С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 22 яну 2016, 15:40, 14015 прочитания

Шенген, оправи се!

Ултиматумите за реформа на граничната и бежанската политика в ЕС не спират. Както и мигрантите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато в края на XIX в. сър Ричард Франсис Бъртън запознава английската публика с епоса "Хиляда и една нощ", критици го хулят, че е пуснал духа от бутилката и това ще има тежки последствия за западната цивилизация. Подобни обвинения се чуха и преди по-малко от година, когато канцлерът на Германия Ангела Меркел отвори границите на страната за всички, търсещи убежище.

На Бъртън дължим навлизането в европейската култура на магически формули като "Сезам, отвори се". На Меркел – осъзнаването, че те рядко работят. Въпреки това европейските лидери продължават да ги повтарят с надеждата да произведат резултат.


"Имаме не повече от два месеца, за да вземем нещата под контрол", каза миналия вторник в европарламента председателят на Европейския съвет Доналд Туск. "Европейският съвет през март трябва да е последният момент, за да видим дали стратегията ни работи. Ако не, ще бъдем изправени пред тежки последствия като срива на Шенген."

Разбира се, никой не иска това. Разпалените привърженици на ЕС виждат зоната за свободно движение на хора и стоки като сърцевината на европейския проект. Прагматиците и изследванията – като инструмент за растеж на икономиката в зоната.

Спасението на Шенген - в Дъблин



Ето защо има още един консенсус. Това е виждането, че "пренаписването на Дъблинския регламент е единствената алтернатива пред разпада на Шенген", обобщава пред "Капитал" специалистът по бежанско право доктор Нандо Сигона от University of Birmingham.

Регламентът най-общо определя, че първата страна от ЕС, в която влиза търсещият убежище, трябва да разгледа молбата му. През това време човекът може да пътува в други страни членки, но не и да работи в тях законно. Ако му бъде отказан статут, първата страна има грижа да го депортира. Заедно с още няколко мерки това е известно като Дъблинската система.

Не е тайна, че от самото си начало тя не работи по няколко причини. Първо, така създадена, тя прехвърля тежестта върху страните по южната граница на Шенген като Италия, Гърция и дори България. Тези на север са по-трудно достъпни. Дори и търсещият убежище да стигне до Великобритания например, тя има право да го върне до първата страна на влизането му в ЕС.

Този механизъм също не функционира. Например през 2013 г. - последната година преди бума на бежанци в Европа, са направени 76 000 искания за вътрешна депортация. От тях са изпълнени едва 16 000. От тях едва неколкостотин стигат до страните си по произход - предимно Тунис, Алжир и Мароко. Другите хора са останали без документи в съответните страни.

Последният удар по Дъблинската система бе нанесен от Германия миналото лято. Тогава страната обяви, че временно няма да спазва регламента и ще приема всички сирийски бежанци. Тогава в Брюксел проехтя първият ултиматум за овладяване на проблема "или целостта на Шенген, а дори и на ЕС ще бъдат поставени под въпрос".

В резултат бе предложена пилотна система за презаселване първоначално на 160 000 бежанци. Тя доказа мрачната гениалност на европейската бюрократичната машина - до 14 януари европейските страни са създали само 4237 места за настаняване, реално са преместени едва 272 души, но са назначени 240, които да задействат системата. Още тогава Европейската комисия даде сигнал, че има намерение да реформира Дъблинската система.

Лондонският ключ

Всъщност "в самия Дъблински регламент е заложена клауза за пълното му преразглеждане през март 2016 г.", обяснява пред "Капитал" Сюзън Фрацке, политически анализатор от европейския клон на Института по миграционна политика. Това е очевидната причина защо Туск постави март като нов ултиматум за промяна на регламента.

За новия срок може да има и друга, по-малко очевидна причина. Британският премиер Дейвид Камерън поиска от ЕС да изгради консенсус до февруари по условията на Лондон за оставане на страната в съюза. Повечето от условията са приемливи. Изключение правят ограниченията за мигранти от ЕС във Великобритания. Срещу тях се оформи източноевропейски фронт, включващ и България.

Въпреки това наскоро Туск сподели "усещането, че през февруари ще има сделка с Великобритания". Това усещане може да се гради на договорка за отстъпки към Лондон в други сфери. Такава може да е реформата на Дъблинската система. Великобритания е сред най-гласовитите противници на всяка промяна, като например перманентна квотна система за разселване, която ще доведе повече мигранти и ще разпали антиевропейската риторика в страната.

"Великобритания може да поиска и да получи изключение от новите правила", смята Фрацке. "Лондон със сигурност ще се опита да постигне, но дали ще успее да го направи ще зависи от начина, по който ще се развие кампанията за изход от ЕС", допълва Сигона.

Ако това се случи, ще отговори по най-добрия начин на непосредствените политически притеснения и цели както на Камерън, така и на Брюксел. Няма да отговори обаче на стратегически въпроси като това кои мерки ще повлияят благотворно на Дъблинската система, следователно и на Шенген.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Централните банки ще трябва да открият нови начини да стимулират икономиката 2 Централните банки ще трябва да открият нови начини да стимулират икономиката

Все по-честите сигнали за предстояща глобална рецесия карат инвеститорите да очакват още пазарни стимули

19 авг 2019, 690 прочитания

Германия е готова за 50 млрд. евро допълнителни разходи в случай на криза 3 Германия е готова за 50 млрд. евро допълнителни разходи в случай на криза

Меркел може да обмисли прекратяване на политиката на балансиран бюджет

19 авг 2019, 759 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Настъпва краят на петролната ера

Отиването на цените надолу може да не е толкова добра новина, колкото изглежда, и вещае не само икономически, но и геополитически размествания

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство