби, Ню Делхи, Бали, Копенхаген, Монреал, Варшава, Лима...

Фокусът на тази конференция е именно климатичните промени и мерките, които държавите трябва да приемат, за да ограничат емисиите на парникови газове, водещи до повишаване на годишните температури. Официалната цел е да се постигне законово обвързващо и универсално за всички споразумение за климата, като глобалното затопляне не трябва да надвиши 2 градуса по Целзий спрямо средногодишната температура в пред-индустриалната епоха.

Досегашните споразумения за емисиите изтичат през 2020 г. и се очаква на тазгодишната среща на върха да се вземат решения за необходимите действия поне за десетилетието след това, а защо не и за по- дълъг период от време.

Тазгодишната конференция се счита за последен шанс страните да заемат твърда позиция и да се обединят срещу климатичните промени, които носят рискове за сигурността на милиони хора по света - както за животите им, така и икономически. Това не бива да се приема твърде драматично обаче - такива "последни шансове" имаше и в Копенхаген и преди това.

Какво е различното тази година?

Конференцията се провежда за 21-ви път, което навежда на мисълта, че организаторите и участниците трябва да са научили нещо през годините и могат да постигнат добри резултати. Тази година държавите трябваше предварително да предадат своите "обещания" (INDCs – Intended Nationally Determined Contributions) – и почти 180 страни го направиха, което е добро начало. Тези обещания са националните политики, които всяка страна смята да въведе, за да се намалят емисиите от парникови газове.

За разлика от срещата в Копенхаген, този път Китай и САЩ - основните замърсители, изглеждат по-близо до споразумение. Двете държави представиха доста амбициозни програми.

Освен това, предварителни преговори започнаха по-рано, за да се избегне хаоса на конференцията: все пак двуседмична конференция с участници от близо 200 различни държави не звучи като рецепта за подреденост.

Какво точно ще обсъждат всички тези хора?

Първата идея е да се създаде система за преглед на емисиите на всеки пет години, за да се проверява редовно дали държавите са на път да постигнат целите, които са си поставили тази година. Освен това ще се обсъжда дали да има обвърващо споразумение, като този казус е един от най-противоречивите, тъй като ЕС настоява за него, а САЩ са против.

В Париж ще трябва да се изясни и как по-богатите страни да помагат на по-бедните финансово, тъй като те имат нужда от тази помощ, за да намалят емисиите си и за да се справят с природните бедствия, които са следствие от климатичните промени. След изясняването на самите механизми за намаляване на емисиите, вероятно частта с парите е следващата най-важна, защото трябва да се реши как развитите страни ще съдействат на развиващите се и колко и как да се инвестира в борбата с климатичните промени като цяло.

Също така ще трябва да се реши как да се включат и другите участници в процеса, а именно – градовете и местните власти, НПО-та и т.н.

Какво са правили досега: цели 20 конференции, а няма споразумение?

Имало е години на успех, имало е и гръмки провали. Голяма стъпка беше приемането на Протокола в Киото на 11 декември 1997 г., който влезе в сила чак през 2005 г. Според него страните трябва да стигнат целите си за намаляване на емисиите чрез национални мерки и той въвежда регулярно следене на нивата за всяка страна, така че базите данни да описват подробно какво се случва с парниковите газове. По преценка на тогавашния американски президент Джордж Буш обаче, Вашингтон не подписва протокола от Киото и така попречи на развитието му в глобален мащаб, тъй като тогава именно САЩ имат най-високо количество на емисии на въглероден диоксид, един от сериозните парникови газове. През 2007 г. САЩ губят приза "Най-голям замърстител", защото Китай ги изпреварват.

Ясно е, че по въпросите за климата – област, в която досега е имало много спорове и са включени интересите на твърде много страни – е трудно са се стигне до категорична политика. Последните две десетилетия всъщност са градили нещо, което сега е в кулминацията си. Подобен оптимизъм и очаквания като тази година имаше и към конференцията в Копенхаген през 2009 г. Тя обаче е известна с гръмкия си провал. На място се оказа, че организацията е лоша и разговорите и дискусии между различните групи – журналисти, представители на правителства и неправителствени организации -  не са били успешни. Самите преговори протекоха някак си между другото и държавите не можаха да достигнат до универсалното споразумение, към което се целят днес.

Кои са някои от основните конфликти и интриги?

Светът е сложно място: няма как да имаш разбирателство между 200 държави.

Въпреки че тази година САЩ поемат сериозна инициатива, в последните седмици става ясно, че те няма да са толкова стабилен партньор на Европа, колкото се очакваше. Причината е разминаване в позициите по един много важен въпрос, а именно: очертаване на задължително обвързващо споразумение в Париж. Европейският съюз натиска за такова, докато САЩ не са готови да приемат предложението.

В самия ЕС също има една страна-членка, която ще се опита да обърне каруцата - Полша. Енергетиката на страната зависи до много голяма степен от въглищата, които са и огромен източник на парникови газове.

Освен това страни като Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, които най-големите петролни производители, биха загубили от климатично споразумение, така че е възможно да създават спънки в преговорите.

Неразбирателство може да има и между развиващите се и развитите държави. По-бедните страни от Южното полукълбо са по-уязвими, а и бедствията, които са последствия от климатичните промени, удрят най-силно именно тях. Развиващите се страни искат да имат право да използват изкопаеми горива (въглища, петрол, природен газ), за да се погрижат за бедното си население, обяснява БиБиСи. Развитите страни все пак са имали шанса да ги използват достатъчно дълго време, така че на СОР21 трябва да се оформи справедлив компромис между намаляването на изкопаеми горива и правото да се използват.

Повлияха ли атаките в Париж на организацията на СОР21?

Един от главните постулати за борба с тероризма гласи, че нормалният ход на живота не трябва да се спира дори след терористични атаки. По тази логика, конференцията не беше отменена, въпреки огромните рискове. Вероятно даже трагедията от 13 ноември повиши вниманието към това, което се случва в Париж и съответно към конференцията.

"Какъв силен отпор на терористите ще бъде, когато светът застане като едно цяло и покаже, че няма да бъдем възпирани от това да изградим по-добро бъдеще за нашите деца" каза президентът на САЩ Барак Обама миналата седмица. Много хора смятат, че терористичните атаки във френската столица всъщност може да повишат шансовете за споразумение между страните, като световните лидери ще искат да демонстрират сплотеност и разбирателство.

Въпреки това властите във Франция забраниха публичните демонстрации на открито и плануваното шествие за климатичните промени, което трябваше да се състои вчера в Париж, беше отменено. Все пак над 11 000 чифта обувки бяха поставени на Площада на републиката във френската столица, за да се изрази по символичен начин отменената демонстрация.

Защо точно 2 градуса по Целзий е предел, който не трябва да преминаваме?

Може би 2 градуса звучат много малко, но в световен мащаб не е съвсем така. Всъщност разликата между сегашните температури и тези от последния ледников период е само около 5-6 градуса. За последните 165 години има ръст от 1 градус по Целзий в средните температури.

Първият учен, който е дефинирал тези 2 градуса по Целзий като краен предел, е Уилям Нордхаус, икономист от Йейл. Той твърди, че повишение на температурите повече от 2 градуса над преиндустриалните нива ще бъде нещо, което човечеството не е наблюдавало досега. Впоследствие много други учени се съгласяват с неговото предложение и се приема, че повишение на средните глобални температури над 2 градуса може да доведе до бедствия, разрушаване на екосистеми и въобще да повлияе на милиони човешки животи.

След това през 1988 г. ученият от НАСА Джим Хенсън свидетелства пред Конгреса в САЩ, че емисиите от парникови газове имат пряка връзка с повишението на температурите и опасностите с климатичните промени и това поставя проблема с климатичните промени на картата.

Днес тези 2 градуса се приемат като са лесна отправна точка за преговори. Лошата новина обаче е, че предварително представените обещания на всяка страна не са достатъчни, за да ограничат глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. По предварителни изчисления ограничението ще бъде едва до 2,5-3 градуса. А тази година вероятно ще е най-топлата досега според Световната метеорологична организация.

Днес в Париж 147 световни лидери ще изнесат триминутни речи един след друг, като сред тях е и българският президент Росен Плевнелиев. С този дълъг маратон ще се постави началото на глобалната климатична конференция под егидата на ООН - СОР21. В следващите две седмици през френската столица ще минат около 40 000 души от цял свят, за да преговарят по въпросите за климатичните промени, като сред тях има държавни служители, членове на НПО-та и активисти, лобисти и представители на бизнеса, както и политически лидери от изключително високо ниво.  

Ако сте пропуснали да разберете какво е това и защо е важно, ето ви най-важното в резюме.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    aman avatar :-|
    aman

    Да важно е, но не виждам да е топ тема нито на Дневник, нито на Капитал?

  • 2
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Аз само да напомня, че науката не работи с „консенсус“.

    Това, че много хора „вярват“ в някаква теория не прави теорията вярна.

    Математическите модели за прогнозиране на климата не са достатъчно точни за да може да се каже дали ще има затопляне, застудяване или няма да има съществена промяна през следващите няколко десетки и стотици години.

    За по-големи периоди е ясно какво ще стане - животът на Земята ще загине заради увеличеното излъчване на Слънцето и увеличаване на размера му, после Слънцето ще се разшири дотолкова, че да „изпече“ планетата и така ще ликвидира и последната останала бактерия.

  • 3
    aman avatar :-|
    aman

    До коментар [#2] от "Валентин":

    Науката не работи с консенсус, но наличните данни са достатъчно красноречиви. Това че вие вероятно не четете научни изследвания е разбираемо, но може да прочетете докладите на панела за климата, и то не резюметата за политици (макар че и това стига). Затопляне има и затова не трябват модели. Но отказването да се прави нещо с аргумента - няма консенсус в науката - след като не е нужен, а и постижим (винаги може да има един на друго мнение) е безотговорно.

  • 4
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Данните може да докажат само наличието или липсата на затопляне в даден минал период от време, но не и в бъдещ.

    А математическите модели, отнасящи се за бъдещето ще разберем дали са верни (или резултатите съвпадат случайно, въпреки че не са верни) когато това бъдеще настъпи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK