С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 29 яну 2016, 15:14, 4715 прочитания

На "Тахрир" всичко е спокойно

Пет години по-късно новият режим в Египет не иска да си спомня свалянето на стария. И все повече започва да прилича на него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато излиза на улицата да протестира през 2011 г., Ахмед иска да види промяна в Египет. Макар по това време да не се интересувал много от политика, смятал, че трябва да се сложи край на корупцията и олигархическия контрол върху държавата. С революцията отношението му става по-различно.    

"Чувствах голяма отговорност да следя политиката, тъй като участвах в движението за промяна и не можеше да остана невеж", разказва пред "Капитал" 30-годишният инженер. Той взема участие в почти всички протести след 18-дневната революция, тъй като смята, че това е бил единственият начин да се настоява за промяна.


На първите избори след свалянето на режима на Хосни Мубрак гласува за независимия кандидат и либерал Амро ал Шобки, защото бил съгласен с позицията му по различни политически въпроси, и за листата на партията "Свобода и справедливост" на "Мюсюлманското братство", тъй като му изглеждала най-подготвена от всички останали.

За събитията от 30 юни - 3 юли 2013 г., когато египетската армия свали президента Мохамед Морси и "Мюсюлманското братство" от власт след масови протести, Ахмед казва, че са били естественият край за една политическа формация, която искала да обсеби управлението. Отстраняването им обаче е трябвало да стане по демократичен път, чрез референдум или избори, а не със сила, смята той.

Днес Ахмед не иска нито да гласува, нито да протестира. Той е част от голяма група египтяни, взели участие в събитията от 2011 г., които в последните две години напуснаха политическото пространство било заради лично разочарование от провала на демократичните процеси или заради ефективността на репресиите на новия режим.



В дните около петата годишнина от египетската революция на 25 януари нейният дух, изглежда, е напуснал площад "Тахрир" в Кайро. В навечерието на знаковата дата полицейското присъствие бе, меко казано, засилено; множество полицаи подсигуряваха целия периметър на площада, а полицейски коли с мъже, въоръжени с автомати, обикаляха из околните улици. В близките квартали, където живеят мнозина активисти и политически будни младежи, полицията в продължение на повече от седмица преди знаковата дата нахлуваше в апартаменти без разрешение за обиск, преглеждаше лични телефони и компютри и отвеждаше "заподозрени". На няколкостотин метра от площада продължават да стоят заключени вратите на две културни средища, галерията "Таунхаус" и издателската къща "Мерит", които бяха затворени от местните власти преди няколко седмици по неясни причини.

"Тахрир" посрещна годишнината от знаковата дата под зоркия поглед на полицията, която през 2011 г. беше победена и изгонена от хилядите протестиращи точно на този площад. Сега ролите се размениха и управляващите постигна целта си - на площада в Кайро за пръв път от пет години на 25 януари не се случи нищо притеснително за тях. Бяха се събрали само около стотина души, на които полицаи раздаваха пликчета с подаръци - химикалки и стикери с надпис "Полицията е в служба на хората". Смесена с голяма група униформени, скромната тълпа скандираше лозунги в подкрепа на президента Абдел Фатах ал Сиси и развяваше египетски знамена.  

"Младежи почти нямаше"

Петнадесет дни по-рано, на 10 януари, само на няколко крачки от площада новият парламент на Египет проведе първото си заседание и веднага се зае с разглеждането на над 300 закона, издадени с декрет от президента Сиси и временното правителство преди него. Според конституцията от 2014 г. всички закони, издадени от изпълнителната власт в отсъствието на законодателна, трябва да бъдат разгледани в срок от 15 дни след формирането на нов парламент.

Сред одобрените бе и законът за борба с тероризма въпреки протестите срещу него от страна на правозащитни организации. Той предпазва силите за сигурност от съдебна отговорност при употребата на сила и позволява налагането на огромни глоби на журналисти, които разпространяват информация за терористични атаки, противоречаща на официалната. Един от депутатите, гласувал в подкрепа на закона, е 35-годишния Ибрахим Абд ал Уахаб от партията "Свободни египтяни".

"Мнението на мнозинството – и това е и моето мнение – е, че ние сме в период на сериозна опасност от тероризъм, дали вътрешна или външна", казва пред "Капитал" Абд ал Уахаб.  "Аз съм убеден във важността на правата на човека, но не виждам как мога да настоявам за тяхното прилагане. [...] Мнозинството счита за лукс да се настоява за това", обяснява той.
 
Абд ал Уахаб е бил активен участник в протестите от януари-февруари 2011 г. Казва, че вярва в концепцията за човешките права, свободите и свободния пазар. Влиза в политиката, убеден, че трябва да вземе участие в "строителството на новия режим". Става член на "Свободните египтяни", привлечен от либералните ѝ идеи и от лидера ѝ, известния милиардер Нагиб Сауирис.
През 2012 г., на 31 години, става един от 15-те депутати на партията в първия демократично избран парламент след свалянето на Мубарак.

Казва, че този пръв парламент бил обсебен от "Мюсюлманското братство", чиито последователи наричали "Свободните египтяни" неверници и кръстоносци. Лидерът Сауирис е християнин, но самият Абд ал Уахаб е мюсюлманин, както и много други членове на партията. Поради тази причина и редица други той бил активен в протестите срещу правителството на братята и споделя, че бил много щастлив, когато разпуснали тогавашния парламент.

"Свободните египтяни" печелят последните избори, проведени през октомври и ноември 2015 г., но те се оказват доста различни от тези през 2011-2012 г. "През 2011 г. речта на улицата беше революционна. Трябваше да говорим на хората за осъществяването на целите на революцията, за признаването на заслугите на "мъчениците" и т.н. А на тези избори трябваше да говорим за сигурност, за стабилност, за решенията на икономическите проблеми, които мъчат хората всеки ден", споделя Абд ал Уахаб. И за разлика от 2011-2012 г. сега е липсвала една сериозна група гласоподаватели - младите хора.

"Младежи почти нямаше, въпреки че аз точно тях исках да привлека. Казваха, че няма нищо да се промени, ако аз съм или не съм депутат, и режимът ще продължи да си съществува", разказва той.
На въпроса дали го притеснява фактът, че избирателната активност е била едва 28% в сравнение с 54% през 2011-2012 г., той отговаря, че това не ограничава новия парламент, но и че младите депутати трябва да си поставят за задача да върнат доверието в него.

Според Абд ал Уахаб хората вече не искат протести, тъй като ги интересува по-скоро сигурността и спокойствието, и затова целите на революцията трябва да се осъществят по друг път - чрез политиката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени" Емисиите на метан от фосилни горива са "силно подценени"

Добивът на въглища, петрол и газ вероятно има още по-голяма роля за парниковия ефект в атмосферата

26 фев 2020, 1159 прочитания

Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник Търговските преговори между ЕС и Великобритания започват в понеделник

Брюксел настоява европейските стандарти да бъдат "отправната точка" на бъдещото споразумение

26 фев 2020, 788 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Колко газови хъба могат да се поберат на Балканите

Възможно ли е планираните в България, Румъния, Гърция и Турция да бъдат успешни

Още от Капитал
Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10