Защо Турция търси сближаване с България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо Турция търси сближаване с България

Защо Турция търси сближаване с България

Затоплянето на отношенията между Анкара и Брюксел постави отново София сред турските приоритети

15990 прочитания

© Георги Кожухаров


"Има време за всяко нещо... време за събаряне и време за градене". Перифразата на "Еклисиаст", с която Ахмет Давутоглу започна изказването за възможните сфери на сътрудничество с България, по принцип звучи малко странно от устата на който и да било турски премиер. Думите на Давутоглу по време на посещението му в София тази седмица обаче бяха казани на фона на две важни развития за Турция.

Фазата на събаряне е лесно да се види. Турските въоръжени сили преследват кюрдските бойци в Северен Ирак и се налага САЩ да им напомнят, че трябва да проявяват въздържаност. Страната практически прекъсна взаимоотношенията с Русия, а оценката на политиката на Анкара в Сирия не е еднозначна. От друга страна, след дълго време на хлад между Европейския съюз и Турция, бежанската криза и ролята на Анкара за нейното овладяване доведе до време за градене на отношенията с Брюксел. Въпреки че чувствата към ЕС остават амбивалентни - реално отблокиране на отношенията с евросъюза можеше да се получи, ако Турция подобри връзките си с Кипър (без чието одобрение никакви преговори реално не могат да бъдат водени),  проблемите в Близкия изток покачват обществената подкрепа за членство в ЕС. Нещо, което дори Реджеп Тайип Ердоган, турският президент, който често е обвиняван в авторитаризъм, не може да пренебрегне.

Два завоя

Не случайно Давутоглу подчерта, че България е първата страна, която посещава след стратегическите за Анкара Азербайджан и Северен Кипър. "Това показва, че с вас споделяме обща съдба, но и обща визия." София е една от малкото столици в Европа, където Турция може да бъде толкова добре приета и където турският премиер може да каже с лекота "надяваме се, когато Турция се присъедини към ЕС, ние ще имаме общи каузи с България".

Причината най-малкото е в липсата на всякакво съмнение в България кой е отговорен за това, че бежанците не прииждат по южната граница на страната - турските сили за сигурност. Ако Турция наистина иска да започне европейска офанзива, България е добър плацдарм за това. Краткосрочно интересите на двете страни съвпадат в областта на сигурността, енергетиката, а в лично качество българският премиер Бойко Борисов има добър партньор по бомбастични изказвания в лицето на Ердоган.

София не може да направи нищо особено да прокара турската кандидатура в ЕС, но най-малкото няма да бъде в силно скептичния европейски хор. Въпреки настоящото стопляне на отношенията между Турция и ЕС, ясно е, че трайна промяна няма и Анкара ще се нуждае от всеки добронамерен глас. Във вторник Борисов подчерта, че България е сред еврочленките, които в Брюксел лобират най-силно за либерализиране на визовия режим с Турция на европейско ниво. Така че в случая, поне политически Анкара се нуждае много от София. На този фон леко комично звучат коментарите в турската преса "членката на ЕС България има нужда от Турция повече от всякога".

Политическото отваряне създава много нови възможности. Това промени сериозно от отношението на правителството на Бойко Борисов към Турция. През пролетта например посещението на Давутоглу не се реализира, въпреки желанието на Турция. То се очакваше в началото на май, като премиерът трябваше да бъде начело на сериозна правителствена делегация. За Анкара посещението беше важно не само заради опита за стопляне на отношенията. В предстоящите тогава избори в страната гласовете на българските изселници в Турция можеха да наклонят везните към управляващата АКП, която се бореше да събере конституционно мнозинство. Вместо това България беше предложила заседания на съвместните комисии по все още отворените въпроси между двете страни. Те обаче заседават вече десетилетия и не отбелязват много напредък. Това очевидно беше знак към Турция, че България няма желание засега да развива отношенията си. Тогава в интервю за "Капитал" турският посланик у нас Сюлейман Гьокче се оплака, че бележките и коментарите към турските политици в България варират от обидни до унизителни. "В Турция не можете да чуете подобен език на такова ниво, каза тогава Гьокче. На второ място, подобно нещо не е необходимо и не помага за нищо. На трето място, не обслужва никаква цел, освен ако това не е някаква друга, скрита, цел."

Газ, вода и инфраструктура

Жалоните на двустранните ни отношения според турския премиер са "енергия, земеделие, вода, търговия, инвестиции и удвояване на стокообмена от сегашните 5 млрд. долара годишно". Като пример за предстоящи действия посочи изграждането на високоскоростна железопътна линия от Истанбул до София и на междусистемна газова връзка, по която в България да идва природен газ от Азербайджан.

Тези цели бяха повторени от българския премиер Борисов, още повече че са в унисон с няколко мащабни проекта, които правителството счита за приоритет. Първият е т.нар. газоразпределителен център "Балкан" (бившето "хъбче", по думите на премиера). За да има шанс този център да проработи, в него трябва да се вливат доставки от различни източници. "С интерконекторите с Гърция и Турция ще се даде възможност за диверсификация и транзитиране на газ от всички посоки, от които идва", каза българският премиер. А скоростната железница е част от мащабния китайски проект за бърза жп връзка Пекин - Будапеща.

Газовият интерконектор ще позволи в България да идва природен газ от Азербайджан. Баку и Анкара строят в момента газопровода TANAP, който трябва да заработи до 2018 г. Този проект предвижда азерски газ да тече от Турция към Гърция и оттам – в останалата част на Европа. В него няма предвидено разклонение от Турция към България. Азерският газ, за който "Булгаргаз" има договор с консорциума "Шах Дениз 2", се предвижда да влиза у нас през Гърция. Досега Турция отказваше да се ангажира с нова газова връзка, тъй като от българска страна нямаше желание за подписване на обвързващ договор за доставки на газ. От турска гледна точка без него изграждането на новата инфраструктура би било напразно пилеене на пари. За "Булгаргаз" обаче подобен договор е безсмислен, след като и досега общественият доставчик едвам смогва да продава контрактуваните от "Газпром" количества газ.

На пресконференцията във вторник става ясно, че плановете може би са променени. Не стана ясно кой, как, защо и дали ще направи разклонение на TANAP от Турция към България. "Помните, че преди 6-7 месеца имаше други планове. Така че нека да не заобикаляме една или друга държава, а да направим така, че всички да имаме газ и да получаваме транзитни такси", обясни Борисов, намеквайки за пропадналия план за изграждане на газопровода "Турски поток", който целеше да заобиколи страната. Според български източници става дума за 3 млрд. кубически метра годишно (т.е. малко повече от годишното потребление у нас). Това обаче е малко вероятно. Първо самата Турция изпитва глад за газ и ако не увеличи доставките си от "Газпром", което изглежда трудно в днешната политическа ситуация, на нея ще й е необходима всяка капка азерска суровина. И досега турската "Боташ" има договор за износ към Гърция, но много често тя не може да изпълни графиците си.  Така че засега всичко това звучи повече като добре премерено турско послание за ушите на Бойко Борисов, който от година не престава да говори за газовия хъб.

По подобен начин, макар да поставиха енергетиката като основен приоритет в двустранните ни отношения, на двамата премиери предстои да направят конкретни стъпки в деликатното поле на износа на български ток за Турция. Анкара настоява НЕК да прави това в консорциум с дружество, посочено от Турция. Българската компания няма интерес да дели печалбата си, нито пък да заобикаля практиките в ЕС, но Анкара е неотстъпчива по въпроса.

Ако двете страни не намерят общ език, енергийните теми рискуват да повторят провала на знаковия енергиен проект от края на 90-те – каскадата "Горна Арда", чието изграждане бе възложено на турския "Джейлан холдинг" в замяна на износ на ток от проекта. Първата копка бе направена от тогавашните премиер Иван Костов и Бюлент Еджевит. Тя обаче се оказа и последна за "Джейлан". 16 години по-късно нещата не са се променили драстично, единствено стокооборотът между двете страни нарасна от 600 на 4 млрд. долара годишно.

Колкото до въпроса с водата - тема, която българските медии пропуснаха да отбележат, че е сред турските приоритети, Турция настоява от нас да изградим язовир на река Тунджа. Това би трябвало да помогне за превенцията на ежегодните наводнения по устието на реката в Одринско. България е неотстъпчива по този въпрос, като следва политика, начертана още през 60-те години, когато двете страни в противникови идеологически лагери. Реципрочна неотстъпчивост показва и Анкара по въпроса с радиоразпръскването по южното Черноморие.

Що се отнася до търговията, тя е обусловена от редица инфраструктурни, но и административни особености. Така например Турция е не само ключова точка от новия китайски Път на коприната, но и подстъп към Иран. Затова премиерът Давутоглу очерта във вторник като непосредствена задача изграждането на високоскоростна железопътна линия между Истанбул и София.

Вечният проблем

Във вторник никой от двамата премиери не коментира един от най-деликатните детайли в стратегическите ни отношения - влиянието на Турция върху българския политически живот през партиите на етническите турци. Той обаче е поставян изрично по-рано, за последно от премиера ни Борисов преди два месеца в Истанбул. "Нямаме нужда от посредник в отношенията ни с Турция", каза премиерът на пресконференция с турския президент Реджеп Ердоган. Работата е, че същите думи, при това безрезултатно, използва през 1998 г. в Бурса Иван Костов.

"Турция може също да помогне да се поддържа вътрешната стабилност сред турците и мюсюлманите в страната", пише Илнур Чевик, коментатор в силно проправителствения вестник "Сабах". Това изказване илюстрира всички притеснения в България, които от години спъват отношенията между двете страни. Особен в последните години, когато Турция отново опитва да засили влиянието си сред българските турци. И коментарите в проправителствената турска преса едва ли ще ги успокоят.

По темата работи и Илин Станев

"Има време за всяко нещо... време за събаряне и време за градене". Перифразата на "Еклисиаст", с която Ахмет Давутоглу започна изказването за възможните сфери на сътрудничество с България, по принцип звучи малко странно от устата на който и да било турски премиер. Думите на Давутоглу по време на посещението му в София тази седмица обаче бяха казани на фона на две важни развития за Турция.

Фазата на събаряне е лесно да се види. Турските въоръжени сили преследват кюрдските бойци в Северен Ирак и се налага САЩ да им напомнят, че трябва да проявяват въздържаност. Страната практически прекъсна взаимоотношенията с Русия, а оценката на политиката на Анкара в Сирия не е еднозначна. От друга страна, след дълго време на хлад между Европейския съюз и Турция, бежанската криза и ролята на Анкара за нейното овладяване доведе до време за градене на отношенията с Брюксел. Въпреки че чувствата към ЕС остават амбивалентни - реално отблокиране на отношенията с евросъюза можеше да се получи, ако Турция подобри връзките си с Кипър (без чието одобрение никакви преговори реално не могат да бъдат водени),  проблемите в Близкия изток покачват обществената подкрепа за членство в ЕС. Нещо, което дори Реджеп Тайип Ердоган, турският президент, който често е обвиняван в авторитаризъм, не може да пренебрегне.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    dgerald avatar :-|
    dgerald

    Турция настоява от нас да изградим язовир на река Тунджа. Ами да заповядат!

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Има едно предсказание на Слава Севрюкова...

  • 3
    uao1450465424483399 avatar :-|
    Monica St

    Не купувайте турски стоки. Турция си остава вампирска държава. Гледайте как изтрепват кюрдите. Турция се обръща на фундаменталистака ислямска държав с Уахаби Ислям. Ислям на терор.
    Турция постъпи подло и коварно сваляйки Руския бомбардировач без причина и предупреждение.
    Това бе равносилно да застреляш полицай в гърба.
    Ако питат мене да затворят границата с Турция и един турчин да не пускат.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Изненадващо елеен материал, чиито изводи се движат по ръба на истината.
    Турция не търси сближаване с България!
    За тези, които дори само са прелистили докторската дисертация на Давутолглу, представена преди седмица тържествено у нас - "Стратегическа дълбочина" - е ясно, че Булгаристан е просто част от неоосманската империя.

    Отношенията Турция-ЕС.
    Преди 10 г, когато се работеше сериозно за интеграцията на Турция в ЕС, в Турция имаше силно проевропейско светско малцинство. Силно, защото в него бяха водещи писатели, журналисти, актьори, хора на бизнеса, светските партии, левите профсъюзи и пр. Те бяха естествен противник на ислямизацията, с която постепенно за тези 10 г. партията на Ердоган заля всички сфери на страната. За тези 10 г. от 17 отворени преговорни глави, беше затворена само ...1.
    В момента поддръжниците на европейската идея в Турция са несъществен процент и нямат тежест при формирането на обществените нагласи.
    Турция, която е в обтегнати отношения с абсолютно всичките си съседи с изключение на България, в момента изнудва ЕС с бежанците. На всеки, посетил по един или друг повод Турция, е пределно ясно, че това е абсолютна полицейска държава и не само че десетки хиляди емигранти не кръстосват свободно територията й и не си купуват лодки от павилионите, за да се разходят до о.Лимнос. Както недопускането на вълни от бежанци на българската граница е заслуга на турските спецслужби, също така тяхна е режисурата за десантите по гръцките острови. Иначе къде е турската брегова охрана, граничните служби?
    ЕС в момента смята, че му е по-евтино да завърти печатницата и да отпечати 3 млрд Е, с които да си купи от Ердоган спокойствие. Но докога?

    За газа.
    В момента Турция внася от Газпром 60% от необходимия й газ - 27 млрд м3. Наистина, Давутоглу се договори с азера Алиев преди 2-3 седмици за доставки на около 12 млрд м3 на година, но не по-рано от 2018 г, когато находището Шах Дениз-2 ще може да ги осигури.
    Турция няма реална алтернатива на руския газ. За да има газ за реекспорт към България, трябва да има излишъци, а в момента Турция има дефицит. Все по-влошаващите се руско-турски отношения не вливат оптимизъм и в тая тема.

    Турция е във все по-силно изолация. България трябва да пипа внимателно и прагматично.
    И да не забравя за ДПС...

  • 6
    destino avatar :-|
    destino

    [quote#5:"D-r D"] неоосманската империя. [/quote]

    Офф,стига с тези клишета.
    Турция има държавност, и именно това й позволява да има постоянна външна политика. Подкрепена с добра икономика, силна армия, младо население, изобщо не е за подценяване.

    Турците са достатъчно умни, да не се занимават с анекси и прочее глупости, а да си градят икономиката.

    Имайки същото, България също не би се нравила на някои свои съседи.

    Що се касае 3-те милиарда, изобщо не ми е жалко, не бих искал да съм на мястото на Турция в този момент. Много ми е интересно, защо си мислите, че бежанците са именно проблем на Турция и че, сама трябва да се справи с тях?

  • 7
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Интересът клати феса.

  • 8
    bgmusquetaire avatar :-|
    bgmusquetaire

    Впрочем Ердоган вече не е "нашият кучи син" и е добре да отстъпи мястото си на умерен светски настроен интелектуалец/учен. И с Израел след една фрегата работите не са особено добре. И е ясно, че всички, които са големи сили, а Турция е регионална сила и според дефинициите за такава и затова си има стратегия. Впрочем, РБългария от години търгува успешно, турските граждани се отнасят много приятелски и комшийски от поне два/три други бг. съседа. Ще гласувам за онзи бг. учен/политик, който ще измисли стратегическа концепция за развитието на България. И моля, не поставяйте конфликта на ниво граждани - българи - турци. С тях много по-добре и предвидимо се прави бизнес, отколкото с гърци, ливанци, мароканци и т.н. И те са непосредствен съсед. И Ердоган да се извини за "враждебния акт" и да връща мигрантите към други мюсюлмански богати страни. Може да го направи!

  • 9
    nikeair avatar :-|
    NicK

    До коментар [#5] от "D-r D":

    ++++++
    Колкото Русия ни е партньор, толкова и Турция при Ердоган....

  • 10
    kazushi avatar :-|
    kazushi

    Нека първо си говорим за живота и свободата на кюрдите и жените и после да говорим за газ, вода и инфраструктура.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK