Новото лошо момче на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новото лошо момче на ЕС

Новото лошо момче на ЕС

Опасенията за орбанизация на Полша стават все по-силни. Това е неприятна новина за задъхващия се от кризи ЕС

Светломира Гюрова
8532 прочитания

© Reuters


"Дълбоко съм убеден, че ще дойде денят, когато ще имаме Будапеща във Варшава." Думите са на Ярослав Качински от 2011 г., точно след като неговата консервативна партия "Право и справедливост" загуби парламентарните избори. Пет години по-късно тя е на власт и все повече изглежда, че този ден е дошъл.

Обвитата в потайност шестчасова среща между Качински и Виктор Орбан на 6 януари затвърди усещането, че лидерът на управляващите в Полша не само се възхищава на унгарския премиер, но и обменя опит и може би координира тактиките си с него. Те двамата са дуетът, който най-силно обтяга политиката в ЕС напоследък и е в авангарда на марша срещу либералната демокрация в източната част на Европа.

Опасенията за орбанизацията на Полша започнаха още с първите стъпки на правителството, дошло на власт след изборите през октомври. За седмици, след като поеха пълния контрол върху страната (президентът Анджей Дуда също е от "Право и справедливост"), новите управляващи започнаха офанзива за овладяване на Конституционния съд, публичните медии, разузнаването и дипломатическата служба. Действията им притесниха европейските партньори на Полша,  разгневиха опозицията, изкараха десетки хиляди поляци по улиците и бяха разкритикувани от  правозащитни организации.

Варшава е и под натиск от Брюксел, като заради новите закони за овладяване на Конституционния съд и обществените медии има вероятност за първи път да бъде задействана процедура за ранно предупреждение при заплаха за върховенството на закона в държава от ЕС (виж допълнителния текст). Създадена точно, за да предотврати вредни залитания към авторитаризъм по модела на Орбан, резултатът от нея може да бъде отнемане на правото на глас на страната в Съвета на ЕС.

Макар че до подобни крайности едва ли ще се стигне, самият факт, че Варшава върви по пътя на Будапеща, вече е достатъчно неприятен. Полша е една от големите истории на успеха на ЕС, най-добрата реклама на европейската интеграция и вдъхновение за страни като Грузия и Молдова, показващо, че има смисъл от реформи и усилия. Страната има и реална тежест в ЕС не само благодарение на размера си, но и на приноса си към важни европейски политики, извоювал й репутацията на една от опорите на скачащия от криза на криза съюз. Заради всичко това Качински и компания имат потенциала да предизвикат по-силни сътресения в Европа, отколкото Орбан досега. И то във време, когато ЕС си има достатъчно главоболия с неща като бежанския наплив, пропукването на Шенген, разцеплението по оста Изток-Запад, задаващият се британски референдум за излизане или оставане в съюза и преплитащите се конфликти в Близкия изток.  

Бързи, смели, несръчни

Когато победата на "Право и справедливост" сложи край на дългото управление на центристката "Гражданска платформа", беше ясно, че идва промяна. Но малцина предполагаха колко скоростна и дълбока ще бъде тя. Надеждата, че партията на Качински, която при предишния си престой във властта остави спомен за резки движения, параноичен национализъм и безсмислени конфронтации с Германия и ЕС, е преживяла катарзис, угасна още в първите дни. И вече се стигна дотам председателят на Европейския парламент Мартин Шулц да определя случващото се във Варшава като държавен преврат, еврокомисарят по цифровата икономика Гюнтер Йотингер да обвинява новото правителство в погазване на "общите европейски ценности", а президентът на комисията Жан-Клод Юнкер да настоява на заседанието си на 13 януари тя да обсъди състоянието на върховенството на закона в Полша.

Два приети светкавично и без никакъв дебат закони предизвикаха острите критики. Единият предвижда уволнение на ръководството на обществените радио и телевизия и поставя назначаването на наследниците им в ръцете на министъра на държавната хазна. Като реакция полското издание на сп. Newsweek излезе с корица с прекършен орел и заглавие "Изнасилването на Полша". Аргументът на правителството е, че иска да деполитизира медиите и да ги излекува от либералната индоктринация. Според Пьотр Бураш от варшавския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) целта е не само овладяване на контрола върху телевизията и радиото, но и промяна на мисията на обществените медии и превръщането им в национални. "Предполага се занапред националните медии да представят определен тип виждане за Полша, ценностите, културата, да налагат дадена линия и светоглед", казва Бураш пред "Капитал". И добавя, че това е само първата стъпка, като има проект за друг, по-обхватен медиен закон, който променя начина на функциониране на медиите и финансирането им. Предвижда се също така всички настоящи служители в публичната телевизия и радио да бъдат освободени, като после някои от тях ще бъдат преназначени по неясни засега критерии. "Това наистина отива твърде далече", обобщава Бураш.

Офанзивата срещу медиите идва на фона на опитите за подчиняване на Конституционния съд. Историята около него започна, когато новото правителство отмени назначаването на петима конституционни съдии, случило се във финалните дни на предишното управление. Впоследствие съдът реши, че двама от тях действително са били незаконно избрани, тъй като мандатът на предшествениците им не е бил изтекъл, но при останалите трима всичко е наред. Без обаче да чака съдебното произнасяне, правителството назначи петима нови съдии, а президентът Дуда веднага организира полагането на клетва. Стигна се дотам научният ръководител на докторската теза по право на държавния глава да заяви, че се срамува от своя възпитаник.

"Проблемът е, че правителството не се интересува какво казват законът и конституцията, а от това да вземе на всяка цена и петте назначения в Конституционния съд", казва пред "Капитал" проф. Мачей Кишиловски, преподавател по право публично управление от Централноевропейския университет в Будапеща. И обяснява нежеланието за компромис с математиката - до края на мандата на "Право и справедливост" се освобождават само още три позиции в Конституционния съд. Така, ако се съгласи сега да смени само двамата невалидно избрани, до края на управлението си ще има общо петима "свои" съдии, което не дава мнозинство в 15-членния орган. Но ако сега назначи пет, ще разполага с осем. "Това е причината правителството така отчаяно и агресивно да иска да вземе всички петима съдии в момента", казва проф. Кишиловски.

Същевременно със закон управляващите промениха начина на работа на съда - вече ще е нужно мнозинство от две трети за взимане на решение, което прави почти невъзможно отхвърлянето на правителствено законодателство. Според преподавателя от Централноевропейския университет дори това не е най-лошото. "Най-драконовската и притеснителна мярка в новия закон е въвеждането на изчаквателен период от поне шест месеца за всяко дело, влизащо в съда, преди той да може да се произнесе по него", посочва проф. Кишиловски. В допълнение казусите вече ще трябва да бъдат разглеждани задължително по реда на постъпването им, което предвид натрупаната опашка означава, че съдът ще бъде на практика парализиран. Обяснението на проф. Кишиловски защо правителството действа така е, че може би планира да създава закони, които са толкова антидемократични и крещящо противоконституционни, че дори собственото им мнозинство в съда няма да иска да ги одобри.

Преподавателят от Централноевропейския университет прави разграничение между медийния и конституционния казус. "Това са различни нива. Случаят с медиите е неприятен, но донякъде е част от политическата игра в Полша, била тя и мръсна. Докато при Конституционния съд имаме безпрецедентен и опасен опит за подкопаване на демокрацията. Никой не е опитвал подобно нещо в миналото, дори с по-силен мандат от избирателите", смята проф. Кишиловски.

Става ли Полша новата Унгария

При всички паралели между Орбан и Качински (който, макар и формално само партиен лидер и обикновен депутат, е сивият кардинал, дърпащ конците на президента Дуда и премиера Беата Шидло) има и немалко разлики. "Приликите са очевидни. Те са във визията на Качински за Полша като нелиберална демокрация. Има ясна идеологическа близост между него и Орбан. Начинът, по който Качински се опитва да наложи властта си, също много напомня на унгарския премиер", посочва Пьотр Бураш.

Най-значимата разлика е, че в полското общество махалото не се е люшнало толкова надясно. "Качински и партията му не бяха избрани, защото нагласите са се променили, а защото обещаха на поляците да приемат насериозно техните социални и икономически притеснения и защото на хората им беше дошло до гуша и бяха отвратени от предишното управление. Завоят надясно по отношение на ценности и национализъм е много по-силен в Унгария, отколкото в Полша", казва анализаторът от ЕСВП. Освен това Качински разполага с много по-малка подкрепа - той беше избран с 37.5% при активност 52%, докато Орбан дойде на власт през 2010 г. с 52% при 65% участие. Същевременно, както отбелязва проф. Кишиловски, в Унгария "гласоподавателите получиха това, което искаха". Докато в Полша преди изборите "Право и справедливост" наблягаше на икономическите теми, Качински не се появяваше никъде и на преден план бяха Дуда и Шидло като млади, модерни и умерени лица. "Поляците не гласуваха за промяна на конституционния ред, за изоставяне на демокрацията, за създаване на нелиберална държава. Това изобщо не беше част от кампанията и сделката", казва преподавателят от Централноевропейския университет.

И докато няма съмнение, че случващото се вреди на имиджа на Варшава в Европа, въпросът е какво може да направи Брюксел. "Не много. Може да провежда дискусии за Полша, да критикува, да отправя препоръки. Не мисля, че има поле за по-значими действия, като например санкции, защото е нужен консенсус, а поне няколко държави като Великобритания и Унгария ще са против", смята Пьотр Бураш.

А какво може да постигне външният натиск в самата Полша ще зависи от нагласите на поляците. "Ако вътрешната съпротива срещу решенията на Качински се засили и ако започнат протести, европейските критики може да изиграят роля. Но за момента мисля, че те по-скоро засилват пропагандата на Качински за лошия Запад и либералните политически елити в Европа и Германия, които мърморят срещу демократично избраното правителство в Полша, докато то си върши работата", казва анализаторът от ЕСВП.

В едни по-нормални времена ЕС можеше да си позволи да изчака Качински и обкръжението му да поулегнат и да разберат, че нямат полза от излишни битки, докато получават пари от Брюксел и защита от НАТО. Само че ситуацията в момента е всичко друго освен нормална.

* Коментар от проф. Нели Огнянова за това какво означава опитът за овладяване на медиите в Полша можете да прочетете тук.

Отклонение и наказание

Член 7 от Лисабонския договор на ЕС е известен като "ядрената опция". Активирането му означава, че дадена държава може да бъде временно лишена от правата си на член на съюза, ако е налице "сриозно нарушаване" на върховенството на закона.

Това е толкова мощен инструмент, че досега никога не е бил използван, макар в последните години да е имало случаи на сериозни отклонения от правилата на правовата държава в няколко случая. Примерите включват депортирането на роми от Франция през 2010 г., опитите за циментиране на еднопартийното управление на Виктор Орбан в Унгария и атаките срещу независимостта на правосъдието в Румъния през 2013 г. За да се стигне до суспендиране на членските права, е нужно гласуване с квалифицирано мнозинство - висока летва при противоречиви теми, още повече когато всяка държава се притеснява дали тя няма да бъде следващата, прикована на позорния стълб.

Възпиращата тромавост на член 7 доведе до искания за нов механизъм, който може да бъде използван по-лесно. Той дойде под формата на т. нар. процедура за върховенство на закона, въведена от Европейската комисия през 2014 г. покрай споровете с Унгария. Идеята е тази процедура да служи като механизъм за ранно предупреждение, който позволява на Брюксел да заяви притесненията си от недемократични закони без да задвижва тежките последствия по член 7.

Мнението на критиците е, че тази мярка е твърде слаба. Според нейните разпоредби всичко, което Брюксел може да направи, е да търси компромис със съответната държава, като издава препоръки, които обаче тя може да реши да пренебрегне.

Дори смекчената дефиниция за "системна заплаха" за фундаменталните права - вместо "сериозно нарушаване" - е твърде висока бариера и няма как да бъде от особена полза, твърди скорошно изследване на Димитри Коченов и Лоран Пех, академици, занимаващи се с право на ЕС.

Ако процедурата по върховенство на закона не произведе резултат, заплахата от член 7 продължава да стои. Вицепезидентът на комисията Франс Тимерманс е човекът, който трябва да прецени дали някой е нарушил правилата. През 2014 г. той отбеляза като повод за притеснение "връщането назад" на страните от Централна и Източна Европа след влизането им в ЕС.

В случая с Полша планираната за 13 януари дискусия в ЕК за политическата ситуация в страната ще бъде първи "ориентировъчен дебат". Според процедурата след него има още три стъпки. Първо, комисията прави оценка дали има системна заплаха за върховенството на закона. Ако да, тя започва диалог със съответната страна. На втория етап, ако въпросът още не е разрешен, Брюксел отправя препоръки към държавата. В третата фаза, ако тези препоръки не са дали задоволителен резултат, комисията може да прибегне до разпоредбите на член 7 и едва тогава би могло да има някакви реални последствия.  

"Дълбоко съм убеден, че ще дойде денят, когато ще имаме Будапеща във Варшава." Думите са на Ярослав Качински от 2011 г., точно след като неговата консервативна партия "Право и справедливост" загуби парламентарните избори. Пет години по-късно тя е на власт и все повече изглежда, че този ден е дошъл.

Обвитата в потайност шестчасова среща между Качински и Виктор Орбан на 6 януари затвърди усещането, че лидерът на управляващите в Полша не само се възхищава на унгарския премиер, но и обменя опит и може би координира тактиките си с него. Те двамата са дуетът, който най-силно обтяга политиката в ЕС напоследък и е в авангарда на марша срещу либералната демокрация в източната част на Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    liubo...otdale4 avatar :-|
    liubo...otdale4



    Историята винаги се повтаря - първият път е трагедия, а втория - фарса.



  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "Либералната демокрация", както е формулирала авторката хаоса в политиките на ЕС, особено видни в последно време, показа своята несъстоятелност.
    Явно трябва да се напомни, че ЕС е съюз на суверенни национални държави със суверенна външна, икономическа, отбранителна и пр. политики. Това, че страните-членки са поставили в рамките на някакви споразумения (от Дъблин, от Маастрихт, от Шенген, от Лисабон и т.н.) своите взаимоотношения не отменя суверенния характер на държавите.

    Мекотелото ЕК е свикнала с васално поведение тип ББ и всяка демонстрация на отстояване на национален интерес, каквото прави, например Орбан по отношение нежеланието на унгарците да напълнят страната си с мигранти, изправя чиновниците на нокти.

    Няма нищо по-естествено една държава (а не щат от ЕСЩ!) да има свои национални интереси и да ги следва.
    Не всички са българи...

  • 3
    qdk12501326 avatar :-|
    qdk12501326

    Браво на Полша и Унгария.

    от либерал.

  • 4
    ElNinyo avatar :-|
    ElNinyo

    До коментар [#2] от "D-r D":

    За самите жители на суверенните членки, най-вече в източна и южна Европа, но защо не и във Великобритания или Франция, ако там на власт дойдат крайни партии, би било по-добре ЕС да съществува като Съединени Европейски Щати, а ЕК да има повече права и възможности да се меси във вътрешните работи.
    Гледайки състоянието на техните държави и сравнявайки го с това на България, Унгария, Гърция, или Италия, бих имал много повече доверие на немските и скандинавските депутати, отколкото на нашите, че ще гарантират независимост на властите, върховенство на закона и равно зачитане на правата на всеки от нас, и независими медии, и ще се борят с корупцията, мафията и руските, турски и американски интереси, понастоящем управляващи нашия район.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "ElNinyo":

    Аз също не преливам от доверие в днешните български народни представители, но декларацията ви, че се уповавате повече на скандинавци или на германци ми идва в повече, защото е детинска.

    Да не бе сериозно да смятате, че швед/датчанин/финландец само защото е роден зад полярната окръжност по подразбиране е нещо повече от един българин и не е глупав/впиянчен/корумпиран?

    За мен проблемът в БГ основно идва от яхването на всичко в държавата от политически лобита.
    Ако познавате един човек, който е уникално умен, честен, с визия за развитието на страната и пр., няма механизъм да го вкарате в политиката през главата на партиите, които са си я парцелирали.

    Не е проблемът в националността, проблемът е в статуквото.

  • 6
    ElNinyo avatar :-|
    ElNinyo

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Накарахте ме да се замисля и наистина не виждам причина произволен северноевропеец да е по-свестен от произволен българин. Само че как да се борим със статуквото в България?
    Понеже е изключително невероятно ЕК да е обвързана с него, най-малкото защото силите, контролиращи българската политика, са по-слаби от самата ЕК, ще е доста по-лесно, макар и да звучи гадно, демократичните реформи да се наложат недемократично, насила, отвън, след като ние четвърт век не можем или не искаме да си ги прокараме сами.

    Като го написах обаче, вече не ми звучи добре. Сещам се за английската поговорка „дай на човек риба и ще е сит един ден, научи го да я лови и ще е сит цял живот“. И все пак предполагам, че обществото ни ще е доста по-мотивирано да се научи да е по-щастливо, и че ще е по-трудно някой демагог пак да го отклони от правия път, ако ЕС има повече правомощия да ни наказва за грешките и поощрява за успехите. Например докато не се случи истинска съдебна реформа, да спрат всички еврофондове. Ако се случи в рамките на една година, ЕЦБ да ни опрости някакъв дълг. Основанието може да е, че понастоящем нашият съд не може да гарантира следването на европейските ценности.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "ElNinyo":

    Защо вярвате, че някой отнякъде (ЕС, ЕК) ще се загрижи за вас/нас? Защо да го прави? Заради емпиричната победа на правдата, демокрацията, евроатлантическите ценности или някаква друга пропагандна дъвка?
    Европа страда от същите недъзи, както и българското общество, но в друга проекция.
    Иначе да дойде шведският генерал-губернатор, който да сътвори чудото!
    Кой и защо смятате, че трябва да "наложи" в БГ някакви реформи? Ако в българското общество няма натрупана критична маса, която по историческия пример на Великата френска революция на покаже, че угнетените не искат да живеят вече така, а угнетителите не могат да властват вече така, нищо няма да се промени.

    А българското общество все повече деградира и надеждата да се натрупа критична маса е утопична. Утопични са и т.н. реформи, защото властниците не ги искат, а населението не може да ги принуди да ги направят.

  • 8
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Личи си, че познаваш К.Маркс. До коментар [#1] от " liubo...otdale4 ":

  • 9
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Почти всички източно-европейци имаха прилично, макар и не завидно икономическо положение. Не бяха глада и липсата на здравеопазване това, което ги изправи срещу тоталитарната система, а липсата на свобода, идеологическия диктат и лицемерието на управляващите. Сега за един източно европеец е много по-лесно да види същите неща, макар и по- меко поднесени и да им се противопостави. Унгария и Полша сега, но следват и другите.

  • 10
    kirilvitanov avatar :-|
    Kiril Vitqnov

    До коментар [#9] от "sqr47309640":когато овладееш КС и медии можеш да правиш каквото си искаш.А когато можеш да правиш каквото си искаш това се нарича "КОМУНИЗЪМ" Но тъй като не съществува щедрият СССР СИВ и ВД ЩЕ СТАНЕ ПЪЛНА КАША.Мерките на Орбан против чуждите компании ще се върнат с обратна сила.Икономиките на Полша и Унгария не могат без ЕС.Т.е. те казват "ние ще правим каквото си искаме а правилата са за вас"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK