Над 160 държави договориха отпадане на помощта за износ на храни

В края на срещата си в Найроби министрите от над 160 държави - членки на Световната търговска организация (СТО), се договориха за отпадане субсидирането на износа на земеделска продукция.

Агенция DPA посочва, че срокът за прилагане на тази мярка е 2030 г., като развитите икономики са приели това да стане веднага (на практика в ЕС това вече е факт). За развиващите се икономики е предвиден преходен период и преференциални условия. Те ще трябва да приложат решението до 2018 г. като запазят известна гъвкавост по разходите за маркетинг и транспорт до 2023 г., а най-бедните държави ще получат най-голямата отсрочка за премахване на експортните субсидии – до края на следващото десетилетие.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Решението от Найроби обаче не засяга земеделските субсидии за производители в развитите икономики, което в крайна сметка прави стоката им силно конкурентоспособна на международните пазари.

Как е в ЕС

За Европейския съюз Общата селскостопанска политика към момента е регламентирана във външнотърговско отношение от правилата на Споразумението за селското стопанство от 15 април 1994 г. Специално за субсидирането на износа то вече бе намалено поетапно с 21% в продължение на 6 години - по отношение на количеството експортирана стока, и с 36% - по отношение на размера на субсидиите, в сравнение с референтния период 1986 - 1990 г. (с изключение на периода, определен за говеждото месо, а именно 1986 - 1992 г.) за 20 групи продукти, сочи справка на европарламента от октомври 2015 г.



Почти 90% от субсидирания износ, обявен пред СТО, е осъществен от държави – членки на Европейския съюз. В същото време основни конкуренти мобилизират значителни средства, без да са подложени на регулаторните норми на СТО. Позицията на ЕС бе, че поради това намаляването на тази форма на подкрепа може да доведе до значимо нарушаване на търговския обмен на селскостопански стоки.

През 2013 г. делът на възстановяванията при износ на селскостопански стоки (особено за масло, рапица, сирене, плодове и зеленчуци, яйца, вино и месото по принцип) в селскостопанския бюджет на съюза беше намален до 0.1 % (62.4 милиона евро).

Еврокомисията е фиксирала нулев размер на възстановяванията при износ към настоящия пазарен момент, обясниха пред "Капитал Daily" от фонд "Земеделие" на въпрос дали в българското селско стопанство се дават субсидии при износ.
Затова промяната от срещата в столицата на Кения се възприема като важна стъпка. Асоциацията на германските индустриални и търговски камари призова тя да бъде използвана за съживяване усилията "за прозрачна и справедлива глобална търговска система".

Почти край на "Доха"

Но в Найроби се случи и нещо друго важно – заговори се, че процесът от т.нар. кръг "Доха" е изчерпан и се преминава към нова мрежа от фокусирани върху конкретни сектори решения и двустранни търговски споразумения в рамките на СТО. САЩ и ЕС искат да се продължи напред от блокираните преговори по "Доха", докато страни като Китай и Индия държат старият формат от 2001 г. да се съхрани, тъй като ги третира като развиващи се икономики и им дава известни преференции.

Индия например много държи да се съхрани политиката ѝ на поддържане на огромни хранителни запаси, което на практика е масирана държавна интервенция на земеделския пазар. Съгласно Декларацията от срещата в Хонконг (2005 г.) тя и подобните ѝ страни имат право да задействат специален защитен механизъм (SSM) – временно вдигане на митата при силен внос, водещ до срив в локалните цени.

Роберто Асеведо, генерален секретар на СТО, нарече споразумението за спиране на експортните субсидии най-значителното постижение в земеделието за цялата 20-годишна история на организацията.
Но според Financial Times на практика значителна част от страните - членки на СТО, са приключили десетата си среща в Найроби, без да потвърдят мандата на "Доха", и са отворили вратата за дискусии по нови въпроси и по-малки пакети за търговски реформи.

В търсене на компромис започнаха да се появяват регионални договори за свободна търговия като обявения през октомври Trans-Pacific Partnership (TTP) и все още обсъждания Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP) между САЩ и ЕС. В Женева се водят секторни преговори и по глобалната търговия с услуги и екологични стоки.