Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 4 дек 2015, 17:03, 7501 прочитания

Басам ал Куатли: Никой не търси наистина решение в Сирия

Сирийският политолог и анализатор пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Басам ал Куатли e сирийски политолог и анализатор. Той е управляващ директор на Research and Management Team (RMTeam), изследователска организация за проучвания в Сирия, които се използват от местни и международни неправителствени организации, донори и частни институции. Ал Куатли е и технически съветник в Baytna Syria, базирана в турския град Газиантеп платформа за обединяване на сирийското гражданско общество вътре и извън страната.

Той беше участник в дискусията"Вътрешни и външни измерения на бежанската криза в Европа: криза на солидарността или криза на външната политика на ЕС", организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и фондация "Капитал".



Бежанската криза и атаките в Париж фокусираха вниманието върху конфликта в Сирия. Какво е нужно, за да се разплете възела там и да се намери решение?

Това, че конфликтът в Сирия ще засегне Европа, е нещо, което сме обсъждали до безкрайност с европейски и западни политици още от 2011 г. Но никой не го осъзнаваше до тази година. Не можеш да ограничиш един вирус, не можеш да сдържиш една война или конфликт - те засягат всички.

Сега се говори, че има импулс да се търси решение. Но ние, сирийците, не виждаме такъв импулс. Виждаме преговори за Сирия във Виена без участието на сирийци, чрез които се опитват да наложат въображаеми решения на сирийците. Това е по-скоро кризисен мениджмънт, отколкото истинско търсене на решение. Идеята е - нека да намерим средния път между престъпниците и жертвите, между убийците и тези, които са убивани, между изнасилвачите и изнасилваните. Няма как да се открие такъв среден път. Има огромна емоционална травма и престъпниците трябва да бъдат отстранени, независимо дали са от режима на президента Башар ал Асад или от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Няма средно положение. Ако искате да намерите средния път с Асад, можете да опитате по същия начин да го намерите и с ИДИЛ. Проблемът е, че Западът и по-конкретно Европа, която е и ще продължава да бъде най-засегната, трябва да вземат решение по този въпрос. Това се случва в техния "квартал". Европа трябва да реши дали иска престъпници или фанатизирани идиоти да управляват страните около нея. Или иска да позволи това да правят хората, които споделят същите ценности като европейците.



Аналогията е с промяната в Източна Европа, където хората искаха да са свободни, да живеят като останалите европейци. Същото е усещането в Сирия – хората искат да бъдат сирийци и да живеят като всички останали хора, да се обличат както пожелаят, да имат прилична работа, да образоват децата си. Ние имаме същите мечти. Или правим тези мечти възможни, или продължаваме развитието на болестта, която разяжда Сирия вече 50 години. Това е ситуацията.

С кого в Сирия може да работи Западът? Съществува ли т. нар. умерена опозиция и каква може да бъде нейната роля? 

Разбира се. Тя е навсякъде. Ще ви дам пример. Преди три седмици един човек от Дейр ез Зор в Сирия, който живее в Турция, ми се обади и поиска да се срещнем. Срещнахме се. Той ми разказа историята на 150 бойци от района на Дейр ез Зор, които са избягали от ИДИЛ и сега са в Алепо. Тези 150 бойци получават предложения от различни ислямистки групи да се присъединят към тях и отказват. Вследствие на което нямат пари да си купят обувки, дрехи и храна. Те са оставени сами и никой не иска да ги подкрепи. Те не искат да се присъединят към радикални милиции, не искат да се присъединят към режима, а Западът стои и ги гледа.

Преди три години някой беше казал нещо, валидно и днес - обясняваме на Запада, че искаме да сме свободни, да можем да живеем, вместо да умираме, а те ни отговарят: "Искате ли курсове по демокрация?" Западът идва и провежда обучения за човешки права, демокрация и т.н. Това е важно, но хората страдат и умират всеки ден. И трябва да им се помогне да не отиват и да се присъединяват към радикални групировки, защото нямат друг избор.

Хората са там - нормални, образовани, знаещи, средната класа на Сирия. Живеят заедно от векове. Имало е проблеми тук-там, не всичко е толкова розово и идеално, но имаше мирно съвместно съществуване. Тези хора съществуват, но всички ги игнорират. В началото на революцията, след като тя стигна до фазата, в която трябваше да се носят оръжия, бригадите около Дамаск бяха смесени в тях имаше и алауити, и християни, и друзи. Но никой не искаше да ги подкрепи. Страните от Персийския залив помагаха на ислямистките групи. Руснаците и иранците помагаха на режима. А тези хора бяха абсолютно пренебрегнати и бяха принудени да се предадат на ислямистки групировки. Но не са изчезнали. Някои измряха, но мнозина още са там. Не е трудно да бъдат открити, ако някой иска да ги открие. Разбира се, те вече не са най-многобройната група, но могат да бъдат обединени и възстановени. Трябва да започнем от Сирия, да създадем алтернатива на режима и на ислямистите. Но създаването на алтернатива не се случва от само себе си. За съжаление, когато нещата опират до подпомагане и въоръжаване, това струва пари. И не е нещо, което групите, които нямат контрол над петрола, могат да направят.

Как може да помогне Западът?

Западът трябва да се застъпи за ценностите, които заявява и отстоява. Не е толкова сложно.

По какъв начин?

Като намери тези хора и им помогне икономически, политически и военно. Те трябва да бъдат защитени от ракетите и касетъчните бомби, които се изсипват върху тях. Ако не бъдат защитени, хората нямат избор. Трябва или да емигрират, или да се радикализират. Нито една от тези опции не е добра за вас. Хората не емигрират в Европа, защото искат да си напуснат домовете и да дойдат тук. Те емигрират, защото са в опасност, защото децата им са в опасност. Никой не иска децата му да умрат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица 2 Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица

Планът е от 14 април да отворят малките магазини, от началото на май - по-големите, а след това постепенно хотели и ресторанти

6 апр 2020, 1860 прочитания

И Япония обяви извънредно положение 1 И Япония обяви извънредно положение

Правителството на Шинзо Абе ще предложи икономически пакет за 1 трлн. долара

6 апр 2020, 1329 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Въпрос на градуси

Докато в Париж светът работи заедно срещу климатичните промени, борбата с глобалното затопляне вече набира инерция

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10