Синан Юлген: Ако сделката за бежанците се провали, губят и Турция, и ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Синан Юлген: Ако сделката за бежанците се провали, губят и Турция, и ЕС

Синан Юлген: Ако сделката за бежанците се провали, губят и Турция, и ЕС

Председателят на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул пред "Капитал"

Светломира Гюрова
7855 прочитания

© Цветелина Белутова


Кризата с бежанците даде нов импулс на отношенията между Турция и ЕС. Какво очаква Анкара от Европа?

Има краткосрочни и дългосрочни очаквания. Дългосрочното очакване е ЕС да изпълни своята част от сделката по отношение на преговорите за членство на Турция. Това означава, че Анкара е готова да бъде анализирана и оценявана на базата на обективни критерии, които са част от процеса на присъединяване - приемане на законодателството на ЕС (т.нар. acquis communautaire), отварянето и затварянето на преговорните глави и т.н., процесът на присъединяване е такъв, че страната трябва да приеме ес аки в преговорните глави. Но Турция не иска да има политически пречки по пътя й към членство, да бъде третирана по различен начин от останалите страни кандидатки в миналото и сега. Това е очакването на Анкара по отношение на процеса на приемане в ЕС.

Има и по-краткосрочно очакване – по пакета за бежанците. Сделката, сключена между Турция и ЕС през ноември, е важна не само за Европа, но и за Турция. Този пакет има четири основни компонента. Първият са парите, тези 3 млрд. евро годишно (поне искането на Анкара е за толкова всяка година), с които ЕС обеща да помага. Тези средства ще бъдат изразходвани за подобряване на положението на сирийските бежанци в Турция, не са пари, които ще бъдат похарчени от Турция и за турски граждани. Второ, ЕС се ангажира да ускори вдигането на визите за турски граждани, като по план това трябва да се случи през октомври 2016 г. Трето, има желание за съживяване на преговорите за членство. И четвъртият елемент е решението за провеждане на регулярни срещи на върха ЕС - Турция. Това е договореният пакет.

ЕС се забави с изпълнението на ангажиментите си, едва в началото на февруари имаше решение за формиране на фонда с тези 3 млрд. евро и как ще участва всяка държава в него. След това идва въпросът с визовата либерализация. Вдигането на визите е комплексен процес, съпроводен с предварителни условия, които Турция трябва да изпълни, свързани с подобряване на граничната сигурност, прилагане на споразумението за реадмисия и т.н., преди да се стигне до крайната цел. В Анкара има желание всички тези изисквания да бъдат изпълнени и когато дойде моментът през октомври, ЕС да вземе решение за премахване на визите.

Какви са шансовете тази сделка да бъде изпълнена?

Решаването на въпроса с парите несъмнено е положителна стъпка. Но по отношение на визите политическата обстановка в някои държави в Европа - бих посочил Франция - е доста сложна. И това засилва съмненията дали ЕС всъщност може да изпълни обещанието за вдигане на визите, дори Турция да изпълни техническите изисквания. При тази несигурност заради политическите обстоятелства около френското правителство, особено след атаките в Париж миналия ноември, може би ще бъде трудно да се даде зелена светлина за падане на визите.

Едно от условията е споразумението за реадмисия, което остава само на хартия - броят на върнатите по него имигранти е едноцифрен при над един милион пристигнали в Европа миналата година. Има ли Турция наистина желание то да бъде прилагано и да заработи?

Да, разбира се, защото в замяна Турция ще получи нещо, което цени много – безвизово пътуване. И тъй като реадмисията е предварително условие за премахването на визите, има желание споразумението наистина да проработи.

Какво ще се случи, ако сделката с ЕС се разпадне?

След като парите са осигурени, ще има части от пакета, които могат да бъдат спасени. Не мисля, че цялата сделка ще се разпадне, защото при този сценарий ще загуби както Турция, така и ЕС. Европа ще бъде изложена на още по-силна бежанска вълна, което несъмнено ще подкопае вътрешните баланс и кохезия на ЕС, ще постави под риск шенгенската система и т.н. Но ще бъде лошо и за Турция, защото тя действително има нужда от помощта на ЕС, за да се справи по-добре с този огромен брой бежанци. В този смисъл пакетът е добър и е от взаимен интерес и взаимна полза за двете страни. Мисля, че накрая ще победи мъдростта и няма да се допусне това споразумение да колабира напълно. Но все пак да не забравяме, че има много трудности напред и макар сделката да е подписана на хартия, това не предопределя, че всички нейни елементи ще бъдат изпълнени.

Както отбелязахте, ЕС се бави с изпълнението на своята част от сделката. Но от Европа се чува недоволство, че и Турция не е направила много и не е намалила бежанския поток.

Това е погрешно и ще дам конкретни примери защо. Преди около три седмици турското правителство прие закон, който дава възможност на сирийските бежанци да влязат официално на трудовия пазар. Представете си, това се прави за 2.5 млн. души в страна, където има относително висока безработица, и те сега имат право да работят официално. Това наистина е огромна стъпка напред, която би трябвало да даде на сирийците в Турция по-добри икономически перспективи и съответно да намали желанието им да тръгват към Европа по изпълнен с опасности маршрут. Виждаме и мерки по отношение на преследването на мрежите, занимаващи се с трафик на бежанци. Така че има усилия от турска страна да изпълни условията на сделката.

Да, Турция може да бъде критикувана, че бежанският поток не е спаднал значително, но тук според мен има и елемент на управляване на очакванията. От началото на годината става въпрос за около 3000 души дневно, преминаващи от Турция към Европа. Това число може да бъде намалено, но няма да стигне до нула. Просто защото този поток няма как да бъде спрян само с полицейски мерки и охрана на границата, винаги ще има хора, които, ако наистина искат да стигнат до Европа, ще намерят начин да го направят. Освен това мигрантите също гледат към Европа, анализират какво се случва и причината броят им да продължава да се вдига е осъзнаването, че в някой момент в близкото бъдеще Европа може да затвори вратите си, да построи стени, да суспендира шенгенската система. И хората искат да стигнат, преди това да се е случило. Което също е причина да не виждаме по-драстично спадане на броя преминаващи.

Какво цели Турция в Сирия и търси ли наистина разрешаване на конфликта там, или преследва други свои интереси?

Разбира се, че търси разрешаване, особено като се има предвид, че Турция е една от страните, които са най-изложени на последствията от продължаващите насилие, беззаконие и безпорядък в Сирия. Но същевременно турското правителство преследва три донякъде несъвместими, поне в краткосрочен план, цели. И затова Анкара е труден партньор за Запада, особено след свалянето на руския самолет. Първата цел в Сирия е смяна на режима, втората е унищожаване на ИДИЛ и третата е ограничаване на териториалните амбиции на сирийската кюрдска Партия на демократичното единство (PYD). Турция иска да постигне всички тези цели едновременно, докато от гледна точка на международната общност първостепенната цел е елиминиране на заплахата от ИДИЛ. Това е причината защо, макар Турция да е част от битката срещу ИДИЛ, погледът й към Сирия и стремежите й в този конфликт се различават от тези на съюзниците й. Това пролича много ясно при скорошната визита на американския вицепрезидент Джоузеф Байдън в Анкара, когато се видя, че САЩ и Турция имат различни приоритети по отношение на Сирия.

Как се вписва в това смразяването между Анкара и Москва и води ли то до преориентиране на турската външна политика?

Случващото се между Анкара и Москва дава допълнителна тежест на настоящата преориентация на турската външна политика. Тя започна през 2014 г., когато турското правителство осъзна, че предишният набор от външнополитически приоритети се е провалил, а също и че регионалната несигурност тласка Анкара към засилване на връзките с традиционните й партньори. Спорът с Москва и засилването на конфронтацията правят същото. Сега, когато заплахата от Русия стана много по-осезаема и реална, Турция се обръща към трансатлантическите си съюзници.

Как гледа Турция на наслагването на кризи в Европа? Откъм Русия например злорадството е осезаемо.

Случващото се в ЕС е неприятно и за Турция. Най-малкото защото присъединяването към ЕС от дълги години е цел на турското общество. А членството може да се случи само когато Европа се чувства комфортно и е уверена в собственото си бъдеще. Днес тя върви в много различна посока, има натрупване на рискове за бъдещето й – рискът от колапс на Шенген, рискът от излизане на Великобритания от ЕС, рискът от нарастващ популизъм и отклоняване от демократичните норми в страни като Унгария, рискът от икономически проблеми, които още не са преодолени напълно. И докато Европа е неспособна да преодолее тези предизвикателства, тя няма да бъде в състояние да приеме Турция. В този смисъл фактът, че ЕС преживява труден период и е под натиск, е неблагоприятен за Турция. Турция иска силна Европа, която не се страхува за бъдещето си.

 

Профил

Синан Юлген е председател на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул. Той е и основател на Istanbul Economics - консултантска фирма, специализирана в сферата на регулациите и публичната политика, както и гост-преподавател в Carnegie Europe. Юлген е работил в турското Министерство на външните работи и е част от екипа, договорил митническия съюз между Турция и ЕС. Той е редовен автор на много турски вестници, както и на чуждестранни като Financial Times, Wall Street Journal, Le Figaro.

Кризата с бежанците даде нов импулс на отношенията между Турция и ЕС. Какво очаква Анкара от Европа?

Има краткосрочни и дългосрочни очаквания. Дългосрочното очакване е ЕС да изпълни своята част от сделката по отношение на преговорите за членство на Турция. Това означава, че Анкара е готова да бъде анализирана и оценявана на базата на обективни критерии, които са част от процеса на присъединяване - приемане на законодателството на ЕС (т.нар. acquis communautaire), отварянето и затварянето на преговорните глави и т.н., процесът на присъединяване е такъв, че страната трябва да приеме ес аки в преговорните глави. Но Турция не иска да има политически пречки по пътя й към членство, да бъде третирана по различен начин от останалите страни кандидатки в миналото и сега. Това е очакването на Анкара по отношение на процеса на приемане в ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-жа Гюрова явна не знае, че няма как Турция да стане член на ЕС, защото:
    1. В страната се води гражданска война;
    2. Страната има териториални претенции към почти всички свои съседи;
    3. Турция има непоискан военен контингент на територията на Ирак, чието правителство се обърна към ООН, за да съдейства турците да си отидат с мир.

    Оттук насетне цялата лакърдия с проф.-а е безсмислена.

  • 2
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    ,"че и Турция не е направила много и не е намалила бежанския поток." - тя не само не е направила, основен ФАКТОР В СЪЗДАВАНЕТО МУ Е! Ако ИДИЛ не намираще близка подкрепа от Турция, НЯМАШЕ как да стигне тази висота.

    Те си мислиха, че като запалят съседа си, ще изгорят в него кюрдите, може да си увеличат територията, а то - ИЗНЕНАДА - я огъня стигна и до тях и 2.5 млн. сирийци отидоха при тях ..ми да си поемат НЕГАТИВИТЕ! Ако турция не ги иска, скорошен Кюдристан ще ги приеме!

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "damianrm1":

    [quote#2:"damianrm1"]и 2.5 млн. сирийци отидоха при тях[/quote]

    Мигрантите в Турция не са само сирийци. По неофициални данни близо 1/3 са иракчани, афганци, пакистанци и т.н. В същото време в Йордания има 1 млн. сирийци, в Ливан са почти 2 млн.
    Защо само Турция надава такъв вой и извива ръцете на ЕС, че ще извози тези хора до границите?
    Аз се интересувам от темата, но никъде не съм попаднал на подобен ултиматум от Ливан или Йордания!
    А какво пречи на Бейрут също да надуе лодките и да залее с преселници Кипър, Крит и т.н.?

    Турция по безподобен начин изнудва ЕС.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "damianrm1":

    Прекъсна, извинете.

    Фактът, че преселниците се товарят на десантни надуваеми лодки от района на Чанаккале и заливат близките гръцки острови в продължение на месеци от една и съща точка, по един и същ маршрут, с един и същ тип лодки и спасителни жилетки и са неуловими от турската брегова охрана, не е ли много прозрачно, че зад това нашествие стои турската държава?
    Каква се причините ли? Натиск и изнудване.
    Руските санкции спряха приходи в турския бюджет за над 10 млрд Е годишно. Ердоган реално иска Европа да го компенсира - по 3 млрд Е ГОДИШНО!
    По признанието на Доналд Туск, ЕС може да отдели 500 млн. Е, а останалата сума трябва да събере от страните-членки.
    Т.е. и всеки от нас ще се бръкне, за да избърше сълзите на Ердо...




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK