Гърция вече от месеци не е способна - както и Италия - да опазва дългата си граница, която е и външна за ЕС. В същото време обаче Атина отхвърля плана на Европейската комисия за подобни извънредни случаи да бъдат създадени европейски гранични сили за бързо реагиране, които да могат да се намесват дори и против волята на съответната държава. Същото важи и за правителствата в Мадрид, Будапеща и Варшава. За тях това би било нарушаване на националния суверенитет.

Освен това ЕС се споразумя да разпредели 160 000 бежанци от горещите точки в Гърция, Италия и Унгария в останалите държави. Само че около четири месеца по-късно едва 200 души са заведени другаде в съответствие с квотната схема.

Нещо повече - Словакия заведе дело в Европейския съд срещу това споразумение. Чехия я подкрепя в иска й. Междувременно Австрия заплашва с финансови последствия всяка държава, която отказва да приема адекватно количество бежанци.

Така бежанската криза поставя ЕС пред най-голямото изпитание от колапса на Източния блок насам. Защото тя надига неща, които европейските граждани и правителства си мислеха, че отдавна са превъзмогнали и оставили в миналото - егоизъм, национализъм, шовинизъм.

Колко може Германия

Германия е добър пример какво се промени в последните месеци. Федералната република винаги се е отличавала с една широка средна класа не само по отношение на благосъстоянието, но и в политически смисъл. Крайнодесните и крайнолевите партии никога не са успявали да намерят достатъчно избиратели.

В рамките само на една година това вече не е така. Разместването започна с т. нар. PEGIDA демонстрации първо в Дрезден и по-късно в други, предимно източногермански градове. PEGIDA e абревиатура на "Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада". Но движението протестира не само против предполагаемата ислямизация и - по това време все още малобройните - бежанци, но и против ЕС, НАТО, САЩ, канцлера Ангела Меркел, медиите. PEGIDA се превърна във форум на всички онези, които са съкрушени от глобализацията, дигитализацията и европеизацията, чувстват се неразбрани и най-после са намерили сцена, на която да излеят гнева си. Едно малцинство, което се представя като част от мълчаливото мнозинство.

Някои от расистките, антиислямистки и преди всичко антидемократични лозунги, които крещят поддръжниците на PEGIDA, все повече се възприемат от представители на средната класа. Докато една част от германците приветства бежанците с добре дошли и помага доброволно в приемните центрове, друга част ги отхвърля открито. И твърди, че пришълците носят заплаха от ислямизиране, престъпност и претоварване на социалната система. Речта на омразата във Facebook се превърна в нещо нормално. Spiegel Online, най-големият германски новинарски сайт вече забрани читателските коментари под статиите си за миграционната вълна. Обяснението на редакцията: "За съжаление по темата за бежанците се появяват толкова много непремерени, обидни и подсъдни коментари във форума, че добросъвестната модерация в съответствие с нашите правила за нетикет вече не е възможна."

Германското общество се радикализира и е дълбоко разделено. А дясната популистка партия Алтернатива за Германия (AfD), която през лятото изглеждаше почти мъртва заради вътрешни препирни и саморазрушително разцепление, сега внезапно качи популярността си до 10% в последните допитвания.

Германия съвсем не е изключение в Европа. Швейцария, Унгария и Полша имат правителства, водени от десни популисти. Във Финландия и Гърция те са в управляващите коалиции. Във Франция крайнодесният Национален фронт е толкова успешен в последните избори, че за неговия лидер Марин льо Пен вече се говори като за потенциален президент. Дори в толерантната Холандия малко преди Коледа се стигна до толкова бурни размирици от противници на бежанците, че полицията трябваше да използва предупредителни изстрели, за да ги спре.

"Ще се справим с това", каза уверено Меркел в края на лятото, когато отвори германската граница за бедстващите в Унгария бежанци. Оттогава във Федералната република са пристигнали близо 1 млн. души. Държавата може да се справи с интегрирането на такъв брой бежанци. От една страна, те са само малко над 1% от населението. От друга, Германия е достатъчно богата и организирана, за да го понесе. Освен това сирийските бежанци, които често са добре образовани, са възможност за германската икономика, която спешно търси професионалисти.

Проблемът е, че ако през 2016 г. дойдат още толкова бежанци, дори капацитетът на Германия ще бъде надхвърлен. Всъщност в момента броят на пристигащите е намалял, но това се дължи на зимните условия по маршрута в Средиземно море, а не на някакви предприети мерки. И през пролетта числата отново ще се вдигнат.

И тогава прагът на капацитета ще бъде достигнат дори не толкова във финансов смисъл, колкото по отношение на скоростно спадащата готовност на населението да приема още хора. Германците очакват бързи решения - затворени граници, край на бежанската буря, баста!

Само че такива решения няма. Германската конституция позволява на всеки бежанец да кандидатства за убежище. Затова във Федералната република не може да се въведе лимит за броя бежанци или да се затворят границите. И още нещо - дори границите да бъдат опасани със стени, те пак ще трябва да бъдат охранявани и това ще струва милиарди.

Дори когато страни като Унгария и Полша правят точно това - сякаш могат да разрешат бежанската криза - то просто не работи. Нужен е цял пакет от мерки, както предлага например канцлерът Меркел: спиране на конфликта в Сирия; помощ за съседните страни като Турция, Ливан и Йордания за справянето с намиращите се там бежанци; защита на външните граници на ЕС, най-вече в Егейско море; разпределяне на бежанците в целия ЕС по договорен механизъм.

Един без всички, всички без един

Това е задача, с която ЕС може да се справи само ако действа като едно цяло. Но той не успява. Повечето от източноевропейските страни отказват всякаква квотна система, макар самите те десетилетия наред да са произвеждали бежанци - след унгарското въстание през 1956 г., пражката пролет през 1968 г. и въвеждането на военно положение в Полша през 1981 г. Именно тази източноевропейска самозабрава подразни австрийския канцлер Вернер Файман толкова силно, че той без каквито и да било правни основания поиска финансови санкции срещу разбунтувалите се държави.

Тази криза оголи факта, че ЕС отдавна е разделен на два лагера. От едната страна са държави като Великобритания, Чехия и Полша, които гледат на ЕС основно като на икономически съюз, който трябва да се грижи единствено за отварянето на митниците и за субсидиите. От другата са държави като Германия, Австрия или скандинавските страни, които смятат ЕС и за съюз на ценностите, за общо пространство, маркирано от демокрация, свобода и пазарна икономика.

Засега няма нищо, което да предполага, че ЕС ще успее да затвори зейналата пропаст. Дори напротив. По отношение на по-доброто опазване на външните граници и разпределянето на бежанците ЕС дори не е помръднал напред. И когато напролет броят на прииждащите отново скочи, последствията вероятно ще бъдат катастрофални.

Ангела Меркел ще се озове под още по-силен натиск, тъй като нейният начин за намаляване на броя на бежанците няма как да проработи достатъчно бързо. И ако в редиците на партията й се намери някой, готов да тръгне към пуч - в тази връзка се споменават финансовият министър Волфганг Шойбле и амбициозният министър на отбраната Урсула фон дер Лайен - Меркел може да изгуби канцлерския пост.

Още по-стряскащи са развитията във Франция. Там Марин льо Пен има нелоши шансове след малко повече от година да наследи Франсоа Оланд на президентския пост. И да наложи проповядвания от нейната партия ултранационалистки и анти-ЕС курс. Така оста Берлин-Париж, която от години задава темпото на европейската интеграция, ще бъде разрушена за обозримото бъдеще.

Очаква се също така наесен премиерът Дейвид Камерън да даде възможност на британците да гласуват дали кралството да остане в ЕС. Като се има предвид, че те като цяло са евроскептични и смятат ЕС за напълно неспособен да се справи с бежанския наплив, отговорът на зададения на референдума въпрос може да се окаже "не".

Един ЕС без Великобритания и на практика без Франция, един ЕС с авторитарни правителства в Унгария и Полша, един ЕС, който дава аванси на Турция, макар президентът Реджеп Тайип Ердоган да тласка страната си към гражданска война - това няма да бъде ЕС, какъвто го познаваме. Такова е бъдещето, което ни очаква. Освен ако в последната минута ЕС не се осъзнае по темата с бежанците. Те прииждат в Европа, защото тя е обетована земя, територия на благоденствие и мир. Само че самите европейци в момента очевидно са забравили това.

* Андреас Тайсен е съосновател и редакционен ръководител на германския портал за дебати www.opinion-club.com. Преди това е работил за Financial Times Deutschland и Sueddeutsche Zeitung.

Андреас Тайсен

Фотограф: Петра Подгорник