Стъпки в правилната посока

Борбата с глобалното затопляне е маратон, но ние сме в момента на ускоряването, пише Huffington Post. Това мнение споделя и директорът на Climate Investment Funds Мафалда Дуарте. "Наблюдава се импулс за климатични действия. Климатичните промени засягат всички нас и застрашават да изтрият десетилетия на развитие", твърди тя.

Още в първия ден от климатичната конференция филантропът и инвеститор Бил Гейтс представи инициатива, включваща 28 частни инвеститора от цял свят, която ще осигури милиарди долари за разработването на технологии за зелена енергия. Той посочи, че съществуват нововъведения, които все още трябва да излязат от лабораториите, но ще имат голям потенциал в борбата с климатичните промени. "Ако проработят, това ще бъде магия. Има дузина неща, които представляват висок риск, но ще окажат огромен ефект, ако са успешни", коментира Гейтс. Малко по-късно Индия и Франция също обявиха план за мобилизирането на над 1 трлн. долара в следващите 15 години за насърчаване на производството и потреблението на слънчева енергия.

И бизнесът не стои безучастен. Досега 81 големи компании в САЩ са се присъединили към инициативата на Белия дом American Business Act on Climate Pledge и обещават да намалят емисиите на парникови газове, както и да подкрепят категорично глобално споразумение в Париж. Сред тях са Google, Facebook, Apple, Coca Cola и други, които имат общи годишни приходи от 3 трлн. долара и 9 млн. служители. В навечерието на климатичната конференция пък ООН обяви шестнадесет климатични проекта от цял свят, които "имат способността да променят ситуацията". Те включват планове за нисковъглеродно преустройство на четиридесет латиноамерикански града, създаване на холандски устойчиви смартфони и трансформация на замърсяващата колумбийската строителна индустрия в един по-зелен бизнес.

През април доклад на Bloomberg прогнозира "най-голямата вълна от "пенсиониране" във въглищната индустрия в американската история". Според него 7% от генерирането на енергия от въглища в страната ще бъде преустановено през 2015 г., като последиците ще бъдат "фундаментално намаляване на въглищния дял в американския енергиен микс" и значителна стъпка към съкращаване на въглеродните емисии. Същевременно промяната се случва дори на най-неочаквани места. Тексас, който е силно свързан с изкопаемите горива, е инсталирал повече вятърни турбини от всеки друг американски щат през 2014 г. Той почти е удвоил генерирането на вятърна енергия между 2009 и 2014 г. и сега произвежда близо 10% от електричеството си по този начин. Китайското правителство пък обяви, че през следващите две години планира да иска компенсации от замърсяващи компании и лица, особено от тези, които увреждат държавна собственост.

Всички тези стъпки сочат в една посока. "Започваме да виждаме, че нисковъглеродната икономика е реална с всички ключови технологии като соларната и вятърната енергия. Има истинска възможност хората да водят един по-устойчив живот", казва пред "Капитал" Шейн Томлинсън, анализатор в сферата на енергията, климата и ресурсите от британския институт Chatham House. Но частните и обществените инвеститори ще предприемат дългосрочни климатични действия само ако парижката конференция приключи с устойчиво политическо споразумение, посочва анализ на Bruegel.

Впечатляващи мащаби, по-скромни резултати

С над 190 участващи страни мащабите на климатичната конференция СОР21, която се провежда от 30 ноември до 11 декември, са впечатляващи. В продължение на две седмици преговарящите в Париж ще дискутират нова глобална сделка за климатичните промени, чиято цел е да намали емисиите на парникови газове. А от вторник вече тече същинската работа по черновата на документа.

Но никое споразумение под егидата на ООН не може да принуди насила страните да предприемат действия. Затова сега всяка от над 180 държави представи сама своите обещания за съкращаване на емисиите. Целта е да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, като се смята, че нарушаването на този лимит ще доведе до опасни последици. Но ако всички обещания на страните за намаляване на парниковите емисии бъдат скрепени със споразумение, това все пак ще доведе до затопляне от около 2.7 градуса по Целзий. Същевременно групата от 43 държави, които са най-уязвими от климатичните промени, заявиха, че това далеч не е достатъчно, и призоваха за ограничаване на покачването на глобалните температури до под 1.5 градуса по Целзий.

Въпреки големите очаквания самата парижка конференция всъщност няма как да поправи глобалното затопляне. Целта е далеч по-скромна – да се рамкират усилията за намаляване на вредните емисии, които вече протичат в глобален мащаб. Климатичните промени се случват, в голяма степен те са причинени от човешката дейност и стават все по-опасни – това са все твърдения, които е трудно да се отрекат, пише сп. Economist. Досега усилията тези промени да се предотвратят не са дали необходимия резултат и хората ще трябва да направят повече, но също така ще трябва да се научат да живеят с тях. Концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата в момента е с 40% по-висока, отколкото е била в началото на индустриалната революция. Затова светът трябва да е по-амбициозен в действията си. Енергийните компании обаче не ценят особено инвестициите в напълно новите технологии. Ето защо едно от най-значимите решения на климатичната конференция би било твърд ангажимент за увеличаване на разходите за проучване и развитие на радикални енергийни иновации.

Те са от съществено значение за намаляването на вредните емисии, но това няма да спре климатичните промени и на много хора ще се наложи да се приспособят към една по-топла среда. Някои от тях няма да се справят без помощ. И въпросът е кой ще плати за преминаването към зелена енергия и за климатичната адаптация на страни, които не са изпускали толкова много въглероден диоксид. Индустриализираните държави вече работят по план за набирането на 100 млрд. долара на година до 2020 г. в помощ на по-бедните страни. Това обаче може да се окаже недостатъчно. Редакторът на Vox Брад Плъмър дава пример с Индия, на която днес се поставят ограничения да забогатее по начин, по който са го направили САЩ, Европа и Китай - чрез горенето на много въглища. Затова тя заявява, че ще се нуждае от над 160 млрд. долара на година като външни инвестиции, за да навакса разликата. Междувременно скорошно изследване твърди, че на най-бедните 48 страни ще са необходими 1 трлн. долара между 2020 и 2030 г. за намаляване на вредните емисии и за преодоляване на последствията от по-екстремните климатични промени.

Разделение развити - развиващи се

Един от проблемите в Париж е разделението между индустриалните държави, чийто растеж е бил базиран върху употребата на изкопаеми горива, и по-бедните страни, настояващи за финансова помощ, преди да ограничат въглеродните емисии и да участват в сделка, която може да се отрази на тяхното развитие. По-уязвимите развиващи се държави искат и по-големи обещания за намаляване на емисиите от развитите икономики. Друга гореща тема е настояването на САЩ, Европа и други страни сделката да задължи държавите да подновяват целите си за емисиите на всеки пет години. Търкания предизвиква и това дали споразумението да бъде обвързващо, като повечето развити страни искат законово установени цели за емисиите, а САЩ и много развиващи се държави държат на необвързваща сделка.

Въпросът е какво можем да очакваме от парижката конференция и кое е най-доброто, което тя може да постигне. Не липсват определения за срещата като "вероятно най-амбициозното международно сътрудничество изобщо". И сега остава трудната част – реалните резултати да оправдаят надеждите. "Успехът на конференцията ще се определи от три неща. Първото е механизъм за увеличаване на приноса на страните, който ще преразглежда обещанията за намаляване на вредните емисии на всеки пет години. Така ще се приближим към поставената цел от 2 градуса по Целзий. Второто е насочване на инвестициите в посока на дългосрочни действия за една система с нулеви нетни емисии до 2050 г. И третото е прозрачността, тъй като е важно да разберем как страните бележат напредък в изпълнението на обещанията си", смята Шейн Томлинсън.

Няма гаранции какъв ще е резултатът от парижката конференция. Както пише в сп. Foreign Policy основателят на природозащитната организация 350.org Бил Маккибън: "Няма да спечелим климатичната борба, дори няма да се доближим до това. Но поне ще знаем резултата и ще знаем колко работа имаме да свършим през следващите няколко жизненоважни години." Оптималният вариант е да се започне с изпълнимото и да се продължи нататък.

Източник: Wall Street Journal

Преглед на оригинала