Усмихнете се – това е учебна промяна

Антонио е един от онези, за чиито сърца се бори "Подемос" ("Ние можем"), за да разруши и изгради наново политическата система в Испания. 41-годишният учител по латински език в барселонска гимназия има всички белези, които го правят "угнетен, омерзен и гневен", или индигнадо. Следователно – потенциален гласоподавател за втората най-шумна антисистемна сила в Европа след гръцката СИРИЗА.

Антонио Хавиер Ортис Кано се представя по следния начин - има жена чужденка, две деца, ипотека и отколешна неприязън към основните политически фракции в Испания – Социалистическата и консервативната Народна партия. Нещото, което досега не е имал, е усещането за принадлежност към място, общност или идея. Семейството му произхожда от Албасете, но той самият е роден в Барселона по времето на диктатора Франко. Макар да е израснал в града и да говори каталунски, намира повечето му жители за "прекалени шовинисти". Голяма част от живота си прекарва в Гърция и Германия, преди да се установи отново в Барселона. Въпреки това го влече постоянно към Атина, където в деня на испанските парламентарни избори на 20 декември разговаря с "Капитал" за Алексис Ципрас, Пабло Иглесияс и какво се случи с призивите "СИРИЗА, "Подемос", венсеремос!".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В началото бе протестът

"Началото на новата политика беше зашеметяващо – дори станахме личност на годината за Time", смее се Антонио и припомня как американското списание отличи в края на 2011 г. Протестиращия човек. През онази година в Мадрид възникна движението, което испанците наричат 15-М по рождената му дата 15 май, а в чужбина – "Индигнадос", или "Разгневените". "15-М изкара на площадите хора от всякаква възраст, социално положение и политически убеждения – незаинтересованите, отчаяните, активистите, стари и млади. Всички искаха да кажат ясно – нещата не могат да продължават вече така", разказва Антонио.

От това движение в началото на 2014 г. се роди и партия "Подемос". Тя поде шестващата в ония дни риторика на гръцката СИРИЗА за алтернативна политика на строгите бюджетни икономии и за борба с корупцията. Лидерът на "Подемос" Пабло Иглесияс искаше освен това гарантирани социални помощи за безработните, както и важните политически въпроси да се решават с референдуми, а не от парламента.



"Не сме създали "Подемос", за да последва примера на социалистите или консерваторите – исторически партии, в които децата и внуците на основателите заемат техните места", казва основният политически стратег на "Подемос" Каролина Весканса, цитирана от британската ВВС. "Нашата идея е да направим така, че хората да участват в процеса на правене на политика", продължава университетският преподавател.

"Изкореняването на непотизма е силна заявка, зад която заставам с две ръце", коментира Антонио. "Досега обаче не съм я видял никъде изпълнена – нито при вас в България след 1989 г., нито в Гърция днесq и не го очаквам при нас занапред." Колкото до отварянето на политиката, това "не е непременно брилянтна идея", смята той. И добавя, че "да допуснеш всички до взимането на решения означава да композираш какофония. То е като да дадеш на мненията от форумите под политически или спортни статии да управляват страната. От античността обаче са знае, че управлението иска адекватно образование. Много образование."

Антонио още не е решил дали да гласува за Barcelona en Comu, каталунския блок, в чийто листи са включени кандидатите на "Подемос", или за другата нова партия – дясноцентристката "Сиудаданос" ("Граждани"). У "Гражданите" цени онова, което нарича експертни познания и умереност. От "Подемос" най-силно впечатление му прави сладкодумието на Иглесияс. Като пример цитира финала на участието му в последния телевизионен дебат преди изборите. В него Иглесияс завърши с думите: "Усмихнете се на 15-М, усмихнете се на съседа, който се опълчва срещу изгонването на длъжници от домовете им, усмихнете се на Ада Колау, на самоосигуряващите се и на собствениците на дребен бизнес, усмихнете се на тези, които стават в шест, за да отидат на работа, но и на онези, които също стават в шест, но няма къде да отидат."

"Примерът с Ада Колау е уместен", казва Антонио, който е неин връстник и съмишленик в активистката й дейност отпреди няколко години. Първата жена кмет на Барселона от години се бори срещу съдебното изгонване на длъжници от жилищата им. "Това е заявка какво да очакваме от нейното управление."

• 1
• 2
• Следваща страница » "Демагози от всички страни..."