Треска в брюкселска вечер
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Треска в брюкселска вечер

Камерън се озова в ситуация сам срещу всички

Треска в брюкселска вечер

С вкопчването си в социалните помощи Дейвид Камерън рискува да пропусне шанса за смислени промени в ЕС и да изкара Великобритания от него

Светломира Гюрова
5336 прочитания

Камерън се озова в ситуация сам срещу всички

© Reuters


Да искаш от лидерите на източноевропейските държави да гласуват за ограничаване на достъпа на мигрантите от ЕС до социални придобивки е като да искаш от пуйките да гласуват за Коледа. Новият вариант на старата шега дава представа в колко трудна фаза навлиза битката за реформиране на ЕС, която води британският премиер Дейвид Камерън. На вечерята в четвъртък по време на последната за годината среща на върха на ЕС всичко се сведе до това дали полските водопроводчици и българските медицински сестри да имат право да получават данъчни кредити и достъп до социални жилища, ако са работили по-малко от четири години във Великобритания.

Фактът, че Камерън превърна това искане във фетиш и го постави в центъра на предоговарянето на условията за членството на Великобритания в ЕС, е опасен ход най-малко по две причини. Първо, с вкопчването си в нещо, което директно нарушава европейските принципи за недискриминация и свободно движение, Камерън рискува да надцени шансовете си и неволно да се вкара сам в ъгъл, от който единственият изход ще бъде с надпис Brexit и ще сочи извън ЕС. И второ, така залага на карта останалите предложения на Лондон, които са до голяма степен постижими, смислени и далеч по-важни за интересите както на Великобритания, така и на други държави.

Например настояването за предпазни мерки за останалите в ЕС срещу капсулирането на еврозоната е ключово за статута на Лондонското сити като водещ финансов център. За страни като България обаче е важно тези мерки да не задълбочат още повече разделението в ЕС и да ги закотвят в периферията. От друга страна, намаляването на регулациите и задълбочаването на единния пазар са неща, по които София е съюзник на Лондон и от които ЕС има нужда. И би било жалко, ако по тях няма истински разговор и изпаднат от дневния ред само защото Камерън е изиграл погрешно козовете си.

Битка с вятърни мелници

Когато на 10 ноември Камерън най-после обяви какви отстъпки иска от Брюксел, за да ги подложи на референдум за излизане или оставане на Великобритания в съюза, първоначалната присъда беше, че по тях може да се преговаря и са осъществими. Списъкът с желания на Лондон е групиран в четири "кошници" - засилване на конкурентоспособността на ЕС; по-голяма роля на националните парламенти и изключение за Великобритания от амбициите за "все по-дълбок съюз"; гаранции, че сближаването в еврозоната няма да подкопава единния пазар и да дискриминира страните извън нея; и ограничаване на "социалния туризъм" чрез орязване на придобивките за имигранти от ЕС, които не са поне от четири години на Острова.

Последното се оказа най-деликатно и в крайна сметка надигналата се съпротива е колкото правна, толкова и политическа. От месеци дипломати от ЕС обясняват на Лондон, че имат желание да му помогнат да предпази социалната си система и трудовия си пазар - но не и по този начин. Макар други държави също да имат притеснения от ефектите на имиграцията, настояването Великобритания да се сдобие с правото да прегази принципа на равноправието и да третира по различен начин двама души, вършещи една и съща работа, само защото единият е с друга националност, отива твърде далече. Стратегията на Камерън да играе ва банк и още в началото на преговорите да обяви, че ако не получи протокол за четиригодишното ограничение, може самият той да оглави кампанията за излизане от от ЕС, влоши нещата още повече.

Обиколката му в Източна Европа през последните две седмици показа точно това. В България и Румъния британският премиер чу, че искането му е неприемливо. Във Варшава посланието беше най-категорично - полският президент Анджей Дуда заяви, че принципите за недискриминация и свободно движение са "абсолютно решаващи", че Полша има задължения към своите граждани, живеещи в чужбина, включително на Острова, и че "е въпрос на месеци, не на седмици, преди да стане възможно да се споразумеем по друго предложение на нашите британски партньори".

Усещането е, че Лондон много е сбъркал с преценката си, че Варшава няма да рискува да се стигне до Brexit в името на социалните придобивки на сравнително малък брой полски граждани в чужбина и ще бъде убедена от аргумента, че британската идея ще помогне на Източна Европа да се справи с изтичането на мозъци. "Британското правителство не разбира колко силна е чувствителността по този въпрос. Символично той е изключително важен, тъй като почти всяко полско семейство има някой близък - роднина или приятел, който работи навън", казва пред в. Daily Telegraph професорът по политически науки Алекс Шчербяк от University of Sussex.

Същата грешна калкулация прозира и зад цялостната стратегия на Камерън да вдигне залозите и да прибегне до изнудване. Преценката му вероятно е била, че ЕС, притиснат от еврокризата, бежанците, тероризма, Сирия и Русия, по-скоро ще е готов да жертва свои основополагащи принципи, отколкото да допусне Великобритания да си тръгне и разпадът да се засили.

В допълнение настояването за четиригодишното ограничение дори няма особен смисъл. Преди дни сър Стивън Никъл, уважаван икономист от Службата за бюджетна отговорност (OBR), предупреди, че то "няма да има голям ефект" по отношение на намаляване на миграцията. Изследванията показват, че хората от други европейски страни идват във Великобритания, привлечени от по-добрите възможности на гъвкавия трудов пазар и по-високите заплати, а не от данъчните кредити и социалните жилища. Освен това имигрантите допринасят в британската социална система много повече, отколкото получават от нея.

Същевременно, колкото и невралгична тема да е имиграцията, според сондажите тя няма да е решаваща при референдума за излизане или оставане. Според скорошно проучване на ComRes по поръчка на тинк-танка Open Europe, ако Дейвид Камерън не се пребори Великобритания да не бъде ощетена от факта, че е извън еврозоната, това би наклонило с 11% везните в полза на напускане на ЕС. Докато неуспехът да въведе четиригодишното блокиране на достъпа до социални плащания би променило мнението на 9% от анкетираните, но все пак би имало крехко мнозинство в полза на оставане в съюза.

План Б или Brexit

Резултатът от твърдоглавието на Камерън е, че на 17 декември вечерта по време на Европейския съвет той се озова в ситуацията да бъде сам срещу всички и беше посъветван да търси план Б за излизане от задънената улица. Един от обсъжданите варианти е за въвеждане на т.нар. аварийна спирачка, която ще позволява на страните временно да ограничават имиграцията, ако са налице определени условия, доказващи извънредна ситуация. Засега обаче за Камерън е трудно да "продаде" тази идея на евроскептиците в собствената си Консервативна партия, които се притесняват, че Лондон вероятно ще има нужда от санкция от Брюксел, преди да въведе подобна мярка, и това ще я направи неработеща. Друга опция е да се търси решение по аналогия с действащ в Дания закон, който изисква гражданите на ЕС да са живели пет години в страната, преди да имат право да се сдобият с недвижим имот. Той е въведен с цел спирането на германци да купуват втори жилища в скандинавската страна. Сред правните експерти обаче няма единно мнение дали ако този принцип бъде приложен към социалните помощи, няма да падне при неизбежните обжалвания в европейските съдилища. Трета възможност Камерън да излезе от капана, в който сам се вкара, е четиригодишното ограничение да бъде приложено и към британците и така да се премахне елементът на дискриминация.

Със сближаването на процентите на лагерите за излизане и оставане в ЕС и със скъсяването на оставащото време до свикване на референдум (той трябва да бъде направен до края на 2017 г., но предпочитанието на правителството е да се случи още през 2016 г.) Камерън и европейските му партньори ще се озовават във все по-сложна ситуация. Както предупреди тези дни бившият премиер сър Джон Мейджър, за Великобритания ще бъде опасно да гласува за "великолепна изолация" и да напусне ЕС. И ще бъде жалко, ако непремислените ходове на Камерън доведат точно до това.

По границите на възможното

Точно когато зимният студ започна да понижава броя на пристигащите лодки на гръцкия бряг, ЕС най-после обсъжда наистина амбициозно предложение за справяне с бежанската криза, която отново ще се изостри напролет. Европейската комисия представи през седмицата план за създаване на нова гранична агенция, която ще има правомощията при извънредни обстоятелства да се намесва в охраната на границата на дадена държава, дори ако нейното правителство не е съгласно.

Агенцията ще охранява европейските граници и брегове с помощта на 1 000 души постоянен персонал и допълнителен резерв от 1 500 служители за бързо реагиране, които ще могат да бъдат изпращани в уязвими точки при кризисни ситуации. Новата структура ще бъде базирана във Варшава и ще има годишен бюджет от 322 млн. евро, което е повече от двойно в сравнение с беззъбата Frontex. Към службата за граничен контрол ще работи и звено за връщане на хора от трети страни, които не могат да бъдат квалифицирани като бежанци и пребивават нелегално на територията на ЕС. 

Планът трябва да бъде одобрен от страните-членки до края на юни следващата година и от Европейския парламент, но вече има подкрепата на Франция и Германия, които настояват за централизиран контрол на фона на безпрецедентния мигрантски наплив, превърнал се в заплаха за самото съществуването на Шенгенската зона. Великобритания, която е извън Шенген, също одобрява идеята. "Това е предпазна мрежа, която, като всички предпазни мрежи, се надяваме никога да не бъде използвана. Но е нужно да възстановим авторитета на нашата система за управление на границите," каза вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс при представянето на предложението. И успокои, че агенцията ще се намесва само в крайни случаи, когато националните власти не са способни да се справят сами.

Въпреки уверенията, че наднационалните правомощия може никога да не влязат в употреба, някои държави заклеймиха идеята като нарушаваща суверенитета. Полският външен министър Витолд Вашчиковски обяви, че е "шокиращо" да има "недемократична структура, отговаряща пред неясно кого." Гърция, която с пропускливите си граници е основна причина за искането за контрол на централно ниво, също реагира неодобрително. Министърът на външните работи Никос Коциас обвини ЕК, че се опитва да прокара скоростно предложението и настоя проблемите да бъдат решавани "по демократичен начин и в съответствие с договорите на ЕС". Всъщност едва след като беше заплашена с изключване от Шенген, Атина наскоро се съгласи да приеме 400 служители на Frontex, които да й помогнат да охранява границите си.

За разлика от Гърция, България няма проблем с новата агенция и според премиера Бойко Борисов не само напълно подкрепя дори най-противоречивата част от предложението на Брюксел, но всъщност от самото начало е настоявала точно за такъв подход. Премиерът направи паралел с правосъдния мониторинг над България, който е на същия принцип - че не бива ако една страна не се справя, всички останали да страдат. Нещо повече, Борисов не пропусна случая да вметне, че София трябва да бъде наградена с членство в Шенген заради това, че успешно пази границите му.

 

Да искаш от лидерите на източноевропейските държави да гласуват за ограничаване на достъпа на мигрантите от ЕС до социални придобивки е като да искаш от пуйките да гласуват за Коледа. Новият вариант на старата шега дава представа в колко трудна фаза навлиза битката за реформиране на ЕС, която води британският премиер Дейвид Камерън. На вечерята в четвъртък по време на последната за годината среща на върха на ЕС всичко се сведе до това дали полските водопроводчици и българските медицински сестри да имат право да получават данъчни кредити и достъп до социални жилища, ако са работили по-малко от четири години във Великобритания.

Фактът, че Камерън превърна това искане във фетиш и го постави в центъра на предоговарянето на условията за членството на Великобритания в ЕС, е опасен ход най-малко по две причини. Първо, с вкопчването си в нещо, което директно нарушава европейските принципи за недискриминация и свободно движение, Камерън рискува да надцени шансовете си и неволно да се вкара сам в ъгъл, от който единственият изход ще бъде с надпис Brexit и ще сочи извън ЕС. И второ, така залага на карта останалите предложения на Лондон, които са до голяма степен постижими, смислени и далеч по-важни за интересите както на Великобритания, така и на други държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Каква дискриминация бре? Как така ако се преместиш от една държава в друга без да си плащал данъци там ще искаш помощи? Това е не просто нагло, а направо недопустимо от мия гледна точка. След като обаче този спор съществува явно доста хора намират отказа на социални помощи като нарушаване на исконните им права, което ми се вижда абсурдно, но като че ли е факт


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK