Парламентарните избори изправиха Испания пред нестабилност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парламентарните избори изправиха Испания пред нестабилност

Парламентарните избори изправиха Испания пред нестабилност

Управляващите консерватори на премиера Рахой спечелиха вота, но без мнозинство

Марина Станева
3317 прочитания

© Reuters


Испания е изправена пред седмици на политическа нестабилност и сложни преговори, след като проведените в неделя парламентарни избори разбиха традиционната двупартийна система, не излъчиха ясен победител и доведоха до един фрагментиран парламент без убедителни опции за коалиция. Сега партиите са изправени пред трудната задача да сформират работещо правителство, пише Wall Street Journal.

Управляващата консервативна Народна партия на испанския премиер Мариано Рахой спечели най-много депутатски места, но подемът на двете нови формации вляво и центъра - Podemos ("Можем") и Ciudadanos ("Граждани"), я лиши от мнозинство, пише ВВС. Така Рахой може да стане третият европейски лидер, свален от власт тази година, след като въведе непопулярни мерки на икономии.

Сега крал Фелипе VI трябва да проведе разговори с всички партии, преди да номинира кандидат за премиер, който след това трябва да спечели вот на доверие в парламента. Ако не успее, се номинира друг кандидат, който трябва да получи парламентарно одобрение. Ако не може да бъде сформирана администрация до два месеца от изборите, трябва да се проведе нов вот.

На изборите в неделя Народната партия спечели 28.72% от вота (123 депутатски мандата в 350-местния парламент), социалистите са втори с 22.01% (90), следвани от Podemos с 20.66% (69) и Ciudadanos с 13.93% (40). Десницата е постигнала най-лошия си резултат от 1993 г., а а резултатите на социалистите са най-лошите в историята й.

Край на доминацията

От десетилетия Народната партия и социалистите доминираха испанската политическа сцена. Но обществената умора от традиционните партийни елити и увеличаването на подкрепата за Podemos и Ciudadanos разруши статуквото и доведе до нова, мултипартийна ера в Испания, в която ще са необходими компромиси и сътрудничество. Правителство, водено от Народната партия или от социалистите, ще изисква дълги преговори. Новите партии, и особено Podemos, ще настояват за радикални промени в управлението и икономиката, преди да решат да станат коалиционен партньор.

Рахой веднага заяви, че неговата партия "все още е водещата сила" и ще опита да сформира правителство. Лидерът на социалистите Педро Санчес също изрази увереност, че Испания иска "завой наляво". Но съставянето на работещо управление ще бъде трудно. Съюз между Народната партия и Ciudadanos няма да има достатъчно места за мнозинство. Същото важи и за съюз между социалистите и Podemos. Все пак и Podemos, и Ciudadanos отпразнуваха резултатите си, като посочиха, че времето на двете стари партии е приключило.

Трудни сметки

Възможностите сега са за голяма коалиция между Народната партия и социалистите, но в Испания никога не е имало такава. Освен това социалистите вече заявиха, че ще гласуват с "не" за правителство на Народната партия и за Рахой като премиер. Също така може да се стигне до коалиция на загубилите, като социалистите се съюзят с Podemos и Ciudadanos и така ще повторят изхода от изборите в Португалия миналия месец. Социалистите могат и да постигнат сделка с Podemos и по-малки регионални партии, които са спечелили едва по няколко места всяка, и така да прескочат необходимостта от съюз със Ciudadanos. Ръководството на Podemos вече заяви, че формацията няма да позволи на Народната партия да управлява.

В центъра на преговорите се оказват шест по-малки формации, спечелили общо 28 депутатски места. Някои от тях са представени от регионални сепаратисти и изглежда малко вероятно те да сключат сделка с Рахой, тъй като той нарича регионалния сепаратизъм "най-голямата заплаха за испанското единство".

Ключовите теми, доминиращи изборите, бяха икономиката, корупцията, безработицата, регионалният сепаратизъм и социалното неравенство. Рахой провеждаше кампанията си на базата на постигнатия икономически напредък, който избегна заплахата от колапс на страната. Испанската икономика в момента е една от най-бързо растящите в ЕС, но безработицата все още е 21%. Опонентите на Рахой обаче го критикуваха за строгите мерки на икономии като орязване на разходите и увеличаване на данъците.

Борсата в Мадрид потъна



Акциите на испанските компании поевтиняха в понеделник на борсата в Мадрид заради опасенията от политическа нестабилност след парламентарните избори в неделя, пише Financial Times. В бележка до клиентите си Deutsche Bank отбелязва по-слабото представяне на либералната партия Ciudadanos. "Това променя следизборни сценарии - дясноцентристка коалиция не може да получи мнозинство - и инжектира още по-голяма политическа несигурност. Това е малко вероятно да се отрази положително на развитието на пазарите", смятат от банката. И добавят, че като цяло "основният риск остава политическата безизходица поради безпрецедентно фрагментиран парламент".

Притесненията от изборните резултати доведе до спад на акциите и облигациите, като в началото на търговията основният индекс Ibex-35 на фондовата борса в Мадрид изгуби почти 3%. В понеделник банките натежават най-много на водещия индекс, като книжата на Banco Santander SA и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA поевтиняха с над 2.3%. Доходността по 10-годишните испански облигации се повиши с близо 20 базисни пункта до 1.89%, което е най-високото ниво от над месец. Спредът спрямо бенчмарковите 10-годишни германски облигации нарасна до 130 базисни пункта, също най-голяма разлика от повече от месец.

Автор: Капитал

Испания е изправена пред седмици на политическа нестабилност и сложни преговори, след като проведените в неделя парламентарни избори разбиха традиционната двупартийна система, не излъчиха ясен победител и доведоха до един фрагментиран парламент без убедителни опции за коалиция. Сега партиите са изправени пред трудната задача да сформират работещо правителство, пише Wall Street Journal.

Управляващата консервативна Народна партия на испанския премиер Мариано Рахой спечели най-много депутатски места, но подемът на двете нови формации вляво и центъра - Podemos ("Можем") и Ciudadanos ("Граждани"), я лиши от мнозинство, пише ВВС. Така Рахой може да стане третият европейски лидер, свален от власт тази година, след като въведе непопулярни мерки на икономии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Системните партии на Рахой и на социалистите вьв вечното си редуване вьв властта явно са досадили на испанците. Сьщото роди и Сириза в Гьрция. Спонтанни народни движения пренареждат политическата карта в Европа. Времето на политическите принцове отминава. Кога народно движение ще изпрати и бьлгарските стари партии в музея?

  • 2
    glog avatar :-|
    glog

    Това постепенно придвижване на политическите нагласи на народите от политико-икономическото неолиберално към нещо друго, се дължи на факта, че вече поне седем години прехвалената система на неолиберализма не може да се справи с отрицателнините тенденции на социалното и на икономическото развитие на своите общества. Тенденции, които сега се усилват от процеса на масовото ислямистко нашествие към Европа. Което означава, че ако не искат да бъдат изместени, неолибералите трябва принципно да реновират своята политико-икономиеска управленческа система, при това точно в посоката, към която искат да поведат обществото тези обявавани за крайни (леви или десни) партии, които всъщност не са крайни, а просто са националистически. Тоест, които всъщност искат държавите да си върнат пълния суверенитет и да защитават националните интереси на своите народи, като дадат предимство на интереситете пред измислените и неадекватни ЦЕННОСТИ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK