Треска в брюкселска вечер

Да искаш от лидерите на източноевропейските държави да гласуват за ограничаване на достъпа на мигрантите от ЕС до социални придобивки е като да искаш от пуйките да гласуват за Коледа. Новият вариант на старата шега дава представа в колко трудна фаза навлиза битката за реформиране на ЕС, която води британският премиер Дейвид Камерън. На вечерята в четвъртък по време на последната за годината среща на върха на ЕС всичко се сведе до това дали полските водопроводчици и българските медицински сестри да имат право да получават данъчни кредити и достъп до социални жилища, ако са работили по-малко от четири години във Великобритания.

Фактът, че Камерън превърна това искане във фетиш и го постави в центъра на предоговарянето на условията за членството на Великобритания в ЕС, е опасен ход най-малко по две причини. Първо, с вкопчването си в нещо, което директно нарушава европейските принципи за недискриминация и свободно движение, Камерън рискува да надцени шансовете си и неволно да се вкара сам в ъгъл, от който единственият изход ще бъде с надпис Brexit и ще сочи извън ЕС. И второ, така залага на карта останалите предложения на Лондон, които са до голяма степен постижими, смислени и далеч по-важни за интересите както на Великобритания, така и на други държави.