Кой не вярва в глобалното затопляне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой не вярва в глобалното затопляне

Айфеловата кула в Париж светна в зелено миналата седмица по случай климатичната конференция, която се провежда между 30 ноември и 11 декември. Въпреки мащабната среща под егидата на ООН идеята за човешкото влияние върху климатичните промени все още се посреща със скептицизъм сред политици и сред обществото.

Кой не вярва в глобалното затопляне

Скептиците губят позиции в последните години, но все още са съществена опозиция за климатичните политики на някои държави

Мила Чернева
8095 прочитания

Айфеловата кула в Париж светна в зелено миналата седмица по случай климатичната конференция, която се провежда между 30 ноември и 11 декември. Въпреки мащабната среща под егидата на ООН идеята за човешкото влияние върху климатичните промени все още се посреща със скептицизъм сред политици и сред обществото.

© Eric Gaillard


Докато 40 000 души от близо 200 държави обсъждат на конференция в Париж как да намалим скоростта на глобалното затопляне и как да се адаптираме към вече случващите се климатични промени, все още има хора, и то на високи постове, които отричат идеята за човешкото влияние върху климата и не смятат, че трябва въобще да има климатични политики.

Ако повдигнете въпроса за дебата около климата пред професори от един от най-престижните икономически университети например - London School of Economics, те сигурно дори не биха ви взели насериозно. За тях тезата, че човешката дейност няма връзка с климатичните промени, е абсурдна. Същото твърди и известният международен панел от стотици учени, който изследва състоянието на климата. Въпреки това аргументи и статии продължава да има и в двете посоки.

Твърденията на скептиците

"Климатичните скептици" всъщност имат широк спектър от позиции. Някои са доста крайни и отричат като цяло научните изследвания, доказващи влиянието на хората. Други са по-меки и просто не смятат, че борбата с климатичните промени трябва да е приоритет на държавните политики, заради малкото влияние на човека върху околната среда или пък беззащитността на човечеството пред природата.

Едно от твърденията на скептиците гласи, че през десетте години след 1998 г. не е имало кой знае какво доловимо затопляне. Всъщност именно 1998 г. е била извънредно гореща година заради много силен Ел Ниньо, затова температурите в следващото десетилетие не са минавали тази граница. Последните години (периодът 2011-2015г.) са най-горещите откакто има подобно измерване, твърди Световната метеорологична организация.

Друг аргумент на климатичните скептици е, че през Средновековието е имало период на затопляне и температурите са били по-високи отколкото сега, а тогава не е имало индустрия и замърсяване от мащаб като настоящия. Срещу това твърдение възразява Националната океанографска и метеорологична служба на САЩ, според която доказателствата за затопляне през средните векове извън Европа не са категорични и изчерпателни. Периодите, през които земята е била по-топла отколкото сега - например преди 125 000 или преди 3 милиона години, се дължат на фактори като слънчева активност или вариациите на орбитата на земята.

В момента обаче вариациите на орбитата са във фаза, която причинява много бавно захлаждане, така че не могат да се приемат като водещ фактор в затоплянето. Според Междуправителствения панел за климатичните промени ако слънчевата активност беше "виновна", тропосферата и стратосферата (най-ниските слоеве на атмосферата) също са щели да се затоплят, а не са. Заради тази информация тези фактори днес отстъпват по значимост на парниковите газове.  

Що се отнася до научния консенсус, има спорове дали той наистина е 97%, както твърди проучване на Skeptical Science от 2013 г. Тези проучвания се базират на определен брой научни доклади, а не на всички, излизали до сега, което, разбира се, би било и невъзможно. Разкритията, че огромен брой учени, които са отричали мащаба и причините за глобалното затопляне, са финансирани от петролната корпорация ExxonMobil, подкопават научната част от климатичните скептици. Всъщност, според бележките на главен учен от Exxon, е имало "общо научно съгласие", че парниковият ефект най-вероятно е причинен от човешките дейности, пише New Yorker. Тим Лентън, професор по климатични промени и науки за земята в Университета в Екзитър, каза пред "Капитал": "Като учени сме обучени да бъдем скептични и да изследваме критически доказателствата – и все пак хиляди от нас стигат до същите заключения."

Има и известни съмнения относно достоверността на компютърните модели, които предвиждат какво се случва с климата. Това твърдение не взима предвид обаче, че грубите резултати от тези модели са добър ориентир и се комбинират с теоретична наука и наблюдения. Целият този набор от информация създава добра представа за бъдещето на климата и засега през 2015 г. той наистина следва предсказанието на моделите.

Ефектът на скептицизма

Скептицизмът към тезата, че климатичните промени се дължат на човешката дейност, може би намалява през последните години. Въпреки това има връзка между политическите убеждения и мнението по въпроса, което се отразява и на представянето на темата в медиите.   

Според проучване на института Pew Research Center например, британските консерватори са по-малко загрижени за климатичните промени и човешкото влияние върху тях в сравнение с лейбъристите. Затова и ако погледнете отговорите в анкетата на консервативния британски вестник Telegraph, която пита "Причиняват ли хората климатичните промени?", ще видите, че едва 21% от гласувалите са отговорили с "да", а останалите смятат, че "не, много по-сложно е отколкото "консенсусът" твърди". По-скоро левите убеждения на редакторския екип на The Guardian пък водят до подробна рубрика в изданието, посветена на климатичните промени и очевидно подкрепяща тяхното съществуване.

Републиканската партия в САЩ е единствената голяма консервативна партия в Западния свят, която открито заявява, че климатичните промени не трябва да са приоритет на правителствата и не са зависими от човешката дейност. Именно републиканците са най-значимият пример на влияние на скептиците върху климатичните политики - заради мнозинството си в Конгреса на САЩ те могат да блокират предложенията на президента Обама, ако не им допадат. Журналистът от New York Magazine Джонатан Чайт описва републиканската позиция като разделена по въпроса за глобалното затопляне - част от републиканците открито отричат климатичната наука и твърдят, че е измама, а други сякаш осъзнават политическите рискове от такива твърдения и заемат позицията, че международните политики за климата са невъзможни и човечеството има други, по-важни проблеми.

Що се отнася до влиянието на скептиците конкретно върху преговорите по време на конференцията СОР21 в Париж, то сякаш отстъпва пред това на опонентите им. Един от аргументите им е, че недостатъчна част от населението се вълнува от темата. Това се потвърждава от проучване на инстута Pew Research Center във Вашингтон, според което едва 54% от световното население смятат, че климатичните промени са много сериозен проблем, като толкова е и делът конкретно за Европа. Резултатите за САЩ и Китай показват, че съответно 45% и едва 18% се притесняват от промените в климата.

За това обаче самите скептици също носят вина, смята Тим Лентън. "Тази малка група хора (скептиците – бел.ред.) са нанесли впечатляващо количество щета в посока забавяне на усилията да се захванем с климатичните промени и образоване на публичната и политическа воля. Историята ще бъде съдник на вредата, която е нанесена", отбелязва професорът.

Какво обаче ги мотивира?

Понякога, както в споменатия пример с Exxon, икономическите интереси и лобизмът на въглищната или петролната индустрия, която би загубила много при промени в климатичната политика на САЩ, са убедителна сила. "В някои случаи е станало ясно, че е в полза на индустрията с изкопаеми горива и свързаните с нея лобистки групи", казва Тим Лентън.

По-трудно е да се разбере какви са останалите скептици - тези, които нямат директна финансова или политическа изгода от позицията си. Според проучване от края на 2014 г. на Публичния религиозен изследователски институт във Вашингтон, цитирано от BussinessInsider, 12% oт американците са скептични заради липсата на научни доказателства. Въпреки че такива има, резултатите показват, че населението не се задълбочава, за да разбере проблема в детайли. Оказва се, че религията също има пръст в скептицизма - около 2% смятат, че Бог контролира метеорологичните условия, така че няма как човекът да причинява глобалното затопляне. Съмнения се пораждат и от недоверието на хората - 5% са казали, че данните и статиите по темата са "пропаганда". Това може би означава, че политизирането на проблема и лобистките позиции все пак влияят на общественото мнение на гражданите. Фактът, че резултатите от климатичните промени се появяват по-бавно също пречи хората да ги вземат насериозно. 

Засега оптимизмът по отношение на резултата от преговорите на СОР21 не угасва. Лентън смята, че има реален шанс за сделка в Париж, но всички трябва да се обединят и да работят заедно, за да се стигне до въвеждане на необходимите мерки. 

Докато 40 000 души от близо 200 държави обсъждат на конференция в Париж как да намалим скоростта на глобалното затопляне и как да се адаптираме към вече случващите се климатични промени, все още има хора, и то на високи постове, които отричат идеята за човешкото влияние върху климата и не смятат, че трябва въобще да има климатични политики.

Ако повдигнете въпроса за дебата около климата пред професори от един от най-престижните икономически университети например - London School of Economics, те сигурно дори не биха ви взели насериозно. За тях тезата, че човешката дейност няма връзка с климатичните промени, е абсурдна. Същото твърди и известният международен панел от стотици учени, който изследва състоянието на климата. Въпреки това аргументи и статии продължава да има и в двете посоки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    manolovv avatar :-|
    Manol Manolov

    Скептиците сигурно нямат информация, че в момента в Китай се изгарят 117 тона въглища в секунда! В Индия 102 тона! В САЩ около 110 тона!!! За Европа няма данни, но като се вземе в предвид, че в Германия затварят АЕЦ и минават на въглища, сигурно настигаме поне САЩ! Някой от Вас виждал ли е 100 тона въглища на едно място? Аз съм виждал ! Но още не мога да си ги представя изгорени за една секунда!!! Това е една планина в секунда, бе хора! Как да няма значение?!? За петрола и количествата не искам въобще да говорим, защото се изгаря по едно езеро в секунда!!! А до кога ще стигат парите на корпорациите да затварят очите на специалистите е друг въпрос. Когато нивото на океана се повиши с 7-8 метра и залее няколко милионни града сигурно ще секнат!!!

  • 2
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    И аз съм скептичен. Климатолозите не могат да познаят какво ще е времето след 1 месец, а твърдят че разбират цикли, които се развиват в десетилетия... Все още знаем твърде малко за климата

    Добрата страна е, че тази мания по климата доведе до тотално нов начин на работа със замърсяването - истинският проблем на човечеството. Защо замърсяването ни разболява днес и сега

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#1] от "manolovv":
    Верно, че 100 тона въглища на нас ни изглеждат много но в глобален мащаб съобразено с размера на планетата са колкото една бактерия на снагата на планината Витоша измерено в числата с които работим.
    Всяка секунда бактерии се раждат и умират на Витоша. Сигурно водят до някакви промени, но то така си е било от както свят светува.
    Човечеството не може нито да промени планетата, още по-малко пък да я унищожи. Ние трябва да приемем спокойно факта, че сме временно на тая Земя и след няколко милиона години от нашата дейност няма да остане нищо. Абсолютно нищо докато живота ще продължи още няколко милиарда години и когато настъпят големите промени в Слънцето планетата Земя ще остане един гол къс като Марс и Венера.
    Дотогава ако човечеството успее да пренесе живота на по-подходящо място в Космоса под формата на подходящо модифицирани генно микроорганизми които да изградят подходяща за съществуването на хората може би има шанс.
    За съжаление в настоящия момент човечеството се е вторачило в пъпа си в религиозен екотранс и дори регулациите са да се изпращат стерилни апарати в космоса, за да не го "замърсим" с уникалното чудо наречено ЖИВОТ.
    А би трябвало да бъде точно обратното.

  • 4
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#2] от "Батков-вън":
    Точно борбата с Михаля, води директно до увеличаване на локалното замърсяване и дори още по-лошо до обезлесяване. В България където ловът за европейски лесни пари се е превърнал в основно "бизнес" начинание на котериите близки до политическата власт проектите за правене на електричество от гори никнат като гъби.
    Всичко това спонсорирано в името на борбата срещу климата.
    Като резултат не до няколко милиона години, сама за няколко десетки години страната ни ще обезлесена и плодородието на почвите в равнините откъдето вече се изнася горивния материал ще бъде унищожено.
    Това е поредната очевадна лудост която аз лично поне не виждам кой и как може да прекрати в момента у нас.
    Мъртва сглобка между алчни политици, бизнесмени в Европа и у нас и глупави еколози за сметка на гората и естественото плодородие на почвите.

  • 5
    realismisthename avatar :-?
    realismisthename

    Аз спадам към част от скептиците, но не е толкова просто. Ледената епоха - как планетата е излязла от ледена епоха, ако не е имало глобално затопляне? Имало е и тогава - и тогава ли ние сме го предизвикали?
    Глобалната смяна на температурите е изконен процес и той не може да бъде спрян - климата, такъв какъвто е сега е нещо временно - той ще се промени, както се е променял до сега.

    Относно вредния ефект на хората върхи екологичния аспект - това не мога да го оспоря. Завършил съм икономика и sustainability, и съвсем ясно съм разглеждал няколко казуса, относно вредния ефект на хората върху околната среда. Трябва да си признаем - скапваме природата, за печалба на няколко корпорации.

    Трябва да се замислим как можем да се развиваме и да съществуваме в мир с околната среда, а не да я смачкваме за печалбата на няколко групи от хора и за да постигнем заветната си мечта - бетонна джунгла ака слънчака. Това не е нещо, което можем да постигнем разделени - трябва ни консенсус и да се решим кое ще жертваме - икономическия ръст, или планетата. Въпроса е прост. Решението сложно.

    Понеже влизаме в затворническа дилема - ако една държава реши да опазва природата - тя жертва икономически ръст, съседната държава, обаче, решава да скапе природата и да ръсте - в тоя случай едната държава взема негативите на намеления икономически ръст и негативите от скапаната планета от съседната държава. А съседната - взема позитивите от икономическия ръст и негативите от скапаната планета. Понеже никой не иска да е първата държава - всички ръстем и скапваме планетата. Докого? Докато не се развием като цивилизация :)

  • 6
    ryb30311926 avatar :-|
    Ivan Tcholakov

    Аз съм скептик, направил със си труда да чета и гледам доста по темата. Много е за говорене и писане, ще спомена малко неща:

    1. В науката скептицизмът е основен инструмент. Ико имате теория, вие сте длъжен (или някой друг, ако иска и има възможност) да търсите доказателства, за да я потвърдят, а не някой да търси доказателства за да я оборва. А кой в какво вярва си е негова работа (виж заглавието), не е въпрос на наука.

    2. Като основа за взимане на решения на тези международни конференции е информация, предоставяна от АйПиСиСи, това е политическа организация, а не научна. В работата участват до някаква степен експерти, но също така и активисти и политици.

    3. По някаква процедура този орган произвежда доклади. Също и кратки резюмета към тях, които са предназначени за политици, добронамерено казано, опорните точки които да се зазубрят и повтарят.

    4. Не съществува механизъм за проверка, дали при изготвянето на докладите си АйПиСиСи спазва собствените си правила. Една канадска журналистка, наскоро публекувала книга по темата твърди, че в миналото при изготвянето на докладите са участвали хора без докторска степен, дори незавършили студенти. Според скромното ми мнение, всички произведени от въпросната организация доклади трябва щателно да се одитират.

    5. Резюметата към докладите не се изготвят от ескперти. Те се изготват след "договаряне" на политическо ниво.

    6. Т. нар. научен консенсус 97% (някои пишат 94%, както и да е) е получен след сканиране на база данни с резюмета на публикации (не винаги научни между другото), според меко казано спорна методология. Никой не е питал пряко експертите да вземат отношение. Пък и самата идея не е добра, науката не работи с мнозинства на мненията, а с доказателства.

    7. За съжаление, фундаменталните науки след втората световна война са фактически одържавени. Кандидатства се за държавни грантове и темите за проучване следват политическият дневен ред, резултатите се масажират според предпоставени тези. Пари се дават за доказване на антропогенното влияние върху климата, другите фактори се пренебрегват. И учените са хора като нас, нито повече нито по-малко морални от другите хора, и те са подвластни на силата на парите. Няма диверсификация на източниците на финансиране на тяхната дейност.

    При това положение тези конференции, техните решения, както и в резултат на това - субсидиите, данъците и завишените цени за енергия се основават на нещо друго, но не и на наука. На какво, не знам.

  • 7
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Има нещо изначално сбъркано в дискусията. Част от нас сме срещу скъпи и откровенно безумни начинания по отношение на климата, защото вярваме, че евентуално затопляне е всъщност от полза за човечеството и за природата. Това, че ще се наложи да се преместят крайбрежни градове ще е скъпо, но не краят на света. Особено от наша българска гледна точка. Много по- сериозен и нерешим проблем ще е ако трябва да се преместят (и изхранват) 3 милиарда човека заради връщащи се ледници.
    И друг често срещан гаден прийом на "затоплистите" - омешва се дискусията дали трябва да се намалят въглеродните емисии с разговора дали трябва да се намалят емисиите на всякакви други наистина вредни субстанции. Двете неща са съвсем различни и трябва да са част от различни разговори, но адептите на "затоплизма" ги пакетират и ни ги поднасят заедно - или си срещу всичко или си срещу нищо. Да не говорим как тези две теми (за затоплянето и за замърсяването) се пакетират и с други екологични теми като изсичането на горите, изчезването на животински видове и т.н., които са съвсем различни разговори. Тоест аз мога да съм срещу изсичането на горите, но да не съм срещу повишаване на СО2 (който ПОМАГА на горите и на всички растения), но "затоплистите" ми казват, че не, не мога да разделям нещата...
    А коментарът, че преди 125 000 или 3 милиона години е било по-топло защото слънчевата актовност и орбитата на Земята са били различни, пропуска наистина важната част. А именно тогава по-лошо ли е било за живите организми на планетата или по-добре от днес?

  • 8
    ahmaka avatar :-|
    ahmaka

    До коментар [#1] от "manolovv":
    Всичко с въглищата е ВЕРОЯТНО така. Обаче аз като един недостатъчно учи постоянно питам. Що затоплистите демагогски смесвате замърсяването на природната среда с ГЗ.
    Каква е идеята на членовете на климатоложката църква?
    Да спре увеличаването на СО2. Ама от своя страна фундаментът на природата като основа на цялата хранителна верига в природата е именно СО2. И...?
    За това много странно е когато не даваме кинти за залесяване и други дейности, свързани с чистотата на природата/това е оставено на доброволците/, а се занимаваме с вятърните мелници/по Сервантес/ на СО2. От друга страна "вятърните мелници" генерират пари от нищото, та логиката на гуру-тата на затоплистите е ясно. А на популацията са оставили мисионерското чувство, че спасяват нещо....демек планктонът също е важен. И те така

  • 9
    ijj avatar :-|
    ijj

    Трудността човек да си състави мнение по разглеждания въпрос идва от факта, че в масово разпространение има 2 вида литература по въпроса:

    1) Искрено написани научно-популярни текстове.

    2) Пропаганда (и в двете посоки).

    Все пак, при всички положения добрите научно-популярни книги могат да се познаят - те разглеждат всички гледни точки и ако някоя от тях все пак е предпочетена, има обосновка защо. И освен това се прави разлика между твърдо установените факти и предполагаемите неща.

    Кои все пак са доказаните факти? Някои от тях са следните:

    1) Количеството на емисиите на парникови газове (към 46 млрд. тона СО2 екв. в 2014 г.)
    2) Увеличението на съдържанието на СО2 в атмосферата (има редовни преки измервания от 1958 г. насам). Данните показват, че около половината от емисиите се поглъщат от биосферата и от океаните, другата половина остава в атмосферата
    3) Наличието на парников ефект

    Други неща засега са по-скоро предполагаеми и дискусионни. Не се знае например дали ще надделеят компенсаторни механизми или обратно - дали няма да се "отключат" фактори, засилващи изменението на климата (такива са например опасенията за възможно отделяне на метан от метановите хидрати по морското дъно дори и при незначително затопляне).

    Иначе колко голямо е различието на схващанията по въпроса показва и реалната практика. Например страни като Австрия, Холандия, Дания и др. осигуриха значително финансиране за да реализират и закупят намаления на емисии, така че да спазят ангажиментите си по Протокола от Киото. А имаше и обратни случаи - да кажем Канада подписа този протокол, дори го ратифицира, а после се оттегли от него.

    Явно е, че не могат всички да са специалисти по въпроса и че голямото мнозинство от хората разчитат на информация в научно-популярен вид. Явно е също, че пропагандата в тази област е неизбежна. Остава надеждата, че ще можем да различаваме добрата научно-популярна информация от пристрастната пропаганда.

  • 10
    ijj avatar :-|
    ijj

    До коментар [#5] от "realismisthename":

    "Ледената епоха - как планетата е излязла от ледена епоха, ако не е имало глобално затопляне? Имало е и тогава - и тогава ли ние сме го предизвикали?"

    Обикновено периодите на затопляне са свързани и с промяна на състава на земната атмосфера. Твърди се, че сега заради човешката намеса това изменение става много по-бързо от обичайното (както се е случвало само няколко пъти на Земята при големи катастрофални събития).

    Доколко е измерен този състав за минали епохи е втори въпрос - твърди се че се прави някакво такова измерване върху мехурчетата въздух, затворени в ледовете в Антарктида.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK