А какво пише в румънския доклад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А какво пише в румънския доклад

Дори румънският премиер Виктор Понта не можа да избегне разследване от специалната антикорупционна прокуратура

А какво пише в румънския доклад

Европейската комисия отбелязва успехите на румънската правораздавателна система и гражданската активност в борбата с корупцията

Мартин Димитров
7235 прочитания

Дори румънският премиер Виктор Понта не можа да избегне разследване от специалната антикорупционна прокуратура

© Inquam Photos


В сряда Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния в сферите правосъдие и вътрешни работи. Реакцията в България беше показателна - част от членовете на парламента, включително Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт и Валери Жаблянов от БСП, обявиха докладите на ЕК за вредни за страната. Подобно отношение взеха и онлайн медиите, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, които публикуваха коментари със заглавия като "България не заслужава да живее в постоянен режим на тъпоумни "евродоклади". Докога ще се навеждаме пред брюкселската шайка?". Прокуратурата пък излезе с официално становище, в което определи като "некоректни" внушенията, че се препоръчва външна експертиза на държавното обвинение.

Поглед към Румъния

Замитането на проблемите, описани в доклада на ЕК, обаче няма как да прикрие реалното състояние на съдебната власт и липсата на воля в политическия елит да им обърне внимание. Това става още по-ясно при сравнение на българския доклад с този за Румъния (пълната му версия можете да прочетете тук). "През последната година Румъния и румънците показаха своето желание да се борят с корупцията и да защитават независимостта на съдебната власт. Масовите антикорупционни демонстрации показаха, че тези проблеми са от значение за румънските граждани. Станахме свидетели на професионализъм, отдаденост към работата и успехи в съда и антикорупционното обвинение, както и въвеждането на реформи. Окуражен съм да видя, че Румъния продължи да прави реформи през 2015 г.", каза първият вицепрезидент на ЕК Франс Тимерманс при представянето на докладите за двете страни.

Комисията заключава, че румънската правораздавателна система е демонстрирала капацитет да се адаптира към промените в гражданския и наказателния кодекс. Добавя също, че действията на съдебната система в преследването на корпупцията по високите етажи на властта "продължават да бъдат впечатляващи". В доклада пише, че "успешното преследване и осъждане на множество значими политици в Румъния за корупция на високо ниво е знак, че основната тенденция на съдебна независимост е позитивна и че никой, който извършва престъпление, не е извън обсега на правосъдието". Комисията приветства и успешно изградената "Стратегия за развитие на съдебната власт 2015 - 2020", която румънското правителство е приело. 

Спирачка могат да бъдат само политиците

Всъщност критиките на комисията не адресират толкова действията на правораздавателната система, а опита на парламента да блокира някои промени, като например новия наказателен кодекс. Подобни изводи напарави и Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, която публикува своя доклад за Румъния в началото на седмицата. Друг проблем е въвеждането на обективни правила, по които депутатите да могат да бъдат съдени по обвинения в корупция наравно с останалите граждани. ЕК отбелязва, че заради липсата на такива правила парламентът е отхвърлил една трета от исканията на специализираната прокуратура (ДНА) за сваляне на депутатски имунитети.

Назначенията в съдебната власт са отбелязани като друг важен аспект в румънската съдебна реформа. В доклада се твърди, че назначението на новия главен прокурор в Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (ДРОПТ) е било прозрачно и предвидимо. В тази връзка комисията определя 2016 г. като "година на изпитания" в румънската съдебна система. Причината за това е предстоящият избор на хора на високи постове в съдебната власт. Президентът на Върховния касационен съд и няколко ключови позиции в антикорупционния директорат ще бъдат освободени, като ЕК се надява положителният пример от избора на главния прокурор за ДРОПТ да бъде последван.

Също, стои въпросът дали Националната агенция за интегритета, която ще следи дали осъдени за корупция лица ще се явяват на местните избори в страната, ще изпълни съвестно задълженията си. Те включват преглед на имотните и финансовите декларации на кандидатите и според ЕК "критичното разглеждане на кандидатурите ще покаже колко дълбоки корени пуска реформата".

Конкретните резултати

Докладът на ЕК за Румъния включва специален подраздел "Борба с корупцията по високите етажи" и друг, озаглавен "Борба с корупцията на всички нива". В тях се описва как Националната дирекция антикорупця (ДНА) за 2015 г. е изпратила в съда над 350 дела, в които обвиняемите са почти 1250 души. Измежду тях са подалият оставка през ноември министър-председател Виктор Понта, 17 депутати, включително двама бивши министри, други двама бивши министри, един конституционен съдия, четирима държавни секретари, 21 кметове, включително кметът на Букурещ, и още десетки представители на местната власт. Към момента разследването е довело до замразяване на активи на стойност 452 млн. евро.

В българския доклад също има изборяване - на случаите със съмнения за корупция, в които властите не са реагирали. Всичко е описано в едно изречение: "към момента резултатите остават ограничени по отношение на присъди в дела за корупция по високите нива".

В сряда Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния в сферите правосъдие и вътрешни работи. Реакцията в България беше показателна - част от членовете на парламента, включително Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт и Валери Жаблянов от БСП, обявиха докладите на ЕК за вредни за страната. Подобно отношение взеха и онлайн медиите, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, които публикуваха коментари със заглавия като "България не заслужава да живее в постоянен режим на тъпоумни "евродоклади". Докога ще се навеждаме пред брюкселската шайка?". Прокуратурата пък излезе с официално становище, в което определи като "некоректни" внушенията, че се препоръчва външна експертиза на държавното обвинение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK