Европа, каквато (не) я познаваме

Традицията в Германия повелява новата година да се посреща с фойерверки и шум. Още от първата й минута в продължение на поне два часа небето пламти от ракети и заря. Обичаят е стар, но сега звучи особено актуално. Защото през 2016 още нещо заплашва да експлодира - ЕС.

Съюзът вече има една ужасна 2015 г. зад гърба си, вероятно най-лошата година в историята му. Тя започна с идването на власт на новото гръцко правителство начело с Алексис Ципрас, което се впусна в безпрецедентна битка с Брюксел и Франкфурт и преди да се възцари относително спокойствие, бяха нужни един референдум и едни нови избори. Това вече беше много за ЕС и тогава дойде кризата с бежанците.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От този момент ЕС заприлича на нещо като психодиспансер. Примери не липсват.

Гърция вече от месеци не е способна - както и Италия - да опазва дългата си граница, която е и външна за ЕС. В същото време обаче Атина отхвърля плана на Европейската комисия за подобни извънредни случаи да бъдат създадени европейски гранични сили за бързо реагиране, които да могат да се намесват дори и против волята на съответната държава. Същото важи и за правителствата в Мадрид, Будапеща и Варшава. За тях това би било нарушаване на националния суверенитет.

Освен това ЕС се споразумя да разпредели 160 000 бежанци от горещите точки в Гърция, Италия и Унгария в останалите държави. Само че около четири месеца по-късно едва 200 души са заведени другаде в съответствие с квотната схема.



Нещо повече - Словакия заведе дело в Европейския съд срещу това споразумение. Чехия я подкрепя в иска й. Междувременно Австрия заплашва с финансови последствия всяка държава, която отказва да приема адекватно количество бежанци.

Така бежанската криза поставя ЕС пред най-голямото изпитание от колапса на Източния блок насам. Защото тя надига неща, които европейските граждани и правителства си мислеха, че отдавна са превъзмогнали и оставили в миналото - егоизъм, национализъм, шовинизъм.

Колко може Германия

Германия е добър пример какво се промени в последните месеци. Федералната република винаги се е отличавала с една широка средна класа не само по отношение на благосъстоянието, но и в политически смисъл. Крайнодесните и крайнолевите партии никога не са успявали да намерят достатъчно избиратели.

В рамките само на една година това вече не е така. Разместването започна с т. нар. PEGIDA демонстрации първо в Дрезден и по-късно в други, предимно източногермански градове. PEGIDA e абревиатура на "Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада". Но движението протестира не само против предполагаемата ислямизация и - по това време все още малобройните - бежанци, но и против ЕС, НАТО, САЩ, канцлера Ангела Меркел, медиите. PEGIDA се превърна във форум на всички онези, които са съкрушени от глобализацията, дигитализацията и европеизацията, чувстват се неразбрани и най-после са намерили сцена, на която да излеят гнева си. Едно малцинство, което се представя като част от мълчаливото мнозинство.

Някои от расистките, антиислямистки и преди всичко антидемократични лозунги, които крещят поддръжниците на PEGIDA, все повече се възприемат от представители на средната класа. Докато една част от германците приветства бежанците с добре дошли и помага доброволно в приемните центрове, друга част ги отхвърля открито. И твърди, че пришълците носят заплаха от ислямизиране, престъпност и претоварване на социалната система. Речта на омразата във Facebook се превърна в нещо нормално. Spiegel Online, най-големият германски новинарски сайт вече забрани читателските коментари под статиите си за миграционната вълна. Обяснението на редакцията: "За съжаление по темата за бежанците се появяват толкова много непремерени, обидни и подсъдни коментари във форума, че добросъвестната модерация в съответствие с нашите правила за нетикет вече не е възможна."

Германското общество се радикализира и е дълбоко разделено. А дясната популистка партия Алтернатива за Германия (AfD), която през лятото изглеждаше почти мъртва заради вътрешни препирни и саморазрушително разцепление, сега внезапно качи популярността си до 10% в последните допитвания.

Германия съвсем не е изключение в Европа. Швейцария, Унгария и Полша имат правителства, водени от десни популисти. Във Финландия и Гърция те са в управляващите коалиции. Във Франция крайнодесният Национален фронт е толкова успешен в последните избори, че за неговия лидер Марин льо Пен вече се говори като за потенциален президент. Дори в толерантната Холандия малко преди Коледа се стигна до толкова бурни размирици от противници на бежанците, че полицията трябваше да използва предупредителни изстрели, за да ги спре.

"Ще се справим с това", каза уверено Меркел в края на лятото, когато отвори германската граница за бедстващите в Унгария бежанци. Оттогава във Федералната република са пристигнали близо 1 млн. души. Държавата може да се справи с интегрирането на такъв брой бежанци. От една страна, те са само малко над 1% от населението. От друга, Германия е достатъчно богата и организирана, за да го понесе. Освен това сирийските бежанци, които често са добре образовани, са възможност за германската икономика, която спешно търси професионалисти.

Проблемът е, че ако през 2016 г. дойдат още толкова бежанци, дори капацитетът на Германия ще бъде надхвърлен. Всъщност в момента броят на пристигащите е намалял, но това се дължи на зимните условия по маршрута в Средиземно море, а не на някакви предприети мерки. И през пролетта числата отново ще се вдигнат.

И тогава прагът на капацитета ще бъде достигнат дори не толкова във финансов смисъл, колкото по отношение на скоростно спадащата готовност на населението да приема още хора. Германците очакват бързи решения - затворени граници, край на бежанската буря, баста!

Само че такива решения няма. Германската конституция позволява на всеки бежанец да кандидатства за убежище. Затова във Федералната република не може да се въведе лимит за броя бежанци или да се затворят границите. И още нещо - дори границите да бъдат опасани със стени, те пак ще трябва да бъдат охранявани и това ще струва милиарди.

Дори когато страни като Унгария и Полша правят точно това - сякаш могат да разрешат бежанската криза - то просто не работи. Нужен е цял пакет от мерки, както предлага например канцлерът Меркел: спиране на конфликта в Сирия; помощ за съседните страни като Турция, Ливан и Йордания за справянето с намиращите се там бежанци; защита на външните граници на ЕС, най-вече в Егейско море; разпределяне на бежанците в целия ЕС по договорен механизъм.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Един без всички, всички без един"