Най-ожесточената вражда в Близкия изток току-що се усложни още повече. Това е най-простото обяснение за случващото се между Саудитска Арабия и Иран през последните дни. То вкарва кръвопролитния сблъсък между сунити и шиити в нова фаза и това е лоша новина на фона на войните и политическите противоборства в Близкия изток, в които Рияд и Техеран подкрепят противникови страни. В най-голяма степен това важи за конфликтите в Сирия и Йемен, но и за цялостната ситуация в един регион, за който определения като "стабилен" и "предсказуем" не биха могли да бъдат по-далеч от реалността, а поредната криза винаги е пред прага.
Сега опасенията са, че сектантското разделение и прокси войните (конфликти чрез посредници) само ще се изострят, повличайки спирала от насилие, макар за момента директна военна конфронтация между Рияд и Техеран да е малко вероятна. Същевременно случващото се поставя САЩ в трудна позиция предвид, от една страна, съюза им със саудитците и, от друга - постигнатата с много усилия ядрена сделка с Иран, последвана от процес на разведряване.
Играта загрубява
Саудитско-иранският разрив избухна в първите дни на новата година. Рияд прекъсна дипломатически отношения с Техеран на 3 януари, след като демонстранти щурмуваха саудитското посолство в иранската столица заради извършената от Рияд екзекуция на известния шиитски духовник шейх Нимр ал Нимр по обвинения в тероризъм. Саудитска Арабия заяви също така, че ще спре въздушния трафик между двете държави, ще прекрати търговските връзки и ще забрани на гражданите си да пътуват до Иран. Четири дни по-късно Техеран обвини водената от саудитците коалиция, че "преднамерено" е бомбардирала посолството му в Йемен. Освен това иранците забраниха вноса на стоки от Саудитска Арабия. Всичко това става на фона на валящите взаимни обвинения между двете враждуващи страни. Рияд твърди, че Техеран разпространява терористични клетки в региона, а иранците контрират, че саудитците следват "политика на напрежение и сблъсъци".
Последва бърз домино ефект - Бахрейн и Судан също обявиха, че прекъсват дипломатическите си връзки с Иран. Кувейт и Катар изтеглиха посланиците си от Техеран, а Обединените арабски емирства намалиха броя на иранските дипломати в страната и свалиха нивото на дипломатическото си представителство в иранската столица. Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив реши да проведе извънредно заседание в събота, за да обсъди кризата.
В центъра на сегашния разрив е нарастващата готовност на Саудитска Арабия да се конфронтира открито с Иран, откакто крал Салман пое властта преди година, решавайки да изостави дългогодишната политика на задкулисни игри, отбелязва в свой анализ Reuters. В тази светлина трябва да се разглежда и екзекуцията на шиитския духовник, макар и да е движена предимно от вътрешни причини. "Настоящата криза отразява конкуренцията, която вече съществува, а не я поражда. Тя представлява симптом, а не причина за саудитската политика. В момента Саудитска Арабия противодейства на иранското влияние и сигнализира, че ще заеме по-твърда позиция", казва пред "Капитал" Шашанк Джоши, анализатор от лондонския Royal United Services Institute (RUSI).
От лошо към по-лошо
Това е най-сериозният срив в отношенията между близкоизточните сили от десетилетия. ООН незабавно изрази притесненията си, че това ще подкопае крехките усилия за постигането на мир в Сирия и Йемен. Говорителят на генералния секретар Бан Ки Мун посочи, че той смята "атаката по саудитското посолство в Техеран за жалка, но обявеното скъсване на дипломатическите отношения е дълбоко обезпокоително". ООН призовава двете страни да избягват всякакви действия, които биха могли да увеличат напрежението. Организацията иска мирните преговори между сирийското правителство и опозицията да започнат в Женева на 25 януари, като надеждите са тогава да влезе в сила и спиране на огъня в петгодишната война, в който Саудитска Арабия стои зад сунитските милиции, а Иран – зад режима на президента Башар ал Асад.
Същевременно водената от Рияд коалиция, която извършва удари по подкрепяните от Техеран бунтовници хути в Йемен, сложи край на примирието, обявено на 15 декември, и така спъна усилията на ООН за приключването на конфликта. Мирните преговори започнаха миналия месец в Швейцария и ще продължат през януари. Но ако те не успят да постигнат напредък, йеменската криза ще продължи и през тази година.
"В Сирия Рияд вероятно ще засили подкрепата си за бунтовническите групи и ще покаже по-малък ангажимент към мирните преговори. Саудитската война в Йемен също може да ескалира. Освен това Рияд може да увеличи поддръжката си за сунитските политически блокове в Ливан или да оттегли сътрудничеството си със САЩ по теми като Ирак, ако почувства, че американците позволяват шиитските милиции да упражняват прекалено голям контрол", посочва Шашанк Джоши.
Действията на Саудитска Арабия в Сирия и Йемен са частично провокирани от иранската ядрена сделка. Вдигането на санкциите срещу Техеран ще осигури на иранците повече пари и политическа власт, за да преследва регионалните си цели. Това завръщане на Техеран на международната сцена изнервя саудитците и те се опитват да защитават своя дял от глобалния петролен пазар в очакване на новия ирански износ. В четвъртък петролът поевтиня с 4-5% и се устреми към 30 долара за барел, като кризата между Рияд и Техеран още повече изостря ситуацията. Това бе причината ден по-рано арабската държава рязко да свали цените, на които продава за европейските страни, в опит да блокира доставките от Иран.
"Иронично Техеран – дългогодишният противник на Запада, се оказа по-рационален през последните години, отколкото западният съюзник Саудитска Арабия се показва през последните дванадесет месеца. Иран няма голям интерес да започва война, която би застрашила икономическите и политическите ползи, обещани във връзка със сделката по ядрената му програма. За разлика от Рияд, който се държи като притиснат в ъгъла боксьор, непредвидимо борещ се за оцеляване", обобщава анализ на Carnegie Europe. Според него сега, когато регионът отново е подпален, а местните сили се държат безотговорно, за Европа и САЩ остават само лоши възможности. Най-рационално е те да се въздържат да вземат страна и да окажат натиск и върху двамата играчи да отстъпят.
Необходим неутралитет
САЩ са в особено сложна позиция. Американският държавен секретар Джон Кери призова двете страни "да намалят напрежението, да възвърнат някаква форма на спокойствие и да възстановят диалога". "Вашингтон индикира, че е взел важното решение да не заема толкова силна позиция и да подкрепя Саудитска Арабия в настоящия диспут. Този преднамерен избор на неутралност се възприема от Рияд като заплашително накланяне към Техеран. Но иранската ядрена сделка не е единствената причина за това. От значение е и сирийската криза, и американското желание да имат иранската подкрепа за свалянето на Асад", твърди Шашанк Джоши. По думите му става въпрос за различни преценки. Вашингтон смята, че сътрудничеството с Иран е най-добрият вариант за стабилизирането на Сирия и детронирането на Асад. Докато Саудитска Арабия мисли, че Техеран никога няма да се съгласи с отстраняването на сирийския президент и че САЩ са наивни.
Според Улрих Шпек, анализатор от Transatlantic Academy, Западът не трябва да взема страна в този конфликт. "Както Рияд, така и Техеран еднакво не зачитат човешките права, демократичното управление и пазарната икономика. И двата режима не са стабилни и не са надеждни съюзници. Но западните сили трябва да работят с тях за разрешаване на регионалните конфликти, доколкото е възможно", смята Шпек.
Сега основният въпрос е ще се превърне ли студената война между Саудитска Арабия и Иран в истинска, извън вече съществуващите прокси конфликти. Здравият разум говори, че не, казва пред "Капитал" бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън. "Очевидно това не може напълно да се изключи, когато напрежението се покачва и може да се случат грешки или едностранни действия, на които другата страна да се почувства длъжна да отговори. Но нито единият от двамата играчи няма интерес от война", смята Далтън. Директна военна конфронтация би довела до пълен хаос в региона и би разрушила геополитическите амбиции и на двете държави. Или както казва Курт Дебьоф от International Institute for Democracy and Electoral Assistance: "Няма победители в регионалния сблъсък на титаните." Но саудитско-иранските отношения вероятно ще станат още по-напрегнати и враждебни.
Една важна победа
Дипломатическата криза между Саудитска Арабия и Иран ще повлияе и върху битката срещу ИДИЛ точно когато военните усилия дават резултат. Иракската армия постигна натоварена със символизъм победа при отвоюването на град Рамади от екстремистите. Говорител на водената от САЩ коалиция срещу групировката казва, че ИДИЛ са загубили 40% от територията, която са контролирали в Ирак, и 20% от тази в Сирия. Рамади бе втората най-важна крепост на джихадистите в Ирак и сега пътят е открит към операция за отвоюването на Мосул – най-големия град на север. Миналия месец иракският премиер Хайдер ал Абади заяви, че 2016 г. ще бъде годината на "окончателната победа" над ИДИЛ. В анализ за британската ВВС Робин Ниблет от аналитичния институт Chatham House пише, че дори ако групировката продължава да пречи на властите в Дамаск и Багдад да осъществяват контрол върху своята територия, отминалата година може и да е била нейният апогей. Но никой не очаква маршът на джихадистите да бъде спрян, докато войната в Сирия не приключи.
Най-ожесточената вражда в Близкия изток току-що се усложни още повече. Това е най-простото обяснение за случващото се между Саудитска Арабия и Иран през последните дни. То вкарва кръвопролитния сблъсък между сунити и шиити в нова фаза и това е лоша новина на фона на войните и политическите противоборства в Близкия изток, в които Рияд и Техеран подкрепят противникови страни. В най-голяма степен това важи за конфликтите в Сирия и Йемен, но и за цялостната ситуация в един регион, за който определения като "стабилен" и "предсказуем" не биха могли да бъдат по-далеч от реалността, а поредната криза винаги е пред прага.
Сега опасенията са, че сектантското разделение и прокси войните (конфликти чрез посредници) само ще се изострят, повличайки спирала от насилие, макар за момента директна военна конфронтация между Рияд и Техеран да е малко вероятна. Същевременно случващото се поставя САЩ в трудна позиция предвид, от една страна, съюза им със саудитците и, от друга - постигнатата с много усилия ядрена сделка с Иран, последвана от процес на разведряване.
6 коментара
"Директна военна конфронтация би довела до пълен хаос в региона..."
Напротив. На първо време обостреният в последните години шиитско-сунитски конфликт ще се тушира.
5-те хиляди иранските "доброволци" от гвардейците на ислямската революция в Сирия се сражават на страната на президента Асад и по всичко досега личи, че позицията на Техеран не е променена и че продължава да го подкрепя.
Картата на полк. Питърсън, отпреди няколко години вещае изтласкване на подкрепяните от СА алкайдистки, даешки и пр. джихадистки банди от Сирия на юг в Йорадия и СА и преследването им от "доброволците" от Иран и съратниците им от Хизбулла.
Риад е обречен. САЩ се дистанцират. Уолстрийтските акули вече точат зъби на активите на шейховете.
Не, че аятоласите са цвете, но саудитците правят всичко, за да съсипят живота ни, такъв, какъвто искаме да го водим.
Шейховете трябва да платят за възраждането на Мюсюлмански братя, за създаването на ДАЕШ, за помпането на мускулите на Турция. Е, времето дойде...
[quote#1:"D-r D"]На първо време обостреният в последните години шиитско-сунитски конфликт ще се тушира.[/quote]
Е, това не виждам как ще стане, особено при настъпване на идеални условия той да бъде явен. Чаршафите всъщност показват, че режимът им няма да прави компромиси нито с шиити, нито с крайните сунити. Нека не забравяме също, че всяко ново сътресение в Близкия Изток води и до повишение в цената на петрола - добре дошло за СА (пък и за Иран).
След две години чудене и мислене саудитците накрая схванаха, че САЩ вече няма да ги подкрепят безусловно и трябва да се оправят сами. Освен това става ясно, че ценовата петролна война няма да събори шистовите играчи в САЩ и да възстанови износа на петрол в тази посока.
Няма вероятност в следващите десетилетия този район да "изстине". Консумацията на петрол постепенно ще намалява, самият петрол се добива все по-трудно, приходите ще спадат, населението расте, назряват социални конфликти и нови емигрантски вълни.
Суифт Енерджи е 40-та фалирала компания (сондира в Игъл форд) Добивът от шистовия нефт на Баакън в Северна Дакота е 67 % надолу Броят на действащите сондажи в САЩ от кръгло 1900 е вече около 700
Язък! Фен съм на страхотните нови машини и разтвори
До коментар [#2] от "КЛЮЧАРЪ":
Драги Ключар,
Нищо не подкрепя вашите твърдения. Ще карам по ред, но се опасявам, че ще стане дълго...
"... всяко ново сътресение в Близкия Изток води и до повишение в цената на петрола", казвате. Това беше валидно през 70-те г. но ХХ в. В момента видимо не е така, защото в Близкия Изток (БИ) в момента от години текат две войни - в Сирия и в Йемен, а цената на петрола е на най-ниското си равнище от 10 г.
Не оспорвам логиката на вашата постановка, но оттогава в света и в логиката на петролните цени настъпиха някои промени.
Саудитска Арабия (СА) има най-големите петролни залежи, които се оценяват, мисля, на около 60% от световните. При това нефтът е близо до повърхността, което го прави евтин за извличане и себестойността му е ниска. В този смисъл, СА печели при каквато и да е световната цена на нефта. Малко, но печели за разлика от Русия, например, където добивът е много по-скъп и рентабилността при сегашните борсови котировки е съмнителна.
Разбира се, в случая с цените и добивите има много повече политика, отколкото икономика. СА за 2015 г има бюджетен дефицит от 20%. Валутните й резерви са около 650 млрд долара, т.е. страната би обявила неплатежоспособност след 5 г според оценка на Световната банка.
СА лидира в ОПЕК и, колкото и да е странно и нелогично в момент на спад на цените, увеличава добива. Защо?
СА истерично се нуждае от пари! И за издръжката на шейховете, и за финансирането на Мюсюлмански братя и пр. и за закупуване на съвременно ЮС оръжие.
СА и Русия/Иран се конкуренти на петролния пазар и прокси противници в БИ. Шейховете смятат, че икономически ще омаломощят Русия/Иран, защото военно не могат. Тандемът пък е силен именно военно и ще избърза тъкмо в тази сфера да си реши проблемите със СА, преди да бъде задушен икономически. Още повече САЩ се дистанцират от режима в СА, т.е. освен с декларации няма да се ангажират със спасяването на СА.
Проста логика...
Затова смятам, че предстои въоръжен конфликт в резултат на който СА и ОАЕ ще престанат да съществуват в този си вид. Великите сили ще си поделят активите на шейховете и ще постигнат по-висок баланс на цените на петрола, защото 30 долара на барел убива и американския шистов добив.
Стига ви толкова :-)
Четете новините - война в СА предстои. Много скоро.
До коментар [#4] от "D-r D":
Докторе, твоята логика е трудна за схващане.
Първо, СА не е първа в света нито по петролни резерви, нито по производство. Пращам ти линк, за да не пишеш "стига Ви толкова, четете новините" и прочее алабализми.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_
Второ - въпреки спада в броя на "шистаците" в САЩ, добивът продължава със завидно повишаваща се ефективност. Някои дребни и затънали в дългове играчи ще фалират, но по-големите ще останат.
САЩ правят промени в подсигуряването на енергийната си независимост, които включват и Иран, от там и сделката с тях, което издърпва килимчето изпод краката на СА. Иран скоро няма да има ОМП и чаршафите решават да покажат мускули съвсем явно, защото полу-тайното финансиране на ИС не успя да свали Асад (поне не достатъчно бързо преди да се намеси Жужо). Пряк въоръжен конфликт обаче нма да има, защото никой няма сметка от него - Иран и Русия, защото имат нужда от пазари и твърда валута, СА има достатъчно вътрешни проблеми, Европа иска да внася продукцията си в Иран, а САЩ показаха невиждана конструктивност напоследък.
Самите сауди са в ценови капан - ако цените са ниски, не печелят достатъчно, ако се повишат - следват инвестиции в находища в САЩ, Норвегия, ЮК, Бразилия и т.н. Тяхната петролна политика не е насочена срещу Русия и Иран и няма как да бъде.
Задръж си конспиративните теории за друг път. И подкрепяй тезата си с факти, моля.
До коментар [#5] от "КЛЮЧАРЪ":
Удоволствие е да ви чета, няма що...
Петролът не е само пари. Петролът е пазари, влияние, политика - а бе: покер. За който може да го играе...
Саудитците държат в ръцете си колоди с 5 туза, а на свалят поглед от незабулената дама пика...