Ураганният вятър на промяната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ураганният вятър на промяната

Ураганният вятър на промяната

Една добра и три лоши новини за Европа през 2016 г.

11407 прочитания

© Reuters


За първи път от 1989 г. вятърът на промяната отново духа в Европа. Само че този път той е студен и помита всичко по пътя си. Изминалата 2015-а, започнала с гръцката дългова криза, натрупваше още и още кризи по пътя си. И този вихър заплашва да се превърне в "перфектната буря", след която не е ясно какво ще остане.

Кулминацията беше, разбира се, бежанската криза, която, макар и понамаляла с идването на зимата, изглежда, ще продължи и през идните месеци и години. Все пак това е проблем, с който Европа има шанс да се справи. Нужни са най-общо четири стъпки.

Първо, ако успее да укрепи и вземе на ръчно управление външните граници на ЕС, Брюксел ще спре за малко строежа на стени между страните членки и временно ще "размрази" Шенген.

Второ, ако осигури легални пътища за влизане в Европа, по възможност с кандидатстване за бежански или друг статут още преди кандидат-изселникът да е започнал пътуването си, ще се спестят рисковете за толкова хиляди хора, преминаващи по море и суша с деца на ръце. Така и европейските икономики ще могат по подреден начин да запълват необходимите работни места.

Трето, ЕС ще трябва да уеднакви системите за убежище в различните страни членки, включително сроковете за разглеждане на документи. В момента разликите в тези системи индиректно преразпределят кандидатите за убежище независимо от европейските решения.

И четвърто, Европа ще трябва да възприеме сериозно ролята си на външнополитически играч. Процесът във Виена за намиране на политически изход от войната в Сирия трябва да се превърне в приоритет номер едно на европейската дипломация.

Криза върху кризи

Така задачата с бежанския натиск, макар и трудна, не изглежда невъзможна за решаване – и това безспорно би било добра новина. Само че междувременно тази криза задълбочи тенденции, които могат да се окажат фатални за европейския проект.

Най-видима и с най-сериозни последици е кризата на солидарността. Всъщност самата дума стана политически некоректна в някои европейски столици. Когато в началото на годината Северът – страните, даващи кредити, се чувстваха измамени от Юга, т.е. от кредитополучателите, спорът беше за това кой как харчи публичните финанси. Южните страни обвиняваха останалите, че налаганите строги икономии водят до дългосрочна стагнация. В крайна сметка по-голямата част от реформите започнаха - остана обаче страхът, че европейската икономика (освен в Германия) няма да се развива към добро и днешните деца ще живеят по-зле утре. В края на световната икономическа криза средната класа като че ли загуби оптимизма си за Европа. А точно той е лепилото, което споява брънките на тази иначе доста сложна и мудна конструкция.

Но истинският удар върху солидарността между страните членки дойде от разрива Изток-Запад, или нови срещу стари в спора за бежанците. Погледнато от Брюксел, Берлин или Прага, разделението по време на войната в Ирак през 2003 г., когато френският президент Жак Ширак презрително коментираше, че новите от изток са пропуснали добра възможност да си затворят устата, е детска игра в сравнение с днешните различия. Тогава ставаше въпрос за лоялности към трети страни, т.е. САЩ, докато днес се поставя под съмнение лоялността към същността на ЕС. Ние ще правим само онова, което ни харесва, и няма да приемем нито един компромис с нещата, които са важни за други – горе-долу така изглежда посланието от Вишеградските страни, Румъния и Балтийската група. Старите от своя страна не виждат защо трябва да търпят лошия тон от изток и започват да се съмняват в ползите от разширяването през 2004 г.

Клубове в клуба

За първи път през последните десетилетия ЕС се оказва не общност на сходно мислещи и вярващи си партньори, а раздробен на клубове по интереси. В тях арбитър на търговията между политическите лобита е единствено Германия, която все още смята, че европеизирането на проблемите дава по-добри решения. Резултатът е, че негативните емоции, натрупани от двете страни на разделителните линии, започват да се превръщат във враждебни намерения, от които в Европа печеливши няма да има.

Кризата на солидарността може да доведе до три сериозни неприятни последствия за Европа. Първо, да увеличи разслояването на различни по темпове и качество кръгове на интеграцията. Това означава, че дори еврозоната ще се раздели на две групи, вероятно по оста запад-изток. Какво остава за системи като Общата политика на сигурност и отбрана, както и политически институции с и без това крехка легитимност като Европейския парламент. В най-песимистичния вариант ЕС ще се свие до нивото на общ пазар и икономически съюз, в който отвъд стандартите и правилата на Европейската комисия ще властва интересът, т.е. по-силните ще се налагат над по-слабите. Регионът на Югоизточна Европа, който все повече ще се уеднаквява – с Румъния и България, страните от Западните Балкани и Гърция, ще остане лабилна периферия.

Второ, парадоксално, да доведе до още по-бързо излизане на Великобритания от ЕС. Макар идеята за ЕС единствено като общ пазар да е примамлива за британските евроскептици, този сценарий прави невъзможно договарянето особено с Полша, която е главен източник на икономически имигранти на Острова. Правителството на партията на Ярослав Качински, но също и колегите му в Унгария, Чехия и Словакия няма да бъдат склонни на компромис по толкова вътрешно чувствителен въпрос като ограничаване на правата на техните работници.

Трето, качеството на демокрацията в страните-членки ще бъде подложено на изпитания. Не само роенето на суверенистки, националистически и популистки лидери от Испания през Франция до Полша и Унгария заплашва тъканта на Европа. Когато те станат критична маса, никой няма да може да помисли за въвеждането в действие на чл. 7 от Договора за ЕС, който допуска замразяване на правото на глас на страна членка при неспазване на ценностите на ЕС. Но и роенето на референдуми може да бъде рисковано за европейския проект - неотдавна датчаните гласуваха с "не" за повече обща политика по вътрешния ред, пред март холандците пък ще трябва да гласуват дали одобряват Споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна. След евентуален негативен референдум във Великобритания Шотландия може отново да гласува и този път да напусне Обединеното кралство.

По всичко личи, че вятърът на промяната е ураганен. И през 2016 г. всичко може да е различно.

* Весела Чернева е директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR)

Весела Чернева
Фотограф: Капитал

За първи път от 1989 г. вятърът на промяната отново духа в Европа. Само че този път той е студен и помита всичко по пътя си. Изминалата 2015-а, започнала с гръцката дългова криза, натрупваше още и още кризи по пътя си. И този вихър заплашва да се превърне в "перфектната буря", след която не е ясно какво ще остане.

Кулминацията беше, разбира се, бежанската криза, която, макар и понамаляла с идването на зимата, изглежда, ще продължи и през идните месеци и години. Все пак това е проблем, с който Европа има шанс да се справи. Нужни са най-общо четири стъпки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-жа Чернева е направила перфектен анализ на предсмъртното състояние на ЕС.
    Замислен в друго историческо време при един тотален световен хегемон, съюзът имаше най-общо казано две цели: политическо обединение на държави със западна ориентация, като контрапункт на Русия и разширен пазар на промишлената и земеделска продукцията на големите.
    Разделителните оси изток-запад и север-юг вместо да се заличат през годините станаха още по-изразени при кризи като гръцката или с бежанците. А лагерното говорена и хаотичните действия на водещите политици от ЕС-администрацията дават сигнали за тотална липса на капацитет и визия за решения.
    Единство в ЕС няма по никой от изброените от авторката проблеми. Дори когато г-жа Меркел покани вълните бежанци в Германия, за да решат демографските й проблеми, тя не се замисли, че докато стигнат до там, те ще предизвикат тотални кризи в десетина страни-членки и кандидатки за членство и това действие ще убие конструирания като в компютърна игра Шенген и ще възроди телените огради от времето на студената война.

    Съюзът в представите на мнозинството българи е единствено поток от европари по оперативни програми. Но много малко от тях си дават сметка, че това са трохи и около 60% от европарите отиват по проекти в Германия и Франция. И друго - от лесните за "усвояване" европари в корумпирана България в реална полза за обществото отива много малка част.

    ЕС във вида, в който продължаваме да го възприемаме, вече не съществува. Колкото по-бързо осъзнаем реалността и потърсим своето място в новите реалии, толкова по-малко сол, бой и .. ще понесем.

  • 2
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    Писах ти минус по отношение наизустените глупости за EU RIP.
    За кравата меркел обаче си прав. Изобщо неми се говори, такава помия е там.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "ZEN":

    Аз пък не приемам такъв тон на общуване и чувството, че спите с истината.
    Но заради надеждата - плюс, щом обръщате внимание на тези неща.

  • 4
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Защо някой си мисли, че ЕС е измислен за благото на бедните от пусти алтруизъм?
    Богатите не вярват на бедните, кредиторите на длъжниците, старите на новите - какво да ги свързва заедно? Орбан и Борисов? Шушльото Оланд и твърдата Меркел?


  • 5
    stenlyyy avatar :-|
    Активист

    [quote#1:"D-r D"]Но много малко от тях си дават сметка, че това са трохи и около 60% от европарите отиват по проекти в Германия и Франция.[/quote]

    Пак сме на плюс, спрямо парите, с които дотираме същите еврофондове.

    [quote#1:"D-r D"]И друго - от лесните за "усвояване" европари в корумпирана България в реална полза за обществото отива много малка част. [/quote]

    По-скоро, по-голямата част (за съжаление - не цялата) от тях е в реална полза за обществото.

    Иначе съм съгласен, че осезаемо се променя ситуацията в съюза, но определено съм на мнение, че трябва да намерим начин да променим структурата - не и цялостния замисъл на европейската идея. И да се променим всички заедно вътре в ЕС.

    Дори съм привърженик на бъдеща федерализация на съюза, но за това съм готов да почакам известно време :)

  • 6
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    До коментар [#5] от "stenlyyy":

    Пич, незнам колко и каква част от така наречените "европейски средства" отиват за обществото. Има обаче един потресаващ пример от родното ми градче - Варна ( вероятно и в други БГ градове е същото ). Бях чул че центърът го ремонтирали, разхубавили и т.н. И след като не живея в Родината с иключително любопитство и нетърпение още в първия ден от отпуската ми ( която съм решил да прекарам в БГ ) отидох да се разходя по прочутият център. Гледам гранитни павета сложили, декоративни тухлички, градинки разхубавили дори нови направили и така докато стигнах до х-л Черно Море, където се натъкнах на ограда. Зад оградата машини, хора, техника, някакви супервайзери с каски и папки в ръце се разхождат, и оглеждат. Правят го за втори път, отново с европейски средства, съфинансиране от национални фондове и пари от община Варна. На това пич му се викаше навремето - Пладнешки грабеж. Един път направено - веднага се преправя - последния да затвори вратата.

  • 7
    wanderer avatar :-?
    wanderer

    "Най-видима и с най-сериозни последици е кризата на солидарността"
    Кога е имало "солидарност" в ЕС? Ни в доходи, ни в данъци, дори и при евросубсидиите няма такава (различна е субсидията на декар обработваема земя за французин и българин; различен е и брая декари).

    "Тогава ставаше въпрос за лоялности към трети страни, т.е. САЩ, докато днес се поставя под съмнение лоялността към същността на ЕС."
    Напротив, пак става въпрос за лоялности към трети страни (САЩ, Турция, Саудитска арабия, Украйна), но този път на ЕК в разрез с интересите на страните-членки.

    "В края на световната икономическа криза"
    Кога свърши въпросната криза? И, ако е свършила, защо Марио Драги се готви да "напечата" нови 360 млрд. евро? Той за "солидарност" не е ли чувал, та раздава пари с "отрицателна лихва" на "богоизбрани" банки?

    "Трето, качеството на демокрацията в страните-членки ще бъде подложено на изпитания"
    Що за глупост е това? Демокрацията няма "качество" - тя е винаги "болезнен процес". Почти като дишането, когато искаш да надскочиш/надбягаш себе си.

    "Но и роенето на референдуми може да бъде рисковано за европейския проект"
    Ако ЕК продължава да "твори" и предлага глупави споразумения, "роенето" ще стане "бум" на референдуми, и за Транс-атлантическото споразумение, и за "волната" борсова търговия на "пръдлив газ" - въглеродни квоти, каквато и да значи тая глупост - въглерод съдържа на само СО2, а също СО (по-опасен), метан, дихлорметан, тетрафлуорметан (разрушителя на озона).

    Дали вятърът няма този път да е на промяната, а да е по-скоро буря за възвръщане към ценностите на европейските народи, на "кривата краставица", "мазната кокошка" и ефективна енергия вместо "вятърничава?

  • 8
    stenlyyy avatar :-|
    Активист

    До коментар [#6] от "tsyrvulan":

    Съгласен съм, че корупционните практики в България пречат на еврофондовете да се усвоят максимално ефективно... Но:
    Не съм съгласен да се дават примери ангро, без липса на дори минимална информация за конкретните случаи. Защо заключавате, че това е втори един и същ ремонт? Видяхте табелка отпред, на която да пише, че се обновява същото нещо като миналия път ли ? Изразяването на информирано мнение и критика е много по-въздействащо от такова само по външния вид.
    Също така, според мен, не е правилно да се правят цялостни заключения от изолирани случаи. Колкото и много да ни се струват - все пак са изолирани.
    А за конкретния случай може и да сте прав, нямам информация.


  • 9
    caliber_.44 avatar :-|
    Калибър

    Антиевропейската политика на Меркел може да донесе такива сътресения за ЕС, които ще се почувстват след време и от които ще зависи бъдещето на съюза.

  • 10
    deni4 avatar :-|
    deni4

    "Ние ще правим само онова, което ни харесва, и няма да приемем нито един компромис с нещата, които са важни за други..."
    Това е точно каквото Меркел прави в момента. Източна Европа не е безгласна буква в съюза и всеки намек за това е в разрез с европейските ценности.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK