ЕС опитва да задължи страните членки да споделят природен газ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС опитва да задължи страните членки да споделят природен газ

Целта на ЕС е газът да стане суровина и да престане да бъде политическо оръжие, използвано от "Газпром"

ЕС опитва да задължи страните членки да споделят природен газ

Мярката трябва да съхрани енергийната сигурност при проблеми с руски доставки

2830 прочитания

Целта на ЕС е газът да стане суровина и да престане да бъде политическо оръжие, използвано от "Газпром"

© DADO RUVIC


Европейската комисия (ЕК) е готова с пакет предложения, които трябва да подобрят възможността на съюза да реагира при бъдещи сривове при преноса на газ. Прекъсването на руските газови доставки през 2006 г. и 2009 г. извади на показ зависимостта от Москва, особено на страните от Източна Европа. Сега се търси решение на проблема, като главната цел на Брюксел е да се създаде енергиен съюз в общността. Очакваше се предложенията да бъдат съгласувани в Брюксел късно в сряда и да бъдат оповестени следващата седмица.

Предварителното проучване на комисията заключава, че затрудненията на някои страни, сред които и България, през газовите кризи са се дължали на малки запаси и слабата обвързаност на мрежите със съседни държави. В резултат всяка от пострадалите е трябвало да търси решение сама, вместо да разчита на общи действия от ЕС.

Девет зони

Според новото предложение Европа ще бъде разделена на девет зони. Страните в тях ще бъдат задължени заедно да планират хранилища и инфраструктура за по-лесен пренос на газ помежду им. Тези планове ще се правят под надзора на ЕК. Тя настоява за правомощия по мониторинг и вето на двустранни газови договори, преди те още да са подписани от съответната страна членка. Това трябва да гарантира справедливи условия за европейската договорна страна.

"Сигурността на газовите доставки в ЕС не може да бъде постигната успешно, ако страните действат самостоятелно и може... да бъде по-добре постигната на колективно ниво", се казва в чернова на предложението от Брюксел, до което Financial Times е получил достъп.

България ще е част от балканската група заедно с Румъния, Гърция. Въпреки че пострада от газовата криза България все още не е изградила газови връзки със съседните страни. След няколкогодишно протакане строителството на газопровода, който трябва да свърже България и Гърция, може да започне през март 2016 г. Последният срок за връзката с Румъния беше до края на 2015 г., но за пореден път не се спази. За да се финализира, трябва да се изгради подводната част под река Дунав, за която в момента се избират изпълнители.

Другата критична група страни, изпитали трудности в предишните кризи, е на Германия, Полша, Словакия и Чехия. Друга зона оформят Унгария, Австрия, Италия, Словения и Хърватия. Финландия е групирана с трите балтийски републики.

Планът за действие

"Газът трябва да стане суровина, а не политическо оръжие", казва пред Financial Times близък до темата дипломат, пожелал анонимност. В предложенията си ЕК ще поиска също достъп до информацията от договорите от всеки голям доставчик веднага след като те бъдат подписани. Според Брюксел данните за количествата газ и мястото на доставка по тези договори са от жизненоважно значение за опазване на енергийната сигурност.

Европейската комисия (ЕК) е готова с пакет предложения, които трябва да подобрят възможността на съюза да реагира при бъдещи сривове при преноса на газ. Прекъсването на руските газови доставки през 2006 г. и 2009 г. извади на показ зависимостта от Москва, особено на страните от Източна Европа. Сега се търси решение на проблема, като главната цел на Брюксел е да се създаде енергиен съюз в общността. Очакваше се предложенията да бъдат съгласувани в Брюксел късно в сряда и да бъдат оповестени следващата седмица.

Предварителното проучване на комисията заключава, че затрудненията на някои страни, сред които и България, през газовите кризи са се дължали на малки запаси и слабата обвързаност на мрежите със съседни държави. В резултат всяка от пострадалите е трябвало да търси решение сама, вместо да разчита на общи действия от ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ppenev52 avatar :-|
    ppenev52

    защо се забавиха толкова проучванията на българския шелф? единственно русия няма интерес да се сондира българското крайбрежие?!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK