На "Тахрир" всичко е спокойно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На "Тахрир" всичко е спокойно

През 2011 г. на "Тахрир" протестиращи замеряха стария режим с обувки. Сега организирани демонстранти славят новия

На "Тахрир" всичко е спокойно

Пет години по-късно новият режим в Египет не иска да си спомня свалянето на стария. И все повече започва да прилича на него

4890 прочитания

През 2011 г. на "Тахрир" протестиращи замеряха стария режим с обувки. Сега организирани демонстранти славят новия

© Reuters


Когато излиза на улицата да протестира през 2011 г., Ахмед иска да види промяна в Египет. Макар по това време да не се интересувал много от политика, смятал, че трябва да се сложи край на корупцията и олигархическия контрол върху държавата. С революцията отношението му става по-различно.    

"Чувствах голяма отговорност да следя политиката, тъй като участвах в движението за промяна и не можеше да остана невеж", разказва пред "Капитал" 30-годишният инженер. Той взема участие в почти всички протести след 18-дневната революция, тъй като смята, че това е бил единственият начин да се настоява за промяна.

На първите избори след свалянето на режима на Хосни Мубрак гласува за независимия кандидат и либерал Амро ал Шобки, защото бил съгласен с позицията му по различни политически въпроси, и за листата на партията "Свобода и справедливост" на "Мюсюлманското братство", тъй като му изглеждала най-подготвена от всички останали.

За събитията от 30 юни - 3 юли 2013 г., когато египетската армия свали президента Мохамед Морси и "Мюсюлманското братство" от власт след масови протести, Ахмед казва, че са били естественият край за една политическа формация, която искала да обсеби управлението. Отстраняването им обаче е трябвало да стане по демократичен път, чрез референдум или избори, а не със сила, смята той.

Днес Ахмед не иска нито да гласува, нито да протестира. Той е част от голяма група египтяни, взели участие в събитията от 2011 г., които в последните две години напуснаха политическото пространство било заради лично разочарование от провала на демократичните процеси или заради ефективността на репресиите на новия режим.

В дните около петата годишнина от египетската революция на 25 януари нейният дух, изглежда, е напуснал площад "Тахрир" в Кайро. В навечерието на знаковата дата полицейското присъствие бе, меко казано, засилено; множество полицаи подсигуряваха целия периметър на площада, а полицейски коли с мъже, въоръжени с автомати, обикаляха из околните улици. В близките квартали, където живеят мнозина активисти и политически будни младежи, полицията в продължение на повече от седмица преди знаковата дата нахлуваше в апартаменти без разрешение за обиск, преглеждаше лични телефони и компютри и отвеждаше "заподозрени". На няколкостотин метра от площада продължават да стоят заключени вратите на две културни средища, галерията "Таунхаус" и издателската къща "Мерит", които бяха затворени от местните власти преди няколко седмици по неясни причини.

"Тахрир" посрещна годишнината от знаковата дата под зоркия поглед на полицията, която през 2011 г. беше победена и изгонена от хилядите протестиращи точно на този площад. Сега ролите се размениха и управляващите постигна целта си - на площада в Кайро за пръв път от пет години на 25 януари не се случи нищо притеснително за тях. Бяха се събрали само около стотина души, на които полицаи раздаваха пликчета с подаръци - химикалки и стикери с надпис "Полицията е в служба на хората". Смесена с голяма група униформени, скромната тълпа скандираше лозунги в подкрепа на президента Абдел Фатах ал Сиси и развяваше египетски знамена.  

"Младежи почти нямаше"

Петнадесет дни по-рано, на 10 януари, само на няколко крачки от площада новият парламент на Египет проведе първото си заседание и веднага се зае с разглеждането на над 300 закона, издадени с декрет от президента Сиси и временното правителство преди него. Според конституцията от 2014 г. всички закони, издадени от изпълнителната власт в отсъствието на законодателна, трябва да бъдат разгледани в срок от 15 дни след формирането на нов парламент.

Сред одобрените бе и законът за борба с тероризма въпреки протестите срещу него от страна на правозащитни организации. Той предпазва силите за сигурност от съдебна отговорност при употребата на сила и позволява налагането на огромни глоби на журналисти, които разпространяват информация за терористични атаки, противоречаща на официалната. Един от депутатите, гласувал в подкрепа на закона, е 35-годишния Ибрахим Абд ал Уахаб от партията "Свободни египтяни".

"Мнението на мнозинството – и това е и моето мнение – е, че ние сме в период на сериозна опасност от тероризъм, дали вътрешна или външна", казва пред "Капитал" Абд ал Уахаб.  "Аз съм убеден във важността на правата на човека, но не виждам как мога да настоявам за тяхното прилагане. [...] Мнозинството счита за лукс да се настоява за това", обяснява той.

Абд ал Уахаб е бил активен участник в протестите от януари-февруари 2011 г. Казва, че вярва в концепцията за човешките права, свободите и свободния пазар. Влиза в политиката, убеден, че трябва да вземе участие в "строителството на новия режим". Става член на "Свободните египтяни", привлечен от либералните ѝ идеи и от лидера ѝ, известния милиардер Нагиб Сауирис.

През 2012 г., на 31 години, става един от 15-те депутати на партията в първия демократично избран парламент след свалянето на Мубарак.

Казва, че този пръв парламент бил обсебен от "Мюсюлманското братство", чиито последователи наричали "Свободните египтяни" неверници и кръстоносци. Лидерът Сауирис е християнин, но самият Абд ал Уахаб е мюсюлманин, както и много други членове на партията. Поради тази причина и редица други той бил активен в протестите срещу правителството на братята и споделя, че бил много щастлив, когато разпуснали тогавашния парламент.

"Свободните египтяни" печелят последните избори, проведени през октомври и ноември 2015 г., но те се оказват доста различни от тези през 2011-2012 г. "През 2011 г. речта на улицата беше революционна. Трябваше да говорим на хората за осъществяването на целите на революцията, за признаването на заслугите на "мъчениците" и т.н. А на тези избори трябваше да говорим за сигурност, за стабилност, за решенията на икономическите проблеми, които мъчат хората всеки ден", споделя Абд ал Уахаб. И за разлика от 2011-2012 г. сега е липсвала една сериозна група гласоподаватели - младите хора.

"Младежи почти нямаше, въпреки че аз точно тях исках да привлека. Казваха, че няма нищо да се промени, ако аз съм или не съм депутат, и режимът ще продължи да си съществува", разказва той.

На въпроса дали го притеснява фактът, че избирателната активност е била едва 28% в сравнение с 54% през 2011-2012 г., той отговаря, че това не ограничава новия парламент, но и че младите депутати трябва да си поставят за задача да върнат доверието в него.

Според Абд ал Уахаб хората вече не искат протести, тъй като ги интересува по-скоро сигурността и спокойствието, и затова целите на революцията трябва да се осъществят по друг път - чрез политиката.

Както преди или по-зле

"В момента нещата са много по-зле отпреди революцията – от гледна точка на правата на човека и на политическата и икономическата ситуация като цяло", заявява пред "Капитал" Шериф Мохи ал Дин, който отговаря за човешките права и антитероризма в правозащитната организация "Египетска инициатива за лични права" (Egyptian Initiative for Personal Rights). Според него режимът не се е поучил от протестите от 2011 г. и вместо да се фокусира върху сериозни реформи, укрепва полицейската държава. Именно полицейското насилие е една от причините за избухването на революцията през 2011 г., припомня Мохи ал Дин.

След кървавото разчистване на протестните палаткови лагери на "Мюсюлманското братство" през август 2013 г. организацията беше обявена за терористична групировка и започна преследване на членовете й и масови арести на нейни поддръжници. Тогава заради обществената истерия се появиха и случаите с арести на обикновени граждани, набедени пред полицията, че са членове на братството, от свои съседи, колеги, роднини или познати в резултат на битови конфликти.

От началото на тази кампания зачестиха и терористичните актове в Египет. В северната част на Синайския полуостров, където имаше размирици и атаки срещу военни части още по времето на президента на братството Мохамед Морси, ситуацията рязко се влоши и армията обяви извънредно положение, като ограничи достъпа на журналисти до района. В останалата част на страната цел на терористичните актове са предимно силите за сигурност и правосъдните институции.

През октомври един от помощниците на министъра на вътрешните работи съобщи, че за първите девет месеца на 2015 г. са задържани почти 12 000 души, обвинени в тероризъм. Според Мохи ал Дин мишена на силите за сигурност не са само членове на "Мюсюлманското братство". През последната година са продължили арестите както на активисти, така и на обикновени граждани, понякога по съвсем безразборен начин и дори без ясна политическа цел или доказателства за извършено престъпление, твърди Мохи ал Дин.

През 2015 г. местни правозащитни организации започнаха да алармират за стотици случаи на насилствени изчезвания на хора. След официално запитване за 191 казуса министерството на вътрешните работи обяви, че в 99 от тях безследно изчезналите са били задържани и се намират по арести и затвори.

Според доклад на правозащитната организация Amnesty International до средата на 2015 г. над 41 000 души са били официално арестувани в Египет. "Поколението на протестите от 2011 г. се е превърнало в поколението на затворите на 2015 г.", отбелязва докладът. Според Мохи ал Дин много от задържаните са подложени на изтезания и сексуално насилие.

Втората вълна

Въпреки че миналата година се заговори за помирение между управлението на генерал Сиси и "Мюсюлманското братство", за това не бяха предприети никакви действия. Според професора по политология Ашраф ал Шариф от Американския университет в Кайро такова помирение може да се очаква само в дългосрочен план. Според него бъдещето на организацията е несигурно и зависи от политическата ситуация в Египет, развоя на регионалните конфликти и способността ѝ да се справи с вътрешното разцепление.

Ал Шариф твърди, че сегашният режим се задържа на власт само с помощта на танковете си, тежестта на стария държавен апарат и липсата на алтернативи сред опозицията. Според професора по политология режимът не може да предложи много в социалната и икономическата сфера.

През последните години туризмът, един от най-важните икономически сектори в Египет, пострада сериозно заради зачестилите терористични актове и засилените репресии. През септември 2015 г. страната беше разтърсена от нелеп инцидент, при който загинаха осем мексикански туристи и четирима египтяни. Те бяха атакувани от военни части, погрешно помислили ги за бойци от терористична група в Западната пустиня. Последният удар върху туризма беше нанесен месец по-късно от свалянето на руския самолет, когато загинаха над 200 души в Синайския полустров. Тогава "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) пое отговорност за катастрофата, а Русия и Великобритания изтеглиха туристите си от полуострова. Два месеца по-късно египетското министерство на цивилната авиация обяви, че няма открити доказателства за атентат, но дотогава сривът в туристическия сектор вече беше факт - загубите се изчисляват на 283 млн. долара месечно.

Същевременно през август 2015 г. беше завършен проектът за разширяването на Суецкия канал, на който египетският режим възлагаше големи надежди за нови приходи. Въпреки зрелищните празненства по случай откриването му и интензивната PR кампания проектът не дава веднага желаните резултати. Според в. Financial Times приходите от канала спаднали от 462 млн. долара през август 2015 г на 449 млн. през октомври. Основните причини за това са сривът в цените на петрола и спадът в международната търговия, които неминуемо влияят негативно и на египетската икономика.

Ал Шариф е убеден, че статуквото не може да се запази дълго и не е изключена нова вълна от протести и нестабилност. "Да, първата вълна приключи, но историческият процес на промяна е все още в началото си", заключава политологът. Засега обаче на "Тахрир" всичко е спокойно.

 

За полицията с любов и презервативи

Макар петата годишнина от египетската революция да мина сравнително тихо, една видеошега разбуни духовете на 25 януари. Двама млади комици - 22-годишният Шади абу Зейд и 20-годишният Ахмед Малек, заснеха видео на площад "Тахрир", в което раздават на униформени полицаи балони от презервативи с надпис "От египетската младеж за полицията в чест на годишнината от революцията". След като публикуваха видеото, то се разпространи мигновено из социалните мрежи и предизвика остри реакции. Мнозина обвиниха двамата младежи в обида на полицията и някои дори ги заплашиха с физическа саморазправа, включително и сексуално насилие (един от методите на изтезание, които според правозащитни организации се използват в египетските затвори и арести). На 26 януари Малек публикува извинение на официалната си страница във Facebook, в което казва, че съжалява, че е "прекрачил границата". Но добавя, че постъпката му следва от "неудовлетворението, което поколението ми чувства заради невъзможността да изразяваме свободно мнението си". Срещу Абу Зейд и Малек са подадени жалби в прокуратурата.

Когато излиза на улицата да протестира през 2011 г., Ахмед иска да види промяна в Египет. Макар по това време да не се интересувал много от политика, смятал, че трябва да се сложи край на корупцията и олигархическия контрол върху държавата. С революцията отношението му става по-различно.    

"Чувствах голяма отговорност да следя политиката, тъй като участвах в движението за промяна и не можеше да остана невеж", разказва пред "Капитал" 30-годишният инженер. Той взема участие в почти всички протести след 18-дневната революция, тъй като смята, че това е бил единственият начин да се настоява за промяна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK