С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 29 яну 2016, 17:16, 9081 прочитания

Колко газови хъба могат да се поберат на Балканите

Възможно ли е планираните в България, Румъния, Гърция и Турция да бъдат успешни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако има енергийна тема, която предизвиква възбуда в Югоизточна Европа, това са хъбовете за природен газ. Което е разбираемо в един регион, който традиционно е под натиск както от Изтока, така и от Запада. Когато са правилно направени и добре управлявани, хъбовете предлагат най-доброто от двата свята – изобилен газ и пазарни механизми, които да изглаждат геополитическите ръбове. Освен това носят добавени приходи, които идват с успешното управление на газовия хъб.

Само последното е достатъчно, за да обясни защо в момента има толкова много състезатели в надпреварата за хъбове. С повече или по-малко тържественост и с неголяма разлика във времето няколко държави в региона обявиха намеренията си да станат газов хъб. Гърция, Турция, България и Румъния са най-гласовитите, макар никоя от тях до момента да не е оповестила подробности за своите планове. 


Процесът по създаване на хъб, възприет от управляващите във всички тези четири страни, все още не е напуснал изцяло полето на политическите амбиции и не е навлязъл в това на същинското изпълнение. Засега се предлагат тръбопроводи, правят се оценки на нови източници за доставки и се мисли по нужните законови промени.

Но докато всички тези аспекти не бъдат взети под внимание от една или повече от въпросните държави, истинският и функциониращ газов хъб в Югоизточна Европа остава смътна възможност. Конкуренцията е още по-ожесточена, тъй като пазарите в региона не са достатъчно големи, за да оправдаят повече от един или най-много два хъба. 

Как се прави



Въпреки постоянните разговори за предимствата, които би осигурил статутът на газов хъб, и периодично припламващото съперничество между претендентите един аспект от дебата често остава неглижиран – какво е нужно за успешния хъб?

За успеха няма голямо значение формата, която той ще приеме, дали ще бъде виртуален или реален. Западна Европа предоставя сполучливи примери и за двата вида. Разликата е, че вторият трябва да има набор от тръбопроводи, които се сливат в една физическа точка на територията на въпросната страна, където трябва да бъде осигурен достатъчен капацитет за складиране.

Така, ако подобно сливане все още не съществува, построяването и оперирането на реален газов хъб ще излезе по-скъпо и вероятно ще отнеме по-дълго време да бъде създаден, макар времето да се определя от много фактори, не само от изграждането на тръби. Точно тези други фактори, представени по-долу без определен ред, са от съществено значение. 

Първо, успешният хъб трябва да се възползва от съществуването на функционална търговска платформа, която е място, където доставките срещат търсенето, за да може цената да се зададе от логиката на пазара. Това е обратното на съществуващия в момента основен ценови механизъм на базата на петролно индексиране, който се използва в договорите на всички четири страни с техните външни доставчици. С други думи, ценовият механизъм на базата на петролно индексиране трябва да бъде заменен с ценова конкуренция между различни доставчици на газ и търговските платформи са начинът това да стане.

Докато повечето страни в региона са развили такива платформи за търговията на електричество, те се бавят в прилагането на същия механизъм за природния газ, за да се гарантира необходимата пазарна ликвидност. Газът се търгува на пазарите за търговски стоки, но пазарите едва сега правят първи крачки към гъвкавата комбинация от дългосрочни договори и краткосрочна или спот търговия.  

Второ, за целите на конкуренцията хъбовете трябва да функционират на напълно либерализиран газов пазар, в който цените се определят само от нивата на предлагането и търсенето, а не от политически или административен фактор, който ги налага отгоре. А всички въпросни страни все още регулират цените за поне една група от потребителите, въпреки че са определили края на десетилетието за срок за отказване от регулираните цени. 

В това отношение Румъния може да се окаже напред в играта, ако настоящите тенденции се запазят. Заедно с Международния валутен фонд румънското правителство зададе "либерализационен календар" за потреблението от домакинствата (единственият сегмент от пазара, който все още се възползва от регулираните цени), който да продължи най-късно до 2021 г. Но настоящите ниски цени на петрола, които повлякоха надолу и цените на природния газ заради механизма на базата на петролното индексиране, означават, че до средата на 2016 г. цените, зададени от календара, ще достигнат европейските пазарни цени, което ще направи регулираните цени безполезни. Ако това стане, календарът ще е изпълнил задачата си предсрочно, което ще даде на Румъния предимство пред нейните съседи относно хода на либерализацията. 

Трето условие е съгласието с правилата на третия енергиен пакет на ЕС за разделяне на производителите и доставчиците на енергия от операторите на преносни мрежи (тоест да няма вертикално интегрирани компании, които осъществяват едновременно търговия и пренос) и за достъп на трети страни до тях с цел да не се изкривява конкуренцията. Нито един от четирите конкурента не се подчинява на двете правила въпреки натиска на Европейската комисия за това да бъде въведено законодателство. В България например, въпреки че са отделени, Българският енергиен холдинг и неговите филиали в момента все още координират практиките си, за да контролират мрежите за пренос, складовите съоръжения, както и тръбопроводите за внос. В Гърция и Румъния регулациите за отделянето се спазват, но в Румъния достъпът на трета страна продължава да не е възможен за всички тръбопроводи, собственост на националния оператор на газопреносната система. Специален случай е Турция, която все още трябва да предприеме действия и по двата въпроса, тъй като не е задължена да въведе третия енергиен пакет.

Четвърто, хъбът трябва да има достатъчно количество газ, който да идва от повече от един източник. Не е от значение дали това е вътрешно производство, или газът е внесен. Ето защо страна без вътрешно производство, като например Турция, може да си осигури повече газ от държава с вътрешно производство като Румъния. Има много причини за това, вариращи от географски съображения (близост до няколко доставчика като Азербайджан, Русия, Иран) до пазарни съображения (значителното търсене от Турция я прави ценен клиент за всеки газов доставчик, което подсилва позицията й в преговорите). Това не може да се каже за другите три държави с изключение вероятно на Гърция, която също се възползва от няколко източника на доставки благодарение на съоръженията си за втечнен природен газ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно 9 SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно

Компанията на Мъск изведе в орбита първата официална порция интернет сателити от системата Starlink

11 ное 2019, 1831 прочитания

ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър 1 ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър

България има интерес Брюксел да отправи силни предупреждения към Турция

11 ное 2019, 663 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Да плаваш в бурни води

Какво очакват бизнес лидерите от 2016 г.

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10