Балканските бойци на ИДИЛ

Улица "Байрам Келменди" се намира в центъра на Прищина, буквално на метри от модерната част на града, където малки барчета обсипват тротоарите, а жени с ярки червила надигат дълбоки винени чаши и надничат в смартфоните си. Улица "Байрам Келменди" обаче е различна. В месеца на Рамазан всички магазини и ресторанти по нея са затворени, а кварталът е необичайно тих.

В Прищина обикновено само новодошлите използват официалните имена на улиците, те или са новоизникнали вследствие на бурното нерегулирано строителство през последните 15 години, или имената им са сменени наскоро и вече величаят албански наместо сръбски национални герои. Но не е нужно много време да се досети човек, че именно "Байрам Келменди" е мястото, което местните наричат "Консервативния квартал" или "Улицата на уахабитите". Районът е неофициалният център на практикуващите мюсюлмани в града. По време на Рамазан те спазват пост в светлата част на денонощието и не консумират нито напитки, нито храна, затова и заведенията са затворени. Онова, което работи, е джамията в квартала и няколко малки магазинчета за продажба на ислямско облекло, броеници и други религиозни предмети.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Някои от обитателите на района носят дълги бради и панталони, които не покриват глезените им – два от типичните външни белези за уахабитите. "Обществото вижда тези мъже непременно като радикали, като потенциални престъпници", казва пред "Капитал" Шпенд Курсани, експерт в областта на сигурността. Според него, макар физически кварталът да не е отделен от светския център, разделителната линия в обществото между либерални и консервативни хора става все по-дебела. Това потвърждава и Йета, с която се срещаме нагоре по улицата. Йета работи в мюсюлманска организация и носи забрадка. "Обществото в Косово е тласкано към агресивна ислямофобия. Всеки нормален ислямски ритуал и практика се анализира през призмата на "потенциална ИДИЛ-изация", казва тя. И уточнява, че често забрадката й създава необясними за нея проблеми в работата и ежедневния живот в Косово.

Нарастващата социална чувствителност към признаците на екстремизация не е изненадваща. Докато стотици хиляди бежанци вървят към Балканите, прогонени от конфликтите в Близкия изток, друга, по-малка група поема по същия път, но в обратната посока. Според различни данни над 900 ислямски бойци са се върнали в Западните Балкани, след като са се сражавали за "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Те са основно от Босна, Косово, Македония и Албания. Което обяснява защо службите периодично получават информация за подготвяни атентати в Косово например и регионът около България се счита за застрашен от тероризъм.

Албанската връзка



Около 300 граждани на Косово са се присъединили към сунитски екстремистки организации в Сирия и Ирак според съобщения в медиите и официалните изявления на Скендер Хисени, министър на вътрешните работи на страната. Числото е голямо на фона на малкия брой население – под 2 млн. души. Така според данните от представения през април 2015 г. доклад на Косовския център за изследване на сигурността (КЦИС) Косово се нарежда на първо място сред западните изпращащи държави по брой на глава от населението. Същевременно между 100 и 200 души според различните източници са чуждестранните бойци от Албания. А според приблизителната оценка на властите в Македония там броят е между 130 и 146 души. Следва да се подчертае, че в Косово албанците са около 93% от населението, в Македония – около 25%, в Албания - около 97%. Но докато в първите две държави албанците се самоопределят предимно като мюсюлмани, в Албания ислям се изповядва от едва 60% от населението. Историята на македонците и косоварите, които през миналия век са били част от славянската Югославия, също се различава от тази на албанците, които над 40 години са живели в отделна държава, макар и под управлението на тоталитарния лидер Енвер Ходжа. Общото между всички тях е редкият албански език, което улеснява общуването помежду им в различни държави по света.

Според доклада на КЦИС ислямският екстремизъм е дошъл в Косово след края на конфликта със Сърбия и е започнал да се разпространява интензивно след 2005 г. чрез албански имами от Македония, обучени в Близкия изток. Техни последователи се събирали в частни помещения и в две незаконни джамии, построени без разрешение от религиозните власти.

Счита се, че 25-годишният Лавдрим Мухаджери от южния косовски град Качаник е бил командир на албанскоезичните бойци в ИДИЛ (или "Даеш"), както и връзката между групировката и етническите албанци в Албания, Косово и Македония. На 29 юли 2014 г. той придобива печална популярност в Косово, когато поредица от снимки, показващи обезглавяването на млад иракчанин, са публикувани във Facebook профила му. Това предизвиква спешни срещи на високо ниво в Косово, които водят до редица арести през лятото и есента на 2014 г. През това време някъде от Близкия изток Мухаджери дори дава интервюта за албански медии, където заявява, че иракският тийнейджър е бил убит по подозрения в шпионаж и обявява, че албанските имами, които критикуват "халифата", също трябва да бъдат обезглавени. Сведенията къде се намира той днес са противоречиви. Някои медии на Балканите го обявяват за мъртъв през август 2014 г., други твърдят, че все още е в Ирак или Сирия, а наскоро беше разпространен и слух, че се укрива в района на Скопие.

В едно от пропагандните видеа на ИДИЛ, разпространено през юни 2015 г., са включени балкански бойци, които призовават сънародниците си да се включат в борбата срещу сирийския президент Башар ал Асад. Във видеото се появява и боец от Косово, представящ се с името Абу-Мучатил ал Косови. Местните медии го идентифицират като Ридван Хачифи, продавач на сладолед и самообявил се имам от Гниляне, град в източно Косово. Според някои анализатори днес той заема лидерското място на Мухаджери. Във видеото, което разказва и историята на Сребреница, Хачифи заявява: "Изпращам съобщение на неверниците от Косово, Македония, Албания и всички краища на Балканите. Не сме забравили как потискахте мюсюлманите."

Под знамената на ИДИЛ

Феноменът "чуждестранен боец" в неговото религиозно измерение, и то намиращ оправдание в ислямската вяра, се счита за продукт от съветската инвазия в Афганистан през 1979 г., когато мюсюлмани от различни държави се стичат натам в подкрепа на своите братя по религия. Твърди се също, че арабски бойци са изиграли съществена роля в чеченските войни между 1994 и 2009 г. По време на балканските войни през 90-те също се включват няколкостотин бойци от Саудитска Арабия, Египет, Пакистан и Алжир, включително ветерани от войната в Афганистан. Продължителната гражданска война в Сирия за пръв път привлича чуждестранни бойци от Балканите към Близкия изток.

Наличието на албанскоезични чуждестранни бойци в ИДИЛ е официално признато и от самия Абу Бакр ал Багдади по време на речта му през юни 2014 г., когато той обявява създаването на ислямски халифат и се самопровъзгласява за халиф. Тогава международните медии остават изненадани от факта, че освен на масово използваните английски, френски, немски, турски и руски, речта му е преведена и на албански език.

Не всички бойци от Албания, Косово и Македония се присъединяват към ИДИЛ. Според доклад на Международния център за изследване на радикализацията и политическото насилие първоначално повечето от новобранците от Западните Балкани (около 83%) са се присъединявали към "Джабхат ал Нусра", организация, която се води официален "партньор" на "Ал Каида" в Сирия. Едва в края на 2013 г. ИДИЛ се е превърнала в основна притегателна сила. "В началото на конфликта в Сирия режимът на Асад беше осъждан от мюсюлманите в световен план и конкретно в Албания. Тази съпричастност беше използвана от терористичните групировки за привличане на последователи. Така първата група от Албания се присъедини към "Джабхат ал Нусра" от чувство на хуманен дълг към своите събратя", разказа пред "Капитал" Еби Спахиу, експерт по религиозен екстремизъм към базирания в Тирана Албански институт за международни изследвания.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Фактор ли са парите"