Басам ал Куатли: Никой не търси наистина решение в Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Басам ал Куатли: Никой не търси наистина решение в Сирия

Басам ал Куатли: Никой не търси наистина решение в Сирия

Сирийският политолог и анализатор пред "Капитал"

Светломира Гюрова
7657 прочитания

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Басам ал Куатли e сирийски политолог и анализатор. Той е управляващ директор на Research and Management Team (RMTeam), изследователска организация за проучвания в Сирия, които се използват от местни и международни неправителствени организации, донори и частни институции. Ал Куатли е и технически съветник в Baytna Syria, базирана в турския град Газиантеп платформа за обединяване на сирийското гражданско общество вътре и извън страната.

Той беше участник в дискусията"Вътрешни и външни измерения на бежанската криза в Европа: криза на солидарността или криза на външната политика на ЕС", организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и фондация "Капитал".

Бежанската криза и атаките в Париж фокусираха вниманието върху конфликта в Сирия. Какво е нужно, за да се разплете възела там и да се намери решение?

Това, че конфликтът в Сирия ще засегне Европа, е нещо, което сме обсъждали до безкрайност с европейски и западни политици още от 2011 г. Но никой не го осъзнаваше до тази година. Не можеш да ограничиш един вирус, не можеш да сдържиш една война или конфликт - те засягат всички.

Сега се говори, че има импулс да се търси решение. Но ние, сирийците, не виждаме такъв импулс. Виждаме преговори за Сирия във Виена без участието на сирийци, чрез които се опитват да наложат въображаеми решения на сирийците. Това е по-скоро кризисен мениджмънт, отколкото истинско търсене на решение. Идеята е - нека да намерим средния път между престъпниците и жертвите, между убийците и тези, които са убивани, между изнасилвачите и изнасилваните. Няма как да се открие такъв среден път. Има огромна емоционална травма и престъпниците трябва да бъдат отстранени, независимо дали са от режима на президента Башар ал Асад или от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Няма средно положение. Ако искате да намерите средния път с Асад, можете да опитате по същия начин да го намерите и с ИДИЛ. Проблемът е, че Западът и по-конкретно Европа, която е и ще продължава да бъде най-засегната, трябва да вземат решение по този въпрос. Това се случва в техния "квартал". Европа трябва да реши дали иска престъпници или фанатизирани идиоти да управляват страните около нея. Или иска да позволи това да правят хората, които споделят същите ценности като европейците.

Аналогията е с промяната в Източна Европа, където хората искаха да са свободни, да живеят като останалите европейци. Същото е усещането в Сирия – хората искат да бъдат сирийци и да живеят като всички останали хора, да се обличат както пожелаят, да имат прилична работа, да образоват децата си. Ние имаме същите мечти. Или правим тези мечти възможни, или продължаваме развитието на болестта, която разяжда Сирия вече 50 години. Това е ситуацията.

С кого в Сирия може да работи Западът? Съществува ли т. нар. умерена опозиция и каква може да бъде нейната роля? 

Разбира се. Тя е навсякъде. Ще ви дам пример. Преди три седмици един човек от Дейр ез Зор в Сирия, който живее в Турция, ми се обади и поиска да се срещнем. Срещнахме се. Той ми разказа историята на 150 бойци от района на Дейр ез Зор, които са избягали от ИДИЛ и сега са в Алепо. Тези 150 бойци получават предложения от различни ислямистки групи да се присъединят към тях и отказват. Вследствие на което нямат пари да си купят обувки, дрехи и храна. Те са оставени сами и никой не иска да ги подкрепи. Те не искат да се присъединят към радикални милиции, не искат да се присъединят към режима, а Западът стои и ги гледа.

Преди три години някой беше казал нещо, валидно и днес - обясняваме на Запада, че искаме да сме свободни, да можем да живеем, вместо да умираме, а те ни отговарят: "Искате ли курсове по демокрация?" Западът идва и провежда обучения за човешки права, демокрация и т.н. Това е важно, но хората страдат и умират всеки ден. И трябва да им се помогне да не отиват и да се присъединяват към радикални групировки, защото нямат друг избор.

Хората са там - нормални, образовани, знаещи, средната класа на Сирия. Живеят заедно от векове. Имало е проблеми тук-там, не всичко е толкова розово и идеално, но имаше мирно съвместно съществуване. Тези хора съществуват, но всички ги игнорират. В началото на революцията, след като тя стигна до фазата, в която трябваше да се носят оръжия, бригадите около Дамаск бяха смесени в тях имаше и алауити, и християни, и друзи. Но никой не искаше да ги подкрепи. Страните от Персийския залив помагаха на ислямистките групи. Руснаците и иранците помагаха на режима. А тези хора бяха абсолютно пренебрегнати и бяха принудени да се предадат на ислямистки групировки. Но не са изчезнали. Някои измряха, но мнозина още са там. Не е трудно да бъдат открити, ако някой иска да ги открие. Разбира се, те вече не са най-многобройната група, но могат да бъдат обединени и възстановени. Трябва да започнем от Сирия, да създадем алтернатива на режима и на ислямистите. Но създаването на алтернатива не се случва от само себе си. За съжаление, когато нещата опират до подпомагане и въоръжаване, това струва пари. И не е нещо, което групите, които нямат контрол над петрола, могат да направят.

Как може да помогне Западът?

Западът трябва да се застъпи за ценностите, които заявява и отстоява. Не е толкова сложно.

По какъв начин?

Като намери тези хора и им помогне икономически, политически и военно. Те трябва да бъдат защитени от ракетите и касетъчните бомби, които се изсипват върху тях. Ако не бъдат защитени, хората нямат избор. Трябва или да емигрират, или да се радикализират. Нито една от тези опции не е добра за вас. Хората не емигрират в Европа, защото искат да си напуснат домовете и да дойдат тук. Те емигрират, защото са в опасност, защото децата им са в опасност. Никой не иска децата му да умрат.

Ако решението е толкова просто, защо според вас никой не го направи вече пет години?

Защото Европа не е обединена. Още не е успяла да види опасността. Руснаците взимат Крим, влизат в Украйна, отиват в Сирия, кой знае какво още ще направят. ЕС трябва да действа заедно, иначе европейският проект е в опасност. Не казваме, че Европа трябва да действа само защото трябва да бъде хуманна към другите, а защото е в неин интерес. В интереса на ЕС е да се спре бежанският поток и вълната на радикализация. В интерес на ЕС е да се спрат руските набези към Европа.

Как да могат да бъдат спрени ИДИЛ и радикализацията?

Много е лесно. Ако имате източник на радиация, в човешкото тяло ще се образува тумор. ИДИЛ е тумор. Премахвате първо източника на радиация и после се заемате с тумора. Проблемът с европейската политика е, че се зае с тумора и остави източника на радиацията в средата на Сирия. Знаем, че мнозинството от лидерите на ИДИЛ са от иракската партия "Баас". Те не са ислямисти, а офицери на Саддам Хюсеин, които след падането му са работили с Дамаск и с членове на "Ал Каида", които режимът на Асад изпращаше в Ирак. И когато се натрупа недоволство срещу правителството в Багдад, защото то стана сектантско и обслужваше само интересите на шиитите, пренебрегвайки останалите общности, тези хора набраха подкрепа и формираха собствени сили, след което се прехвърлиха и в Сирия.

Проблемът с ИДИЛ е, че те се превърнаха в нещо като доставчик на услуги за всички - за Иран,  Саудитска Арабия, Турция, режима на Асад, Русия. Точно както беше иракската "Баас" на Саддам Хюсеин и режимът на Асад преди време време. Тези хората имат експертизата, така да се каже, знаят как да го правят.

Но ако войната спре, те вече няма да бъдат нужни на никого. За да стане това обаче, Асад трябва да бъде махнат. Преди дни Свободната сирийска армия (ССА) без въздушно прикритие от никого освободи девет села от ИДИЛ. Все пак да не забравяме, че джихадистите имат армия от 10 000 пикапа. Колко точно коалиционни сили и самолети са нужни, за да се справят с тях? ССА ги изтласка сама от Алепо преди две години.

Проблемът, който имаме сега в Сирия, е, че ССА не може да се бие на два фронта без помощ от никого. Тогава идва някой и казва "ще ви обуча да се биете само с ИДИЛ". Чакайте малко, режимът ни бомбардира всеки ден, разрушава домовете ни, болници, училища, места за поклонение. Но вие не искате да се бием с режима, а само с ИДИЛ. И хората, които казват това, се дискредитират, те или изобщо не разбират ситуацията в Сирия, или имат скрита цел. Сирийците искат да се борят срещу ИДИЛ, но искат и да се борят срещу режима. И двете са врагове на Сирия. Досега 300 000 сирийци са умрели в резултат на действията на режима на Асад. Никой не може да игнорира това, да казва на хората да забравят всичко и да се борят само с ИДИЛ. Това е нелепо от сирийска гледна точка.

Докато се тревожим колко голяма опасност е ИДИЛ, нека не забравяме, че повечето от бойците им бяха освободени от иракски и сирийски затвори. И това беше направено нарочно. Как така близо 1000 души успяват да избягат едновременно от затвора в Ирак? В Сирия те бяха освободени от затворите, докато мирните протестиращи бяха убивани. ИДИЛ е грандиозна схема, изградена от режима, за да каже: "Или аз, или ИДИЛ. Трябва да изберете." И Западът прави такъв избор, играе играта на Асад. Казва си - ще избера Асад, може да преговарям с него, може да остане за преходен период, докато се бием с ИДИЛ. Само че ИДИЛ няма да изчезне, ако не изчезне Асад. Ако Асад бъде отстранен, може да говорим за обединяване на ССА и сирийската армия срещу ИДИЛ. Има едно препятствие – Асад. Толкова е просто.

Оптимист ли сте за крехкия мирен процес, започнал с преговорите във Виена?

Никога не съм бил оптимист за мирни процеси. Палестинците и израелците са в мирен порцес от 1991 г. Не искаме процес, искаме мир. А той не може да бъде постигнат по този начин.

Нужни ли са чужди сухопътни войски в Сирия, за да бъде постигнат мир?

Не. Има сирийски сухопътни войски. Ако се реши, може да има войски на ООН като наблюдатели в някакъв начален период. Но пречката вече е психологическа. Хората не се мразят взаимно. Всички имаме членове на семейството и от двете страни на конфликта. Не само от едната страна – едното семейство е тук, другото е там. Моята майка например подкрепя режима. Няма проблем да се съберем заедно отново. Има само една пречка - Асад и кликата около него, те трябва да си ходят. Невъзможно е да кажеш на една изнасилена жена: "Седни на масата с изнасилвача си, за да стигнете до споразумение. Той няма да те изнасилва всеки ден, може би само веднъж седмично." Не може да има мир, докато Асад не си тръгне.

Казвате, че хората могат да се обединят отново. Но отвън изглежда, че разделителните линии между синути, шиити, алауити стават в по-дълбоки.

Наскоро слушах човек от известен американски изследователски център, който обясняваше как е бил в Сирия и се е срещнал със сунитите, с шиитите, с алауитите. Моят въпрос, на който той не успя да отговори, беше: "А срещнахте ли се със сирийците?" Лесно е отвън да се наблюдават милициите и се класифицират като шиитски, сунитски и т.н. Но това не е начинът, по който гледаме ние един на друг вътре в Сирия. Светът обича да гледа на нас така. В опозицията има много алауити. С режима има много сунити. Асад нямаше да се задържи, ако нямаше толкова сунити, които го подкрепят. Не всичко е така просто и ясно очертано, както се опитват да го представят. Сирийците все още са мнозинството - имам предвид тези, които се идентифицират първо като сирийци. Това са хората, с които трябва да работим. От останалите някои са радикализирани така или иначе, а други в резултат на войната чрез посредници. В Сирия тя се разиграва нещо като конфликт между Саудитска Арабия и Иран, тоест между сунити и шиити. Но ако оставим външните сили настрана, хората в Сирия са си същите, със същите семейства, които са и от двете страни. Някои са преминавали от едната към другата. Всяко семейство е разделено по този начин. Така че трябва да оставим хората да се обединят отново. Ще има травми, притеснения, проблеми, които трябва да се решат, но е постижимо.

Какво е нужно, за да се случи това – преходен период, нови избори?

Нужен е преходен период без Асад. Да се прибързва с избори както в Египет не е препоръчително на този етап. Трябва да има преходно правителство, съставено от хора от двете страни и технократи, което да управлява за определен период с временна конституция, докато хората са готови за нормалния политически живот.

Едно от предложенията е преходно правителство с участието на Асад и избори след шест месеца. Това е смешно. Първо, никой не е готов за политически живот. Второ, познавайки този режим, съм сигурен, че ако на изборите има трима кандидати освен Асад, единият ще се задави, докато се храни, другият ще падне от балкон, а третият ще извърши самоубийство с три куршума в главата и един в гърба. Какво ще направи международната общност тогава? Нищо. Ще обяви изборите за невалидни - голяма работа, благодаря. Връщаме се под управление на Асад за още 50 години.

Трябва ни дълъг преходен период без Асад, може би две-три години или дори повече, за да могат хората да се върнат към политическия живот и да продължим напред. Ако има избори веднага, или партията "Баас", или ислямистките групи ще управляват страната, защото те са единствените, които са готови за вот.

Паралелно със Сирия е нужно да се търси и решение в Ирак. Къде е по-лесно?

Да, нужно е и двата конфликта да бъдат разрешени. В Сирия е по-лесно, отколкото в Ирак. Първо, защото Сирия е по-далече от Иран и цялата сложна битка. И второ, хората все още не са толкова разделени, колкото в Ирак. Там разделението продължава много по-дълго.

Обикновено малцинствата са тези, които се страхуват от това да бъдат маргинализирани и изтласкани. Докато в Сирия имаме ясно мнозинство, което не се страхува. Страхът започва да се прокрадва заради тази продължителна война. Но исторически сирийците не се чувстват като жертви и не се опитват да маргинализират други от страх. В психологически аспект това помага за стабилна държава. Разбира се, много неща трябва да се направят в Сирия, включително да се върви към децентрализация. Но не и към федерализация, както призовават някои, това според мен е твърде радикално. Но е нужно някакво ниво на децентрализация, повече свободи, не само политически, но и езикови, и културни. Партията "Баас" навреди на възможността да живеем заедно и тези щети трябва да се поправят. Всички групи в Сирия, включително кюрди, тюркмени, асирийци, трябва да могат да говорят езика си, да практикуват вярата си, да промотират културата си и да се самоуправляват до известна степен, не на етническо, а на регионално ниво. Дори сунитите не искат да бъдат управлявани постоянно от Дамаск. И те не желаят Дамаск да им казва кога да строят път, къде да го строят и кой да минава по него.

Нужна е децентрализация, за да могат хората да се наслаждават на труда и богатството си, на своята земеделска продукция, на природните си ресурси. Създаваното от източната част на Сирия например беше изсмуквано от западния регион. Това не бива да се случва повече. Много неща трябва да се направят и те са постижими. Сега вече хората са по-запознати с тези понятия, тъй като европейците ни обучават много за демокрацията, правата на човека, децентрализацията. Но първо трябва да можем да живеем, без да се боим за живота си. Ако умрем, няма да има полза от курсовете по демокрация.

Басам ал Куатли e сирийски политолог и анализатор. Той е управляващ директор на Research and Management Team (RMTeam), изследователска организация за проучвания в Сирия, които се използват от местни и международни неправителствени организации, донори и частни институции. Ал Куатли е и технически съветник в Baytna Syria, базирана в турския град Газиантеп платформа за обединяване на сирийското гражданско общество вътре и извън страната.

Той беше участник в дискусията"Вътрешни и външни измерения на бежанската криза в Европа: криза на солидарността или криза на външната политика на ЕС", организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и фондация "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Много е сложно в Сирия.
    Г-н ал Куатли, мисля, дава доста неудачен пример със 150-те отцепници от ИД, които тъй като не искали да се присъединят към разни групировки, останали боси и гладни. Но въоръжени!!!

    Апропо, само явната професионална безпомощност на интирвюиращата Гюрова е попречила на г-н ал Куатли да обясни има ли адекватна и организирана опозиция на президента ал Асад в страната или в чужбина. Има ли реална сирийска политическа опозиция, защото всяка въоръжена група, притежатели на сирийски паспорти, може да са обяви за такава.

    Защо не смеете да питате, Гюрова?

  • 2
    wzt10535784 avatar :-|
    half truth

    [quote#0:"0"]Страните от Персийския залив помагаха на ислямистките групи. Руснаците и иранците помагаха на режима. [/quote]
    Тероризъм на държавно ниво.

  • 3
    tulsa avatar :-?
    тулса

    "..Руснаците взимат Крим, влизат в Украйна, отиват в Сирия, кой знае какво още ще направят.. В интерес на ЕС е да се спрат руските набези към Европа..."
    Голям анализатор този Ал Куатли :) Пък и съветва Европата от Газиантеп.

  • 4
    areta avatar :-|
    areta

    Не видях да има анализ. Господинът само повтаря колко било лесно решението и иска да дадат на някого си оръжие. А, да, и повтаря непрекъснато колко лош бил Асад.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Дори като агитация статията е слаба. Прав е в едно: няма стратегия за борбата с ИДИЛ, а няма защото тя е свързана с кюрдския въпрос, т.е логиката довежда до противоречиви позиции на Турция, един основен член на НАТО като военен потенциал в региона, и САЩ, които от 1991 защищават независимостта на Иракски Кюрдистан. Руските действия са ограничени в западната част на Сирия по крайбрежието, коалиционните са в Иракската част , северната граница и политиката е силно зависима от турското правителство и неговите планове за следвоенна Сирия.

  • 6
    ixquick avatar :-|
    Ixquick

    Интересна биография, господинът е завършил в София Техническия университет 1994г, а после номад в няколко западни университети, технически, кога ли е станал политолог и конфликт-мениджер, сирийски експерт, въобще живял ли е в Сирия, познава ли го някой там.
    Емигрант в Канада, консултант в емигрантските служби.
    В една статия в todayszaman от 2013г се възхищава от промяната в Турция, в смисъл подчертаване на ислямската идентичност с позволението жените да носят кърпи в университетите и парламента.

  • 7
    ilia1959 avatar :-|
    Ilia Iliev

    Ако се погледне Сирия в процес на развитие .
    Дълго подготвян процес.
    Той е създаден ,за да реши други проблеми .Не и сирийския !
    Тоз път няма и да е като либийския!
    Тук се залага на ново преразпределение на ролите!
    ИД изпълни част от ролите си.
    Но има още други роли.
    И няма значение от името ,дали ще остане същото !
    Защото те ще сменят мястото и противника си.
    И за жалост ,ние сме следващите им цели!
    И ако не го виждате сега, ще го чуете утре!
    Толкова бързо и толкова право към България вървят тези войни!
    А ние не сме готови!

  • 8
    donio avatar :-|
    donio

    Бях писал преди време,че основното ядро в Европа ще ни продаде на Турция и ИД и окото им няма да мигне,а освен това ще се отърват от нас както се правят планове за изваждане на Гърция от Шенген.Гущерът се спасява като си къса опашката.А този господин ако очаква нещо от запада за някякви си гаджали има много да чака.

  • Grizacha ot Razgrad

    Eй млого мразим, коги некой изкукал караконяк ме кара да разбирам и да обичам насила бежанците и талибаньете!
    Я ако идем у Таджикистан, некой ша му а зор ли за мене?
    ...сигурно ша ма гръмнат още на втората граница, а тия смрадове минуват у Европа като на гей парад!

  • 10
    donio avatar :-|
    donio

    Там гледам едни минуси поставени с рефлексите на кучето на Павлов.Слагащите ги да прочетат статията Барбара Везел кореспондентка на Дойче Веле в Брюксел в коато госпожата казва,че източноевропейците да си търсят друг съюз,а не да цицат парите на запада. И това след интервюто на Доналд Туск.Та това мисли основното ядро на ЕС т.е. наследниците на Райха.А сега драскайте минуси.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK