Пътят на Ципрас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътят на Ципрас

Пътят на Ципрас

Някогашният рушител на статуквото даде заявка за държавник. Следва да я изпълни

3268 прочитания

© Reuters


Никое управление не може просто така да наложи чудодейно премахване на бюджетните съкращения, нито пък да гласува настъпването на благоденствие. Това е правило номер едно, което европейските революционери на нашето време трябва да знаят, преди да обещават реки от мед и масло. Пръв сред тях го научи премиерът Алексис Ципрас, при това по начин, който ще покаже какво можем да очакваме от Гърция в предстоящата година и дали там ще има ново припламване на тлеещата криза в еврозоната. Неговият опит може да бъде съотнесен и към политическото бъдеще на всевъзможни кандидати за рушители на статуквото - от испанеца Пабло Иглесияс през французойката Марин льо Пен до британеца Джеръми Корбин.

Един бюджет и много обещания

В началото на месеца някогашното лошо момче на гръцката политика внесе в парламента първия държавен бюджет на оглавяваната от него крехка правителствена коалиция между крайнолеви и националисти. Макар и с цената на политически загуби за Ципрас, бюджетът бе одобрен. Сега предстои истински трудната част - целите му да бъдат изпълнени.

Според прогнозите на оглавяваното от Евклидис Цакалотос финансово министерство брутният вътрешен продукт на Гърция през 2016 г. ще се свие с 0.7% до 176.19 млрд. евро. Безработицата ще остане на същите нива като през 2015 г. - 25.4% от трудоспособното население. В съответствие с условията по третия финансов меморандум новият бюджет предвижда 5.7 млрд. евро съкращения на държавни разходи, включително 1.8 млрд. евро от пенсии и 500 млн. евро от средствата за отбрана. Съкращенията са значително повече от направените тази година 1.5 млрд. евро. За да смекчи донякъде социалния удар, бюджетът предвижда увеличение на данъците с 2 млрд. евро, което е по-малко от предварително планираното.

Благодарение на строгата дисциплина страната очаква да има първичен бюджетен излишък (баланс преди плащането на задълженията към кредиторите) от 3.1 млрд. евро, или 1.8% от БВП. Това трябва да върне в последното тримесечие на годината гръцката икономика към растеж, като същевременно изкара страната отново на международните финансови пазари, откъдето да се кредитира по-евтино, смята Цакалотос.

Това даде основание на ръководителя на специалната мисия на ЕС в Атина Деклан Костело да изрази подкрепа за бюджета и оптимизъм за бъдещето на гръцката икономика. В резултат парламентът в Атина прие на 5 декември закона за бюджета.

С това се изчерпват добрите новини за премиера Ципрас. По време на гласуването на бюджета двама депутати от управляващата коалиция се разграничиха от нея. Това я остави с крехкото мнозинство от 153 души в 300-местния парламент и цяла редица неотложни трудни законодателни решения.

Така например новият бюджет предвижда гръцката приватизационна агенция (ТАИПЕД) да внесе тази година в хазната 3.7 млрд. евро от успешни сделки. Следващата трябва да приватизира държавна собственост за още 1.3 млрд. евро. В телевизионно интервю председателят на ТАИПЕД Стергиос Пициорлас обяви тази цел за свръхамбициозна.

"Възможно е да стигнем 3 млрд. евро приходи, но по-вероятният сценарий е да успеем да съберем около 2 млрд. евро през 2016", посочи Пициорлас. Като се имат предвид повече от скромните постижения на агенцията в последните години, думите му не звучат като изнудване, а по-скоро като обещание. Това накара част от кредиторите на Гърция, конкретно Международният валутен фонд, да поиска създаването преди края на 2015 г. на нов орган, който да управлява приватизационните сделки. Дали, кога и доколко ще стане това зависи само от премиера Ципрас.

От тази първи крачка зависи и следващата, която е също част от меморандума между Гърция и тройката - приватизация на дружеството, което управлява електропреносната мрежа на страната (АДМИЕ). И двете са потенциални бомби със закъснител за правителството, защото срещу промените в ТАИПЕД и приватизацията на АДМИЕ са изправени силни синдикални и олигархични интереси. Точно в тях е разковничето на дилемата пред Ципрас.

От класова борба към реформи

Година след идването си на власт той вече не е "новото лице на промяната, нито радикал", казва пред "Капитал" Илияс Рубанис, доктор по политология и изследовател в Института за международни отношения към атинския университет Panteion. "Сега СИРИЗА се проявява повече като реформаторска партия, а не радикална сила, чиято цел е класовата борба", пояснява той. Това означава, че Ципрас иска да изглежда като обновител на социалдемокрацията, който "се опитва основно да наследи социалната база на ПАСОК".

Действително "известна част от обществото ясно обедини интересите си с тези на правителството (сред тях са различни категории държавни служители и няколко синдиката)", допълва пред "Капитал" Василис Пецинис, външен анализатор към мисията на Европейската комисия в Атина. Точно този някогашен електорат на ПАСОК, а сега актив на СИРИЗА, ще затрудни приватизациите. Въпреки това и двамата анализатори не очакват това да доведе в близкосрочен план до сериозни социални трусове, най-вече "поради липсата на харизматичен опозиционен лидер или на реалистична алтернатива", обобщава Пецинис.

Като ход без алтернатива определя опозицията и друга мярка, за която Атина и кредиторите имат принципна договорка. Става дума за пенсионната реформа. "Крайно наложително е Гърция да осъществи основна реформа на пенсионната си система, като приеме осигуряване с три стълба", гласи доклад на МВФ. Той е написан още в 1994 г.

Оттогава страната не само че не е предприела нищо от препоръчаните неща, но и продължава да поддържа очевидно неустойчива система. Само в последните 15 години държавата е дотирала пенсионната система със 199 млрд. евро, сочат официални данни, цитирани от преподавателя по икономика в Athens University of Economics and Business Манос Мацаганис. Затова "е време да реформираме пенсионното осигуряване, но не защото го иска МВФ или срещу това ще получим нов транш, а защото сме закъснели с 20 години", пише Мацаганис в материал за Οpen Democracy.

Всъщност пенсионната система е истинският горещ картоф в гръцката политика, смята Мацаганис, който е част от новата дясноцентристка опозиционна сила "Потами". След пет години с безработица над 20% работещите не могат да издържат пенсионерите. Освен това постепенно се създава цяла прослойка от дългосрочно безработни, които нито се осигуряват, нито могат да разчитат на пенсия. Очевидното решение на проблема е очакваното от 20 години реформиране на пенсионната система. То включва орязване на привилегиите за редица държавни служители и преструктуриране на специалните осигурителни фондове, за което отдавна настоява тройката.

Проблемът да се направи това обаче е, че хората, чиито привилегии трябва да се орежат, са същите, които дълги години са гласували за ПАСОК, а сега подкрепят СИРИЗА. Затова за момента правителството, вместо да търси истинско решение, предложи да се увеличат вноските на работодателите и трудещите се. За съжаление никой отвън не може да наложи на Гърция истинска пенсионна реформа, казва Мацаганис. Вътре, поне в последните 20 години, очевидно няма воля.

Последният политик, който предложи въвеждане на пенсионно осигуряване с три стълба, уеднаквяване на критериите за различните категории пенсионери и премахване на неустойчивите привилегии, бе Стефанос Манос в началото на 90-те. Идеите му тогава бяха сметнати за толкова революционни, че доведоха до разрив с партията му "Нова демокрация" и постепенния му политически залез. Същият въпрос сега ще покаже дали Ципрас ще поеме по лекия път на партийния клиентелизъм или по стръмната пътека на действителните реформи.

Ако гръцкото правителство желае да върши истинска работа, има добри изгледи за успех, смята Пецинис. Това е така, защото след смяната на скандалния финансов министър Янис Варуфакис с Евклидис Цакалотос Атина намери своя модус вивенди с кредиторите. Пред партньорите Гърция показва, че вече не смята да играе ролята на черната овца в европейското стадо. Във вътрешен план "това може да улесни допълнително правителствената коалиция да консолидира влиянието си при липса на сериозна опозиция отвън", казва Пецинис.

Втората част от това условие е европейските партньори на Гърция да не забравят думите на професора от Кардифския университет Кенет Дайсън, че "няма безразсъдни длъжници без безскрупулни кредитори", и да изоставят лесната, но подвеждаща реторика за "мързеливите гърци", която не помага в диалога, допълва Мацаганис.

Едва когато всички тези условия и волята за действие от Атина са налице, страната ще може да види и оцени резултатите от строгата фискална политика. Първи признак за такава воля е приетият наскоро от парламента закон за лошите кредити, който също е част от меморандума. Законът позволява на банките да прехвърлят на трети лица управлението на портфейлите си с лоши кредити. Такива са 48% от всички кредити в страната, включително ипотеки, потребителски и корпоративни заеми, сочат данни на Европейската централна банка от октомври.

Междувременно, докато Ципрас опитва да се представи като превъплъщение на създателя на социалистическото движение Андреас Папандреу, не бива да забравя едно нещо. Докато мнозина гърци лелеят Папандреу като бащица, за чуждите наблюдатели той еднозначно е човекът, покварил гръцката политика. По същия начин, по който друг бивш премиер - консерваторът Костас Караманлис, поквари гръцката хазна с непосилни заеми в началото на новото хилядолетие.

Затова, вместо да подражава на спорни фигури, за Ципрас е най-добре да намери своя път. "Въпросът е дали това ще се окаже Третият път, който познаваме от либералната политика от началото на 90-те години", заключава Рубанис. Още първите действия на Ципрас през новата година ще дадат отговори.

Фотограф: Reuters

Никое управление не може просто така да наложи чудодейно премахване на бюджетните съкращения, нито пък да гласува настъпването на благоденствие. Това е правило номер едно, което европейските революционери на нашето време трябва да знаят, преди да обещават реки от мед и масло. Пръв сред тях го научи премиерът Алексис Ципрас, при това по начин, който ще покаже какво можем да очакваме от Гърция в предстоящата година и дали там ще има ново припламване на тлеещата криза в еврозоната. Неговият опит може да бъде съотнесен и към политическото бъдеще на всевъзможни кандидати за рушители на статуквото - от испанеца Пабло Иглесияс през французойката Марин льо Пен до британеца Джеръми Корбин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Любопитна промяна на линията на Капитал към Ципрас. Поздравления за наченките на обективност.
    Ципрас е боец и гърците го виждат. Твърдя го още от първия си коментар по темата от януари 2014. Бях в Гърция на последните предсрочни избори и видях с очите си реакцията на хората при екзитполовете.
    Ципрас и Варуфакис устояха на колосалния натиск на машината ЕС да смаже показно лявото "радикално" гръцко правителство.
    Няма гръцко правителство, което да продаде основополагащи държавни активи като пристанищата в Пирея и Солун, газовата и електрическата компании, железниците.
    А кредиторите ще клекнат...

  • 2
    pesheff avatar :-|
    Пешката

    [quote#1:"D-r D"]Ципрас и Варуфакис устояха на колосалния натиск на машината ЕС да смаже показно лявото "радикално" гръцко правителство.
    Няма гръцко правителство, което да продаде основополагащи държавни активи като пристанищата в Пирея и Солун, газовата и електрическата компании, железниците. [/quote]

    Верно ли бе докторе! Ципрас подведеди избирателите си и предаде всичките надежди на хората гласували за него - всички точки които внесе в предложението си към ЕС бяха изхвърлени в тоалетната и тройката се завърна с пълна сила в Атина! Разбира се сега са спасени -- с нови заеми с които изплащат старите - и пак до когато ще трябва да се предоговарят и тн. Колкото до пристанищата и инфрата -- приватизация ще има --

    "In 2012 the obligatory possession of 51 per cent of the OLP share capital by the Greek State, which was provided by the legislation previously in force, was abolished through the legislative act dated 7.9.2012 and law 4092/2012. The green light for the privatization of OLP was thus given. In the same direction, certain benefits, rights and tax exemptions which were granted to OLP and were inherent in its public character, were abolished by law 4152/2013.

    OLP, together with other Greek ports, has been included in the portfolio of the Hellenic Republic Asset Development Fund (HRADF) for privatization. Specifically HRADF intends to sell 67 per cent of the share capital of OLP.

    According to the latest press releases the approval by the European Commission of the memorandum between OLP and SPC (mentioned above) has delayed the privatization process. What is currently being examined is the inclusion of the memorandum in the HRADF invitation to tender pending its approval by the European Commission"

  • 3
    viliyo avatar :-|
    Viliyo

    До коментар [#1] от " D-r D ": Мога да кажа, че симпатизирах на Ципрас и Варуфакис при преговорите им с Тройката, но само защото подкрепям тезата им за подстрижката на дълговете. Относно икомическите реформи, смятам че се държаха незряло и тяхното поведение влоши и без това лошата ситуация. При преговорите с Тройката Ципрас се е показал доста некомпетенен. Сега има разписан подробен план, който ако изпълни ще започне да носи резултати след година....

  • 4
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Сегашната финансова система позволява определени държави да трупат дългове без да се реформират. Доста политици са нясно с това и успяват да правят доста дълго време глупости. В крайна сметка ние гласоподавателите сме си най-виновни, защото нашите бюлетини вкарват популистки партии в управлението. Затова предпочитам поне две-три държави да им се наложи да спрат плащане на пенсии, заплати на полиция, лекари и учители за поне 6-9 месеца ако ще това да доведе и до граждански воини

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "Пешката": До коментар [#3] от "Viliyo": Господа, много лесно и неангажиращо е да се леят сьвети какво да и какво да не прави сьседьт. Дали с Ципрас или с Цакалотос, или с някой друг, гьрците ще изплуват. Необяснимо за мен е защо този капацитет не се вложи да постегем своя егрек, който откьм Гьрция изглежда много зле - и политически, и икономически, и...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK