От Алепо и напред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Алепо и напред

От Алепо и напред

Агонията в сирийския град ще покаже дали ЕС е разбрал как може да се справи с бежанската криза

Светломира Гюрова
6528 прочитания

© Reuters


Ако европейците научиха нещо през 2015 г., то е, че не могат да игнорират конфликтите в Близкия изток. Нито да се предпазят от ефектите им. И сега, когато обсадата на Алепо вдига нова вълна бягащи от кървавия конфликт в Сирия, ще проличи дали ЕС е разбрал уроците от най-критичните месеци в досегашната си история.

Вместо да изпадне в зимно затишие, бежанската криза се влошава с всеки ден. През първия месец на годината 70 365 души са преминали от Турция в Гърция по данни на Международната организация по миграцията (IOM). Това е над 30 пъти повече в сравнение с януари 2015 г. В началото на февруари офанзивата срещу Алепо на армията на президента Асад, подкрепяна от руски бомбардировки, направи ситуацията още по-драматична. Масираната атака принуди 50 000 души да напуснат домовете си и може да накара още стотици хиляди да ги последват, въпреки новината, че в Мюнхен e подписано споразумение за прекратяване на огъня в Сирия от края на следващата седмица.

От напиращия човешки поток правителствата в ЕС продължават да опитват да се спасяват поединично и неуспешно с мерки като спиране на действието на шенгенските правила и затваряне на границите. Всички опити за общи действия са или напълно провалени, или още неизпълнени. Фиаското на квотната система за разпределяне на 160 000 бежанци се илюстрира от едно число - 500. Толкова приблизително са хората, преместени от държавата, в която са пристигнали, към друга страна в ЕС. От предвидените пет "горещи точки" (приемни центрове за идентифициране и регистрация на мигранти) в Гърция работи само една, в Италия - две от шест. Предложението за агенция за съвместна охрана на външните граници още не е прието и дори в най-добрия случай тя няма да заработи в близките месеци. Което вероятно обяснява защо Германия поиска НАТО спешно да се включи в опитите за запушване на маршрута за трафик на хора през Егейско море. 

Срещата на върха на 18 и 19 февруари е още един шанс ЕС да създаде работеща единна система, която да регулира бежанския поток. И да сложи край на хаоса, при който бежанци пристигат с гумени лодки (ако успеят да оцелеят), регистрират се и скачат на влак към Германия или Швеция, като преминават през половин Европа, без никой да провери дали сред тях няма икономически имигранти или потенциални терористи. Както е признал унгарски евродепутат пред свои колеги - "ние дори не знаем кой дойде и премина през унгарска територия". А шефът на германското вътрешно разузнаване (BfV) Ханс-Георг Маасен заяви наскоро, че бойци на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) са се промъкнали в Европа под прикритието на бежанската вълна.

Нужните стъпки за потушаване на кризата са ясни, остава да бъдат приети и най-вече изпълнени. Първата е ограничаване на факторите, които карат хората да рискуват да поемат по несигурния път към Европа. Втората е засилване на съвместния контрол по външните граници на ЕС и разглеждане на молбите за бежански статут на място в "горещите точки", откъдето те влизат в Европа, или, още преди да са стигнали до нея, в изнесени центрове в Турция и Близкия изток. Третата е въвеждане на единна европейска процедура за даване на бежански статут. Това ще спре негласната надпревара коя страна ще успее да стане най-непривлекателна за бежанците. И трябва да бъде съпътствано от обща политика за бързо връщане на онези, които не отговарят на условията за получаване на закрила.

Трудно, но възможно

Факт е, че всички тези стъпки няма да се случат лесно и бързо. Обявеното примирие в Сирия, договорено в четвъртък от основните световни сили, засега е само на хартия. И дори да започне да се пренася на бойното поле, ще мине много време, преди в Сирия да има нещо, напомнящо мир, и още повече време, преди тя да бъде възстановена и хората не само да спрат да я напускат, но и да започнат да се връщат.

Германският канцлер Ангела Меркел и останалите лидери на ЕС правилно преценяват, че ако искат да контролират бежанския поток, трябва да работят със съседите на Сирия - Йордания, Ливан и най-вече Турция - за да ги убедят мигрантите да останат на тяхна територия, вместо да се отправят към Европа. Но Европа трябва да направи още много. Както посочва пред "Капитал" български евродепутат, инвестициите в качеството на живот на бежанците на място са най-важното и за България, "защото, ако океанът от 2.5 млн. сирийци в Турция се разплиска, нищо не може да ни спаси".

Със забавяне ЕС започва да предоставя на Турция обещаните 3 млрд. евро, които да й помогнат да осигури по-добри условия за бежанците, но според Анкара това е само началото и ще са нужни още средства. В момента, когато бягащите от Алепо се трупат на турската граница, президентът Реджеп Тайип Ердоган в типичния си стил заяви, че търпението му към Европа се изчерпва. "Турция е в трудна позиция и ако напрежението продължава, ще трябва да пропуска хората на Запад. От друга страна, ако Европа иска да прекъсне тази тенденция, тя трябва да бръкне по-надълбоко в джоба си", казва пред "Капитал" Деметриос Пападеметриу, президент на Института по международна политика във Вашингтон.

План А, или планиран провал

Освен пари за регулиране на потока е нужен механизъм търсещите убежище да бъдат регистрирани и отсявани още в Турция, Йордания и Ливан. А също и да се договори начин отправящите се с лодки към Европа да бъдат връщани. "Ако обаче спорът за връщане на бежанците от Гърция в Турция остане само между двете страни, това най-вероятно ще завърши с горчив край. За да сработи тази система, това означава, че Германия трябва да се съгласи да вземе голяма част от бежанците от територията на Турция, до половин милион души, предполагам", посочва Пападеметриу.

Точно това е идеята на European Stability Initiative, възприета и промотирана от лидера на холандската Партия на труда Дидрик Самсон. Планът "Самсон" предвижда Германия и "коалиция от желаещи" европейски държави да взимат сирийски бежанци директно от лагерите в Турция, като това не само ще улесни регистрирането и установяването на пристигащите в Европа, но и ще спаси животи, тъй като ще предложи на търсещите убежище легален маршрут вместо опасно пътуване по море и попадане в мрежите на трафикантите. Така ще има ефективна и доброволна система на разпределяне на бежанците в ЕС на мястото на проваления опит за налагане на задължителни квоти. 

Този план изисква политически кураж. Но алтернативата са популистки инициативи като идеята на Вишеградската четворка България и Македония да затворят границите си с Гърция. Това не само че няма да спре потока, тъй като мигрантите ще намерят друг маршрут за влизане в Европа, но и ще превърне Гърция в "гробище за души" (по израза на гръцкия министър по миграционните въпроси). "Ако целта на ЕС е да предизвика в Гърция социална революция, която ще се окаже безконтролна, както и да дестабилизира целите Западни и Централни Балкани - нека го направи", коментира Пападеметриу.

Надеждата е, че цялото говорене за изолиране на Гърция и изхвърлянето й от Шенген са просто кухи заплахи, които целят да стреснат правителството в Атина. Точно както по време на дълговата криза, рискът от изваждане от еврозоната най-после накара премиера Алексис Ципрас да си сътрудничи с кредиторите. По думите на български евродепутат след двата разбиващи доклада от последните дни за това как Гърция не спазва ангажиментите си по Шенген и не изпълнява договорените мерки за справяне с миграционната криза "ЕС ще помогне на Гърция дори тя да не го иска". Това означава Атина да не блокира създаването на новата европейска агенция за охрана на външните граници и да направи зависещото от нея споразумението за реадмисия с Турция най-после да заработи.

Както обобщава Деметриос Пападеметриу, урокът за ЕС дотук е, че "всеки трябва да прави това, което обещава. ЕС говори много и прави дълги планове с по 19 точки за спасяването на света, но не изпълнява никой от тях. Европейските страни трябва да се концентрират върху малки планове, които обаче да постигат по-високи цели от зададените".

По темата работи и Мартин Димитров

Ако европейците научиха нещо през 2015 г., то е, че не могат да игнорират конфликтите в Близкия изток. Нито да се предпазят от ефектите им. И сега, когато обсадата на Алепо вдига нова вълна бягащи от кървавия конфликт в Сирия, ще проличи дали ЕС е разбрал уроците от най-критичните месеци в досегашната си история.

Вместо да изпадне в зимно затишие, бежанската криза се влошава с всеки ден. През първия месец на годината 70 365 души са преминали от Турция в Гърция по данни на Международната организация по миграцията (IOM). Това е над 30 пъти повече в сравнение с януари 2015 г. В началото на февруари офанзивата срещу Алепо на армията на президента Асад, подкрепяна от руски бомбардировки, направи ситуацията още по-драматична. Масираната атака принуди 50 000 души да напуснат домовете си и може да накара още стотици хиляди да ги последват, въпреки новината, че в Мюнхен e подписано споразумение за прекратяване на огъня в Сирия от края на следващата седмица.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    antipa avatar :-P
    D-r D

    "... офанзивата срещу Алепо на армията на президента Асад, подкрепяна от руски бомбардировки, направи ситуацията още по-драматична..."

    От съждението на г-жа Гюрова може да се заключи, че населението на Алепо определено се е чувствало по-добре под ятагана на ИД...

    Нелепо...

  • 2
    equalizer avatar :-|
    equalizer

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Съждението е по-скоро оттук:
    http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/11/putin-threat-europe-islamic-state

    Което впоследствие се мултиплицира от почти всички американски и британски медии. Плашат Европа с лошата Русия, че да не би да им стане симпатична, като почне да пада ИДИЛ, заради намесата й в Сирия.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "equalizer":

    Още по-зле. Г-н Сорос застава с името и авторитета си и разсъждава. Г-жа Гюрова пък преразказва какво е казал този или онзи без да цитира имена, а и най-отгоре си слага своето...
    За мен е пределно ясно, че това е несръчна подборка от тематични преводи, ама някой друг ще помисли, че това е журналистиката...

    Съдейки по това, което чета за случващото се в Сирия и района, САЩ явно започват да чувстват недостиг на ресурс да командорят света. Затова се съсредоточават в няколко направления:
    - плашат ЕС с Русия;
    - натискат Китай с тихоокеанското търговско споразумение;
    - засилват връзките си с иракските и сирийските кюрди, за да могат да държат района в зависимост.

    Войната в Сирия върви към своята логична ръзвръзка. Въпрос на време е президентът Асад да си върне контрола над страната. Не казвам, че той е светла личност, но видяхме какво стана с Либия след Кадафи. Вероятно е Сирия да не остане единна държава, но като се има пред вид, че в обозримо време Русия няма да се изтегли оттам, може и да си остане цяла.

    Следвайки прекалено буквално написаната преди 20 г. от Збигнев Бжежински стратегия на американския хегемонизъм, САЩ подпалиха Украина, за да затворят пътя на Русия към Европа и осъществяването на Евразийска, по терминологията на Бжежински, империя. Стратезите не отчетоха елементарния факт, че за тези 20 г. Русия е много различна, много по-единна и с колосална енергия. Която пролича в изненадващия за американските експерти демарш в Сирия.

    Краят на войната в Сирия ще направи видими както несъстоятелността на ЕС в тази му концепция, така и архаиката на НАТО.
    Чака ни интересно време.

  • 4
    razlichen123 avatar :-|
    razlichen123

    До коментар [#3] от "D-r D":

    ++++++++++++++++++++++++!
    За коментара Ви!

  • 5
    rambo3 avatar :-|
    rambo3

    А какво очакваше Западът когато предизвика гражданската война и въоръжаваше ислямисти? Още тогава беше ясно че ще има огромна бежанска вълна, дебили ли са какви са? Сега ЕС просто да се сниши и да се надява Русия и сирийската армия по-бързо да освободят окупираните от терористи територии.

  • 6
    ozd05563707 avatar :-P
    ozd05563707

    Обаче ей сега ще изпълзят змиите и ще почнат да громят Путин. Цели 5 смислени коментара без изтерични фобски крясъци. Направо не е за вярване.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#5] от "rambo3":


    [quote#5:"rambo3"]А какво очакваше Западът когато предизвика гражданската война и въоръжаваше ислямисти? [/quote]

    Не, Западът на ниво правителства не предизвика и не въоръжава ислямисти. Но подтиква и не пречи на други - саудитски, катарски, кувейтски фондации и частни лица, турското разузнаване, частни американски сдружения и т.н. - да го правят активно.

    Политиката на САЩ в Близкия Изток е изключително динамична. И на тактическо ниво се мени ден за ден, явно.
    През 2010 г.в разгара на иранската ядрена криза С.Арабия по разузнавателни канали пуска инфо към Тел Авив, че за ден-два може да изключи ПВО-то си, което ще бъде официално представено като модернизация на системата. Това е подтик Израел да осъществи през въздушното пространство на кралството ракетно или авиационно нападение над ядрине инсталации на ислямската република. САЩ улавят заверата и възпират евреите, защото се боят, че Иран в отговор ще срине със земята нефтената и газова инфраструктура на стария си враг СА. Цените на петрола тогава биха достигнали космически цени от 300-350 долара за барел, което би дало огромно предимство на Русия.

    Осите в Близкия Изток, около които се плетат интригите, са две:
    - историческото противопоставяне шиити-сунити и
    - нефтените и газови находища.
    Във втората половина на 2015 г. САЩ ускориха изпълнението на плана за разделяне на Ирак на три държави, условно наречени Сунитстан, Шиитстан и Кюрдистан. Конкретната цел беше шиитската иракска армия с подкрепата на курдските милиции да се изтласкат ИД от района на Мосул, Такрит, Рамади. Турция също има голямо влияние в правителството на иракски Кюрдистан и в края на м.г. изпрати там военен контингент, което беше предизвика скандал между Анкара и официален Багдад.

    Замисълът има определена цел - да отслаби позициите на Иран и Русия в района, защото единен Ирак е сериозен партньор на Москва и без него Иран няма как да осъществи "шиитската дъга" с Ливан и Сирия. Марионетното правителство в Багдад наля масло в огъня, когато през есента премиерът ал Абади обяви, че разсъждава дали да не покани Русия да воюва с ИД и в Ирак...
    Русия и Иран са застрашени и от друга заплаха: присъединяването на

  • 8
    rambo3 avatar :-|
    rambo3

    До коментар [#7] от "D-r D":

    Напротив Западът в лицето на САЩ директно снабдява въоръжената "опозиция" с оръжия и пари (и индиректно ИД със същото) , с инструктори, обучение и пр. Но остави това, САЩ е отговорен най-вече за подклаждането на гражданската война, т.нар. "арабска пролет". Но дори да не беше така, дори само арабските държави и Турция да беха пряко замесени, пак Западът носи вина за това че не взе мерки да ги спре - немаше санкции, немаше ембарго, нищо. Така че Западът си е виновен за бежанския наплив, а не сега да хвърля вината върху Путин че помага на Сирия да си върне Алепо. Нелепо е. Забъркваш целия хаос, а после обвиняваш тоя който иска да вкара ред.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#5] от "rambo3":
    Прекъсна, съжалявам...

    ...присъединяването на богатите с петрол източни и североизточни сирийски провинции, населени със сунити, към иракски Сунитстан, като компенсация за откъснатите от него петролни полета около Киркук.
    Разпокъсването на Сирия, което е цел на САЩ, Турция и С.Арабия би провалило цялата близкоизточна стратегия на Русия и Иран.
    По всичко личи, че Москва и Техеран губят битката за Ирак. Вероятно това ще ги амбицира с цената на всичко да запазят Сирия. И да преминат в настъпление. Разпадането на С.Арабия е един от силните варианти за оцеляване на Сирия.


  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "rambo3":

    "Арабските пролети" ска финансирани по същата схема - със саудитски петродолари. А френски самолети бомбардираха Либия. Сега Тотал владее нефта, а либийски бежанци заливат Италия...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK