Фронт-ална заплаха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фронт-ална заплаха

Фронт-ална заплаха

Маршът на популистите във Франция не може да бъде игнориран и рискува да върне обратно часовника в Европа

Светломира Гюрова
5094 прочитания

© reuters


Годината е 2017. В Белия дом Доналд Тръмп подготвя забрана мюсюлмани да влизат в САЩ. В Елисейския дворец Марин льо Пен обявява референдум за излизане от ЕС и връщане на френския франк.

Това вероятно ще си остане просто антиутопия. Но самият факт, че Тръмп и Льо Пен са кандидатите, за които всички говорят в президентските надпревари в САЩ и Франция, е вече притеснителен. А това, че с тях езикът на омразата и безогледният популизъм започват да изглеждат като новата политическа нормалност, е направо плашещо.

И докато последният ислямофобски изблик може да се окаже твърде голям гаф дори за тефлоновия Тръмп, за Марин льо Пен пътят изглежда напред и нагоре. Триумфът на нейния "Национален фронт" на първия тур на регионалните избори на 6 декември е само стъпка към голямата цел - президентския пост през 2017 г.

Льо Пен и Тръмп не са единствените, играещи си със страховете на европейците и американците след атаките в Париж през ноември, организирани от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), и стрелбата в Сан Бернардино, Калифорния, също свързана с джихадистката групировка. Тероризмът даде на крайнодесните ново мощно оръжие, което да добавят към традиционния си арсенал, захранван от ксенофобия и икономическо обезверяване. За ЕС, скърцащ под напора на преплитащи се кризи, заплахата от набиращите сила популисти може да бъде екзистенциална. На фона на трусовете в еврозоната, бежанския наплив, провала на Шенген и риска от излизане на Великобритания завиването на Франция във вредна посока би било не само неприятно, но и потенциално фатално.

Новата френска революция

Измерен в числа, успехът на "Националния фронт" изглежда така - 28% от вота в национален мащаб, което прави прави партията номер едно във Франция, бие предишния й рекорд от 25% на европейските избори миналата година и е почти тройно в сравнение с резултата й от предишните регионални през 2010 г.; радикалната формация е първа в шест от 13-те региона в страната; самата Марин Льо Пен и 26-годишната й племенница Марион получават по над 40% съответно в Нор-Па дьо Кале и Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Впечатляващото постижение не дойде изневиделица. Още преди изборите сондажите показваха, че нещо подобно е съвсем възможно. Въпреки това на 7 декември заглавието от първа страница на в. Le Figaro дестилира усещането до краткото "Le Choc".

"Всъщност "Национален фронт" е релевантна партия във Франция още от края на 80-те години на миналия век и очевидно не е просто нов феномен. От 2012 г. насам резултатите й са от високи до много високи и това е следствие от "перфектната буря" за формацията - икономическа криза, бежанска криза, терористични атаки и слаби традиционни политици", казва пред "Капитал" Кас Муде, професор в Университета в Джорджия и автор на множество книги за популизма и екстремизма в Европа. Всички съставки на този отровен микс допринасят за силата му и колкото и да е изкушаващо, пробивът на Льо Пен не може да бъде обяснен само с реакция след кошмара в Париж през ноември и нападението срещу Charlie Hebdo в началото на годината. Нито да бъде подминат като временен епизод.

Дори да спази традицията да се представя по-силно на първия тур и на втория на 13 декември да не успее да спечели нито един от регионите, в които води, "Националният фронт" вече размести политическите пластове във Франция и счупи двуполюсния модел. "Сега има трипартийна система. И тя е хаотична и непредвидима", посочва пред "Капитал" Джон Гафни, професор по политология от Aston University, съдиректор на Aston Centre for Europe и автор на няколко книги за френската политика, последната от които е France in the Hollande Presidency: The Unhappy Republic (Франция при президентството на Оланд: Нещастната република). Формацията, която от три години насам Марин льо Пен методично полира и парфюмира, за да я откъсне от грозния антисемитски имидж от времето на нейния баща и основател на "Националния фронт" Жан-Мари, няма как да продължава да бъде пренебрегвана със запушване на носа.

"Тя вече не е просто протестна партия - нейните гласоподаватели вярват в основните принципи, които тя проповядва, и искат те да бъдат приложени веднага", посочва пред "Капитал" Жан-Ив Камю, политолог от френския изследователски институт IRIS и съавтор на наскоро издадената книга Les Droites extrêmes en Europe (Крайната десница в Европа). Той изброява пет причини, които мотивират французите да избират "Националния фронт": страхът от имигрантите, най-вече мюсюлманите; желанието за налагане на ред; високата безработица и притеснението от глобализацията; съпротивата срещу ЕС и отхвърлянето на политическите елити и традиционните партии. Фактът, че този дневен ред успява да събере близо половината вот както в Кале - един от най-бедните региони на север, където е имигрантският лагер, известен като "Джунглата", така и в богатия Прованс на юг, ясно показва, че партията разширява базата си. За нея са гласували и най-много французи под 24-годишна възраст.

Същевременно за разлика от баща си Жан-Мари, който беше просто дразнител и провокатор, Марин е далеч по-амбициозна, ефективна и организирана. Целта й е да управлява и да грабне голямата награда - президентския пост. За управляващите социалисти начело с непопулярния президент Франсоа Оланд и за десните "Републиканци" на неговия предшественик Никола Саркози няма да е лесно да я спрат.

Льо Пен срещу всички, всички срещу Льо Пен

"Левицата трябва да разбере, че "Националният фронт" не е гръцката "Златна зора" или унгарската "Йоббик". Сплашването на избирателите с предупреждения, че те са фашисти, вече не работи. Десницата трябва да разбере, че използването на реториката на "Националния фронт" вдига резултата на "Националния фронт", а не този на Саркози", посочва Жан-Ив Камю. Нужен е нов подход, ако традиционните партии искат да попречат на Льо Пен да навлиза в териториите им.

Всъщност рейтингът на Оланд, доскоро най-непопулярният президент на Петата република, се повиши след атаките на 13 ноември, когато той декларира, че Франция е във война и обяви извънредно положение. Оттогава страната върна граничния контрол, а разполагащата с допълнителни правомощия полиция е извършила близо 2300 обиска, поставила е над 300 души под домашен арест, конфискувала е стотици оръжия и е затворила три джамии по подозрения за проповядване на радикален ислям. Всичко това са мерки, за които "Националният фронт" настоява от дълго време. Новият твърд имидж на Оланд не успя да помогне на партията му, но в комбинация с националистическите послания на Льо Пен изсмуква кислорода на Саркози. Сега бившият президент няма как да трупа точки с антиимигрантска реторика и искания за реформиране на Шенген.

Дори тактическите маневри за формиране на общ републикански блок срещу "Националния фронт" като през 2002 г., когато социалистите и десницата се обединиха на балотажа на президентския вот зад Жак Ширак, за да блокират Жан-Мари льо Пен, може да се окажат контрапродуктивни. Макар премиерът Манюел Валс да нареди трима кандидати на социалистите да се оттеглят от втория тур и да призова избирателите да подкрепят умерената десница, Саркози отказа да върне жеста на местата, където неговата партия е финиширала трета. Според Джон Гафни това така или иначе не би помогнало особено и по-скоро би направило услуга на "Националния фронт". "За тях всъщност е по-добре да не спечелят на втория кръг. Първо, така ще могат да кажат, че са били победени от мошеници. И второ, няма да им се наложи да управляват преди 2017 г. и така да стане ясно, че не ги бива за това", смята професорът от Aston Centre for Europe. Марин льо Пен е в ситуация, в която печели при всички случаи - или ще вземе властта в един или повече региони, или ще има още аргументи да твърди, че е сама срещу всички и единствената, която се бори със статуквото.

Гроздовете на страха

Макар това все още да не гарантира на Льо Пен успех през 2017 г., влизането й в Елисейския дворец вече не изглежда съвсем като политическа фантастика. "Тя вероятно ще стигне до балотажа, но за да спечели президентския пост, трябва да привлече много гласове от своите опоненти в първия тур. Което едва ли ще се случи, защото над 60% от французите казват, че никога не биха гласували на "Националния фронт", посочва Жан-Ив Камю. Кас Муде формулира проблема на Льо Пен по следния начин: "Тя все още е силно поляризираща фигура във Франция, което означава, че е едновременно и най-харесваната, и най-мразената". От друга страна обаче, същото се отнася и за Саркози и ако лидерите на традиционните партии продължават да отиват към по-лошо, Льо Пен може и да има шанс в бъдеще. "Но не и още през 2017 г.", смята професорът от Университета в Джорджия.

За да не се сбъдне кошмарът, са нужни промени на всички нива - от това какво правят левицата и десницата до хората, които ги водят. "Традиционните партии тотално са се откъснали от обществото. Те са капсулирани организации с капсулирани елити, които са по-загрижени за това да съхранят организацията и да прокарат личния си дневен ред, отколкото да съставят програма за повеждане на страната в желаната посока", казва Кас Муде. И допълва, че в крайна сметка радикалната десница продава идеология, дори мечта за по-добро бъдеще. И това, което утвърдените партии трябва да направят, е да излязат с алтернативна идеология или мечта. "Аргументът, че не можете да се състезавате с популистите, защото те обещават на хората всичко, което искат, е аргумент срещу демокрацията. Ако наистина вярвате, че населението просто ще последва най-големия демагог, тогава не би трябвало да подкрепяте демокрацията и либералните ценности", смята Муде.

Все още във всички европейски държави над 70% от хората гласуват за партии, различни от крайната десница. Единственото изключение е Унгария, където такива са както управляващата "Фидес" на Виктор Орбан, така и "Йоббик". "Но "Фидес" не води кампания като крайнодясна партия през 2010 г. и 2014 г.", припомня професорът от Университета в Джорджия. Само че увеличаващото се усещане за икономическа, социална и физическа несигурност отваря нови възможности за Льо Пен и нейните аналози в страни като Унгария, Полша, Холандия, Великобритания, Дания, Швеция. И ако не бъдат спрени, те заплашват да върнат назад часовника в Европа.  

Годината е 2017. В Белия дом Доналд Тръмп подготвя забрана мюсюлмани да влизат в САЩ. В Елисейския дворец Марин льо Пен обявява референдум за излизане от ЕС и връщане на френския франк.

Това вероятно ще си остане просто антиутопия. Но самият факт, че Тръмп и Льо Пен са кандидатите, за които всички говорят в президентските надпревари в САЩ и Франция, е вече притеснителен. А това, че с тях езикът на омразата и безогледният популизъм започват да изглеждат като новата политическа нормалност, е направо плашещо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    всъщност в наши дни внучката е по-актуална... :)

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Факт е, че подобни политици и формации печелят гласове най-вече сред лумпен-електората. Проучванията сочат, че основната маса от последователи на Тръмп (Боже, колко е прост тоя човек), всъщност са бели нискообразовани селяци, мразещи Обама и имигрантите. Това са същите хора, които навремето подкрепяха Сара Пейлин (Боже, колко е...) и на които всъщност разчитат Републиканците, за да спечелят изборите догодина. Оказва се обаче, че с последните си изказвания Тръмп всъщност вкарва автогол и на себе си и на тях, отчуждавайки умерените консерватори и колебаещите се, за много от които алтернативата може да се окаже не друг републикански кандидат, а... Хилари.

    Историята с ЛьоПеновица е същата. Според мен партията и има висока долна граница, но и ниска горна граница на подкрепа в дългосрочен период. Точно сега условията са идеални, но след година-две ще може да разчита само на ядрото от консервативни френски пейзани.

  • 3
    blaueaugen avatar :-|
    blaueaugen

    Вчера М.Валс се пеняваше по телевизията, че НФ можел да доведе страната до гражданска война. За мен това значи: "Вече не сме в състояние да контролираме арабите, затова трябва да убедим французите да не гласуват за Льо Пен и да не ги дразнят". Пълна лудница е във Франция.

  • 4
    xmi1410613221376748 avatar :-|
    Ivo Ivanov

    Лъжи, лъжи и пак лъжи от платена слугиня! Това ли е Вашия журнализъм. Всичко, което сте написали тук е невярно! Г-жа Льо Пен се бори за ТОЧНО оцеляването на Европа, а не както вие- платените слуги на бюрокрацията в Брюксел и на левият магнат Джордж Сорос, се опитвате да ни убедите. Не било още ясно дали Тръмп ще го изберат...Абе момиченце, в кой свят жиеееш ти? Освен , че съм българин по рождение и произход, аз съм и американски гражданин, данъкоплетец и гласоподавател от десетилетия. Хайде да видим как Тръмп няма да бъде избран. Аз ще гласувам за него и всичките ми съседи на улицата още от сега са сложили неговия предизборен билборд. Кой ти дава тази информация на тебе? Какво крайно дясно си сънувала въобще? Къде виждаш ти крайно дясното в Льо Пен и Тръмп? Те са обикновени десни политици. Ти си сигурно някоя внучка на "активни борци против фашизма и капитализма", изпратена да учи "журнализъм"(разбирай слугинаж) със стипендия от някоя либерална фондация. След падането на Берлинската стена, Сорос веднага се вмъкна в България с неговата фондация и намери маса такива като тебе да му служат на глобалните социалистически идеи.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    xmi1410613221376748 avatar :-|
    Ivo Ivanov

    От Втората световна война до ден днешен, Европа беше бавно и методично олевявана. Стигна се до там, че псевдо десните застанаха на позицията на либералите, троцкистите и марксистите. Какви са били Меркел, Барозу, Оланд и другите, а? Стигна се до окаяната ситуация, десните в Европа да са по-леви от демократите (левицата) в САЩ! Същият тоя плямпач по-горе, който е написал каква категория хора били гласоподавателите на Тръмп, сигурно даже не е плащал данъци до сега в Америка и е на социални помощи. Как ще я изкараме така Америка от $20 трилиона дефицит? Президент Джон Кенеди бе демократ (ляв). Ако днес му чуете речите, ще си помислите ще републиканец от Тексас ви говори. Толкова се е минало в ляво от тогава до сега. И това се дължи точно на факта, че политиците като цяло станаха корумпирани и започнаха да използуват парите на данъкоплатеца като свои пари за преизбирането си. Раздават ги, за да бъдат преизбрани. Докарват още бедни и икономически зависими имигранти, за да гласуват за тях и пак раздават. Ей така стигнахме до банкрут! Само печатницата за пари работи. Ей на това нещо ще му бъде сложен края и тук в САЩ, а да се надяваме и в Европа. Цялата Конституция и законите на Европа трябва да бъдат преразгледани и пренаписани не от бюрократите в Брюксел, а от хората на Европа. От това е страха! Да не бъде дадена власт на хората.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    xmi1410613221376748 avatar :-|
    Ivo Ivanov

    Меркел бе избрана за канцлер на Германия с гласовете на социалистите. Тя няма как да бъде консерватор. Ако се опита, ще бъде моментално свалена от власт..Саркози също стана президент на Франция с гласовете на социалистите, които под команда гласуваха за него -"десният", когато се видя, че социалистическия кандидат е смазан.Тогава номера мина, ама сега няма да мине. Сега всеки бял французин разбра какво ще стане с Франция, ако все така се гласува. Видяха го добре всички и го разбраха!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#4] от "Ivo Ivanov":
    [quote#4:"Ivo Ivanov"]аз съм и американски гражданин, данъкоплЕтец и гласоподавател от десетилетия[/quote]

    Това очевидно не те прави гений. Аре скачай в пикапа и забивай към най-близката кръчма!

  • 8
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    Радвам се и съм щастлив че французите най после взеха да се отърсват от либералнокомунистическата отрова на световния глобализъм и гласуват за истинската патриотична десница на НФ....дано и германците се събудят и изритат комунистката Меркел която взриви цяла Европа с предателството си и .....пред ислямистите....дано се събудят всички народи в Европа и върнат свободата си от този тоталитарно комунистически и бюрократичен ЕСС-европейски съветски съюз...дано и българите се събудят и да гласуват заСтанислав Станилов ,Ташева,М Александрова ,Станил Станилов и всички от българските патриоти

  • 9
    areta avatar :-|
    areta

    Твърде дипломатично казано, че традиционните политици не са в състояние да решат проблемите, защото просто не знаят как. Отгоре на всичко се опитват да ни убедят, че проблеми ... няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK